crazygirl13
01-06-2010, 18:47
ЧОВЕШКАТА СЕКСУАЛНОСТ
УВОДНИ ДУМИ:
Сексуалността е тема, която вълнува и засяга всеки. От раждането си ние
сме сексуално обособени. Раждаме се като момче или момиче и от тук
нататък цялото ни съществуване протича под знака на сексуалността. Едно
от първите неща, с които се идентифицираме, е нашия пол. Така, че това е
тема, която вълнува човека още от времето, в което той се самоосъзнава
като отделен индивид.
За сексуалността се говори с известна доза свян. Думата „секс” идва от
seksus, sekus от латински, смята се, че корена е като на глаголът секаре
– разделям, отделям. На български означава пол – половина.
Темата за сексуалността е обгърната малко или много в мистерия. Самото й
естество стои в основата на тази мистерия. Сексуалността се пробужда в
човека като една сила, различна, отделна от човешкия ум, която трябва да
бъде контролирана и която не винаги успяваме да държим под контрол.
Сексуалността е нещо съществуващо в нас, което е част, от цялостната ни
личност. Но същевременно е и нещо, което трябва да изучаваме и над което
да упражняваме власт, за да не започне то да упражнява власт над нашия
разсъдък.
Наличието на два пола с техните особености и различия също стои в
основата на мистерията на сексуалността. Ако нашата собствена
сексуалност е тайна, то не по-малка тайна е и сексуалността на другия
пол, който ни е по-непознат и чужд. Интересът по отношение на
сексуалността се засилва и от факта, че този феномен в човешкия живот е
може би източникът на най-силни и интензивни преживявания. Така че
интересът е оправдан и разбираем, и няма нищо неудобно и срамно в това.
И все пак вярно е, че има интерес, но секса е тема, която от няколко
десетки години се дискутира относително свободно в обществото. От
времето на Фройд насам паднаха много табута. И ако някои все пак
останаха, то сексуалната революция от 60-те помете и тях. Има много
книги, написани по тази тема, които са достъпни навсякъде и за всички.
Това, което ни смущава обаче е, че ние чувстваме някаква несигурност в
информацията, която срещаме. Ние не винаги сме сигурни дали позициите по
различните проблеми и въпроси относно човешката сексуалност са в
хармония с християнската етика. Ето защо ще се опитаме да я разгледаме в
светлината на Библейската етика.
С предстоящите теми се цели засягането на различни аспекти и проблеми на
човешката сексуалност и изграждането една християнска перспектива:
І. Уникалност на човешката сексуалност
Когато говорим за човешката сексуалност и се опитваме да я разберем като
феномен, едно от нещата, към които първо се отнасяме, е животинската
сексуалност. И при животните съществува половото деление, като при тях
размножаването става по полов път. Но макар да има прилики между
човешката и животинската сексуалност, има и много разлики, които
показват, че човешката сексуалност е нещо уникално.
При човека - както при жената така и при мъжа - след достигане до полова
зрялост е възможно едно непрекъснато полово съжителство. В животинския
свят, напротив, има периоди на разгонване, при които сексът има
възпроизводителна функция. Няма го това непрекъснато полово съжителство.
При човека контактите, които носят удоволствие, са много повече от
онези, които са с цел възпроизвеждане. Така при човека сексът е част от
общуването и привързването на двамата партньори. И той може да
съществува без задължително да ги доведе до желанието за потомство.
Оргазмът също е нещо уникално, което различава човешкия секс от
животинския. При женските животни например той не съществува.
Това доказва, че човешката сексуалност е нещо уникално, нещо което
поставя и редица етични въпроси пред нас.
II. Произход
Въпросът за произхода на човешката сексуалност е важен от гледна точка
на етиката в секса и разбирането за неговото предназначение. Има главно
две разбирания за произхода на сексуалността. Едното е еволюционното
разбиране, а другото е библейското, християнското.
Според еволюционистите половата система се е развивала в течение на
милиони години, за да добие съвременния си вид. Първоначално - деление
на клетки. След това са хермафродити, после примитивни органи, които са
изпълнявали размножителна функция и така до появата на човека със цялата
сложност на човешкия организъм, със всичките му системи, включително и
половата.
Библейското разбиране е изградено върху идеята за сътворението. Това е
един красив вариант за появата на човека, в който се вижда, че появата
на сексуалността е нещо планирано. Човешката сексуалност е идея на Бога
и можем да кажем, че е една от най-гениалните му идеи. За разлика от
еволюционното разбиране, където сексуалността е случайно възникнала в
резултат на несъзнателни процеси, тук имаме една преднамереност.
От текстовете в Битие 1 ние можем да направим някои изводи за човешката
сексуалност:
Битие 1 27, 28 прокреативност. Бог направи процеса на размножаване
сигурен, като вложи в него удоволствие, привличане. Но ст. 22 – и при
животните е така. Сякаш няма разлика между животинската и човешката
сексуалност. Но има и друго предназначение - Битие 2:24. В предишните
стихове се казва, че Адам е търсил същество близко до него, но не намира
сред животинския свят. И сега Бог създава Ева и той я вижда, и си казва:
„Тя наистина е прекрасна и е като мене; и въпреки това не напълно като
мене”. Ева привлича Адам и пред тях стои възможността да се сближат до
толкова, че да станат една плът. Т.е. сексът е кулминацията на едно
сближаване.
Т.е. от библейска гледна точка сексът не се ограничава само до
зачатието, но неговата употреба е по-широка. Такова е разбирането и на
Новия завет - 1 Кор. 7:3-5. От тук можем да си направим изводи и по
отношение на етиката на секса. Библията го разглежда като нещо добро.
Нещо, което беше добро още в рая и продължава да бъде добро и днес. Това
е в противоречие с позицията на някои християни от миналото и днес.
Католическата църква е считала сексът за нещо нечисто, греховно. И за да
бъде някой много свят, той трябва да се въздържа от сексуален живот. За
това и католическите свещеници не се женят – те са посредници между Бог
и човека. Те трябва да бъдат свети. Сексуалната връзка ще ги омърси. Но
според Библията еднакво свети могат да бъдат и онези, които водят
сексуален живот и онези, които не водят. Както Адам и Ева в рая можеха
да са свети и да се наслаждават на своята сексуална връзка.
III. Видове
Когато мислим за характера на човешката сексуалност, се вижда, че не
може да се говори общо за сексуалността. Има два пола и от тук, и два
вида сексуалност. Именно различието стои в основата на сексуалността.
Дори можем да кажем, че не различието, а полярността е в основата й.
Сексуалността съществува от различието, от полярността. Но това може да
се оспори от онези, които имат хомосексуални наклонности. При тях
сексуален интерес представляват хора от същия пол. Но това е една
инверсия, която е злоупотреба с човешката сексуалност.
Нормално е всеки пол да е ориентиран към противоположния, както
разноименните полюси се привличат взаимно. Мъжката и женската
сексуалност имат своите разлики. При мъжката сексуалност е по-характерна
активността, докато женската е по-пасивна. Мъжката сексуалност се
стимулира повече визуално, докато женската повече от вниманието, което
мъжът обръща на жената и положителната оценка, която той има от ласките.
Обонянието играе също толкова важна роля. При мъжа сексуалността има
по-агресивен характер и е вложена повече страст. Докато за жената е
важна социалната страна на секса.
Особеностите на тези два вида сексуалност ще са важни, когато говорим за
хармонията в сексуалния живот в брака. Незачитането им и
несъобразяването с тях може да е пречка в развитието на отношенията
между хората.
IV. Развитие на човешката сексуалност
Първата проявата на сексуалност в човешкия живот е през времето на
пубертета. Но появата на сексуални чувства и преживявания в един момент
от живота на човека всъщност е предшествана от един процес на развитие,
който преминава през различни фази.
Според психолозите развитието на сексуалността започва от съвсем ранна
възраст и тогава тя е свързана с първите приятни усещания, удоволствия,
които детето изпитва. Между първата и третата година детето преминава
през три етапа на развитие на сексуалността: орален - това е времето, в
което устата е източник на удоволствие още повече, че засищането на
глада е една от най-важните "грижи" на детето. То опознава всичко чрез
устата. Биберонът е неотменен атрибут. Детето смуче пръстче, лапа
каквото намери и т.н.; анален - времето, в което детето се учи да
контролира отделителните процеси. То може съзнателно да задържа
процесите на уриниране и дефекация. То изпитва и някакъв особен вид
удоволствие от тези процеси. Между третата и петата година е т. нар.
Едипов период на развитие. В началото на този период е всъщност
установяването на разликата между момчето и момичето. Момчетата
установяват, че имат един атрибут, който ги отличава от момичетата. И
това е техния пенис. Момичетата пък установяват, че са лишени от този
атрибут. Установяването на тази разлика предизвиква различни чувства и
преживявания, които психолозите описват чрез тъй наречения комплекс за
кастрация. При момичетата този комплекс се проявява чрез тъй нареченото
чувство "завист към пениса". Но тези изрази и понятия са чисто
технически. Те се употребяват широко в психологията и не съдържат
цинично звучене. Установявайки разликата, момичето се чувства по някакъв
начин ощетено. То може да смята дори, че в един или друг момент е било
лишено чрез кастрация. Това чувство понякога намира израз в имитирането
на пенис от малките момиченца. Наблюдават се различни начини, при които
момичето се вживява в ролята на момче. Това са детски игри, които
смущават нас възрастните, защото в тях виждаме нещо мръсно и неприлично,
и обикновено правим забележки като видим нещо подобно. Но тези игри имат
своите корени и своето обяснение. И вместо една възмутена забележка може
да използваме повода да обясним на момичето, че да си момиче не е нещо
по-лошо от това да си момче. Момичетата, които от тази възраст заживеят
с едно чувство за малоценност заради пола си, могат да имат различни
личностни проблеми след това в живота. Те нямат една здрава полова
идентичност. Може да доведе до хомосексуални наклонности, до избор на
мъжка професия, външно имитиране в облекло, прическа и други. Може да
станат крайни феминистки.
При момчето се появява т.нар. "страх от кастрация". Много страхове са
свързани с това някой да не го лиши от пениса. Тези страхове се
основават на разликата, която момчето установява. И то я интерпретира
така, че момичето е било лишено от пенис. Страховете могат да бъдат
засилени от някои неразумни заплахи, които възрастните уж на майтап
подхвърлят. Тези спомени, комплекси, са отишли в подсъзнанието. Там
нямаме достъп до тях. Те се проявяват по един или друг начин и по тези
скрити, маскирани прояви може да се съди за тях.
Нещо друго, което е характерно за "Едиповия период" на развитие, е
привързаността към противоположния пол родител - момчето към майката, а
момичето към бащата. Тази привързаност понякога е толкова силна, че
детето се стреми да измести родителя от своя пол. Често има и ревност,
когато детето вижда майката и бащата да са заедно, да се прегръщат.
Нормалното излизане от този период - към шестата, седмата година - се
състои в идентифицирането със същия пол родител. Момчето вижда, че не
може да измести бащата от връзката с майката и тогава единствената
възможност за него е да се идентифицира с бащата. Започва повече да го
имитира. Бащата се превръща в "идола" на момчето. Съревнованието е
отминало и сега е времето на подражанието. Много е важно бащата да си е
на мястото през това време и да е героят в къщи. Това става и с момичето
по отношение на майката. Виждате колко е важно наличието на двама
родители за изграждането на здрава сексуална идентичност.
Между шестата, седмата и единадесетата, дванадесетата е тъй наречения
латентен период на развитие на човешката сексуалност. Сексуалността през
този период е скрита и не се проявява освен при случаите, при които тя е
провокирана отвън - когато някой не го прави нарочно, стимулира, дразни,
упорито насочва вниманието на детето върху нея. Това е период, в който
детето е и най-религиозно и послушно. Но това е едно затишие пред буря –
бурята на пубертета.
Между единадесетата, дванадесетата и шестнадесетата година е времето,
през което сексуалността се пробужда и достига до своята зрялост.
Пробуждането й започва с физическите промени, които настъпват в тялото
на човека. При момичетата - появата на окосмяване, около половите органи
и под мишниците, първата менструация (към 13 г.), уголемяват се гърдите
и до към шестнадесетата година, физически момичето напълно заприличва на
жена. От гледна точка на физиката, момичето достига през пубертета до
сексуална зрялост. При момчетата също с малко закъснение протичат
процесите на съзряване. Окосмяване, уголемяване на половите органи,
появата на полюции (изхвърляне на семенна течност). И при момчето и при
момичето с физическото пробуждане се появява възможността за
мастурбация, чрез която се опознава тялото и протичащите в нея процеси,
и се разтоварва сексуалното напрежение, което се натрупва.
Физическите промени водят след себе си и психически такива. Възможно е
да се проследи как се развива сексуалният интерес през това време.
Първоначално интересът е насочен към собственото тяло, в което настъпват
промени. Мастурбацията може да фиксира за дълго вниманието към
собственото тяло и интересът да премине нормалните граници и да се
превърне в нарцисизъм - една прекалена самовлюбеност, при която
сексуалният обект е собственото тяло.
След това психолозите говорят за т.нар. период на латентен
хомосексуализъм. Това е време, през което все още не достига смелост да
се обърне повече внимание на другия пол. Тук срещаме големи приятелства
между две момичета или между две момчета. Можем да видим момичетата
хванати за ръка, прегръщащи се, целуващи се, напълно невинно, без да има
реална хомосексуална връзка. Но това е времето, през което е напълно
възможно сексуалността да се ориентира към същия пол и това да доведе до
хомосексуализъм. Този период е решаващ за много индивиди, които имат
хомосексуални наклонности.
Някъде към четиринадесетата, петнадесетата, шестнадесетата година
интересът трайно се ориентира към противоположния пол. Момчетата и
момичетата започват да се заглеждат едни други. Важно е да си имаш
гадже. За момичетата към шестнадесетата година все повече представлява
интерес социалната страна на секса. На тази възраст много започват да
водят сексуален живот. От случайни сексуални контакти до трайни
сексуални връзки. Трябва да се има предвид, че на тази възраст като
резултат от секса може съвсем реално да е забременяването на момичето.
Обобщение
Тези изводи и разсъждения внасят яснота колко комплексен феномен е
човешката сексуалност. Когато поглеждаме към тази страна от нашата
личност няма как да останем безразлични както към себе си, така и към
случващото се около нас.
crazygirl13
01-06-2010, 18:49
ПСИХОЛОГИЯ НА СЕКСУАЛНОСТТА
І. В края на ХІХ в. виенският лекар – психолог Зигмунд Фройд (1856 –
1939 г.) шокира света с една необичайна концепция за човека. В
противоположност на традиционното разбиране за изключителната природа на
човешкия индивид – божествен произход, рационална същност, алтруистичен
морал, той лансира схващането за неговата инстинктивност,
антисоциалност, егоистичност и аморалност.
Дълго време човекът живее със самочувствието за неповторимото място,
което заема във Вселената като единственото съзнателно същество.
Развитието на науката нанася удар върху това самочувствие.
Хелиоцентричната теория на Коперник показва, че Земята не е център на
Вселената, а само една от седемте планети, които обикалят около
Слънцето. Теорията за еволюцията на Дарвин унищожава втората илюзия, че
човешкият индивид има божествен произход и няма нищо общо с останалия
животински свят. Психоанализата на Фройд пък показва, че хората не са
господари на собствената си психика. Те се подчиняват и биват
управлявани от несъзнавани психични процеси, от желания, страхове,
конфликти и фантазии.
В своята теория Фройд предлага два модела на човешката психика: топична
(пространствена) и функционална. При първата психиката се състои от три
дяла: несъзнавано, предсъзнавано и съзнавано. Несъзнаваното е област, в
която бушуват либидните желания, които не признават никакви ограничения.
В предсъзнаваното са всички процеси, които идват от външния или
вътрешния свят пред съзнанието. Съзнанието е най-късно възникналата
съставка на човешката психика. Неговата роля е да приема или да отбягва
дразненията, които идват от външния свят, от природата или от
обществото. То изпълнява ролята и на своеобразен цензур.
По-късно Фройд осъзнава, че тази пространствена структура не разкрива
достатъчно функционалните взаимоотношения и интегрирането на отделните
психични слоеве. Затова той създава т.нар. функционална структура. В нея
психиката се дели на “То” (несъзнавано), “Аз” (предсъзнавано) и
“Свръх-аз” (съзнавано или “Идеал-аз”).
Най-широко място в своята канцепция Фройд отделя на сексуалното
влечение. Според него то е основният източник на човешката активност и
играе най-важна роля в живота на човека. Либидото или сексуалното
влечение при Фройд има широко разбиране – и като жизнен нагон, и като
жизнена тенденция, и като любов в най-общия смисъл на тази дума.
В “Психология на сексуалността” са обединени ранни и по-късни
произведения на Фройд, като основно място заемат “Три студии върху
теорията на сексуалността”(1905г.). Именно там са разгледани проблемите
на сексуалността на човешкия индивид.
Постановките в учението на Фройд, толкова години след смъртта му се
оспорват или отхвърлят. Най-много критика търпи теорията му за
сексуалността на човека. В настоящата разработка се прави опит да се
хвърли светлина върху тези възгледи на Фройд.
ІІ. Започвайки изложението е необходимо да се направи дефиниция на
понятието “сексуалност”. Сексуалността е съвкупност от явления в сферата
на половия живот; усещане и чувство за принадлежност към един от
половете и начин, по който чрез поведението се изразава това. Тя включва
физически и психически възможности да се даде и получи удоволствие.
Сексуалността се развива в процеса на взаимодействието между
биологично-телесни и психически социални фактори. Едновременно се
обуславя от органична зрелост и от социокултурни условия. Обект е на
известни ограничения от религиозно и морално естество.
Следователно при човека и животните съществуват полови потребности,
които се означават с термина “полов нагон”, а Фройд още го нарича
либидо. Нагонът е несъзнавана биологична сила, чрез което постепенно
действие се предизвиква определен процес. Източник на нагона е тялото.
Той е инстинкт или както казва Фройд, известно количество енергия,
устремена в определена посока. Разграничават се източник, обект и цел на
нагона. Под източник се разбира възбуденото състояние в организма.
Лицето, от което изхожда половото влечение, се нарича сексуален обект, а
действието, към което се стреми нагонът – сексуална цел. Опитът показва,
че съществуват множество отклонения, както по отношение на сексуалния
обект, така и по отношене на сексуалната цел. Тези отклонения най-общо
могат да се нарекат перверзии или парафилии. По същество те
представляват психосексуални разтройства, характеризирани от полова
възбуда в отговор на обекти или ситуации, които не принадлежат на
нормативните модели и в една или друга степен могат да пречат на
способността за полова дейност, базираща се на взаимна привързаност.
Перверзията обхваща известен брой разновидности на половото поведение,
които понастоящем са достатъчно несъответни на обществените норми и
стандарти за приемливо поведение.
Едно от най-често срещаните отклонения по отношение на сексуалния обект
е хомосексуалността. Самото явление Фройд нарича “инверсия” (Фройд 1991,
22), а лицата – “инвертирани” (Фройд 1991, 22). Според него съществуват
три типа “инвертирани” лица. Първите са такива, при които сексуалният
обект може да бъде само от същия пол или т. нар. “абсолютно инвертирани”
(Фройд 1991, 22). Другият тип е “двойно инвертираните” хора (Фройд 1991,
22). При тях сексуалният обект може да бъде както от същия, така и от
другия пол. И третият тип са т. нар. “случайно инвертирани” (Фройд 1991,
22) или тези, които при известни външни условия могат да изберат за
сексуален обект лице от същия пол. Все още няма отговор на въпроса на
какво се дължат индивидуалните различия по отношение на относителната
тежест на отделните сексуални модалности – дали са наследствени, или са
резултат от външни влияния, фрустрации или стимулиране. Фройд най-общо
приема, че в един случай водеща роля играят конституционните фактори, а
в други – влияния от външната среда, като най-често крайният резултат е
продукт от двете влияния.
Интерес за Фройд представляват и отклоненията по отношение на
сексуалната цел. За нормална сексуална цел се смята съединението на
гениталиите в акт, който води до разтоварване на сексуалното напрежение
и до удоволетворяването на половия нагон. Отклоненията от тези норми
също се наричат перверзии. За перверзии по отношение на сексуалната цел
се считат или “прекрачване на анатомични граници” (Фройд 1991, 37) или
“фиксация на предварителни сексуални цели” (Фройд 1991, 42).
Една от най-разпространените перверзии от първия тип е фетишизмът, който
се изразява в използването на някакви обекти или части от човешкото
тяло, като предпочитан и единствен начин за получаване на полова
възбуда. Обектите, избрани за фетиши могат да бъдат доста различни и
често включват дамско бельо, облекло, аксесоари. Частите на тялото,
които най-често стават фетиши са гърдите, косата, ушите, ръцете и
краката.
Други широко разпространени перверзии са садизма и мазохизма. Под
садизъм (активна форма) се разбира разтройството, чиято основна
характеристика е причиняването на физическо или психическо страдание на
друго лице, начин за стимулиране на собствената полова възбуда и
оргазъм. Садистът непрекъснато се отдава на полово стимулиращи фантазии
от същото естество. В някой случаи садистичните действия служат като
стимуланти при създаване на полова връзка, а в други те са достатъчни
сами по себе си за постигане на пълно полово задоволяване. Корените на
садизма лесно могат да се открият. Сексуалността на повечето мъже
разкрива една смесица от агресивност и склонност към обладаване, чието
биологично значение се състои в необходимостта да се преодолее
съпротивата на сексуалния обект по друг начин, различен от акта на
ухажването.
Обратно, мазохизмът обхваща всички пасивни форми на поведение спрямо
сексуалния живот и сексуалния обект, най-крайното от които е връзката на
удовлетворяването с изпитването на физическа или душевна болка от страна
на сексуалния обект. Корените на мазохизма могат да се открият във
взаимодействието на редица моменти, които преувеличават и фиксират
първоначалното пасивно сексуално поведение – кастрационен комплекс,
чувство за вина и т.н.
Садизмът и мазохизмът са свързани помежду си. Културната история на
човечеството доказва, че жестокостта и половият нагон са тясно
обусловени. Някои считат също, че всяка болка сама по себе си съдържа
възможността за изпитване на удоволствие. Активната и пасивната форма на
тази перверзия, както я нарича Фройд “алголагния” (Фройд 1991, 44) се
срещат заедно у едно и също лице. Който изпитва удоволствие да причинява
болка на другите в половата връзка, той е и способен да изпитва
удоволствие от болката от половите сношения.
Зигмунд Фройд свързва сексуалните перверзии с неврозите. Според него
“неврозата е така да се каже, негативът на перверзията\" (Фройд
1991, 52). В половия живот на психоневротиците могат да се установят
всички отклонения. В несъзнавания душевен живот на всички невротици се
наблюдават изблици на инверсия, фиксация на либидото върху лице от същия
пол и пр. При психоневротиците могат да се установят всички наклонности
към прекрачване на анатомичните граници в несъзнаваното. В един ярко
изразен случай на прихоневроза обикновено се откриват по-голям брой
перверзни нагони. Отделният нагон е независим в своята интензивност от
развитието на другия.
В “Психология на сексуалността” Фройд обръща голямо внимание върху
инфантилната или детската сексуалност. Той посочва факта, че се отрича
съществуването на полов нагон в детската възраст и че такива сексуални
прояви на детето се описват като анормални явления. Напротив Фройд
приема, че инстинктивните сили започват да действат още при детето,
оказват влияние върху поведението, изисквайки да бъдат задоволени, и
по-късно намират израз в половото желание на възрастния човек.
Доказателствата в подкрепа на това твърдение са следните. Първото е
прякото наблюдение над малките деца. Сексуалното влечение в поведението
на малките деца е очевидно, ако те се наблюдават обективно или без
предразсъдъци, или ако се разговаря с тях. Съществува обаче едно
затруднение – това е склонността на всеки човек да забравя и отрича
сексуалните си желания и конфликти от ранното детство. Другите източници
са психоанализата на децата и психоанализата на възрастните. Ролята на
инфантилните сексуални влечения може да се установи пряко в хода на
анализата на децата и да се изведе ретроспективно в хода на анализата на
възрастните. Сексуалните желания на децата между три- и петгодишна
възраст поразително приличат на желанията на възрастните.
При нормалното детско развитие още в първите прояви на новороденото се
наблюдават действия, насочени към доставяне на удоволствие, които
по-късно се вграждат в половата възбуда и допринасят за задоволяването
й. Това са целувките, галенето, наблюдаването и показването на голота и
т.н. Другото наблюдение е в случаи на разстроено сексуално развитие,
някои инфантилни любопитствия и действия придобиват в зряла възраст
значението на главен източник на половото задоволяване. Това са
най-често орални, анални или визуални интереси. Следващото наблюдение се
позовава на данните, получени от практическото прилагане на
психоанализата за лекуване на неврозите, които показват, че такива
\"перверзни” (Бренър 2000, 32) желания действат върху психиката на
такива пациенти. Разликата е, че вместо да са съзнавани и да се
преживяват като сексуална възбуда, както е при перверзните личности, при
невротиците те са несъзнавани и стават източник на страхове и чувство за
вина.
От казаното до тук следва, че детето се ражда с наченки на сексуална
дейност. През първата година и половина от живота му устата, устните и
езикът са основният сексуален орган. Това означава, че неговите желания
и удоволствия са предимно орални. Тези данни са преди всичко резултат от
реконструкция, т.е. те са извлечени от психоанализа на възрастни или
по-големи деца. Наблюдават се действия като сукане, близане и хапане,
които доставят удоволствие на деца от тази възраст.
През следващата фаза, траеща също година и половина, анусът става
източник на сексуално напрежение и удоволствие. Задържането и отделянето
на изпражненията са свързани с приятни и неприятни усещания, които
заедно с изпражненията и тяхната миризма са от изключителен интерес за
детето.
Следователно през т.нар. “орален” и “анален” етап от развитието на
детето удовлетворението възниква преди всичко в резултат на подходящо
деликатно възбуждане на “еротични зони” (Фройд 1991, 119), в качеството
на каквито могат да функционират всяко място на кожата и всеки сетивен
орган, по всяка вероятност всеки орган, при което съществуват известни
забележителни ерогенни зони. Възбудите от всички тези източници все още
не се съчетават, а всяка преследва отделно своята цел, която се състои
просто в изпитването на определено удоволствие. Половият нагон в
детската възраст не е центриран и отначало няма обект, а е автоеротичен.
Към края на третата година водещата сексуална роля започва да се поема
от гениталиите. Тази фаза се нарича фалична, защото интересът на децата
и от двата пола се насочва към пениса. Ерогенните зони на гениталиите
започват да се проявяват било като доставят удовлетворение при подходящо
дразнение подобно на всяка друга ерогенна зона, било като по съвсем
непонятен начин едновременно с удовлетворението от другите източници
предизвикват сексуална възбуда. През фаличната фаза съществуват и други
прояви на сексуалния нагон. Една от тях е удоволствието да се наблюдава
– воайорство, а нейната обратна страна е желанието да се показва голота
– ексхибиционизъм. Малкото дете желае да види гениталните части на
другите хора, както и да им покаже своите. Неговото любопитство и
ексхибиционизъм се отнасят и до други части на тялото и неговите
функции.
Друга основна черта на детската сексуалност е интересът към урината и
уринирането. Това явление се нарича уретрален еротизъм. Част от детската
сексуалност са също осезателните, слуховите и обонятелните възприятия,
които създават възможности за голямо индивидуално разнообразие в тази
насока.
Обобщено изразено изследването на невротичните смущения показват, че в
детския сексуален живот от самото начало, могат да се видят наченки на
една организация на компонентите на половия нагон. В първата фаза на
преден план стои “оралната еротика” (Фройд 1991, 120); втората от тези
“предгенитални” (Фройд 1991, 120) организации се характеризират с
преобладаването на садизма и “аналната еротика”(Фройд 1991, 120) и едва
в третата фаза сексуалният живот се определя от участието на същинските
генитални зони. Характерът на сексуалните прояви се оказва предимно
мастурбационен. “Половият нагон на детето се утвърждава като полиморфно
- перверзен” (Фройд 1991, 121). Такава ранна сексуална дейност намалява
податливостта на детето на възпитание.
През пубертета настъпва подчиняване на всички източници на сексуална
възбуда под главната роля на гениталните зони и процеси на намиране на
обект. Първото става посредством механизма на използване на
предварителното удоволствие, при което самостоятелните сексуални актове
са свързани с удоволствие и възбуда, стават подготвителни актове за
новата сексуална цел, а именно освобождаването от половите продукти,
постигането на което слага край на половата възбуда при голямо
удоволствие. Трябва да се има предвид, че диференцирането на половото
същество на мъж и жена, и да се установи, че за превръщане в жена е
необходимо ново изтласкване, което премахва известна доза инфантилна
мъжественост и подготвя жената за промяна на водещата генитална зона.
Установява се, че изборът на обект през пубертета се направлява от
инфантилните наченки на детето към родителите му и към лицата, които са
полагали грижи за него. По време на преходния период на пубертета
соматичните и психичните процеси на развитие протичат известно време
изолирано един от друг, докато посредством едно стигащо до интервенция
на гениталиите интензивно любовно вълнение се създава нормално единство
на любовната функция.
Дотук се описват последователните фази, през които преминава нормалното
сексуално развитие на детето. Предполага се, че тези фази влияят на
психичния живот на детето и определят силата на интересите му,
значението на отделните сексуални обекти и формите на задоволяване на
сексуалния нагон през отделните периоди. Тези промени не се извършват
рязко, а постепенно: старите обекти и форми на задоволяване на нагона
бавно губят значението си и едва когато се установят напълно, старите
отстъпват ръководните си позиции.
Може да се каже, че либидонозният катексис на инфантилните обекти
намалява постепенно с настъпването на следващата фаза, но въпреки това
той продължава да е вложен в тези обекти още известно време, докато
новата фаза не се установи и обектите, подходящи на нея не станат
основните носители на катексиса. Либидото, което катексира обектите и
формите на задоволяване от по-ранната фаза, се отдръпва постепенно от
тях и се катексира в обекти и форми на задоволяване, характерни за
следващата фаза. По този начин например, либидото, което е катексирано в
гърдата, или по-точно в психичния й образ, се прекатексира в
изпражненията и по-късно в пениса. Според теорията за психичната енергия
по време на психосексуалното развитие либидото се прехвърля от един
обект към друг и от една форма на задоволяване към друга. В най-общи
линии този процес вероятно е предопределен от конституционални фактори,
валидни за всички хора, като същевременно показва индивидуални различия.
Ако либидонозният катексис е много силен, той никога не може да се
преодолее. Въпреки че по-голямата част от либидото може да премине към
нови обекти, една, макар и минимална част от него, продължава да е
свързана с първоначалня обект. Задържането на катексиса в обекти,
характерни за ранното детство и през по-късните периоди от живота, се
нарича фиксиране на либидото (Бренър 2000, 35). Така например момчето
може да се “фиксира” (Бренър 2000, 35) към майка си и по-късно да не е в
състояние да пренесе чувствата си към друга жена, както става при
нормалното развитие. Терминът “фиксиране” може да се приложи и към
начина на задоволяване. Така например се говори за хора, “фиксирани” към
орални или анални начини на задоволяване.
Фиксирането най-често е израз на психопатология. Наличието на ранни
катексиси е открито и описано от Фройд и последователите му при болни от
невроза. Фиксирането може да бъде характерна черта на психичното
развитие и се проявява като болест, само ако катексисът е много силен.
Љ
Фиксирането към обекти или начинът на задоволяване е напълно или
частично несъзнавано. На пръв поглед изглежда, че силното фиксиране или
наличието на силен катексис е съзнавано, докато слабото фиксиране е
несъзнавано. На практка данните показват, че няма никаква връзка между
силата и продължителността на катексиса и достъпа до съзнанието.
В тази връзка Фройд допълва определението си за психопатологията на
невротиците въз основа на опита си от изследването на забравените
спомени, при които патогенните събития почти без изключение се отнасят
до детските години и до сексуалните преживявания на пациенти. Той излага
хипотезата, че тези психични заболявания са резултат от психичн
увреждания, получени след някаква травма в детството. Въз основа на този
опит Фройд приема, че ако пациентът е участвал активно в патогенното или
както се нарича “травматично сексуално преживяване” (Бренър 2000, 148) в
детството, последвалите психоневротични симптоми ще бъдат натрапливости.
Ако неговата роля в травматичното преживяване е била пасивна, симптомите
ще бъдат хистерични. Понятието “хистерия” се използва за обозначаване на
различни модели на маладаптивно поведение, чиято тежест варира от вид
разстройство на личността до форма на психоза. Хистерията най-често
означава невротична форма на психопатология, разделена на конвенсионен и
на дисациативен тип. Хистеричните симптоми позволяват на хората да
избягват неприятни ситуации, без да поемат отговорност за поведението
си. Тъй като терминът “хистерия” се отнася до хетерогенна група
симптомокомплекси и не допринася особено за разграничителната способност
на диагностичния процес, той по същество е елиминиран от настоящата
класификационна система на психичните разстройства. Тази теория
предполага съществуването на определена случка в детството, която
травматизира психиката и обикновено води до формирането на
психоневротични симптоми по-късно в живота. Оказва се обаче, че в много
случаи разказите на пациентите за изживяна сексуална травма в детството
са всъщност фантазии, а не действителни симптоми, въпреки тяхното
убеждение, че са истински преживявания.
В резултат на това откритие придаването на значение на чисто случайните
травматични преживявания в етиологията на неврозите намалява, но се
увеличава отдаването значение на конституцията и наследствеността. Фройд
счита, че както конституционалните, така и външните фактори играят роля
при психоневрозите, като в един случай преобладават едните, а в друг –
другите. Съвременните изследвания върху развитието на децата се насочват
към изясняването на природата на тези конституционални фактори, но този
проблем е все още в процес на изучаване.
Откритието на Фройд и психоаналитичната теория, че детската сексуалност
е нормално явление води до нови идеи. От една страна то допринася за
намаляване на границата между нормата и патологията. От друга, то
създава възможност да се обясни произходът на сексуалните перверзии,
както при психично здравите, така и при психоневротиците.
Фройд е на мнение, че по време на нормалното развитие някои компоненти
на инфантилната сексуалност могат да бъдат изтласкани, докато останалите
се интегрират през пубертета в зрялата сексуалност. Като такива те
играят важна роля в сексуалната възбуда и задоволяване, но са
второстепенни по отношение на гениталните органи. Най-обикновени примери
за това са целувките, разглеждането, галенето и мирисането. При хора,
които по-късно развиват психоневрози, изтласкването отива твърде далеч.
Предполага се, че свръхмерното изтласкване създава нестабилно състояние,
поради което при провокация по-късно в живота, процесът на изтласкване
може да се провали и това да доведе поне до частично освобождаване на
сексуалните импулси от изтласкването и до поява на психоневротични
симптоми. В развитието на хора, които стават сексуално перверзни, някои
компоненти от детската сексуалност, като например ексхибиционизмът или
аналната еротика, продължават да съществуват патологично по-късно в
живота, вследствие на това сексуалният живот на перверзния човек се
управлява от един определен компонент на инфантилната сексуалност, а не
от нормалните генитални желания. Следователно изтласкването е характерен
белег както за нормалното, така и за патологичното развитие.
Фройд предлага психоневротичните симптоми да се разглеждат по подобие на
явния сън като формиране на компромис между един или повече изтласкани в
съзнаваното мислене и поведение. Единствената разлика е, че латентното
нагонно желание при съня може да има или няма сексуален характер, докато
изтласканите импулси, които пораждат невротични симптоми, са винаги
сексуални.
Фройд успява също да докаже, че психоневротичните симптоми имат смисъл,
подобен на елементите на явния сън, т.нар. латентно или несъзнавано
съдържание. Симптомите са замаскирани изрази на несъзнавани сексуални
фантазии или казано с други думи сексуалният живот на психоневротика се
проявява частично или изцяло чрез неговите симптоми.
Описвайки различните парафрении Фройд отделя цяла глава на нарцисизма.
Този термин служи за обозначаване на поведение, при което индивида
третира собственото си тяло подобно на сексуален обект, т.е. съзерцава,
милва и гали тялото си със сексуално удоволствие, докато чрез тези
действия постигне пълно задоволяване. В тази форма нарцисизмът има
значение на перверзия, която поглъща цялостния сексуален живот на
лицето. Разграничават се първичен нарцисизъм – в началния стадий на
развитие на личността на детето, още не ясно разграничило се във външния
свят, и вторичен нарцисизъм – при юноши, хора на изкуството или
затворили се в себе си болни. Този тип човек обича: 1. това, което е
самият той (себе си); 2. това, което е бил самият той; 3. това, което
самият той би искал да бъде; 4. лицето, което е било част от самия него.
При първичния нарцисизъм на детето трябва да се обърне внимание по
отношение на прекалено грижовните и нежни родители към техните деца.
Това отношение всъщност е съживяване на техния отдавна изоставен
нарцисизъм (Фройд 1991, 147). Тези чувства носят белега на
надценяването. Съществува натрапливата потребност на детето да се
приписват всички съвършенства и да се прикриват и забравят всички негови
недостатъци, с което е свързано и отричането на детската сексуалност.
Трогателната, непринудена родителска любов е всъщност възраждане на
нарцисизма на родителите.
Същността на това явление се състои в това, че нарцисизмът е изместен
върху т.нар. Идеален Аз, който притежава всички ценни и съвършни
качества, както Инфантилният Аз. Това, което човек проектира пред себе
си като свой идеал е всъщност аналог на загубения нарцисизъм от
детството му, когато той е бил свой собствен идеал.
Фройд акцентира върху взаимодействието между идеализацията и
сублимацията.
Сублимацията е процес, който се извършва с обектното либидо и се състои
в това, че нагонът се прехвърля върху друга цел, отдалечена от
сексуалното задоволяване; при това ударението пада върху отклоняването
от сексуалното. Идеализацията е процес, извършващ се с обекта, чрез
който обектът придобива по-голямо значение и психически се надценява без
да променя природата си. Идеализацията е възможна както в областта на
азовото либидо, така и на обектното либидо (Фройд 1991, 149-150).
Важна роля при разкриване същността на нарцисизъм играе самочувствието.
Според Фройд то е преди всичко азова величина. Всичко, което човек
притежава или е постигнал, помага да се повиши самочувствието. То е в
особена тясна зависимост от нарцистичното либидо. При перверзиите
самочувствието е повишено, а при неврозите на пренасяне – понижено. В
любовния живот фактът, че човек е обичан повишава самочувствието, а че
не е обичан – го понижава.
Съзнаването на импотентността, на собствената неспособност за любов
вследствие на душевни или телесни смущения действа до голяма степен
понижаващо на самочувствието. Главният източник на това чувство обаче е
обединяването на Аза, причинено от оттеглените от Аза извънредно големи
либидни пълнежи, т.е. накърняването на Аза от сексуални стремежи, които
не подлежат вече на контрол (Фройд 1991, 153-154).
Връзките на самочувствието с еротиката могатт да се обособят по следния
начин. Трябва да се разграничават два случая – дали “либидните пълнежи”
са оправдани от Аза или са изтласкани. В първия случай любовта се
оценява така, както и всяко друго действие на Аза. Човек да бъде обичан,
да намери взаимност в любовта, да притежава любимия обект повишава
самочувствието отново. При изтласканото либидо “либидният пълнеж” се
чувства като отслабване на Аза, т.е. задоволяването на любовта е
невъзможно.
Развитието на Аза се състои в отдалечаването на първичния нарцисизъм,
което предизвиква силен стремеж за връщане към него. Това отдалечаване
става чрез преместване на либидото върху азовия идеал, който е внесен
отвън, а задоволяването - чрез осъществяване на този идеал.
Същевременно влюбеността се изразява в преплитането на азовото либидо
върху обекта. Тя притежава силата да прекрати изтласкванията и отново да
създаде перверзии. Влюбеността въздига сексуалния обект в сексуален
идеал. Сексуалният идеал може да влезе в интересно взаимодействие с
азовия идеал. Там, където нарцистичното задоволяване среща реални
затруднения, сексуалният идеал може да се използва за заместващо
задоволяване. По типа на нарцистичния обектен избор човек обича онова,
което е бил и е загубил, или онова, което притежава предимствата, които
той изобщо не е имал.
В областта на характера психоанализата се интересува от отношението
между особеностите на характера и нагонните желания на малкото дете.
Фройд например посочва връзката между превъплащенията на аналната
еротика в детството и проявите на педантичност, справедливост и
неотстъпчивост в по-късна зрелост, както и аналогичната връзка между
детските фалични желания и абициозността на възрастните. Създадена е и
класификация на характери, която се основава на наблюдения върху
характеровите особености и фазите в развитието на либидото. Говори се за
орални, анални и фалични характари или черти на характера. Терминът
“анален” (Бренър 2000, 162) се използва за хора, които по характер са
разпилени, нечистоплътни и небрежни. Самоувереността, оптимизмът и
щедростта се приемат като черти на оралния характер, докато
амбициозността и нуждата за признание и аплодиране се приписват на
фаличния характер.
Тази класификация се основава на нагоните и по-точно на либидонозния
нагон. Тя набляга предимно на влиянието на нагоните върху психичния
живот. Нагонните желания от детството имат силен и траен ефект върху
него. Те могат да повлияят избора на професия, сексуалния живот,
интересите, маниерите, особеностите на характера и пр. В много отношения
тези последици не са причинени пряко от нагонните желания и конфликтите,
а от фантазиите, породени от тях.
В психоаналитичната практика съществува богата възможност да се добие
впечатление за любовния живот както на невротиците, така и при здрави и
нормални хора. В “Психология на сексуалността” Фройд прави подробно
описание на избора на обект на мъжа, който се характеризира с няколко
т.нар. любовни условия (Фройд 1991, 159).
Първото от тези условия може да се нарече условието на “ощетения трети”
(Фройд 1991, 159). Съдържанието му се изразява в това, че въпросното
лице никога не избира за обект на любовта си свободна жена, а само
такава, към която собственически права може да предявява и друг мъж –
годеник, съпруг, приятел. Това условие е доста широко разпространено. То
дава повод за задоволяване на агонални, враждебни изблици спрямо мъжа,
на който се отнема любимата жена.
Второто условие се състои в това, че непорочната и небудеща подозрение
жена няма обаянието, което да я превърне в обект на любов, т.е. да
въздигне така може само чарът на жена, коята буди подозрение в сексуално
отношение. Това условие Фройд нарича “любов към развратницата” (Фройд
1991, 159). То се намира във връзка с изпитване на ревност. Мъжете от
този тип не насочват ревността си към законния притежател на любимата, а
към новопоявяващи се чужди хора, в отношенията с които любимата може да
се подозира.
Следващите точки се отнасят не до условията, на които трябва да отговаря
обектът на любовта, а до поведението на обичащия към обекта на своя
избор. В нормалния любовен живот ценността на жената се определя от
сексуалната й цялост и се намалява с доближаването й до характера на
развратницата (Фройд 1991, 160). Съществува и тенденцията у обичащите от
този тип да спасяват любимата. Мъжът е убеден, че любимата му има нужда
от него, че без него тя би загубила всякаква морална опора и бързо би
изпаднала в жалко положение (Фройд 1991, 161). Той я спасява като не се
отделя от нея. В отделни случаи намерението да спасява може да се
оправдае със сексуалната ненадежност и със социалното застрашено
положение на любимата.
Своеобразно детерминираният избор на обекта на любовта и това специфично
поведение имат същия психичен произход, както и в любовния живот на
нормалните хора. Те са резултат от инфантилната фиксация на нежността
върху майката и представляват един от изходите на тази фиксация. В
нормалния любовен живот се запазват само няколко черти, които ясно
издават, че при избора на обекта за модел е послужил образът на майката,
така например предпочитанието на младите мъже към по-зрели жени;
отделянето на либидото от майката е станало сравнително бързо. При нашия
тип, напротив, либидото и след настъпване на пубертета остава при
майката толкова дълго, че избраните по-късно обекти на любовта носят
характерните майчини черти, че у всички тях лесно се разпознават
сурогати на майката. Тук се натрапва сравнението с черепната формация на
новороденото; след протрахирано (забавено) раждане черепът на детето
трябва да има формата на тазовото стеснение на майката (Фройд 1991,
161-162).
Малко подробности в сексуалния живот предизвикват толкова недоумения,
колкото женската непокътнатост или т.нар. девственост. Фройд насочва
вниманието си към този феномен, който е актуален и днес. Той отправя
ретроспективен поглед назад в миналото на примитивните народи, при които
дефлорирането на девойката става извън брака и преди първото брачно
сношение. Често дефлорирането се извършва от някой сексуално обучен за
това човек или роднина на момичето, при това обикновено с ритуален
предмет. Табуто върху девствеността Фройд обяснява по два начина.
Първият се основава на страхопочитанието на примитивните хора пред
кръвта, защото според тях животът се намира в кръвта. Това табу е
свързано със забраната да се убива и издига защитна преграда срещу
първичната кръвожадност и жаждата за убийство у първобитния човек.
Същевременно той е наложил табу там, където е виждал опасност. На мъжа,
жената му изглежда вечно непонятна и тайнствена, чужда и затова
враждебна. Той се страхува да не би тя да отнеме силата му, да го зарази
с женствеността си и тъй да се окаже негоден (Фройд 1991, 185-186).
Разглеждайки женската психика във връзка със сексуалността се приема за
нормална реакция на жената след контуса да притисне мъжа към себе си, в
израз на благодарност за дареното удоволствие и съгласие за трайна
зависимост. Първият полов акт за жената обаче най-често е голямо
разочарование. Тя остава хладна и неудовлетворена. Необходима е по-често
повтаряне на акта, докато и при нея се появи удоволствие от него.
Друга причина за разочарованието от първия полов акт на жената се
открива и в невъзможността очакванията, свързани с него да съвпаднат с
осъществяването му.
От анализа на неврозите у много жени, Фройд установявя, че те преминават
един ранен стадий, през който изпитват завист към брат заради белега на
неговата мъжественост и липсата на пенис ги кара да се чувстват
пренебрегнати и ощетени. “Завистта към пениса спада към “кастрационния
комплекс”” (Фройд 1991, 191). В ранната фаза момичетата обикновено не
скриват своята враждебност и завист към брат си. Те опитват да оринират
прави, за да защитят мнимото си равноправие (Фройд 1991, 191-192).
По-късно либидото на момичето се насочва към бащата и тогава вместо
пенис, то пожелава да има дете.
Следователно може да се каже, че дофлорирането има влияние не само върху
цивилизоването на човечеството – да прикове трайно жената към мъжа; то
възбужда и една архаична реакция на враждебност към мъжа, която може да
придобие патологични форми, манифестирани чрез доста често срещаните
задръжки в любовния живот на брачната двойка, и за която може да се
каже, че е причина вторите бракове често пъти да са по-сполучливи от
първите. Предизвикващото недоумение табу върху девствеността, страхът на
мъжа от дефлорирането при примитивните народи намира пълното си
оправдание в тази враждебна реакция (Фройд 1991, 194-195).
В настоящата разработка, интересен е един допълнителен акцент.
Езиковедът Х. Спербер издига тезата, че сексуалните потребности имат
най-голям дял за възникването и развитието на езика. Първоначално
звуците служат като апел към сексуалния партньор. По-нататъшното
развитие на езиковите символи съпътства трудовите действия на
първобитния човек. Върху работата е пренесен сексуален интерес. Така
изговаряната при съвместната работа дума е имала две значения,
означавала е както половия акт, така и приравнената към него трудова
дейност. С времето тази дума е загубила сексуалното си значение и се е
фиксирала върху труда. Поколения по-късно същото е ставало с нова дума,
поела сега сексуалното значение и приложена към нов вид трудова дейност.
По този начин са се образували голям брой езикови корени, всичките със
сексуален произход, но загубили впоследствие сексуалниа си смисъл (Фройд
1990, 182).
ІІІ. Фройд прави еволюционно откритие, а именно, че “човешкото аз не е
стопанин в собствения си дом”. Теорията му разкрива ролята на
безсъзнателното в психическия и духовен живот, както и на дълбинната
мотивация на личността. Свързва теорията с потребностите на обикновения
човек и преодолява конфликтите, които го невротизират. В същото време
психоанализата има и слаби страни: създава се образ на човека като
потенциално и реално патологично същество. Пренасят се особеностите на
поведението на психично болни към психично здрави лица. Абсолютизира се
и се надценява ролята на безсъзнателното в психическата регулация на
човешкото поведение за сметка на подценяване на съзнателната му
регулация.
crazygirl13
01-06-2010, 18:51
Сексуалността в живота на човека
Сексуалността.Що е то?Нима това не е въпрос който всички ние си
задаваме?Темата за сексуалността ни вълнува през целия ни
живот,независимо на каква възраст сме и какъв е полът ни.Тя играе важна
роля в живота на човека и развитието му като личност.Но за жалост в
нашето общество сексуалността е възприета като тема табу и за нея не се
говори открито.А всъщност трябва.
Именно липсата на каквито и да било разговри на тази тема в повечето
семейства води до объркване и неразбиране у юношите по въпроса за
сексуалността.Ние черпим своя опит предимно от телевизия,интернет или
приятели,които всъщност също като нас не са наясно.Повечето от нас
остават с впечатлението,че сексът е единствено физическо
удоволствие,изключвайки напълно любовтта или друг вид чувства и
емоций.Липсата на емоционално привличане в една „връзка” може да се
възприеме по два начина според мен:”животинско” задоволяване на
сексуалния нагон или сексуално насилие.Проблеми,които нес ъмнено трябва
да се обсъждат в семейна среда.
Първо бих искала да обърна внимание на емоционалното привличанве,което
за мен е много важно по време на юношеството.Периода,в който всички ние
имаме нужда разбиране,подкрепа и любов.В тази възраст съдейки по самата
себе си,съм склонна да мисля,че търсенетона любов извън семейството се
дължи именно на липса на любов в самото семейство.Или може би по-точно
на търсене на различната любов.В един момент любовтта в семейството се
оказва недостатъчна и се търси друга близостс представители на другия
пол или дори с представители на собствения ни пол.Но ако да търсиш
разбиране,подкрепа и емоционална топлина извън семейството,означава
същевременно да търсиш любов,то тогава не се ли препокриват любовтта и
приятелството.Този въпрос води до объркване представите на юношите за
емоционалнто обвързване.Ако приятелството е най-високата степен на
емоционална привързаност и близост в общуването,то тогава какво е
любовтта?Разсъждавайки над този въпрос стигам до заключението,че
приятелството е някаква форма на платонична любов,при която нямаме нужда
от физически контакт, за да обичаме някого.Но тогава това трябва ли да
значи,че любовтта означава не само емоционална привързаност,но и
физическа близост?
Мисля,че да.Все пак двете неща-любовтта и сексът са неразривно свързани
по между си.Говорейки за любов ,не можем да пропуснем и секса.Но има
разлика между сексуалният контакт със случаен партньор и сексуалния
контакт с човек,който обичаме.Все пак по време на сексуалното
общуване,ние обменяме множество емоций по между си.В първия случай те са
на елементарно ниво,проявяват се емоций като страст,агреси,егоизъм и
т.н.Но когато сме емоционално обвързани,емоцийте са например
любов,загриженост,разбиран е.Нека не забравяме все пак,че първият
сексуален акт е много важен при нас юношите.Затова на първо място в една
връзка трябва да стои любовта,при която се проявят разбиране,уважаване
чувствата,предпочитанията и дори страховете на партньорите.Това са
нещо,които несъмнено трябва да съществуват в една връзка и дори да са в
основата й.Както казах в началото,липсата на подобни чувства,както и на
любов,за мен означават или животинско задоволяване,или сексуално
насилие.
h;
?носно сексуалността,които са много важни,защото именно тази тема играе
важна роля при формиранетона човека като личност.Когат писах това,имах
предвид най-вече безнравствеността на някои юноши,изразяваща се в
безразборни сексуални контакти.Такива тийнейджъри гледат на секса само
като на задоволяване,без любов.може да се каже,че моралните ценности
също са изкривени до някаква степен.Ето защо е много важно общуването в
семейството.
Не по-малко страшно е й сексуалното насилие,което ни засипва от всички
страни.Макар, че в нашата страна вулгарните надписи и подмятания по
улиците не се оценяват като сексуално насилие,те въсщност са.Макар и не
толкова серизни,като блудството и изнасилването,те са също толкова
„противни” и пораждат не по-малко отвращение.Много често срещани са
вулгарни подмятания от страна на мъже на средна възраст,насочени към
маллетни момичета.Това също е форма на блудство.И все пак по-страшно
според мен е изнасилването.При този вид сексуално насилие,тормозът е
насочен към психиката на жертвата,но има и физическо насилие.По-голяма
част от изнасилените жени са под 18 години,но това не значи че жертна не
може да бъде възрастна жена или дори момчета.Все пак изнасилвачите си
търсят не сексапилни,а лесни жертви.Но нека не забравяме,че
изнасилвачите изпитват удоволствие не толкова от сексуалния
контакт,колкото от самото насилие.Това ме кара да мисля,че насилниците
са предимно слаби и комплексирани мъже имащи нужда да доминират над
някого,за да се чувстват силни и могъщи.Именно затова се избират лесни
жертви,които ще окажат малка или почти никаква съпротива.
Обикновено жертвите на сексуално насилие предпочитат да не говорят за
случилот се,което е нормално вземайки предвид преживяното.Но се
забравя,че не те имат вина за случилото се,и че може да им се
помогнеьако споделят.Особено важно е споделянето при по-малки
деца,защото насилието при тях може да причини сериозни психически
травми.За това разбирането и общуването са много важни в едно
семейство,това би предразположило жертвата към споделяне.
Съществуват различни и неправилни схващания за това как може да се
стигне до някаква фрма на сексуално насилие.Например,че повечето
насилници са непознати.Всъщност,в повечето случаи те се оказват познати
или дори роднини на жертвата.По тази причина често въобще не постъпват
оплаквания срещу насилника,още повече ако той и жертвата са емционално
свързани.В подбни случаи жертвата е склонна да намира опрадания за
насилието и рядко събира смелост да потърси помощ.
Жертвите често се самообвиняват,че са подтикнали по някакъв начин
насилника и че винага е само тяхна.Но много често,насилниците са хора с
криминално досие,кот не взимат под внимание външния вид или действията
на жертвата.За това в подобни случаи жертвата трябва да знае,че не тя е
предизвикала изнасилването и това да я подтикне да потърси
справедливост,за да помогне не само на себе си,но и на други потенциални
жертви.
Изнасилванията и блудството нашето общество са много сериозен
проблем.Насилниците едва ли някога ще изчезнат,но могат да бъдат
спрени,ако жертвата подаде оплакване срещу тях.”Не!” на сексуалното
насилие!!!