PDA

View Full Version : Спешно търся тема по БЕЛ



DaemonBoy
01-07-2010, 16:49
Трябват ми 2 есета на темите:
"Защо си се родил и защо живееш човече?" думи на Дон Кихот
Човек превъзхожда другите само ако върши нещо по-възвишено от тях
Човек е син на своите дела, а не на кръвта си
Човек не трябва да е роб на тялото си
По-добре врабче в ръката от колкото орел в небесата

crazygirl13
01-07-2010, 20:19
Това е по втората тема.Дано ти свърши работа


Безсмъртните образи на Дон Кихот и Хамлет са вълнували мислещите хора от различни времена и народи. Те привличат интереса и на съвременния човек. Учени литературоведи, философи и психолози са изписали много страници, за да изяснят тяхната същност, съпоставяли са ги и са търсили сходни черти и различия между тях. Наистина, на пръв поглед между тях като че ли няма нищо общо. Могат ли да си приличат блестящият високообразован принц на Дания и обеднелият идалго, захвърлен от съдбата в дълбоката испанска провинция, загубил разсъдъка си от четене на посредствени налудничави рицарски романи.Пред физически съвършения Хамлет Дон Кихот и външно изглежда като жалка карикатура. Това обаче е само на пръв поглед. По жизнена философия, нравствени възгледи и постъпки те си приличат като едноутробни братя близнаци,рожба на една и съща историческа епоха - късния европейски Ренесанс,много често характеризиран като \"криза на Ренесанса\".Същността на тази пли лика се корени в обстоятелството, че и Хамлет, и Дон Кихот са плод на една и съща естетика, на един и същ подход към изкуството,противопоставя поезията на идеала и прозата на действителността. Един елегантен начин за представяне на това противоречие представлява изобразяването на лудостта. Така всеки, който носи в сърцето си идеалите на честта, свободата, красотата, справедливостта и любовта изглежда луд в очите на прагматично ориентираните хора. Ренесансът бележи края на Средновековието с неговото невежество,аскетизъм, схоластика и грубо господство на църквата и възвестява началото на нови времена - на свободомислие, вяра в силите на човека,разцвет на науката, изкуството, културата. Човекът от тази епоха получава ново самочувствие. Той вече не се надява само на Бога, а разчита преди всичко на себе си. Дон Кихот и Хамлет са носители на възвишените ренесансови идеали.Жестоките условия на живот обаче не им позволяват да ги осъществят в живота. Те са изключителни личности, но не могат да се преборят с по-силните от тях обективни обстоятелства. Това ги прави истински трагически герои, неразбрани и обявени за ненормални. Дон Кихот и Хамлет обявяват война на злото в света. Хамлет не може да се примири с неправдите, защото е дейна и честна натура, но да ги победи - няма сили. Чувството за самота до крайна степен засилва трагизма на героя. Сам срещу престъплението, лъжата и порока, той се потапя в \"море от мъки\" и иска да им сложи края. Срещу злото в живота се опълчва и Дон Кихот, но Сервантесовият герой действува без да разсъждава и в своето безразсъдство е убеден, че ще постигне целта си. Дон Кихот и Хамлет са мъжествени борци. Единият с престорена, а вторият с откровена лудост тръгват на бой с неправдата. И двамата са еднакво \"безразсъдни\". Не е ли безумие да се опълчиш сам срещу злините в живота? И за двамата са нетърпими \"гаврите и бича на времето,неправдата на силния, на гордия презрението...потъпкването на законите,безочието на властта...\" Забравили за себе си Дон Кихот и Хамлет безкористно се стремят да променят света, да възстановят нарушената хармония в живота, да възвърнат изгубените нравствени ценности, за да може човекът да изпълнява своето велико предназначение на земята. В \"безумието\" на Хамлет и Дон Кихот се съдържа дълбока мъдрост. Когато слуша какво говори Хамлет, успешно играещ ролята на умопобъркан, Полоний казва:\"...това е лудост, но има система в нея.\" След случката с лъвовете Дон Диего де Миранда е принуден да признае, че всичко в обясненията на Дон Кихот е премерено \"на везните на самия разум\". В лудостта и на Дон Кихот има система, а там, където има система, там господствува разумът,защото системата е винаги плод на разум. Тя представлява една оформена жизнена позиция, съвкупност от основни принципи на отношението на човека към живота и хората. Неопределени са границите между разсъдъка и лудостта у Хамлет и у Дон Кихот. По този начин Шекспир и Сервантес дават на човечеството най-добрите уроци по мъдрост чрез устата на двама \"луди\". Дон Кихот и Хамлет наказват злото. Наказват го, а не отмъщават.Отмъщението разрешава конфликти между хора от определен кръг. То се поражда от лично раздразнение. Наказанието се осъществява от името на цялото общество. То се основава на общоприети нравствени принципи,издигнати в закон. Хамлет не отмъщава, а наказва. Той е лично засегнат - убит е баща му,узурпиран е престолът, който по право му принадлежи. Но не това е двигател на действията му. Те са породени от нещо по-дълбоко - неговата душевна хармония не може да се примири с разкъсаните връзки на времето,той иска \"да намести неговите изкълчени стави\". Хамлет не отмъщава на Клавдий, на кралицата и придворните. Като обективен и добросъвестен съдия той грижливо проучва всички обстоятелства около смъртта на баща си, старае се да проникне в душата на Клавдий. Чрез симулираната лудост и чрез пътуващите актьори изяснява най-фините психологически подробности, за да се убеди, че кралят е престъпник и узурпатор. За разлика от Хамлет Дон Кихот не проверява обстойно деянията,доказателствата и свидетелите. Той знае своя дълг и няколко прости благородни правила за живот, които прилага.
Хамлет не отмъщава и на Офелия, защото тя няма никаква вина пред него.Той я наказва само поради това, че предусеща в нея женската слабост,която по негово мнение неизбежно ще я доведе до престъпление като това извършено от майка му. Хамлет наказва злото, което вижда около себе си, а не хората, които са причинили зло на него лично. Той поема върху себе си наказанието за всеобщото зло и скърби, че няма време да накаже всички престъпления,извършени срещу човека, истината и красотата. Многократно Дон Кихот заявява, че е отмъстител срещу неправдите и злочестините, и той действително ги наказва с цялата енергия на своя буден дух. При него обаче отмъщението е издигнато до наказание, защото се отнася не до дела, извършени срещу него непосредствено. Дон Кихот заявява: \"Аз съм рицар от Ла Манча, казвам се Дон Кихот и призванието ми е да странствам по света, за да се боря срещу неправдите и да наказвам злочинствата... Главната задача на моя занаят е да прощавам на смирените и да наказвам надменните.\" Дон Кихот и Хамлет са оръдия на всеобщото наказание. При това и двамата осъзнават, че са такова оръдие. Те изпитват жажда за чистота и благородство в човешките отношения, търсят в интересите и делата на хората разум, справедливост и красота. Дон Кихот се сродява най-силно с идеите на хуманизма чрез своето отношение към свободата. За него тя е едно от най-ценните блага за хората. С нея не могат да се сравняват всичките съкровища на земята, взети заедно. За нея трябва да се жертва всичко, дори и живота. Според Дон Кихот истинското благородство на човека се крие в неговите добродетели, а не в произхода му. Човек превъзхожда другите, само ако върши нещо по-съвършено от тях. Личните качества и нравствените добродетели, а не неговият социален произход,трябва да определят мястото на човека в обществото, защото \"кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта.\" Хамлет е принц, а се държи внимателно и човечно към по-нискостоящите В отношението му към тях няма и намек за надменност и чувство за превъзходство. Най-искрен и най-доверен негов приятел е Хорацио, човек, споделящ неговите възгледи, но не притежаващ аристократичен произход. Всички тези подробности свидетелствуват, че в естетиката на Шекспир и Сервантес лудостта се е превърнала в пространство за изразяване на най-съкровените човешки ценности. Освен това лудостта представлява прекрасно средство за изобразяване на човек,който е изпреварил времето си. Дон Кихот и Хамлет преживяват краха на своите идеали, но те и двамата излизат морални победители в борбата срещу злото в света. Умират като свободни личности, а идеите им далеч изпреварват времето, в което те живеят. Дълбоко идейно и нравствено родство свързва героите на Сервантес и Шекспир. Техните идеали представляват нравствен ориентир и за съвременността, затова ние чувстваме Дон Кихот и Хамлет като свои съвременници и учители.

crazygirl13
01-07-2010, 20:24
Това е по 5-та тема


Сервантес създава образите на Дон Кихот и Санчо Панса като пародия на рицар и негов оръженосец, за да осмее изживялото време си рицарство и да спре лавината от рицарски романи, които по негово време залива цяла Испания. Романът "Дон Кихот" обаче далеч надхвърля поставената от писателя задача. В образите на Дон Кихот и Санчо Панса той създава литературни типове с общочовешко значение. В съзнанието на много поколeния живее тяхната знаменита карикатурна двойка: сухият, висок и слаб идалго, облечен в рицарски доспехи, горд възседнал мършавия си кон и ниският, дебел и тромав оръженосец, яхнал своето любимо магаре.
Вдъхновявани от различни подбуди, те кръстосват из прашните и изровени пътища на Испания, за да търсят приключения. Дон Кихот е сложен образ. В първите глави на произведението е представен като саможив чудак, обикновен беден идалго, примирен с безсъдържателния си и безцелен живот. Увлича се в четене на рицарски романи, което прераства в неестествено увлечение и го довежда до безумие. Започва да си въобразява, че е рицар, който е длъжен да се бори срещу злото. Той мечтае да добие световна слава и дори да стане император. Дон Алонсо Кехана става Дон Кихот. Дръгливата кранта се преобразява в Росинант, а селянката Алдонса Лоренсо, - в Дулсинея дел Тобосо, най-красивата девица в Испания и в целия свят. Дон Кихот поема върху плещите си добродетелите на изчезналото странстващо рицарство. Той утвърждава справедливостта, спазването на законите, състраданието, безкористното упражняване на държавната власт и трудолюбието, защото вижда, че точно те не са присъщи на епохата. Дон Кихот високо цени човешката свобода и счита, че за нея, както и за честта, може и трябва да се жертва животът. Съветите, които дава на Санчо Панса, преди той да поеме управлението на "острова", разкриват пълно неговата нравствена програма. Дон Кихот е идеалист, готов е да се жертва за хората и за идеалите си, без да търси някаква материална изгода. Той желае всички хора да живеят щастливо и свободно. Защитава бедните и онеправданите. Лудият Дон Кихот по-добре от всички разумни хора разбира прозата на своето време и по-силно от всички разумни хора скърби за отминалия златен век, така както той си го представя, когато всички са били равни и не е имало "мое и твое". Безумието на Дон Кихот не е толкова в самото му поведение, колкото в неговото несъответствие с времето, в което живее героят. Не случайно комизмът му е трагичен, защото е трагична мечтата му за съвършенство на човешките отношения. Тя не може да бъде реализирана при тогавашната действителност.Това подчертават собствените му думи: "аз съм роден, за да живея умирайки".Навсякъде възторженият дух на Дон Кихот се сблъсква с неразбирането и консерватизма. Те убиват смелите му помисли и непресъхващия му оптимизъм. Затова в края на романа рицарят умира от мъка. Но неговата идея за доброто остава да живее в образа на Санчо Панса. В началото на произведението Санчо Панса изглежда понякога като антипод на Дон Кихот. Привличат го повече материалните неща. Той още не разбира духа на приключенията, към който се стреми Дон Кихот. Затова във вятърните мелници той не вижда великани с огромни ръце. Писателят подчертава разликата между героите в тяхното възприемане на действителността. Те притежават различни представи и навици. Когато те решават да пренощуват в една горичка, Дон Кихот както подобава на рицарите не спи, а мечтае за своята любима. В същото време Санчо пълни стомаха си с вино и изкарва нощта в непробуден сън. На следващата сутрин Санчо пак пие от мехчето, а Дон Кихот се подхранва само със сладки спомени. Няколко пъти Санчо подканва Дон Кихот да обмисли своите действия, на което Дон Кихот отговаря, че той нищо не разбира от приключения. Наистина образът на Санчо Панса е много по-материалистичен от този на Дон Кихот. Той иска да получи острова или графска титла и се надява чрез тях да направи състояние. Обира едно муле, натоварено с храна, не може да прежали магарето, което му открадват, върши някои малки подлости. Привличат го хубавата храна и сънят - те са за него върховни блага. Затова Дон Кихот има основание да му каже, че той живее,"за да умре ядейки". Санчо има по-трезв поглед от своя господар и вижда нещата такива, каквито са. В края на произведението, обаче, под облагородяващото влияние на своя рицар той става почти истински Дон Кихот. Докато Дон Кихот остава неизменен, Санчо Панса претърпява духовна еволюция. Една от неговите любими поговорки е "по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата". Постепенно Санчо изоставя врабчетата и се устремява към орлите в небесата. Веднъж Дон Кихот казва на своя оръженосец: "Вярвай ми, Санчо, че такъв, кaкъвто те виждам, не изглеждащ по-трезв от мене". Както за Дон Кихот, така и за Санчо Панса важи принципът "Не е толкова луд този, който знае лудостта си". Той напуска семейството си, без даже да се обади, за да тръгне със своя рицар и да търси острови в сърцето на Испания. За прословутия остров той казва, че и да не му го даде Дон Кихот, не е голяма беда. Преди третия поход той иска от господаря си заплата, но скоро горчиво се разкайва за това. По едно време иска да изостави рицаря си, но разбира своята грешка и го моли да му прости. Еволюцията в двойствената природа на Санчо Панса довежда до гибелта на предишния му идеал. Негов принцип става вече: "По-добре орел в небесата, отколкото врабче в ръката". Вътрешният душевен прелом на Санчо Панса навлиза в последната фаза при губернаторството му на "остров" Баратария. Характерно е, че той като губернатор пъстъпва според съветите на Дон Кихот. Не скрива своя произход, а се гордее с него. Той издава оправдателни присъди, когато еднакво тежат основанията за оправдание и за осъждане. Така го съветва Дон Кихот: "Винаги е по-похвално да правиш добро, отколкото зло". Осемте дни на Санчовото губернаторство показват какво значи да се мине през школата на Дон Кихот. Санчо, който толкова мечтае за пари, дори иска да продава негри, ако островът се окаже в Африка, напуска властта гладен и бит, без да е влязъл в джоба му нито един петак. Когато светът се лишава от Дон Кихот, духът му продължава да живее в Санчо Панса. Рицарят умира, но неговата идея за доброто остава да живее в образа на Санчо Панса. И двата образа надживяват своето време и остават безсмъртни в световната литература.

gmab777
01-10-2010, 16:00
Спешно ми трябват тези 2 теми за ЛИС :

1. Христо Ботев-"Елегия"проблемът за примирението
2. Иван Вазов-"Чичовци"-проблемът за проявленията на българския характер