PDA

View Full Version : Художествена фотография



Sweeety1
01-08-2010, 17:26
Трябва ми информация за художествената фотография.Моля ако някой може да ми помогне...имам само информацията от уикипедия.

Благодаря предварително. :)

aloveyou
01-09-2010, 10:31
[b]Художествена фотография

Една фотографска снимка може да бъде истинско художествено произведение на изуството когато се предават настроения, когато се подчертават характери или се изобразяват картини от природата и човешкия живот със силен заряд доставящи естетическа наслада на зрителя. Възприемането е много идндивидуално, защото всеки от нас има изградени критерии за художественост, определени от възпитанието, образованието и определени обществени и социални позиции. Въпреки това естетическите качества на един фотопродукт, неговото възпитаващо въздействие и познавателна стойност е огромно, а когато това е направено с вкус и със спазване на основните правила за композиция и пропорция, фотографията е изкуство с висока художествена стойност.


Същност на художествената фотография
инж. Константин Константинов - портрет, Виена, 1936 г. Фотографията е тонирана тип "сепия" със светло кафяво оцветяващо вещество

Художествената фотография се отличава от другите видове фотографии по начина на пресъздаване на действителността, където не са търси конкретното обективно отразяване, а внушаване чрез картината на определен художествен замисъл. Постига се чрез използването на разнообразни технически средства, композиция и тоналност на картината и прилагането на изобразителен език посредством фотографски методи необичайни за другите жанрове на фотографията.

Първоначално в художествената фотография е прието фотокартината да се додоближава до живопистта като я имитира. Затова не само са възприети принципите и композицията на живопистта, но фотографите чрез механична обработка (посредством четки и стъргалки) са се старали фотографските снимки да наподобяват графични или маслени художествени творби. Използването на т.нар. благородни процеси като броммасло, гумидрук, хромирана гума, пигмент, са технически методи целящи доближаването на фотокартината до тази от живопистта. От 20те години на ХХ век тази тенденция се замества с други чисто фотографски методи и техники за изобразяване. Прилагат се способи за обработка на фотографските филми и хартия, с което се постигат определени художествени резултати - фотобалереф, соларизация, нисък и висок ключ и др.

И въпреки, че по същността при създаване на една фотокартина, художествената фотография е най-близо до живопистта, то разликите между тези два вида изкуство е, че тази фотография притежава документална точност, независимо от изобразителните средства и техники. Принципите на художествената фотография най-широко се прилагат в портретната фотография, репортажната фотография, архитектурната фотография,актовата фотография, натюрморта или специално подготвени естетично въздействащи фотокартини.

Административна основа
Художествената фотография официално е призната от държавата за изкуство и с в."Известия" бр.62/02.08.1957 г се разрешава практикуването ѝ. Лицата практикуващи тази свободна дейност придобиват званието "фотограф-художник". Изкуството не се създава с административни актове, но държавното признание на съществуването на художествената фотография, както и узаконяване дейността на лицата придобили правото да се наричат и да защитават пред обществато званието "фограф-художник", дава сериозен тласък за развитието на фотографното изкуство.
Испанският скулптор Jos

crazygirl13
01-09-2010, 10:37
Художествена фотография за начинаещи

Окото и фотоапаратът

Фотоапаратът може да се разглежда като подобие на окото – с фокусната
си леща, контролираща притока на светлина бленда и светлочувствителна
плака, която регистрира образа. Но приликите се изчерпват с тези
механични особености. Окото и фотоапаратът не виждат нещата по един и
същ начин. Окото е свързано с мозъка, което придава качествени измерения
на образа, който то приема, докато фотоапаратът е свързан с химичен
процес, който оказва своето собствено влияние. Затова когато снимате
нещата, които виждате, може да се окаже, че резултатите се разминават с
очакванията.

Фотографията има своите ограничения, но с малко схватливост бързо ще
можете да ги заобиколите, да избегнете уловките и дори да накарате
недостатъците да работят във ваша полза.

Веднъж овладели основните правила, ще почувствате, че вие командвате и
фотоапаратът ще прави точно това, което искате, защото ще започнете да
виждате света през неговия поглед, който толкова много се различава от
нормалното зрение. Така ще можете да използвате фотографията, за да
създавате снимки с художествена стойност често и от най-простия суров
материал около вас.

Ще започнете да виждате снимката на места, където по-рано не сте
забелязвали нищо особено. Фотографията изостря окото и изобщо прави
човек много по-чувствителен към заобикалящата го среда. Ще можете да
правите снимки, които не само ще показват чертите на човешки лица, но и
ще казват много повече за самия човек.

Художествената фотография дава голяма свобода на въображението и в
същото време основите й са лесни за овладяване. Често същественото си
излага по много усложнен начин, въпреки че не е такова, особено от хора,
които се интересуват повече от самите фотоапарати, отколкото от това
какво може да се направи с тях.

За да се занимавате успешно с художествена фотография, трябва да
разберете три неща. Първо – как фотоапаратът и лентата му се различават
от нас и как той вижда нещата, за да се научите и вие да ги виждате по
неговия начин. Второ – как фотоапаратът на практика снима, за да знаете
как да правите всичко правилно от началото или да го коригирате?, ако
нещо се обърка. И трето – да познавате в детайл механизмите по които
работят фотоапаратът и лентата, за да можете да контролирате всичко,
което се случва и да оказвате въздействие върху него. Тогава може да
оставите фантазията си да се ?развихри чрез фотоапарата вместо да го
оставяте да се разпорежда с вас и да отказва да прави това, което
искате.

Как окото и фотоапаратът се различават по начина, по който виждат
света.

Окото и мозъкът

Въпреки че очевидно възприемат голяма част от пространството, очите и
мозъкът всъщност във всеки един момент се съсредоточават върху един
елемент от него, преди да преминат бързо към следващия. Фотоапаратът
избира част от пространството само ако вие искате това и можете да го
постигнете като изберете подходящия кадър, фокус и време за експозиция –
в противен случай предметът, който искате да изолирате, ще се загуби в
общия план. Все пак ако искате да загатнете фона, с правилната техника
може да го постигнете, без да разводнявате образа.



Ясно или замъглено

Здравото око винаги вижда всичко ясно, защото се фокусира автоматично,
когато погледнете към даден предмет. Фотоапаратът трябва да бъде
фокусиран върху обектите от вас. Но за разлика от окото, той може да
накара даден предмет да изглежда ясен, а друг – нефокусиран, и така да
ги раздели, което може да е предимство.



Снимки в кадър

Зрителното поле няма фиксирани граници, но рамката на кадъра може да се
отрази на това, което е снимано. Формата на кадъра и разположението на
обекта в него могат да променят въздействието на обекта. Например може
да накарат обекта да изглежда по-голям, като предположат, че части от
него продължават извън кадъра; също така може да направят дадена сцена
по-привлекателна, като балансират относителната степен на значимост на
различните части.

Плосък свят

Окото вижда триизмерна картина, но снимката е плоско изображение. Тя
няма истинска дълбочина, а само тази, която е загатната от перспективата
– моделиращият ефект на светлината и разликите в наситеността, които се
дължат на разстоянието или мъглата.

Спрялото време

Окото вижда движението като събитие с продължителност, но снимката може
да го улови само като отделен момент в спряло време или като представи
обекта замъглен в кадъра, като траектория или петно от действието – нито
един от тези ефекти не наподобява това, което окото действително вижда.

Светлина и тъмнина

Окото вижда едновременно много светлите места и сенките, докато лентата
няма толкова голям обхват и трябва да избере едното или другото.

Правилен или грешен цвят

Ние сме много по-нечувствителни към цвета на светлината, отколкото е
лентата, за която изкуственото осветление и дневната светлина са толкова
различни, че всяка се нуждае от различна лента или филтър.

Черно и бяло

Черно-бялата лента представя цветовете, които виждаме, като
последователност от сиви тонове. Трябва да се опитате да си представите
вашите снимки като изградени от тонове, въпреки че са цветни. Скоро ще
можете да “виждате” черно-бяло и да наблюдавате как то се отразява на
отделни обекти.

Изкривена действителност

И

|

hRh

hRh



& В сравнение с действителността някои лещи може да създадат грешно
впечатление за обекта, като го карат да изглежда по-плосък или го
разтеглят в една или друга посока.

Финалните щрихи

Обикновено целим да получим реалистичен резултат, когато проявяваме
снимките. Но те могат да се променят така, че да изкривят образа до
такава степен, че да няма никаква прилика с оригинала.

Образ, създаден със светлина

Светлината е форма на енергия, която при отразяването си от
заобикалящия ни свят, прави зрението възможно. Същата тази енергия ни
позволява и да правим снимки. Фактически източник на всичката
използваема светлина е слънцето. Светлината се движи под формата на
вълни спрямо ос и пътува по права линия. Светлинните лъчи на слънчевата
светлина достигат до предметите и се отразяват в различни посоки. Тези,
които се движат към нас и влизат в очите ни, правят предметите видими.
Колкото по-добре един предмет отразява светлината, толкова по-светъл
изглежда, а предметите, които отразяват светлината най-добре, могат да
ни заслепят, когато ги погледнем под определен ъгъл – например стъкло,
вода, полиран метал или огледало. Светлината, която влиза в очите ни с
различна яркост, отразена от различни източници, ни помага да ги
различим и в края на краищата допринася за представата ни за околния
свят.

Окото

Светлината влиза в окото през лещата и фокусира обърнат с главата
надолу образ върху ретината в дъното на окото. След това усещането за
образ се предава по оптичния нерв до мозъка, който обръща изображението
в правилната посока. Окото се фокусира върху обекти на различно
разстояние с помощта на мускули, които контролират формата на лещата и
способността й да пречупва светлината. Количеството светлина, което
влиза в окото, се променя от размера на зеницата – малка дупчица между
лещата и роговицата на окото. При ярка светлина зеницата става по-малка,
за да предпази ретината от силния светлинен поток. На тъмно зеницата се
разширява, за да пропусне колкото се може повече светлина до ретината.

Лещата на фотоапарата формира изображението

Фотоапаратът е светлонепропусклива кутия, която работи по подобие на
окото, но се различава от него с по-простия си механизъм. В единия край
има леща, която е единственият източник на светлина в кутията. Лещата
формира изображение на предмета от външния свят върху задната стена.
Както и при окото, това изображение е обърнато обратно. Лещата се
фокусира върху предмети на различни разстояния, като се движи назад или
напред – по-близо или по-далеч от задната стена, според случая. При
фотоапарата на задната стена няма ретина, а друг чувствителен към
светлината елемент – лентата. Лещата е изработена така, че да разпъне
образа върху цялата площ на лентата за всяка снимка и да осигури ясен
образ от центъра до ъглите.

Понеже образът от лещата е обърнат, той се запечатва така върху
лентата, но когато гледаме диапозитиви или увеличаваме снимки от
лентата, картината се обръща наопаки, за да съответства на първоначалния
образ.

Затвор

Повечето фотоапарати имат един от двата вида затвор. Централният затвор
се състои от много тънки застъпващи се метални пластинки. Когато
затворът се разтвори, пластинките се раздалечават и отдръпват настрана,
като правят процеп, през който преминава светлината. След това отново се
затварят, за да покрият процепа и скрият светлината. Този вид затвор
обикновено се вгражда в лещите и е разположен много близо до блендата.
Понеже централният затвор при отварянето си винаги разкрива цялата
снимачна площ, без значение за колко кратко, той е подходящ за употреба
с електронните светкавици при всяка скорост на затвор.

Основните недостатъци на затвора са, че максималната му скорост е само
1/150 сек. или дори по-малка и това, че се намира между лещите, а не в
корпуса на фотоапарата. За фотоапарат със сменяеми обективи всеки
обектив трябва да има вграден затвор, което е доста скъпо. Все пак
последното не е недостатък при фотоапаратите с фиксирани лещи на окуляра
или на далекомера, за които този вид затвор обикновено е прикрепен. Също
така той се прикрепя към рефлекторни фотоапарати с двойна или единична
леща.

Друг вид затвор е фокалният затвор. Той е вграден в корпуса на
фотоапарата непосредствено пред повърхността на лентата. Този затвор се
състои от две щори, които стоят на пътя на светлината. В затворено
положение лещата е напълно блокирана. При задействане на затвора първата
щора се отдръпва, като открива лентата. Тогава втората щора се спуска и
отново закрива лентата. При бавна скорост на затвора цялата площ на
снимката се открива за момент, но при бърза скорост втората щора следва
толкова бързо след първата, че кадърът върху лентата се сканира само от
тънкия процеп между тях.

Предимствата на фокалния затвор са, че той може да се вгражда в корпуса
на фотоапарата, което дава много бърза скорост на затвора, и че няма
нужда самите лещи да имат затвор, и могат да бъдат с по-проста механична
конструкция. Основният недостатък на фокалните затвори е, че не могат да
се използват с електронна светкавица при скорости над 1/30, 1/60, 1/100
от секундата или в някои случаи 1/125 от секундата.

Sweeety1
01-09-2010, 12:24
Благодаря ви много :-)