PDA

View Full Version : Самоубийството



murlankata
01-08-2010, 19:44
Здрасти на всички и от мен,
искам да поговоря с вас за нещо много лично, а именно за самоубийството. И аз не знам как стана и от кога започна всичко, може би от преди няколко години когато изведнъж всички ме зарязаха: приятели, роднини, близки, съученици и т.н. Тогава ми стана гадно, но се климатизирах и се оправих някак си. Сега след толкова време почвам да се чуствам отчаяна, тъжна, плача без причина, нямам доверие на хората, нежелание за всякакъв контакт с други хора. Мога по цял ден да си стоя сама в стаята. И естествено след цялата тази излолация почна да ми се вижда че нещата нямат смисъл. Което е странно защото хем мисля, че живота има смисъл, хем не виждам смисъла в моя. Спрях да ям, не помня от кога не съм яла, като видя храна и ми се повръща, не ме изкушава и любимия ми шоколад. Хм, какво още, а, да момчетата ( закъде без тях) ами и от тях се отказах, не знам защо, просто не ми се занимава. Нещо си загубих желанието за живот. До сега четох в нета има тонова информация за самоубийството, за депресията, за симптомите, за това какво прябва да се прави ако някой приятел иска да се самоубие. Основното което се казва е да се потърси медицинска помощ. Аз например не бих. Не мога да отида при някой, който абсолютно не го грее за мен и на който му плащам и да му споделя как се чуствам! Или да отида и да кажа "Не виждам смисъл в живота ми. Искам да се самоубия! " УФФФ или с 2 думи голяма тъпотия. И сега не знам имам ли проблем или нямам?

П.П. : Отнасяйте се сериозно към темата =)

pubera
01-08-2010, 20:04
Според мен не трябва да го правиш.
След време ще намериш хора, с които ще ти е приятно да си и ще се чувстваш щастлива.

themusicinme
01-08-2010, 20:07
В депресия си. Я се стегни. Има толкова мн хора, които са болни, недъгави и се борят и искат да живеят, а ти си измисляш разни глупости. И аз съм изпадала в такова състояние, нормално е понякога човек да се чувства така, но трябва да продължава напред.

kriSko94
01-08-2010, 20:28
ами... тийн си...хормони .... депресии, плач... нормално е, но хроничната депресия е болестно състояние.. говори с някой родител или с училищния психолог, той може да ти даде най-добър съвет. :)

самоубийството не е решаване на проблема. замисли се какво ще причиниш на родителите, роднините и приятелите си (сигурна съм,че има такива,просто не ги виждаш, или сама се отделяш от тях, изграждайки предгради). :)

murlankata
01-08-2010, 20:54
:( :( :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: Ами не знам, не изолирам хората нарочно ;( просто така става

kriSko94
01-08-2010, 21:05
добре, успокой се, не е дошъл краят на света :)

сподели какво ти е с някой, на когото имаш доверие, ще ти олекне, ще получиш съвет...

а за приятелството - това е двустранен процес...

наистина трябва да се успокоиш и разведриш.. на колк години си и от кой град си? :)

murlankata
01-08-2010, 21:08
Много добре знам, че не идва края на света :D още не е 2012 година :razz: :razz: :razz:
Ами няма с кой да си споделя, затова го написах тук! Ако имаше с кой щях да си поговоря :( :( :(
на 17 от София. Казвам се Ани :) А ти си?

filmimilmi
01-08-2010, 23:26
Няма смисъл да се опитваш да търсиш смисъла на живота. Хората цял живот живеят и пак не могат да го открият. Смисъла е просто в самия му смисъл. Тоест това, което се опитвам да ти кажа е, че ако не намериш сама смисъл в твоя живот, така че да го живееш пълноценно ще продължаваш да го караш все така безмислено. Ако притежаваш талант го развивай, почни да спортуваш ако чувстваш, че имаш нужда и т.н.

Спомена, че ти е тъпо. На училище не ходиш ли? Там поносимо ли е?
Изгубила си приятелите си? Щом си ги загубила, сигурна ли си действително, че знаеш какво означава истинско приятелство? Както ти казаха вече, това е двустранен процес.

Личи, че си достатъчно мотивирана да се промениш щом си стигнала до осъзнаване на самата нужда от това. Поради това ще пропусна да развивам всякакви теории и лекции за това какво да правиш и как да го правиш. Тези неща са си индивидуални за всеки. Също така никога не съм разбирал хората, които си купуват книги, които ти казват какво да правиш, за да стигнеш да се мотивираш. Щом взимаш подобна книга от щанда с решението, че тя ще ти помогне, това не означава ли на първа ръка, че имаш достатъчно мотивация за промяна още в самото начало? Отново се опитвам да ти кажа, че всичко идва вътре от теб самата. Сама си си вкарала филма, че в нищо не ти върви и следователно действително ще продължава да е така с подобна нагласа към света, че нищо няма смисъл и т.н. Просто се вкарай се в противоположния филм, че трябва да промениш сценария на живота си. Имаш достатъчно време, та за Бога, ти си едва на 17 и говориш за самоубийство. Ако направиш подобна безумна постъпка, няма да откриеш СМИЪСЛА на този живот така или иначе.

Колкото до самото самоубийство, за което споменаваш. Не знам насериозно ли вече го обмисляш или ей така, просто ти е минало през ума и си решила да го сложиш като заглавие защото изглежда скандално и би привлякло повече внимание към темата ти, но това вече си е много сериозно нещо. Незавимо дали е фалшива тревога, трябва да се отнасяме деликатно към подобно нещо. Повечето самоубийци обикновено отправят зов за помощ преди края, като първото нещо което правят е да споделят, че обмислят самоубийство, независимо дали е в нета или на близки. На мен също ми се е мъдрила подобна мисъл в главата когато бях на твоите години, но бързо това чувство отмина и ето на пук на всичко живея защото с времето разбрах, че проблемите които имах, донякъде сходни с твоите, бяха изключително несъстоятелни. Все пак още не мога да се похваля, че смисъла на живота ми се е разкрил пред мен напълно и живея смиселно, но лека по лека всичко се подрежда. Например в момента имам приятели, спечелих ги с времето, постепенно и други неща в живота си успях да подредя, че чак човек ако ме гледа от страни ще си каже, че всичко ми е перфектно, а точно сега ми е писнало от пренаситеността на самия живот. Може да се каже, че съм чак в другата крайност на нещата. Презадоволеността поражда съвсем различни проблеми защото монетата винаги има две страни, а от там идва отново депресията, само че като вече познато за мен чувство, аз знам, че тя е преодолима и мислите за самоубийство не ме застигат!

Както и да е, отплеснах в споделяне на личен опит, а се опитвах уж да кажа всичко накратко, а накратко никога не е достатъчно. Ще добавя само, че едно ти е достатъчно да разбереш в момента. Това, че нищо не е безмислено за самата теб и трябва да приемеш този етап в живота си като етап, в който каляваш волята си и умението да бъдеш търпелива, което също е много важно качество. Трябва да осъзнаеш, че именно чрез трудностите се изгражда и твоята личност, а специално в този етап на депресия, когато се чудиш дали нещо има смисъл в твоя живот, смисъла в този конкретен момент от него е да се пребориш със самата депресия. А за това има начин, просто всичко поетапно. Например приятели ще си намериш, 100%. Индивидуално е както казах още в самото начало, за приятелство готови формули няма и също така бавно става. Но точно това например ще те научи на търпението и каляването на волята както казах. :)
...

Ох, имах много какво още да кажа може би, но времето ми се изчерпа, надявам се все пак ти помогнах донякъде с жокера, че смисъла на нещата идва от смисъла им. :) За да избегна повече тавтология просто ще приключа засега своеобразното си съчинение.
Бъди спокойна, всичко ще се оправи! :)

st3f1too
01-09-2010, 09:53
Не прави такива глупости,няма никакав смисал една моя приятелка също се беше отказала от живота казваше ,че иска да се самулбийе и така на татака,но аз и казах,че все някога ще намери смисал в живота си!Така ,че не прави такива глупости а просто продължи напред :)

murlankata
01-09-2010, 11:15
Мерси за дългото съчинение :D
Аз говорех точно за това,filmimilmi, че не мога да намеря нещо за което си струва да се живее. Може би заради самата мен... Мдам... Май така ще е отговора на въпроса.
А самоубийството е една идея която обмислям :D още не съм тръгнала да си режа вените =)

Eagle_13
01-09-2010, 14:27
Купи си розови очила. Ако тва не помогне едно по здраво въже и намери дърво :D
Шегувам се така е болезнено, по лесно е просто да скочиш от блок

st3f1too
01-09-2010, 18:11
Мерси за дългото съчинение :D
Аз говорех точно за това,filmimilmi, че не мога да намеря нещо за което си струва да се живее. Може би заради самата мен... Мдам... Май така ще е отговора на въпроса.
А самоубийството е една идея която обмислям :D още не съм тръгнала да си режа вените =)

Винаги има смисал и нещо за което да живееш :)

black_baby
01-09-2010, 20:42
Просто си изпаднала в депресия и ти е писнало от всичко и от всички.Спокойно ще ти мине просто иска малко време :) Успех

Chacho
01-10-2010, 03:23
Да си отнемеш живота се иска кураж. Да не го направиш се иска дори повече кураж.

А и колкото повече време прекарваш сама, противно на логиката, толкова повече ще ти се губи смисъла да се върнеш сред хора. Това че се губи желанието не го прави правилното решение.

А за самоубийството... човек си мисли, че просто изчезва това, което е носил на плещите си приживе. Мъката просто ще се всели във всички близки, приятели, познати. И това е последното нещо, което оставя човек като си отиде от света. Тъга след себе си. Мерси, но никога не бих причинил това на хората, които държат на мен, заради личните си проблеми.

Timon
01-10-2010, 21:58
едно ще ти кажа никога не се предавай! колкото и лош и депресиран да е живота ти има и хубава стран..Погледни на него с други очи..Промени се..Не хората са виновни ти самата си си виновна ти го правиш така живота да ти е шибан..Стани сутрин усмихни се на живота и кажи майната им на всички проблеми родена съм за да живея с кеф и си прави живота по готин..Забавлявай се какво си се затворила сама със себе си..Трябва да си по-положителен и по-положително настроен човек..Бъди оптимист живот наистина е гаден но помни има си и добрите черти! Съвета ми е да се промениш и утре стани и се усмихни на живота и му кажи майната ти променям се стига с тази депресия и лошо настроение.. За това хората за те "заебали"..и ме е много яд на хора като теб с такива проблеми всеки си има проблеми в семейство лични в даскало и т.н. но кой е седнал да се самосъжалява и да си мисли за самоубийство..Погледни и от добрата страна има я повярвай.Дано малко поне съм ти помогнала макар и да съм ти повдигнала малко настроението пак е нещо..Но наистина се надявам да се промениш.. :smt056

murlankata
01-11-2010, 13:03
И още нещо! Не съм се изразила правилно, или вие не сте разбрали, както и да е. Причината да се чуствам така не е в конкретен проблем. Моя живот не е цветя и рози, но върши добре. Аз съм отличничка, разбирам се с наще, ходя на танци, карам кънки и т.н. просто не виждам смисъл и се чуствам подтисната. Не ме мислете за някоя психясала невротичка. И още веднъж отнасяйте се сеиозно към темата, защото това са лични чуства и никой няма право да се подиграва на чужди чуства. Затова си спестете коментарите от сорта на " Поздрави на Боби Цанков" и "ти емо ли си". Аз не съм някоя дванайсе годишна пикла, защото съм забелязала че на тях им се отговаря по този начин, което за мен е много грешно и тъпо. Защото това са тяхните чуства и техните емоции и някакви такива тъпи отговори могат много да наранят едно 12 годишно момиче!!!

Chacho
01-11-2010, 17:58
Защо оставам с впечатлението, че искаш да ти дадем отговор на смисъла на живота. Дъглас Адамс най-точно го е отговорил. Отговора е 42.

Отговори ми ти на един въпрос. Какво те прави щастлива? Ако не можеш, знаеш вече какво да търсиш. Ако имаш, мисля че темата би била излишна. Жива и здрава!

murlankata
01-11-2010, 18:04
Хаха мислила съм по въпроса за 42.

Хм аз не искам да ми казвате такива неща, просто споделих как се чуствам =) мерси много на всички който ми писаха =)

n3v3rAga1n
01-11-2010, 19:03
Абе търпение е му майката. Скоро ще си намериш приятел, който винаги ще те подкрепя и винаги ще е до теб, дори в моменти като този. Аз също бях като теб, но всичко се оправи. От 2 седмици съм много щастлив, почти не се ядосвам и така ... Просто гледай оптимистично на нещата и прави като мен - колкото и да няма светлина в тунела, гледай от смешната страна на нещата. Аз като правя така и винаги ми става по-добре. :)

gabrielich
01-11-2010, 20:21
Виж, защо не поговориш с родителите си? Знам, че звучи някак странно, но понякой път и те разбират от тия работи, защото и на тях са им се случвали! :) На мен ето какво ми помага: затварям се сама в себе си и си изброявам проблемите. След това един, по един ги обмислям всичките и дали те имат решение. Ако някои нямат - блъскам се и рева! :razz: Ама понякой път примерно си казвам - "Това въобще не е голям проблем - има много по-лоши нещо, да се радвам, че не съм се срещала с тях". И ако са чак толкова големи проблемите вече прибягвам към по-дръзки решения... И ако решиш да се самоубиваш помисли, че после може и да има хора, които ще плачат за теб...

kordinaciq
01-24-2010, 16:20
Проблема е прост и се нарича побертет.Хормони, работи, такива глупости...С една дума ще мине.Ама не се самоубивай няма смисъл :?

krem4et0
01-24-2010, 16:52
murlankata, на колко години си? Какви очаквания имаш от живота. Очакваш той да ти предложи или ти да търсиш? Виж, ти имаш предпоставките за хубав и смислен живот - ученолюбие, разбирателство с родители, някакви интереси. На 15-16 (само предполагам) какъв смисъл очакваш да има сам по себе си животът? Ти си имаш някакви цели и отговорности, после идват други - по-високи, после нови и т.н. Сега имаш задача да учиш, после да влезеш във ВУЗ, да си намериш работа, през това време и любим и така. Животът ти ще придобие смисъл, когато си поставиш цел и я следваш. Нека да не са високи, но да знаеш накъде отиваш. Животът ще е такъв, какъвто си го направиш. Смисълът си го поставяш ти на база приоритетите си. Подреди си ги правилно, ориентирай се на къде искаш да се движиш и прави постъпки за това. Представи си, че след 10 години може да си висшистка на висок пост и с мъж и дете. Стреми се да го осъществиш. Поне, което зависи от теб. Или друг картина, която е достойна за твоя цел на живота. Не изпускай всичко, което може да ти се случи, защото днес може да си в депресия, а утре да се появи нещо, което да те направи безкрайно щастлива. Горе главата. Смисъл в живота има. За всеки е различен, но има. Намери своя.

StreetFame
01-25-2010, 15:27
Всички говорите за самоубийства, ама сами знаете, че ви е страх и не бихте направили нищо. Ако всяко депресирано лапе трябваше да се самоубива, броя да тийновете щеше драстично да намалее. :lol:

ivanovbg
01-26-2010, 13:01
Както казаха по-горе потребителите това е пубертета - хормоните та "перат" , искаш да ти се обръща все повече и повече внимание . Знам го от личен опит , не веднъж съм си го мислел и след 1 час всичко ми минава и света става отново розов . Имай търпение , всичко ще се оправи след края на пубертета .

darsit0
01-26-2010, 17:02
Мерси за дългото съчинение :D
Аз говорех точно за това,filmimilmi, че не мога да намеря нещо за което си струва да се живее.

намери си хоби. рисувай, чети или там.. измисли нещо и живей за това. почни от нулата. първо няма да ти е интересно... после ще намериш смисъл да го правиш. запиши се на танци например. :) измисли нещооо

karakonjul
01-29-2010, 10:42
Как ще се самоубиваш?!Не може!Бог ти е дал живот,само той може да ти го отнеме!Стегни се! 8-)

LuxurySk0B
01-29-2010, 18:05
смешна тема :lol: :lol: :lol: ТРАГИКОМЕДИЯ измислици

PainInTheAss
01-29-2010, 21:52
знам какво ти е и на мен ми се случва много често нкакси си изграждам прегради с хората около мен единствено се чуствам някакси по добре когато говоря с приателите си по скаипа или лично с тях имам чуството че само с тях мога да споделя нещо...а сас маика ми и баща ми да не говорм секи пак като ачекна някфа такава тема и ми кават абе споко бе кфо са аре да не си раваляме хубвя ден...и тем подпбни знам че е много лесно да кажа абе маината му на кои сам му притрябвал толкова и да си тегля ножа но се замислям все пак може и да липсвам пон на моите приатели което поне малко ме оспокоява...