PDA

View Full Version : Антигона



anything
01-09-2010, 10:46
Какво стои в основата на конфликта в Антигона ? :wink:

crazygirl13
01-09-2010, 11:01
КОНФЛИКТИ В „ТРАГЕДИЯТА АНТИГОНА” ОТ СОФОКЪЛ



Наричат „Антигона” на Софокъл царица на трагедиите. Следователите
намират много основания за подобно твърдение: в постройката, в
конфликта, в изграждането на образите и характерите. Нейната
дълговечност е заложена в дълбоко нравствената проблематика, която
занимава автора и.

Основният сблъсък в трагедията е между моралните закони и правото на
властта. Тези два принципа на човешко поведение са въплащават в образите
на централните герои Антигона и Креон. Девойката защитава нравствените
повели, според които човек трябва да живее в хармония със себе си,
вярност към човещината и добротата, към дълга на рода и постановения
божествен ред, докато владетелят на Тива издига в човешка добродетел
дълга към отечествато и послушанието пред държавните закони. Повелите за
ред в страната влизат в противоречие с традиционните морални норми.

Спорът между Креон и Антигона е много сериозен, дори нерешим. Нерешим
защото всеки има своето право и решим от позицията на силата. Антигона
смята,

че не бива нейният брат Полиник да остане непогребан, тъй като той е
грък, а не варварин и така повелява гръцката традиция. Така са правили
дедите и бащите и. Така трябва. Тя постъпва традиционно.

Креон пък смятал, че онзи, който дръзнал заради лични причини да воюва
с родината си, е не само враг, той е изменник, по-лош е дори от
варварите и не бива да бъде погребван, защото ще омърси родната земя.

Антигона следователно е страромодна, тя следва повелията на предците.
Постъпва така, както знае, че трябва, а е и вярна на родовото право-тя
погребва брат си с тънък слой почва, защото той и е брат и никой не би
могъл да носи по-голяма отговорност от нея, щом родителите и са вече
мъртви. Тя поканва сестра си Исмена да погребе заедно с нея трупа на
брат им Полиник въпреки забраната на Креон. Става ясно, че героинята е
решила да наруши издадената заповед. Вижда се нейното неуважение към
владетеля и към неговите разпоредби. Тя се отнася с презрение и към
плахостта на своята сестра, която е готова да се подчини на
„по-силните”. Антигона е дръзка, горда, държи на своето благородство и
на своите „знатни прадеди”, а Исмена въплъщава покорството такова,
каквото се очаква от обикновените граждани и на каквото разчита Креон.
Ейната предпазливост се оказва чужда на Антигона, но смелото момиче
чувства своята правота, защото се подчинява не на временните закони на
владетеля, а на висшите божествени закони. Креон обаче също е прав.
Неговата заповед противроречи на наследственото неписано право. За него
на първо място е родината, а не обичаите, но начинът, по който той иска
да утвърди първостепенното значение на родината над рода и семейството,
е твърде краен. Иска за назидание да оскверни трупа на своя племенник
Полиник и всички да видят какно се случва с онзи, който измени на
родината и започва да избива свои в името на накърнените си права. Креон
е загрижен за съдбата на града, той заклеймява предателя Полиник:

не ще мълча, ако съзра нещастие,

надвиснало над моите съграждани.

И онзи, който слага над родината

приятеля си, е за мен нищожество...

Не ще приемам за приятел никога

врага на своя град...





!твала съзнателно, тя подчертава ясно смисъла на постъпката си – в името
на закон е нарушила закон. Но за нея има върховенство на неписаните над
временните закони. Момичето посочва, че никоя правда не може да бъде
основана на неправда, никой човешки закон не може да противоречи на
божествените:

А те закони дадоха на хората.

Не смятаха за така могъщи твоите

повели, че да нарушава смъртният

неписаните вечни божи правила.

Не са от вчера, ни от днес, а винаги са живи.

Тук се разразява истинският конфликт. Думите на Антигона уличават
безпринципността на Креоновата заповед, защото всеки човек, каквото и да
е сторилприживе, има право да бъде оплакан и погребан от близките си. И
не нарушаването на забраната с уж патриотичен подтекст е предателство, а
нейното изпълнение би било много по-страшно предателство от страна на
Антигона спрямо рождения и брат.

Подобни човешки аргументи само разгневяват Креон, защото му напомнят, че
над неговата власт има друга, далеч по-могъща. Предизвикан от дръзките
слова на Антигона, той изпуска дълбоко стаяваните си чувства, защото е
засегнато владетелското му честолюбие. Очевидно той не е свикнал да му
се противоречи и посочването на истината е за него оскърбително.гневният
властелин се опива от мисълта, че може да се разпорежда с живота и
достойнството на гражданите. Затова той се учудва на нейната смелост:
„Гордост? Неуместна е за роба, над когото тегне чужда власт!” тези думи
го издават вече не като мъдър и справедлив владетел, загрижен за другите
и готов да им служи, а като истински тиранин. Нещо повече, той смата
надмощието си над девойката за неоспоримо и гарантирано. Креон е
забравил, че разговаря с благородница, която има отношение към Тиванския
престол почти него, а я третира като робиня, и то само по силата на
заеманото положение.

Креон се сближава с Антигона по твърдост, неотстъпчивост, по отстояване
на собственато си мнение. Но той е твърде различен от нея, защото
неговата сила се основава на власт, жестокост, честолюбие и егоизъм.
владетелят не понася чуждата гордост и достойнство и е назован „тиранин”
от дъщерята на Едип.

Конфликтът в произведението е между обичаите и правото, дълга към рода и
отечеството, т.е. между неписаните божествени закони и писаните закони
на държавата. Конфликтът се реализира чрез художествен сблъсък между
Антигона и Креон. Дъщерята на Едип и Йокаста иска да изпълни един
„свещен завет”, осъзнава като вътрешна потребност повелята на боговете
мъртвите да бъдат погребани. Тя уважава „неписаните вечни божии
правила”, защото „Хадес иска равенство за мъртвите”. В имета на този
„дълг благочестен” тя е готова да умре, за нея това би било „прекрасна
смърт”. Твърдо и ясно заявява пред Исмена: „ще погреба и ще загина
радостна” а по-късно и пред Креон: „Аз отдавна съм умряла, за да угодя
на мъртвите”. Силата на Антигона се основава на нейната вярност към
родовия дълг, на обич към семейството, на смелост и висок морал.
Най-благородните и мотиви я карат да стига до крайности – тя е
изключително несговорчива, не може да приеменито съветите на Исмена,
нито мнението на хора, нито заповедите на Креон. Антигона не умее да
отстъпва, не се вслушва в чуждо мнение и прекраачва законите на града.




Конфликтът в „Антигона” е между два изключващи се принципа:
държавността и семейството, дългът към непогребания брат, между родовия
дълг и закона на държавата.

crazygirl13
01-09-2010, 11:02
Власт и морал в „Антигона”

1.Увод:

„Антигона” е едно от най-силните антични произведения.Тя вдъхва
морал, чест и нейното отстояване.Прочитайки творбата,ние се връщаме в
античните времена.Но също така се замисляме и за собственото ни
съществуване,за нашата собствена ценностна система и по този начин
развиваме нашата същност,способност за размишление и анализ.По този
начин ние ставаме по-добри човешки същества.

2.Теза:

Микротеза номер 1:Властта в „Антигона” е пряко изразена от Креон.Той е
морален държавник, верен на ценностите и принципите си.Отдаден е в
голяма степен на честта си.

Микротеза номер 2:Антигона изразява голямо количество морал спрямо
родовите ценности и традиции.Тя е готова да направи всичко за тях.Но не
мисли в голяма степен за ценностите и морала във властта.За нея това е
по-маловажно.

3.Доказателство:

Микротеза номер 1: Властта в „Антигона” е пряко изразена от Креон.Той е
морален държавник, верен на ценностите и принципите си.Отдаден е в
голяма степен на честта си.

Разсъждение за:Заповедта на Креон, която причинява основния конфликт на
ценностни системи.

Доказателство: „за него,казвам,обявих навред в града-ни гроб, нито
оплакване от някого!Да се остави незарит-на кучета...”

Разсъждение за:Креон остава верен на принципите си и затвяря
Антигона.Той е добър държавник и човек.Знае значението на думата чест.

Доказателство: „Водете я по-бързо!Затворете я,тъй както повелих, в
покрита гробница!Сама я оставете-да умре от глад,или пък-да живей в
такова жилище!”

„Ала Креон реши ,че съм престъпница...”

„И ще въздигна Тива с тези правила.”

Разсъждение за:Принципите на Креон.

Доказателство: „ И онзи, който слага над родината приятеля си, е за мен
нищожество.”

„...не ще си мълча,ако съзра нещастие, надвиснало над моите съграждани.”

Преходно изречение:Различията в ценностните системи на Креон и Антигона
пораждат главния конфликт.

Извод:Творбата ни запознава с две достойни личности.Креон остава верен
на себе си.Същото прави и Антигона.Но цената за тях е една и
съща-страдание.

L

T

D

X

:Антигона изразява голямо количество морал спрямо родовите ценности и
традиции.Тя е готова да направи всичко за тях.Но не мисли в голяма
степен за ценностите и морала във властта.За нея това е по-маловажно.

Разсъждение за:Невероятна воля и душевна сила на Антигона.

Доказателство: „Мисли каквото искаш, ала него аз ще погреба и ще загина
радостна.Ще легна мила редом с него, милия, изпълнила свещен завет.”

„С това се оправдавай!На любимия свой брат отиват да приготвя гроба аз!”

„За мен се не бой!Мисли за себе си!”

Разсъждение за:Антигона познава и отстоява честта си не по-малко от
Креон.Тя не отрича делото си.Остава вярна на себе си и не позволява на
другите да я променят.Точно това е и основата на конфликта.

Доказателство: „Признавам, не отричам нищо – сторих го.”

„Не смятах за така могъщи твоите повели,че да нарушава смъртният
неписаните вечни божи правила.Не са от вчера,ни от днес,а винаги са
живи.”

„Не исках затова,от страх пред заповед на смъртен,да получа наказание от
боговете.Знаех-смърт.Защо пък не?”

„Но истински бих страдала, ако трупа на брат си бях оставила без гроб.”

Разсъждение за:Дори другите герой признават силната Антигона.

Доказателство: „Личи си,с твърд характер е девойката...”

„Не трепва пред нещастие.”

Извод:Именно затова „Антигона” ще бъде актуална винаги.Тя ни кара да се
замислим над нашата собствена ценностна система и да станем по-силни
,уверени и убедителни.

4.Извод: Творбата ни запознава с две достойни личности.Креон остава
верен на себе си.Същото прави и Антигона.Но цената за тях е една и
съща-страдание. Именно затова „Антигона” ще бъде актуална винаги.Тя ни
кара да се замислим над нашата собствена ценностна система и да станем
по-силни ,уверени и убедителни.