PDA

View Full Version : Съчинение "Изкушение"



az123ss
01-10-2010, 09:36
Здравейтти много спешно ми трябва съчинение разсъждение за утре на "Изкушение" на Елин Пелин. Бих се задоволил само с доказателствената част. Благодаря предварително.

aloveyou
01-10-2010, 10:57
Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася всякакви изкушения, на които човек може да устои само със силна воля и желание. Както Ева е изкусена от “сладкия грях”, така и всеки един човек в даден момент от живота си трябва да направи своя избор. Избор дали да се изправи срещу въведените обществени приципи или да върви по нов изкусителен път, предлагащ тайни и неизвестни неща. А хората са любопитни. Това прави изкушението желано. Подобно на отварянето на кутията на Пандора - човешкото любопитство често води до фатални последствия. Но в някои случаи е водело до велики открития, без които днес не можем.
От всичко това може да се направи следния извод - въпреки поуките от историята, хората няма да спрат да бъдат любопитни, каквото и да им струва това.
Силата на изкушението е в неговата потайност, а цената на изкушението е изкуплението.
“Забранения плод” е сладко изкушение, но неговото изкупление е скъпо. Изкуплението е поемане на всички добри и лоши последствия от изкушението. Всеки човек изкупва своите грешки и единственият начин да го направи е да поеме отговорно пътя към своето спасение. А значението на спасението е различно за хората. Най-разпространените религии в света предлагат на вярващите готови принципи за спасение на техните души. В Библията това са десетте Божии заповеди, в Корана са законите на Аллах. Но значението на спасението е индивидуално, за едни то е смърт, за други живот.
Хората като майка Тереза търсят своето спасение помагайки на хората, но дали така го приемат камикадзетата? Защото те също търсят спасение, поемат отговорност. Но разбира се всеки по различен начин вижда своя път.
Животът е такъв, какъвто е, но дали би бил по различен, ако Ева не беше откъснала “забранения плод”, и дали живота им с Адам би продължил в Рая? Истината обаче е че първороден грях има. Но разгневен Бог прави така, че жената да ражда и това също да бъде грях. И как без този грях щяха да се създават потомци?
И стигаме до това, че Ева може би е направила нещо хубаво. И затова името и означава “майка на хората”.
Добър или лош “забраненият плод” винаги ще води до изкушение, а след това може би изкупление.
Всеки човек трябва да носи отговорност от извършеното и всеки трябва да намери своето спасение!!!
---------------------------------------------------------------------------------
Изкушението или забраната
Неколкократно в своето ежедневие,всеки един от нас е изправен пред множество от избори,дилеми,решения,коит трябва да вземе.Често пъти изпадаме в ситуации,в коити се налага да реагираме на момента,да мислим бързо,да избираме най-добрата от всички възможности.Именно от този избор,зависи нашето бъдеще.
Дори и най-самоуверения и решителен човек,може да изпита чувство на раздвоеност,на безсилие,породено от невъзможността да вземе своевременно възможно най-правилното решение.Всяко едно нещо,има както своите плюсове,така и минуси,но те не са константни и еднакви,а строгоиндивидуални и различни в зависимост от това в какъв аспект/ситуация,ги разглеждаме.
Динамиката или по друг начин казано темпото,с което нашият живот се развива,определя и броя на изкушенията и съответно забраните,пред,които се изправяме.Повечето от нас са свикнали да разглеждат тези две отделни понятия,когато става въпрос,предимно за неща с особена важност.Но,нима не можем да видим обстоятелствата от друг ъгъл и да открием,че всъщтност постоянно сме съпътсвани и преследвани дори,от изкушения забрани,забрани и изкушения...
Още от библейски времена е възникнала,тази неразрешима дилема,запазила се и до съвремеността.Адам и Ева,са имали правото на избор,що се отнася до това,дали се поддадат на изкушинието,реагирайки първосигнално или да се подчинят покорно на забраната,изолирайки емоциите си,използвайки разума си.
"Винаги най-сладките неща са забренени"-именно,до този извод достигат,двамата,когато им се налага да напуснат,Райската градина,като наказание за това,че не са спазили своете обещание и донякъде,не са оцели напълно това,което Бог им е дал.
Все пак,горните размишления са изградени,като цаля на религиозна основа...По-достъпна,обаче би била идеята,ако се даде пример от ежедневието-простичък и лесен за възпримане и усмисляне.ето и един подобен-Когато пътуваме гратис,ние също се поддаваме на изкушението,с риск да ни хванат и глобят,ако продупчим,обаче билета си,автоматично се подчиняваме на забраната...
В недалечни времена моралните ценности,сред общестото са били високо ценени и забелязвани.Вследствие,оба че на множество метаморфози и промени,те зъкърняват и губят своя истински смисъл.Според патриархалните разбирания изкушението е нещо греховно,немислимо,неприст ойно,присъщо само за хора,лишени от лично достойнство и чест.Но,нима това е истината или по-скоро едно безтойностно мнение,предавано от поколение на поколение сред родовете в миналото.Нима,обаче даден човек,би живял истински пълноценно,ако поне веднъж не е усетил тръпката,която носи предприемането на рискована крачка.Да безспорно е по-лесно да живееш по наложените правила,да залагаш винаги на сигурното и да знаеш,че нещата са под контрол.За някои това е идеалното съществуване,за някои е по-добре да бъдеш една кукла на конци,едно бездушевно създание,което лесно може да бъде манипулирано и разигравоно.Нима живота не една театрална постановка,в която всеки трябва да изиграе своята роля...да именно това е той..ние самите сме сценаристите,тези,които определят правилата,тези които избират сюжета,декора замисъла..тези от които зависи ВСИЧКО...
Изкушението не е грях,то е едно малко бягство от реалността,възможност да чувстваш едновременно с всяко едно от сетивата си.Да усетиш,сладостта на забранения плод да преоткриеш самия себе си,да разбереш,че авантюризма е твоята втора природа.Всеки има воля да устои на изкушенито,всеки има разум,който да го напътсва в действията му.Въпроса е обаче дали ще имаш достатъчно воля за да достигнеш до една пълна вътрешна хармония,до един божествен синхрон между това,което нашепва сърцето и това,което се е зародило в съзнанието ти.
Щом има изкушение ще има и такива,сколнни да се поддат на него.Поне веднъж и ти стани част от тази магия,от тази вълшебна приказка.Не бъди само един критичен зрител,бъди главния герой във своя собствен филм,наречен живот.
------------------------------------------------------------------------------------
ИЗКУШЕНИЯТА
Животът е море от изкушения. Изкушение е да живееш по определен начин, изкушение е да останеш, но и да заминеш, да знаеш, но и да премълчиш, когато е необходимо. Изкушение също така е да вървиш напред, а и да помниш, да обичаш и да мразиш, да търсиш мъст или да прощаваш. Да, това е нашият живот - една безкрайна плетеница от изкушения, подобна на тази, която паякът изплита, за да улавя своите жертви. Нишките на паяжината са пътищата, които следваме. Едни от тях водят към избраната цел, а други служат за заблуда и ако човек не осъзнае това навреме, бива оплетен и страда под ударите на собственото си неблагоразумие и непредвидливост. Но можем ли винаги да сме разумни и предвидливи? Не, разбира се. Това е невъзможно. А как тогава би трябвало да живеем своя живот?
Има множество житейски философии, всяка една от които дава различен отговор на този въпрос. Начинът на живот се определя от крайната цел. А коя е тя? Според философската школа на хедонистите например крайната цел е доставянето на сетивни удоволствия, от които трябва да се възползваш, но не да ставаш техен роб. Епикурейците пък смятат, че удоволствието (акцент се поставя върху духовните удоволствия) е път към щастието, но не самото щастие, а благоразумието е крайната цел. Една от най-добре познатите ни житейски философии - тази на християнството, проповядва устояване на изкушенията, чийто източник е дяволът, защото основната цел е спасяването на душата чрез нейното завръщане в лоното Божие.
Но всъщност какво представлява изкушението? Не всяко удоволствие е такова. Не е изкушение насладата, която човек изпитва, след като е постигнал това, за което се е борил и трудил дълго време. Не е изкушение и това, което човек е принуден да направи, макар да знае, че е грешно. Не, такава постъпка е продиктувана от това, което наричаме необходимост. А за да говорим за изкушение, трябва да имаме право на избор, свобода на съзнанието. Изкушението е желание, по-скоро каприз, тъй като не ни е чак толкова необходимо, но което, изглежда, е с много по-голяма притегателна сила от необходимостта. Защо ли? Защото е или забранено, или просто обществото, в което живеем, ни учи да го избягваме.
Но на практика можем ли ние, хората, на момента да разпознаем изкушението и да намерим сили просто да го подминем?
Според древногръцкия философ Аристотел добродетелта е средина, мяра между две неправилни действия, между излишъка и недостига. Да откриеш и да се придържаш към тази средина, която е една точка от безкрайна права, е като да ходиш по острието на остър бръснач. Изводът е, че да си непрестанно добродетелен и способен да не се поддаваш на каквито и да било изкушения, е невъзможно. Трябва да се примирим с това свое несъвършенство, но не и да преставаме да търсим средината, която ще ни донесе хармония със себе си и с околния свят. В нас е заложен едновременно стремежът към съвършенство и към несъвършенство. И именно това противоречие, този сблъсък ни прави силни.
Изкушенията в крайна сметка може да се окаже, че не са толкова ненужни, колкото си мислим. Те каляват духа ни и подхранват ума ни не само когато ги избягваме, но и когато се поддаваме на тях. Казват, че едно нещо се познава най-добре и най-лесно тогава, когато се гледа отстрани. Тогава каква по-подходяща отправна точка за наблюдение на правия път има от тази, която се намира встрани от него, тоест - на която заставаме, след като сме поели по погрешна пътека?
Разбира се, не трябва да се отклоняваме всеки път, когато зърнем овощно дръвче, чиито сочни и узрели плодове ни викат. Понякога трябва да сме глухи, защото често чуваме това, което ни се иска, но което не е реално. И все пак, ние толкова много обичаме да витаем в облаците! Добре, нека! Но не бива да забравяме, че всеки полет има приземяване, което понякога може да е доста болезнено. Ако не можем да се придържаме към латинската мисъл: “Imperari sibi maximum est imperium.” (“Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.”), то тогава е най-добре да се научим да управляваме “машината на изкушенията” така, че да не се нараним.
------------------------------------------------------------------------------------
Ценностите и изушенията а нашето време- два свята, двете лица на реалността, двете равнини на живота, преплитащи се една в друга сякаш не могат да съшествуват сами. Опровергавайки се непрекъснато, ракриват различните гледни точки на обърканото ни съвремие и поствят всеки един от нас пред прага на собствената му същност.
Ценностите и изкушенията на нашето време...и много, и малко, и близки, и далечни. Вървящи ръка за ръка, сякаш нишката на времето ще ги раздели, те живеят непрекъснато в нас и всекидневно ни поставят пред избора, пред разумното и неразумното, пред висшите идеали и омагьсания свят на забавлението. Извикват в нас желания, мечти, стремежи, копнежи, като правят избора още по- труден. Сложността идва от противоречивостта на човешката същност, която търси да намери себе си в забързания кръговрат на "нашето съвремие".
Алеко е казал "Различни хора, различни идеали" и това звучи актуално в новото време. Спрямо личността си хората правят разликата между ценностите и изкушенията и решават на кое да се отдадат...В днешния модерен и развиващ се свят сме заобиколени от най- различни изкушения, обвити в бляскавата обвивка на примамливите възможности. От всеки ъгъл и пресечка те сякаш крещят в лицата ни своите предложения, усмихват се широко и ласкаво, мамят ни. И ако вътре в нас не се обади гласът на разума и не напомни за ценностите, принципите и важността на целите, можем да станем жертва на необмисленото поддаване на цветовете и различните видове изкушения.А те са безкрайни, като омагьосан кръг от удоволствия. И в един момент хората забравят накъде са тръгнали, забравят ценностите си, забравят себе си и не могат да спрат.
Но дали само изкушенията предлагат възможности и дали човек не се подмамва по лъскавото като не вижда същността на нещата. Да, може би наистина е заслепен и животът му се превръща в безмислен. Подвластен на собствения си захир, пропуска важни и съществени моменти от съществуването си, потъпква ценностите. А всъщност те са тези, които са възраждали погубеното от пепелта. Те са давали упование и сила и са били двигател на личностното развитие. Те са запазвали човешкото в най-тежките и съдбоносни моменти и са мерило именно за него. Нима не е вярно, че ценностите правят човека човек? Нима много хора, поддали се на изкушенията не са продали именно онази частица от себе си, която им вдъхва увереност и вяра в целите? Животът е казал верния отговор. Макар да вървят неизменно заедно, ценностите и изкушенията са взаимно изключващи се. Единствено човек, който е напълно наясно с това, към което се стреми, може да ги съчетае, без да загуби и без да се загуби. Непреходни и вечни, те обуславят двете противоположни начала на един и същ избор- изборът за живота. И все пак от човек зависи кое ще избере, на него се пада трудността, но този път няма право да втори дубъл. Направена веднъж, грешката не би могла да се изтрие, защото в живота няма чернова, а и да имаше, той е твърде кратък, за да можем да я препишем без грешките.
Ценностите и изкушенията- предизвикателствата на новото време, предизвикателствата на модерния човек. Макар да съществува сентенцията, че човек се учи от грешките си, съвременните човеци продължават да повтарят миналите си грешки безразсъдно, желаещи колкото се може по-скоро да опитат от всяко едно изкушение, страхувайки се, че няма да им остане време за всички. И сякаш ценностите пропадат и биват забравяни с уговорката, че по-късно пак ще се върнат към тях. Резултатът се оказва пагубен, защото младият човек открива "ценното" в изкушенията и поема по наклонената плоскост на елементарното, без да е определил и без да си е дал сметка дали това, което има и е постигнал, е достойно и дали това, към което се стреми, е наистина необходимо. Осъзнава тази истина за избора твърде късно, когато вече е необратимо и му остава единствено да въздъхне. Това е цената на "ценните" изкушения и на новото време...
Ценности и изкушения- два свята, двете лица на реалността, двете равнини на живота, заплетени в гатанката на човешкия избор, И ако успеем да я разрешим и да намерим верния отговор, то значи сме прекрачили прага на собствената ни същност!