Dumb
01-10-2010, 09:35
Парчета стъкло е крият между разцъфналите ми вени. Заключвам вратите... затварям всеки прозорец, навивам менахизмът за щастие и се опитвам да дишам пушеци. Косата ми пада в безтегловност по раменете, опитвайки се да ме удуши, а аз гризам ли гризам хербарии....
Коленете ми изострени от надеждите отпуснали снага върху пясъчния сън, загубен някъде между вселените...
Гризам ли гризам себе си ...
Коленете ми изострени от надеждите отпуснали снага върху пясъчния сън, загубен някъде между вселените...
Гризам ли гризам себе си ...