cvetytm
01-10-2010, 11:10
Сега ще ви кажа защо съм объркана... Просто искам да помогна на ... приятел. За целта обаче трябва да се върнем доста време назад, във втори клас.
Преместихме се да живеем на друго място, далеч от стария апартамент, старите приятели. Сега бях в ново училище, нови хора, нов клас ... всичко беше ново. Аз самата бях новата там. Дотогава през живота си бях харесвала само едно момче ... нормално. Но нещата просто не се получиха. Имах ниско самочувствие, не одобравях външния си вид и наднорменото си тегло. Наложи се да сложа и очила, просто бях свикнала да не съм харесвана. Не смятах, че някога ще имам гадже, че ще бъда ... желана. Явно грешах ... защото ми казаха че имам таен обожател. Таен обожател?!?Та аз тогава не знаех какво е това...
Беше Април ... или Май. Той дойде при мен, представи ми се (да го наречем Т.) и просто ми предложи. Нещо ми стана и му отказах ... исках да сме приятели с целта първо да го опозная и после ... А той го разбра като отричане.
И така ... 7 години терзание и съжаление. Понякога си мисля дали наистина беше грешка? Защото просто щях да съм поредната... Може би, една от първите ... първата? Никога няма да разбера това, а и не искам.. Въпроса е, че той спря да контактува с мен. Постоянно се обвинявах, исках да върна времето назад... Той затвори живота ми. Заслепи ме, не виждах други момчета, виждах него. Толкова години и още не знам какво изпитвам към него. Защото знам, че ще боли много ... много повече от предишния път. Затънах, затънах от собствената си грешка.
Минаха 7 години ... 7 години въпроси, 7 години и нито едно "Здравей!", 7 години и само многозначителни погледи ... толкова безсънни нощи.Обещах си, че няма да плача за него ... но знаех, че няма да спазя това обещание. Даже на най-добрата си приятелка не споделих ... но тя го забеляза, забеляза как потъвам. Нямаше нужда от думи, за да се разбере ... :smt087
Но ... отслабнах, махнах очилата ... момчетата забелязаха това. Но никой не беше подходящ ... отказвах на всички, търсейки най-добрия.
И той дойде ... (В.). :smt007 Помогна ми да изплувам, той ме дръпна нагоре. Ако не беше той още щях да съм в задънена улица, още щях да се оглеждам за Т., още щях да се чудя какво значеха погледите му. В. дойде ... за което съм му много благодарна. Днес, припомняйки си всичко с най-добрата ми приятелка, осъзнах че всъщност го обичам. Мислех, че съм хлътнала, че няма втори като Т. ... а се оказа, че има много по-добър. Забравих Т.
Проблема е, че най-добрия приятел на В. е влюбен в мен (Г.). Каза ми, че първия път, когато ме е видял е проклинал света, че не ме е познавал по-рано. Каза, че не е влюбен в мен, а съм му в кръвта, че тази нощ не е спал, а е мислел за мен. Но не може да го причини на В., че просто иска да се изпари от само себе си.
Всичко е свързано. Той се чувства по същия начин, по който аз се чувствах през цели 7 години. За разлика обаче, той знае, че нещата не могат да се получат...
Не знам какво да правя. Толкова ли не може да съм щастлива?!? Не може ли просто всеки да поеме своя си път - Т. да спре с тези многозначителни погледи, а Г. да ... не мога да кажа да не ме обича ... но ... това искам. Искам само аз и В., само двамата, заедно, без никакви проблеми.
Не искам Г. да се чувства така... Той поне не се чуди, както аз правех 7 години. Аз му казах .. казах му, че и аз не мога ... казах му че обичам В. и го помолих да ме разбере ... Но всеки път като се срещаме виждам колко му е трудно да ме гледа ... с най-добрия му приятел. Чувала съм много истории за изневяра с най-добрият приятел на половинката. Аз не съм такава, нито Г. Няма да го направя, никога .. нито той. Но трябва да му помогна. Той ми е приятел, не искам да се чувства така.
Моля ви, дайте ми съвети! Какво да му кажа ... как да се държа ... Нима толкова проблеми могат да се струпат на едно нормално 15 годишно момиче?!? Не мога да издържа на всичко това ... просто искам да съм щастлива ... спокойна ... и с В. :smt090
Преместихме се да живеем на друго място, далеч от стария апартамент, старите приятели. Сега бях в ново училище, нови хора, нов клас ... всичко беше ново. Аз самата бях новата там. Дотогава през живота си бях харесвала само едно момче ... нормално. Но нещата просто не се получиха. Имах ниско самочувствие, не одобравях външния си вид и наднорменото си тегло. Наложи се да сложа и очила, просто бях свикнала да не съм харесвана. Не смятах, че някога ще имам гадже, че ще бъда ... желана. Явно грешах ... защото ми казаха че имам таен обожател. Таен обожател?!?Та аз тогава не знаех какво е това...
Беше Април ... или Май. Той дойде при мен, представи ми се (да го наречем Т.) и просто ми предложи. Нещо ми стана и му отказах ... исках да сме приятели с целта първо да го опозная и после ... А той го разбра като отричане.
И така ... 7 години терзание и съжаление. Понякога си мисля дали наистина беше грешка? Защото просто щях да съм поредната... Може би, една от първите ... първата? Никога няма да разбера това, а и не искам.. Въпроса е, че той спря да контактува с мен. Постоянно се обвинявах, исках да върна времето назад... Той затвори живота ми. Заслепи ме, не виждах други момчета, виждах него. Толкова години и още не знам какво изпитвам към него. Защото знам, че ще боли много ... много повече от предишния път. Затънах, затънах от собствената си грешка.
Минаха 7 години ... 7 години въпроси, 7 години и нито едно "Здравей!", 7 години и само многозначителни погледи ... толкова безсънни нощи.Обещах си, че няма да плача за него ... но знаех, че няма да спазя това обещание. Даже на най-добрата си приятелка не споделих ... но тя го забеляза, забеляза как потъвам. Нямаше нужда от думи, за да се разбере ... :smt087
Но ... отслабнах, махнах очилата ... момчетата забелязаха това. Но никой не беше подходящ ... отказвах на всички, търсейки най-добрия.
И той дойде ... (В.). :smt007 Помогна ми да изплувам, той ме дръпна нагоре. Ако не беше той още щях да съм в задънена улица, още щях да се оглеждам за Т., още щях да се чудя какво значеха погледите му. В. дойде ... за което съм му много благодарна. Днес, припомняйки си всичко с най-добрата ми приятелка, осъзнах че всъщност го обичам. Мислех, че съм хлътнала, че няма втори като Т. ... а се оказа, че има много по-добър. Забравих Т.
Проблема е, че най-добрия приятел на В. е влюбен в мен (Г.). Каза ми, че първия път, когато ме е видял е проклинал света, че не ме е познавал по-рано. Каза, че не е влюбен в мен, а съм му в кръвта, че тази нощ не е спал, а е мислел за мен. Но не може да го причини на В., че просто иска да се изпари от само себе си.
Всичко е свързано. Той се чувства по същия начин, по който аз се чувствах през цели 7 години. За разлика обаче, той знае, че нещата не могат да се получат...
Не знам какво да правя. Толкова ли не може да съм щастлива?!? Не може ли просто всеки да поеме своя си път - Т. да спре с тези многозначителни погледи, а Г. да ... не мога да кажа да не ме обича ... но ... това искам. Искам само аз и В., само двамата, заедно, без никакви проблеми.
Не искам Г. да се чувства така... Той поне не се чуди, както аз правех 7 години. Аз му казах .. казах му, че и аз не мога ... казах му че обичам В. и го помолих да ме разбере ... Но всеки път като се срещаме виждам колко му е трудно да ме гледа ... с най-добрия му приятел. Чувала съм много истории за изневяра с най-добрият приятел на половинката. Аз не съм такава, нито Г. Няма да го направя, никога .. нито той. Но трябва да му помогна. Той ми е приятел, не искам да се чувства така.
Моля ви, дайте ми съвети! Какво да му кажа ... как да се държа ... Нима толкова проблеми могат да се струпат на едно нормално 15 годишно момиче?!? Не мога да издържа на всичко това ... просто искам да съм щастлива ... спокойна ... и с В. :smt090