PDA

View Full Version : СПЕШНО !!! Класна 9 клас



azure7o
01-10-2010, 12:38
Спешно ми трябват Лис на тези теми :
Креон "Антигона" Характеристика
от "Илиада" :
Агаменон Характеристика Песен 1
Андромаха Характеристика Песен 6
Ахил Характеристика
Хектор Характеристика

Благодаря Предварително !!!

azure7o
01-10-2010, 14:49
Мерси , копирах нещата за Агаменон ...
Останаха другите теми и някво заключение за Агаменон ...

firestone224
01-10-2010, 15:30
Образът на Ахил (Илиада)

Омировият епос “Илиада” пресъздава фрагмент от Троянската война, без да се поставя акцент в съдържанието й върху хронологичното развитие на междуполисния конфликт. Внимението на Омир е насочено към разкриване на нравственaта същност на воина като носител на характеристики, провокиращи възхишение в древността, и същевременно като човек, притежаващ индивидуалност, макар да остава уязвим като всеки смъртен.

Най-значителните герои в “Илиада” са Ахил – от страна на гърците и Хектор – от страна на троянците.

Ахил е изцяло изграден върху контраста. Често между противоречивите качества липсва всякакъв преход. Със своите бързи излитания и сривове той напомня ексцентричността на Омировите богове, които винаги преминават от едно към друго емоционално състояние.

Ахил се явява олицетворение на синтезираната представа за съвършенството на епическия герой. Той проявява основни качества и морални ценности, типични за обобщения образ на античния воин – физическа и духовна красота и сила, съществуващи в хармонично единство. Придържайки се към нравствената категория “айдос”, т.е “вечен”, той се оказва модел за подражание и средство за идентификация на общността, към която принадлежи.

Ахил е най-силният, най-храбрият, най-бързият (“Ахил бързоноги”) и най-красивият от гръцките воини пред Троя. Син е на цар Пелей и на морската богияна Тетида. Той е млад, с “руси къдри”, най-силен между всички гърци и троянци, изпълнен с буйна енергия. Носи “огромен меч”, който изважда с “яка десница”. Омир често го нарича “бързоног”, “богоравен”, “любимец Зевсов”. В двубоя с Хектор поетът го сравнява с планински ястреб:

“Както планинският ястреб, най-бързолетната птица,
мигом се стрелва, подгонва някоя плаха гугутка,
и настрани тя понирва, а с пронизителен писък
той я настига, връхлита, алчен в сърце си за нея,
тъй той запален летеше...”
(песен 22)

Ахил е носител на качествата, характерни за идеализираното съвършенство на воинската натура. Той е смел, притежава чувство за чест, доблест и отговорност, издържливост и безпощадност спрямо врага.

Ахил добросъвестно изпълнява своите патриотични задължения; безкористен е, у него намира защита всеки, който се обърне за помощ или услуга. Той е необикновено решителен и храбър и подобно на троянския герой Хектор винаги е в първите редици на боя. По време на сражение героят провокира страх и респект у противниците си. Внушението за превъзходството му се допълва от свързаната с огъня символика при описанието му в 17 песен:

“как през полето се носи, сияещ подобно звездата,
дето наесен изгрява:
лъчите й ярко искрящи
бляскат сред звездния рой надалече
във мрака
(24-26 стих)

Той предизвиква боязън дори у достолепния и храбър Хектор, символизиращ троянската съпротива срещу ахейското настъпление:
“Хектор изтръпна, когато го зърна;
загуби той смелост
да го дочака и почна да бяга,
подмина вратите.
.....треперещ безспир от боязън....”
(22 песен, 136, 137, 140 стих).

Ахил е прекрасен приятел –на дружбата му с Патрокъл са посветени едни от най-хубавите страници на поемата. Той проявява човечност и разбиране на другите: когато силно разгневен, след свадата си с Агамемнон, седи пред своята палатка, известителите, пратени от Агамемнон, не смеят да му съобщят неприятната всет:

“Плахи и с почит към царя, застанаха двамата тамо
и му ни дума не казваха и не попитваха нищо.
Ала разбра той в душата си всчико и първи начена:
“Поздрав, о вестници бързи, що Зевс и човеци изпращат.
Близко дийдете! Не сте вий виновни пред мене, а царят,
Що ви за руменобузата Бризовка тук изпраща”
(песен 1)

Какво благородство проявява в тоя случай Ахил. Или когато Приам отива в гръцкия лагер да измоли тялото на обичния си син Хектор, Ахил, дълбоко трогнат от бащината му скръб, го ободрява, угощава го и дава трупа на Хектор, за да бъде погребан в Троя достойно.

Отрицателните качества на Ахил, обаче, го правят много по-правдив и сложен. На десетата година на Троянската война, когато Агамемнон му отнема красивата пленница Брезеида, Ахил е необикновено честолюбив – той се обижда от Агамемнон до такава степен, че се отказва да взима участие в по-нататъшните битки, отказва се да участва повече в сраженията. По такъв начин излага на страшни бедствия цялата гръцка войска. Затова Омир нарича неговия гняв (който е главната тема на "Илиада”) “гибелен”, “що докара мъки безброй на ахейци”. Неговата “безмерна” ярост се проявява спрямо съперниците му на бойното поле: “...от ярост обхванат/грозно се взира с поглед разискрен..." (22 песен, 94 стих). Тя се проявява и в реакцията му към Агамемнон, наранил воинската му чест:

“Музо, възпей оня гибелен гняв на
Ахила Пелеев,
.....
Гневно погледна към него
Ахил бързоног и отвърна:
Или да спре яростта си, гнева си голям
Да подтисне?
Думи обидни веднага Ахил
Богоравен отправи
Към Агамемнон Артеев,
Не сдържайки никак гнева си...”
(песен 1, 1, 148, 192, 224 стих)

Гневливостта му е обвързана с огнената символика и се оказва неконтролируема. Тя придобива размери, при които Ахил нарушава дори божествения ред и човешките закони, осквернявайки тялото на мъртвия Хектор. Той проявява крайна жестокост: той не само убива Хектор, но се и гаври с трупа му, като го влачи, привързан за колесницата си. В съгласие с древноелинските религиозни закони, тялото на Хектор трябва да бъде погребано според установения ритуал, за да постигне покой в подземното царство на Хадес. Затова Омир определя делото на Ахил като “позорно” и отбелязва осъдителното си отношение, независимо от цялостния си стремеж към безпристрастност и от възхищението си към Ахил, “най-страшен от всички герои”.

Паралелно с описанието на воинската първичност и жестокост на героя, на физическото му превъзходство спрямо сотаналите изобразени персонажи, на храбростта и безстрашието му, Ахил е разкрит в своята уязвимост и ранимост. Проявата им е подчертана в диалозите му с Тетида, когато той разкрива пред майка си своите драматични колебания и дълбоко скритата в душата си неувереност. Разгръщат се същностните му чувства и лични преживявания, проличава характера му в неговата интимна страна, лишена вече от безусловната смелост на воина. На преден план се открояват изпълващата го несигурност и угнетяващото усещане, породени от невъзможността за съпротивителни действия срещу несправедливостта на Агамемнон – действия, които представляват приоритет на човека. Плачът на Ахил е своеобразен външем израз на нарушената му душевна хармония:

“В сълзи отиде Ахил надалеч от другари
и седна
....
Тъй каза, леейки сълзи:
Дочу го почтената майка....”
(песен 1, 349 и 357 стих)

Независимо от факта, че не се противопоставя на пратениците на Агамемнон, когато му отнемат Брезеида, той е силно огорчен, тъй като е наранено воинското му достойнство и самочувствие, а саможертвените му усилия в сраженията не са справедливо възнгарадени. У Ахил се формира силно усещане за индивидуалност и за първи път в античната литература се появява мотивът за конфликта между принадлежността на човека към общността и неговото желание за самостоятелна изява. Законите на военноплеменния колектив изискват от Ахил да се съобрази с решението на Агамемнон като по-всикопоставен в йерархията, независимо че Ахил го превъзхожда с качествата и подвизите си. У него възниква въпросът защо е необходимо да воюва срещу троянците, след като първопричината за междуполисния конфликт – отвличането на Елена от страна на Парис, е почти идентична с действията на Агамемнон спрямо него по отношение на Брезеида. С временното си оттегляне от сраженията Ахил проявява своята индивидуалност и желание за признание и за адекватна оценка на личния му принос за победите на ахейците. Мотивите му са изцяло обосновани от неговата гледна точка – в този момент той не се влияе достатъчно силно от колективните интереси на общността, към която принадлежи.

Едва когато неговият близък приятел Патрокъл, облякъл неговите доспехи, е убит от Хектор, у Ахил пламва желанието за мъст. Подбудите му да се включи отново активно в битките срещу Троя се явяват следствие от вътрешното му желание за възмездие поради смъртта на Патрокъл. Независимо от съдбовната предопределеност да загине, ако участва в сражение срещу Хектор, Ахил не се колебае да потърси отмъщение за убийството на Патрокъл. Той храбро и гордо приема неизбежната си гибел (18 песен) и даже демонстрира опит за философското й осмисляне. Направляван от стремежа си да защити честта – своята и на мъртвия си приятел, Ахил осъществява намеренията си.

Ахил е и капризен, сълзлив и мек. Неговата човешка природа е разкрита и в 24 песен. Там той разказва тъжния мит за човешкото равенство в обречеността. В този момент той изгубва героическия ореол, хуманизира се и се изравнява с ония, които бяха изложени на унищожителната му стихия. След проявата на прекомерната ярост и след оскверняването на тялото на Хектор, Ахил разговаря цивилизовано с Приам, подчертавайки уважението си към него и дори демонстрира разкаяние за поведението си спрямо мъртвия Хектор:

“Старче Приаме! Да бъде тъй, както ти
сам настояваш!
Битката спирам за толкова време,
За колкото искаш!”
Рече така и прихвана за дясната
Китка Приама,
Повеч да се не плаши в душата си
Клетия старец.”

В обобщен план образът на Ахил е двойнствен – съчетаващ воинската първичност с ранимата душевност и с ярко маркираната индивидуалност. Той е драматичен герой, тъй като у него се проявава конфликтът между принадлежнoстта на човека към общността, от една страна, и порива му за самостоятелна изява и справедливост, от друга.

Ахил е първият трагичен герой в гръцкия свят. Син на богиня, но кратковечен. Обичан от боговете, но далеч от тях, защото е обречен на смърт. Той е обречен да воюва и да се подчини на неподвластна за неговите възможности сила – предопределението на Съдбата да загине скоро след смъртта на Хектор. Благодарение на тази обреченост той става сложен.

В епическата си поема “Илиада” Омир достига до извода за конфликта между колективните и индивидуални интереси. Аналичтичната му проницателност при тази изпреварваща времето си проблематика за противопоставянето на индивида спрямо законите на общността, богатата пластичност на художественото повествование и изразяването на носталгия към невъзвратимо отминалото героично минало, превръщат “Илиада” в неделима част на европейското и световно културно наследтсво.

firestone224
01-10-2010, 15:31
Образът на Хектор (Илиада)

Хектор е един от най-обаятелните образи в поемата. Не случайно по традиция го наричат “любимото чедо на Омир”. За него Омир използва епитетите “лъчезарен” и “велик”. Образът на троянския вожд няма предходна степен в микенския епос. По всичко личи, той е дело на Омировото хуманно въображение. Никъде другаде у Омир не може да се открие такова нравствено извисяване, както в душата и характера на този герой. Не бива да се чудим, че гръкът Омир е избрал своя любимец от троянския лагер. Епическият поет живее и твори на троянска земя. Троянската старина му е не по-малко скъпа от ахейската. Добродетелите, с които дарява Хектор, за нас са твърде несложни. Но връх на всички е чувството за обществен дълг. Като грък от класическа Гърция Хектор притежава развито обществено чувство. Себе си и своята съдба той вижда само през участта на Троя. Хектор е най-ярката опора на троянците през усилните дни, които преживяват. Активен защитник на своя град, физически силна и духовна личност, Хектор се издига като първият патриот в историята на гръцкото съзнание. Сравнен с егоиста Ахил, в моториката на чието сърце личното играе първенстваща роля, Хектор блести със своя разум, с тази все още рядка способност да рзаличава степени в ценностите. Казано по друг начин, той притежава модерен мироглед. Дори последните думи пред смъртта му са израз на грижа за някакъв ред, за една пречистваща хуманност. Като моли Ахил да не сквернят телата си, той иска да преодолее варварския обичай, засищането на гнева. Но сравнен с Ахил, той е малко еднообразен независимо от няколкото тъмно петна, които големият художник поставя, за да запази релефността.

С отеглянето си в Троя Хектор се среща първо с група тревожни троянски жени, после с майка си и една от сестрите си, след това с Парис и Елена, накрая с Андромаха и Астианакс. Чрез тази поредица от срещи поетът очертава символично всички социални групи, с които е обвързан героят. Вниманието на разказвача е фокусирано върху Хектор, но художествената тъкан на текста подсказва, че той не се схваща като самостоен индивид, изолиран от живота и съдбата на колектива.

Срещата на Хектор и Андромаха при Скейските порти е нещо естествено за Омировото виждане на човека, на някакво мъчно постижение. В този откъс историческото и общочовешкото съществуват в единството на съвършена поезия. Както винаги, думите се предхождат от енергично движение. Хектор има малко време, изтичал е до дома си да види Андромаха. Но тя е излязла с детето. Вестта за затрудненията на троянците я е отвела на градската стена. Срещата е изградена с невероятна пестеливост. В откъса няма чувство без действие и думи, които не биха станали веднага действителност.

Като скулптурна група застават Хектор, Андромаха и слугинята с малкия Астианакс в ръце. Току-що са се завтекли един към друг, но вече стоят неподвижно, защото ще говорят. Омировите лица спират движението, за да говорят, след това настава мълчание, за да се движат. Хектор се вглежда в детето, безмълвно се усмихва, Андромаха заплаква и го улавя за ръката.

Хектор обича като ли повече Астианакс. Обърнал се към него, той забравя Андромаха. Но детето се сгушва уплашено в пазвата на бавачката. Тогава Хектор сваля шлема, за да се превърне от воин в баща. Той вече не плаши, поема сина си и го целува. Това превращение е повече от красива сцена на родителска обич. Той вижда в сина си бъдещия цар на Троя, онзи, който ще събере в своята личност достойнството и силата на родния град. Следователно Хектор обича в него не само своето дете в съвременен смисъл, а нещо повече, той обича рода, който ще се изяви в Астианакс като в първороден син. Тази сцена става общонароден символ. Понеже личността Хектор е идентична с първородния син на троянския цар Приам и следователно с щастието на родината, неговата обикновена бащинска обич става идентична с надеждите и целите на държавата. Човечността и дълбокото обаяние на неговото мъжествено и нежно сърце се проявяват в пълната си сила: той е решен да изпълни докрай дълга си като вожд на своя народ, надявайки се, че боговете ще запазят сина му, който ще бъде достоен негов заместник. С детенцето си в ръце той се обръща към боговете:

“Зевсе и всички безсмътрни! О, дайте на моето чедо
като баща си да стане прочут сред войските троянски,
личен по сила да бъде и Троя могъщ да владее.
Нека един ден да кажат, като от битка той иде:
“Тоя надмина баща си! Нека врази да убива,
брони във кръв да донася, майци си сърце да радва!”

Отношението на Хектор към Андромаха е също много показателно. Хектор само погалва Андромаха, защото се нажалява, макар жалбата да не отива на “светлобронния Хектор”. Той се измъчва донякъде от противоречието на чувство и обществен дълг. Боли го за съдбата на Андромаха, за това, че тя може би ще остане вдовица, но го е срам да стои далече от битката, свикнал е да бъде храбър и да тачи славата на баща си.

На думите Андромаха, която го моли да не се излага на големи опасности, безстрашният воин отговаря:

“Всичко туй мъчи и мене, но срам ще е страшен, невясто,
срам пред троянци и пред дълополи троянки,
ако далеко от битката, като страхливец отбягна.
Туй и сърце ми недава, защото съм свикнал да бъда
Всякога храбър в боя сред първи троянци да тичам,
Светлата слава на татка и своята слава да пазя”
(песен 6)

Хектор знае, че Троя скоро ще погине, и наистина най-много го мъчи мисълта за робската участ на Андромаха. Предпочита да не доживее момента, когато някой ще каже, като я види обляна в сълзи: “Туй е жената на Хектор, който бе първи в боя”. Обичта на Хектор говори изцяло чрез неговата воинска и гражданска чест. Той обича преди всичко жената на Хектор, на онзи Хектор, на когото е задължен да служи, понеже той изразява самата Троя и самия народ. Хектор обича Андромаха с възвишена съпружеска любов, с рядка за епоса духовност. Това се доказва особено в контраст с любовната сцена между Парис и Елена в същата шеста песен.

Хектор се очертава като нежен син и прекрасен съпруг и баща в знаменитата сцена, в която е представено сбогуването му с Андромаха.

Обичта на Андромаха към Хектор е също много силна. Тя наистина го моли да остане зад градската стена, да пази живота си, защото без Хектор за нея е по-добре да не живее. Загубила е всичките си близки, той е и неин баща, майка, брат и стопанин. Тия думи не са външна форма, израз на привързаност, а действително съдържание. Андромаха обича Хектор, защото чрез него тя става личност. Тя не го обича като индивид, когото по своя воля може да напусне. За нея Хектор е съдба, символ на щастие, самият живот.

firestone224
01-10-2010, 15:32
ОМИР - „ИЛИАДА”
НРАВСТВЕНИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ НА АНДРОМАХА И ХЕКТОР

В шеста песен на поемата „Илиада” Омир Въвежда темата за мирния живот. Срещата между Хектор и Андромаха е израз на съпружеска вярност, нежност, доброта, обикновено човешко щастие. Любовта и разбирателството са неиз¬менно свързани с мисълта за настояще¬то и бъдещето на родината.
Андромаха е вярна на своя съпруг и се чувства сигурна от неговото присъс¬твие в живота си. Но когато е зас¬трашена съдбата на Троя, тя осъзнава, че дългът към род¬ния град и гордостта на най-силния воин, проявил героизъм в славни битки с ахейци, стоят по-високо от личното щастие. Тя добре разби¬ра това и с достойнство го изпраща на бойното поле.
При вълнуващата си среща Андромаха и Хектор разкриват представите си за радостта, щастието и ценностите в живота.
Нерадостна е участта на Андро¬маха. Тя е загубила татко, майка, брат. Единствено може да потърси защита от съпруга си:
Хекторе, ти си ми всичко: и
татко, и майка почтена,
ти си ми брат и съпруг неразделен
във възраст цветуща!
Нейна опора в живота след преживяната лична трагедия е съпругът й Хек¬тор. Затова е естествен страхът й от смъртта на най-достойния и обичан съпруг. Страдание изпълва сърцето й при мисълта.да остане „вдовица”, а „де¬тето - сираче”. Загрижена за съдбата на Троя, Андромаха трябва да преодолее своите чувства. Раздвоена между лич¬ната болка и дълга, от желанието Хек¬тор да остане близо до нея и вождът да запази своето достойнство, тя нежно го съветва:
Хайде, войската задръж при
смокинята дива, където
Троя е най-уязвима, стената
най-леснодостъпна.
Обичаща и предана съпруга, Андрома¬ха носи в душата си мрачни предчувст¬вия. Тя желае мир и разбирателство, но не по-малко искрена и топла обич. Един¬ствената й молба към Хектор е да бъде по-предпазлив и по-внимателен. Отго¬ворност е да си съпруга на вожда, на предводителя.
Андромаха е трагична героиня. Обич¬та й е обречена, семейното й щастие -краткотрайно. Войната със своята опустошителна сила носи драматични обрати и отнема човешката й радост. Семейството в живота на Омировите герои е уютен пристан, където те могат единствено да намерят сигурна закрила и спокойствие.
Прощалната сцена в VI песен предста¬вя Хектор с характерните черти за епическия герой - мъжественост, сила и героизъм. Външно статична е картината на раздялата на двамата съпрузи, но тя внушава усещане за скрито човешко вълнение. Завърнал се у дома, Хектор сил¬но желае да се помоли за спасението на своя народ, но и да се прости с най-скъпите на сърцето си хора - жена и дете:
Аз у дома ще отида своите близки
да видя:
моята мила съпруга и моето
невръстно момченце.
За него съпругата е „свидна”, „мила” и „скъпа”, а мисълта за невръстния Астианакс изпълва сърцето му с обич и тъга. Троянският вожд страда. Той участва в десетгодишната война, воден от своя патриотичен и граждански дълг. С чувст¬во на отговорност се отнася не само към задълженията си на воин, но и към бъде¬щето на своето семейство. В съдбонос¬ния момент съпругата му ще бъде без¬защитна, а той - преданият, загриженият съпруг, ще бъде далеч от родния си град и от семейството си:
...Толкова мен ме не плаши
троянската бъдеща мъка,
нито съдбата на майка Хекуба
и царя Приама.
Угнетяващи са мислите на Хектор за надвисналата беда над съдбовната участ на най-близките и „жал му обхвана душата”. Но над личното, над съдбата на семейството си той твърдо поставя един висш дълг - към родината. Изпъл¬нен достойно - това е най-голямото щастие за воина. Съдбата на родната Троя и на неговия народ са от първосте¬пенна важност за героя. Нито за миг той не се отказва от своето призвание. За него, както за всеки епически герой, колективните интереси са над личните.Чувството за дълг на Хектор прераст¬ва в патриотично самосъзнание. Героят не би понесъл бягството. Страхът и малодушието не са му присъщи: „...но ме е срам от троянци и от дългополи троянки, ако избягам далече от битката като страхливец. Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда винаги доблестен, пръв сред троянци да влизам във боя, за да спечеля най-хубава слава за мене и татко. „Славният”, „светлият”, „блестящият”, „великият” Хектор с беззаветната си преданост към Троя и към народа си, с нежната си привързаност към люби¬ма съпруга и към невръстно¬то си момченце Астианакс се доближава до представата на древните гърци за съвършена човешка личност.
Хектор вижда в своя син продължител на родовите традиции: „След тежка победа кървава плячка да носи и своята майка да радва.” В мига на прощаването с Астианакс троянският вожд сваля своя шлем. Този жест е символично послание за прием¬ственост на героичния идеал между ба¬ща и син - Астианакс да бъде като своя баща: смел, решителен, неотстъпчив, борещ се за свободата на своя народ и за щастието на близките си. Хектор се надява боговете да бъдат благосклонни и да му помогнат, да го закрилят, за да стане герой, ненадминат „по храб¬рост”- такъв, какъвто е бил и неговият баща, а с достойните си подвизи да дос¬тавя радост на своята майка.
Най-висшата цел за Хектор е да вою¬ва за свободата на Троя, на народа си и на своето щастливо семейство.
Нравствените добродетели на Хек¬тор, разкрити от Омир в VI песен на по¬емата „Илиада”, представят достой¬ния човек и самоотвержен воин - сина на Приам. Щастието на Андромаха, дос¬тойна съпруга на Хектор, би било не¬пълно без свободата на родината.
Смъртта в битка е слава за героя. То¬ва е бъдещето, което очаква Хектор. Загинал за родината си, той ще остави най-достоен спомен за себе си, но и най-голямата мъка в сърцето на Андрома¬ха. Любовта на двамата е обречена, но трагично красива. Тя е обект на художествено изображение в VI песен на Омировата „Илиада”.

firestone224
01-10-2010, 15:34
дано съм ти помогнал и извинявам се за ¬ -тези знаци така става като копирам :P

azure7o
01-10-2010, 16:12
Мерси много !!!
Можете ли да напишете и образа на Креон от "Антигона "??
Забравил съм да напиша ,че ми трябва и образа Терсит :P

crazygirl13
01-10-2010, 18:28
Мерси много !!!
Можете ли да напишете и образа на Креон от "Антигона "??
Забравил съм да напиша ,че ми трябва и образа Терсит :P


ДРЪЗКИЯТ ТЕРСИТ

втора песен


Втора песен на „Илиада” представя протеста на Терсит - обикновения войник, срещу Агамемнон - царя на Микена, който обявява край на войната, за да изпита подчинените си. Терсит изразява народhttp://www.teenproblem.net/forumното недоволство и негодувание пред несправедлиhttp://www.teenproblem.net/forumвата подялба на благата и самоволното управление. Чрез неговия образ Омир показва зараждащото се социално разслоение и социалния бунт на масите, довеждащ до разрушаване на воинското единство.
Старогръцкият епик не одобрява настъпващите промени и броженията в обществото и отразява своето отрицателно отношение, изграждайки обраhttp://www.teenproblem.net/forumза на Терсит, съчетавайки в него физически недъгава и уродлива външност с неприветлив, заядлив нрав, дързост и злоезичие. Тази пристрастна авторова хаhttp://www.teenproblem.net/forumрактеристика на героя е израз на разбирането на епохата, че обикновеният войник няма право на глас, а със своя протест Терсит воюва за това право и нарушава колективното единство и дисциплината, което е недопустимо.
Омир откликва на настъпващите изменения в късhttp://www.teenproblem.net/forumното родово общество в древна Елада и във Втора песен на „Илиада” изобразява действителните проhttp://www.teenproblem.net/forumтести на народната маса. Но тъй като те са все още стихийни, той се ограничава със създаване образа на Терсит, на чийто бунт се противопоставя воинсhttp://www.teenproblem.net/forumкият колектив. Затова той представя народното неhttp://www.teenproblem.net/forumдоволство като отделен глас, като физически и нравhttp://www.teenproblem.net/forumствен недостатък на един човешки образ. Терсит не е историческа личност, а е образ - идея, израз на наhttp://www.teenproblem.net/forumродното негодувание, бунтар. Оценяван от позицията на нашето време, Терсит изhttp://www.teenproblem.net/forumглежда бунтар, но за времето на Омир подобно разбираhttp://www.teenproblem.net/forumне на образа е невъзможно, защото обществото не познаhttp://www.teenproblem.net/forumва социалния бунт.Неговото име само загатва разкритите недостатъци и пороци на характеhttp://www.teenproblem.net/forumра му. Наречен Терсит, т. е. дързък, нахален, нагъл, обикновеният войник се осмелява да протестира, да негодува срещу самоволното управление на царя, който провокира войските, обявявайки край на войhttp://www.teenproblem.net/forumната. Но след като всички изразяват спонтанно щасhttp://www.teenproblem.net/forumтието си, че са свободни да се завърнат по родните места и да живеят в мир, истината проблясва с ослеhttp://www.teenproblem.net/forumпителна светлина и помрачава радостта на народнаhttp://www.teenproblem.net/forumта маса. Радостните викове на воините се заменят с безмълвие и подчинение:
С вик се понесоха в стана и
прах под нозете се вдигна.
бързаха вкъщи: викът им
достигна небето високо.
Седнаха те настанени
безмълвно на своите седалки.
Сред тишината на тълпата се чува как „Още шумеше единствен Терсит, неумерен във думи, който в душата си въдеше разни слова непристойни.” Авторовата оценка е категорично неприемане, отричане на поведението на героя. Творецът опреhttp://www.teenproblem.net/forumделя Терсит като „неумерен в думи” и намира слоhttp://www.teenproblem.net/forumвата му за „непристойни”, защото като обикноhttp://www.teenproblem.net/forumвен войник той значително се откроява от масата, от колектива. Нарушава законите за единство на воинския колектив, дръзва да се противопоставя на висшестоящите:
дързостно все предизвикваше
свади без повод с царете стига това да разсмива
събраните много аргийци.
За своето време Терсит представлява изключеhttp://www.teenproblem.net/forumние, което застрашава авторитета и властта на цареhttp://www.teenproblem.net/forumте. Той е редови войник с аристократично потекло, който изпълнява съвестно задълженията си, участва смело и с чест в битките. Но засегнатите му гордост и чест предизвикват неговото негодувание. Смелостта и дързостта да изрази своето мнение, да потърси правата си, да обиди царя предизвикват безмилостhttp://www.teenproblem.net/forumната авторова оценка. Освен името, което е избрано да отрази характера на героя, наред с проявените и коментирани качества, Омир добавя и непривлекаhttp://www.teenproblem.net/forumтелния физически облик на Терсит:
Между дошлите при Троя
ахейци той беше най-грозен: с гърбица, куц, кривоглед,
раменете му хилави бяха вгънати силно навътре и
сведени чак до гърдите. Имаше остра глава само с
няколко щръкнали косми.
Красноречивият физически портрет доказва преhttp://www.teenproblem.net/forumнебрежението и подигравката на старогръцкия поет, заменили възхищението и гордостта при обрисовката на снажната и красива личност на Ахил в Първа песен. Слабата и недъгава фигура на Терсит, грозотаhttp://www.teenproblem.net/forumта му отблъскват и предизвикват отвращение. След обстойната характеристика на външния вид на геhttp://www.teenproblem.net/forumроя, Омир продължава да представя по пряк или косвен начин неговите качества. В авторовите разhttp://www.teenproblem.net/forumбирания социалният протест е недопустим и затова смелостта, дързостта и противореченето на обикноhttp://www.teenproblem.net/forumвения войник са възприети като наглост, непристойност, мърморене:
Тях ги ругаеше често, а днес
Агамемнона нагло с крясък ужасен и злоба
нападна.
Викаше гръмко, обиждаше с
хулни слова Агамемнон...
Поведението на Терсит е обосновано от неспраhttp://www.teenproblem.net/forumведливото управление на царя, който воюва за натhttp://www.teenproblem.net/forumрупване на богатство:„... За тебе, водача, е срамно все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.” Обиден и излъган се чувства Терсит от подигравhttp://www.teenproblem.net/forumката на царя, изпитващ волята на войниците. Преhttp://www.teenproblem.net/forumкъснат е неговият стремеж към свободата, към родината, помрачена е радостта му, неоценени са качестhttp://www.teenproblem.net/forumвата му на войник: „... Да види полза дали му принасяме, или не служим за нищо.”
Протестите на Терсит не продължават дълго вреhttp://www.teenproblem.net/forumме. Обвинен е от цар Одисей „богоравен”, че е „глуhttp://www.teenproblem.net/forumпав дърдорко”, „гръмогласен вития”. Чрез думите на другите герои Терсит е разкрит като злоезичен, страхлив, мислещ само за връщане:„Смятам, че няма по-долен от тебе сред смъртните хора... Иначе нямаше ти да говориш със злост за царете, да ги ругаеш пред всички, за връщане само да мислиш." Порицанието прераства в заплаха за наказание: „... ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити, вън от съвета изгонен позорно със удари тежки.” За да докаже своето превъзходство и сила и за да защити честта на Агамемнон, Одисей наказва Терсит с бой пред всички:
Рече и сам го зашиба със
жезъла твърд по плещите.
Отношението на цар Одисеи към неподчинилия се изразява всъщност авторовото мнение - отклоняhttp://www.teenproblem.net/forumването от нормите на поведение, наложени от родоhttp://www.teenproblem.net/forumвото общество, трябва да бъде наказано. Омир все още не може да възприеме в положителна светлина тенденцията към социален протест. Неговото неоhttp://www.teenproblem.net/forumдобрение е отразено и в думите на колектива, който се възхищава от Одисей, извършил „пред всички най-славното дело” Фактът, че народната маса, воинският колектив се страхува от дързостта на Терсит, надсмива се над страhttp://www.teenproblem.net/forumданието му, причинено от Одисей, доказва, че социалhttp://www.teenproblem.net/forumното брожение е все още неорганизирано. Остават мъката, физическата и духовната болка за Терсит, койhttp://www.teenproblem.net/forumто е наказан за потърсената справедливост:
Сви се Терсит и започна да
плаче със сълзи обилни.
Цял разтреперан тогава,
Терсит най-смирено си седна, сгърчен от болки, погледна
смутено, изтри си очите.
Примирен с обидата, болката и срама, Терсит се връща при колектива, който весело му се присмива. В „Илиада” Терсит е герой в обратния смисъл на думата. Той притежава отрицателни качества, грозна външност и за допълнение - име, характеризиращо го като нагъл и нахален. Чрез образа на Терсит Омир откликва на събитията на своето време - социалния бунт на масите, разрушаващ единството на воинсhttp://www.teenproblem.net/forumкия колектив. Изграждайки само един образ с физиhttp://www.teenproblem.net/forumчески и нравствени слабости, епикът доказва, че наhttp://www.teenproblem.net/forumродното недоволство е все още стихийно.

azure7o
01-11-2010, 13:21
остана само Креон ... И съм готов :)

azure7o
01-11-2010, 17:24
Никой ли няма харектиристика на образа на Креон Плс трябва ми за въжможно най-бързо да мога да ги науча за Сряда ...