JustaLittleKid
01-10-2010, 18:52
Защо ме гледаш по този странен начин?
Сякаш съм избягало от джунглата животно?
Не! Просто границата днес прекрачи...
Нима отново трябва аз охотно
да предложа свойто рамо,
натежало от чужди болки и сълзи,
с чиста кърпичка застлано...
да си поплачеш малко и ти ?
Нима трябва да предложа утеха,
когато сама се нуждая от нея...
Тези преди теб всичко ми взеха.
За чуждите хора днес аз живея.
Трябва ли твоите сълзи да бърша,
когато моите парят в очите?
Докрай да се раздам... и да се свърши?
Нима наистина ще ми го причините?!
Парче от себе си не мога да ти дам.
Нито на рамото ми пак да си поплачеш.
Съжаление в мене... нито грам.
Защо ме гледаш по този странен начин?
Човек съм, също като теб.
И съм не от камък, а от плът.
Животът ми до днеска бе нелеп.
Душата бе за чужда болка кът.
Отказвам се от ролята си на слушател,
отказвам да приемам чужда болка.
Не съм виновна и не съм предател.
Да живея за себе си аз искам и мога.
Сякаш съм избягало от джунглата животно?
Не! Просто границата днес прекрачи...
Нима отново трябва аз охотно
да предложа свойто рамо,
натежало от чужди болки и сълзи,
с чиста кърпичка застлано...
да си поплачеш малко и ти ?
Нима трябва да предложа утеха,
когато сама се нуждая от нея...
Тези преди теб всичко ми взеха.
За чуждите хора днес аз живея.
Трябва ли твоите сълзи да бърша,
когато моите парят в очите?
Докрай да се раздам... и да се свърши?
Нима наистина ще ми го причините?!
Парче от себе си не мога да ти дам.
Нито на рамото ми пак да си поплачеш.
Съжаление в мене... нито грам.
Защо ме гледаш по този странен начин?
Човек съм, също като теб.
И съм не от камък, а от плът.
Животът ми до днеска бе нелеп.
Душата бе за чужда болка кът.
Отказвам се от ролята си на слушател,
отказвам да приемам чужда болка.
Не съм виновна и не съм предател.
Да живея за себе си аз искам и мога.