Milen2104
01-11-2010, 16:35
Интерпретативно-съчинение... Ако може някой да ми помогне, че ми трябва спешно за утре... Благодаря предварително.
SmilezZz
01-11-2010, 16:44
http://download.pomagalo.com/215051/iliada+18+ta+pesen/?search=19382931&po=10
Представянето на войната в "Илиада" /ЛИС/
В епическата поема "Илиада" Омир засяга вечната тема за войната и нейното място в човешкия свят. С характерния за него стил значението на войната в "Илиада"е разкрито чрез изграждането на многопланов художествен образ, представящ нейните житейски измерения за античния човек .
Войната в Омировия свят е житейска реалност. По време на война се доказват войнската чест и мъжество, така че тя може да бъде приемана като вид инициация. Самата война рязко разграничава ролите на отделните индивиди, отредени им от социалния порядък и нормите на поведение.Основната роля на мъжа е да бъде нападател,, или респективно защитник. Така например, Хектор, който се отнася с огромна нежност към близките си, държи да изпълни войнскя си дълг към Троя , а също така напомня и на Парис, че този дълг е и негов като троянец, още повече като причина за войната, която се води заради Елена и задето той неправомерно е я взел за съпруга. Войната е естествена част от желанието да придобиеш нещо ценно и от желанието на ощетения от това да си го върне. Така че до някаква степен "войната е разбойничество и
във всеки от героите има нещо разбойническо".*
Този факт довежда до разкриването на другото лице на войната – това на трагедията. Тя носи страдания и смърт на всички, дори и на тези, които не участват пряко в бойните действия. Омировото отношение към войната е разкрито чрез определенията, които авторът дава за нея: "схватка жестока" ; "плачевна" ; "гибелни битки". Образите, които най – силно разкриват драмата на войната, са образите на "белоръка, добра Андромаха" и троянския цар Приам. Двамата губят най – скъпото в живота си – своя съпруг и своя син. Смъртта на един донася скръб на мнозина, а какво остава за смъртта на хилядите обикновени воини? Но такъв е данъкът, който войната изисква и от победители, и от победени. Античният герой е готов да плати тази дан в името на честта и славата. Те са труднопостижими и именно това ги прави толкова желани. Славата и почитта трябва да се заслужат с цената на тежки изпитания, доказващи мъжеството , волята и силата на героя. Само боговете и войната могат
да изправят човек пред подoбни изпитания, а следователно и да му дадат мечтаната награда - чест, слава, почит.
Същевременно войната е и другото лице на мира. Човешкият живот не е утопична илюзия, напротив, той е изпълнен със страдания и мъки и именно това го прави реален. Войната е част от тази реалност и вярно, тя носи страдания, но и мирът не означава абсолютна безопасност или безгрижие. Той носи щастие, но то не може да се наложи без да се бориш за него.
Образът на войната в Първа и Втора песен на "Илиада" разкрива мнението на античния човек за войната. За Ахил войната е начин да заслужи слава и да затвърди войнското си достойнство и чест. Ахил няма лична причина да воюва с троянците "понеже не са ми виновни във нищо". Той е край стените на Троя поради клетвата, дадена на Менелай. От него чувама и най – правдивата версия, защо се води тая война :
...потеглихме в твоя угода,
бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая...
От друга страна, важно е да се посочи и фактът, че свадата между Ахил и Агамемнон възниква не просто като спор за жена, а повече като спор за плячка. Това е другата причина за войната – материалната облага. Заграбването на чужди съкровища е съвсем легитимен спсоб за забогатяване, който донася същите блага като труда, а в добавка покрива героя със чест и слава. Исторически факт е, че Троянската война е водена не заради откраднатата съпруга на ахейски водач, а заради богатите на желязо мини на Троя.
Във Втора песен е разкрито отношението на античния герой към страхливеца. Терсит е антипод на епическия герой. Той говори истината, но го презират, защото не се бори за тази истина. Той е страхливец и не смее да отстоява мнението си. Злослови срещу царете, но не се противи на унижаващия го Одисей:
...Затуй и ахейци
върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.
Войната не търпи страх и мекушавост. Именно тя доказва кой наистина е смел и заслужава славата си и кой е просто "глупав дърдорко и гръмогласен вития". В Шеста песен Омир разкрива част от драмата, която войната поражда. Конфликтът между войнския дълг и личните емоции е всъщност конфликт на войната и желанието за мир. Въведен е образът на Андромаха. Макар войната да се води заради Елена, образът на Хекторовата съпруга заема по – важна позиция и определено носи повече и по – силни внушения. Андромаха съзнава мястото на мъжа в този свят. Тя знае, че той е длъжен да се бори за свободата на Троя, а в същото време се бои и
страда, понеже знае, че може да го загуби:
Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш
свойто детенце невръстно, ни мене, клетата майка ;
Този конфликт се прехвърля и у Хектор, който копнее за спокойствието и уюта , които само мира може да им предложи. Но и двамата знаят, че личното щастие е невъзможно сред всеобщото нещастие. Въпреки мъката и страданието,които изпитва, Хектор нито за миг не забравя своето призвание да защива родината и правото на всички да бъдат свободни. Като типичен епичен герой той поставя колективните интереси и нужди над личните. В Осемнадесета песен Омир отново разкрива своето отношени към войната
и мира. Докато описанието на мирния живот буди радост и сопкойствие, описанието на обсадения град внушава неприятното чувство на страх и неизбежност, засилено от злокобното присъствие на Смут, Раздор и Смърт. Героизмът в "Илиада" е качество на духа, което изисква постоянна готовност за подвизи, безстрашие и устременост към едничката цел на истинския герой - войнската слава. За да я заслужи, Хектор жертва живота си, а Ахил се отказва от обидата. Освен трагедията войната в
"Илиада" разкрива един свят на героични дела и подвизи, които дори днес будят възхищение със своята красота и доблест. "Илиада" разказва за една война, чиято крайна цел е мирът. Войната може и да носи чест и почит, но постоянната трагедия, смъртта на най – близките приятели омръзва и на най – славолюбивия. Има цена, която може да бъде платена, и такава, която просто не си струва да бъде плащана. Такава е смъртта на Патрокъл. Неговата храброст е възнаградена не с вечна слава и почит приживе, а със смърт. За какво са му тогава на героя тази слава и тази почит, след като не може да им се радва?
Омир изгражда един свят, където войната е добро и зло, триумф и тргедия. Но най - важното е, че тя е част от многообразния човешки живот и хората се научават да живеят с нея, макар и надявайки се един ден да я оставят зад гъба си.Този път завинаги.
Milen2104
01-11-2010, 16:54
Нямам регистрация ако може да го свалиш и да го качиш тук или някаде другаде за да си го изтегля и да го видя и него. Или то е същото което написа. Мерси за бързата помощ. :grin: :grin: :grin:
SmilezZz
01-11-2010, 17:52
Нямам регистрация ако може да го свалиш и да го качиш тук или някаде другаде за да си го изтегля и да го видя и него. Или то е същото което написа. Мерси за бързата помощ. :grin: :grin: :grin:
не,не е същото..
Бих ти го изтеглила,но абонамента ми изтече и затова я пуснах в тази тема:
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?p=6641044#6641044 - отвреме на време гледай дали не са го изтеглили
SmilezZz
01-12-2010, 17:28
За нищо..Дано съм помогнала
SmilezZz
01-13-2010, 12:19
“Илиада” – XVIII песен
Увод: Омировата поема “Илиада” е най-старата запазена литературна
творба. Тя връща към древен свят, причудлив с хората и техните възгледи,
но вълнуващ като среща с първите съзнателни опити на цивилизацията да
преобразува природата в човешка хармония.
Теза: В Омировата поема две дейности са представени като основни за
човека и обществото – войната и трудът. В тях човек може да докаже себе
си пред другите и да бъде признат за пълноценен член на колектива.
Разказът за изковаването на щита на Ахил, където се пресрещат мотивите
за войната и труда, е своеобразен химн на съзидателната сила на труда. В
митологията щитът е отражение на всемира. Воинът, който го носи,
показва, че защитава не просто себе си, а и света, на който принадлежи.
Щитът е символ на отбраната и предпазливостта, на закрилата. Символ на
покровителство за притежателя, щитът същевременно има функцията да
отрази враждебните сили, затова той носи и знаменията на страха и ужаса.
Воинът, който го носи, противопоставя на противника си космоса. А когато
ударите на врага попадат върху щита, символично в опасност е не само
боецът, застрашена е самата реалност, която е изобразена и към която
принадлежи съответният воин.
Щитът на Ахил е творение на най-добрия майстор за най-славния герой пред
стените на Троя. Въоръжението на епическия боец в “Илиада” свидетелства
не само за неговите високи качества и воинска мощ. Бойните доспехи са
външната емблема на името на героя – те са своеобразен текст, показващ
на разбиращите кой и какъв е героят, какви са неговите дела и каква
слава е придобил и предстои да завоюва. Значението на сцените,
представени върху щита на Ахил, определят делата на Пелеевия син като
хармонично сляти с целостта на всемира, като поддържащи и облагородяващи
съществуващия ред.
Върху щита на Ахил Хефест представя света като цялост. Богът извайва
художествен модел на света, структуриран по хоризонтала въз основа на
опозицията “център – периферия”. В концентрични кръгове се наслагват
зони с различна степен на сакралност. Хоризонталният образ кореспондира
и с идеята за вертикално деление на света на три равнища – небе, земя,
свят на мъртвите.
Кръглата форма на щита е съотнесена с представата за кръга като графичен
образ на съвършенството. Той е символ на безкрайността на живота, на
вечната повторяемост, в която смъртта е само преход към друг живот.
В петте листа, които Хефест споява, за да създаде щита на героя, е
заложена числова символика. Пет е число на човека, на човешкия
микрокосмос. Усилията на отделни индивиди са разгледани като опит и
принос за вписването на хората в окръжаващата ги вселена. Петте листа
означават не само здравина и надежност на оръжието, но и магическа
формула за укрепване на връзката между човека и света.
В центъра на щита Хефест извайва “земята, после небето, морето // и
неуморното слънце и пълноликия месец, // та и звездите безбройни”. Богът
ковач повтаря в украсата последователността на сътворението според
старогръцката митология. От Хаоса първо се ражда Земята, Гея, после тя
ражда Небето, Уран, след което творението продължава с възникването на
моретата и звездите. Хефест ги поставя в центъра, за да създаде
съответствие както на хронологията на вселената, така и на сакралната
стойност на съответните обекти. Неслучайно изображението започва от
земята и тя е поставена в центъра на щита. Земята е майка на всичко, тя
е авторитет, пред който древния грък благоговее, силата й не е по-малка
от силата на бога гръмовержец, Зевс. Тя ражда из недрата си и прибира
обратно в тях, тя е началото на начатата, родено от самия Хаос.
Ж
И
&
(
ф
ф
"т, въвеждайки опозициите “човешко – божествено”, “смъртно –
безсмъртно”. На второ място изписаните градове създават опозиционни
отношения помежду си – единият град представя света на мира, а другият –
на войната. Мирът и войната олицетворяват двете основополагащи начала в
човешкото съществуване.
Първо Хефест изковава сватба, символично представяйки брачния съюз между
мъжкото и женското начало като повторения на свещения брак между Гея и
Уран. Сватбата припомня за съзидателната сила на Ероса, от която
възниква светът. Хората повтарят в своя живот историята на вселената,
като участват в нейното възпроизвеждане и съхраняване. Събирането, за да
се създава живот, е в началото на мирознанието. Бракосъчетаването е
свещенодействие, кореспондиращо с великото тайнство на живота.
Успоредно със сватбата Хефест представя като част от живота на същия
град конфликтите. Спорът, двуборството влиза в символиката на числото
две. Модел на противопоставяния се открива в божествения свят, мислен за
идеален. В поемата си Омир неведнъж описва споровете между Зевс и Хера,
между Атина и Арес, а свадата между Ахил и Агамемнон задвижва събитията,
разказвани в “Илиада”. Двубоите се възприемат в Омировия свят като белег
на активно, действено човешко поведение. В тях има елемент на
съзидателност, на гневност, която измъква от безформието и безличието на
първичното, която извайва ясно различима същност и така съучаства в
усъвършенстването на първотворението. Норма е борческият тип, който
смело се сражава и преборва. Неслучайно Омир маркира спорът между двама
граждани, но не дава неговото разрешение, защото е важен актът, а не
конкретният резултат. Във връзка с този епизод е описан човешкият свят
със съвета на колектива, който отсъжда възникналите спорове, така както
на Олимп боговете решават съдбата на света.
Изображението на втория град представя войната като друг вид конфликт.
Сблъсъкът между двете войски носи еднакъв резултат за воюващите страни –
“Раздорът, смутът и кобната гибел //...// към страните враждебни
мъртвите воини отнасят”. Древният грък изпитва епическо спокойствие пред
смъртта. За него тя е неизбежност, която го отличава от безсмъртните
богове. Забравата и преходността могат да бъдат компенсирани от славата,
а тя се добива в битка. Затова войната е естествена част от ежедневието
на елините. В нея те се превръщат в герои, покриват се с чест и слава и
колкото по-известни стават, толкова повече се доближават до
безсмъртието.
След изображението на градовете Хефест преминава към следващия кръг.
Всяко отдалечаване от центъра означава намаляване на сакралната
стойност. Представено е трудовото ежедневие, ангажирано в създаването на
хляб и вино, свещени за елините същности. Символично е предаден
календарният цикъл разораването, засяването и ожънването, гроздоберът,
които обхващат основните трудови практики в архаичния свят. Трудът в
Омировата поема е не само прагматично, но и ритуално действие,
възпоизвеждащо на свой ред акта на сътворението. С труда си хората
оплождат великата майка, Земята, и събират нейните благодатни плодове.
В предпоследния концентричен кръг изписва стада. Животновъдството е част
от делника в древна Гърция. Стадата осигуряват жертвите, отдавани в чест
на бога. В песента, лъвовете, които нападат, символично означават
жертвите, които следват да бъдат отдадени.
В последния кръг Хефест извайва хоро, на което “кръшно играят момци и
моми избрани”. Изображението връща към началото, към сватбата,
напомняйки за кръговрата на живота, за стабилността на уредения и
установен свят. Подредбата на моми “с тънки була” и на момци “юначни”
обхваща единството на живота, изграден от противоположности обединени в
съвършена хармония. Кръглата форма на хората подчертава формата на щита
като знак за безкрайност и циклична повторяемост, като тъждество на
вечността и безсмъртието. Край хорото “певец божествен // пей и си с
цитра приглася”. Омир не изключва творчеството от ежедневието на хората,
нито от подредеността на космоса. Певецът обхваща с дарбата си
многообразието на живота, за да го съхрани в слово, за да го възпее и
увековечи.
Върху щита на Ахил е събрано всичко, което представлява човешка ценност
и основание да се живее. Този ценностно натоварен образ символизира и
залога на битките – изброено е всичко, което воинът губи, ако загине,
всичко, което печели, ако победи.