философско есе

[puhchence92]

1."Човекът това е бъдещето на човека"
2."Етиката до колко тя произлиза от стремежа да се каже нещо за върховния смисъл на живота абсолютно добро абсолютно ценното"
3."Онзи който има за какво да живее може да мине със всякакво как"

[Nikolaybg]

Ако си коригираш заглавието, ще ти напиша нещо. Кошмарен правопис!!!

[Chacho]

Ако си коригираш заглавието, ще ти напиша нещо. Кошмарен правопис!!!

+1. Очудих се че и кавички дори има. Може да драсна утре нещо по тема 3.

[puhchence92]

Ако си коригираш заглавието, ще ти напиша нещо. Кошмарен правопис!!!

+1. Очудих се че и кавички дори има. Може да драсна утре нещо по тема 3.
ами трябва да изглежда прилежно :) вапеки че на контролни ги забравям тук няма как :)

[puhchence92]

[quote=Nikolaybg]Ако си коригираш заглавието, ще ти напиша нещо. Кошмарен правопис!!!
така добре ли е просто бързах да трагвам за да даскало и не съм забелязала че е с "в" :( :(

[Nikolaybg]

"Човекът- това е бъдещето на човека"

Дълго време хората са имали оптимистична визия за човека. те са вярвали, че неговият разум ще го води по пътя към мира и благоденствието, към хармонията и богатството. От Ренесанса насам се смята, че човекът е най-висшето създание; той е надарен с това, което никой друг не притежава- възможността да осмисля живота си, да познава, да разбира- накратко, разумът. Хуманизмът подчертава вярата в Човека- в това, че е възможно всички хора да бъдат щастливи, да няма религиозни войни, да няма кървави конфликти за територия, да има само една цивилизация, в която да живеят всички и която да заличи бедността и глада от лицет на земята. Да, но двете световни войни доказаха, че разумът не е динствената способност на човека- той е способен на гаресия, на ирационални действия; той може да бъде воден от инстинктите си. Затова след Втората световна война започват да задават въпроса: наистина ли хуманизмът е правилният начин да разглеждаме човека? Достатъчна ли е обикновената вяра в Човека, в неговия разум? Не. Трябва и нещо друго- реализъм. Ние винаги трябва първо да гледаме критично на поведението си, на своите интереси и цели. Те трябва да бъдат подчинени на общото съгласие: не на разума и не на личния интерес, на егоизма. Това решение, до което всички хора достигат заедно, е правилно. То не е следствие от разумно обмисляне, а от консенсус (в който все пак също се използва разумът). Човекът е крехко същество; той не е всемогъщ. Нещо повече- той не може винаги да контролира най-лошите си инстинкти. Затова аз не смятам, че някога ще се появи Човекът- този с главна буква, идеалният, съвършеният, който ще живее напълно щастливо. След всичко, което виждаме по новините, след всичко, което сме прочели в учебниците си по история, ние не можем да вярваме в тази оптимистична теория. Човекът е способен на зло, на агресия; за съжаление понякога дори разумът е само средство, чрез което той планира още по-разрушителни войни. Можем само да вярваме, че някога съгласието ще бъде всеобщо, че хората ще предпочетат мирното съжителство, че ще имат само един аргумент в своя полза: мирът. Аргумент, който обаче е по-ценен от всеки друг.
Мирът- ето това е бъдещето на човека, защото ако него го няма, и човекът няма бъдеще.

[puhchence92]

"Човекът- това е бъдещето на човека"

Дълго време хората са имали оптимистична визия за човека. те са вярвали, че неговият разум ще го води по пътя към мира и благоденствието, към хармонията и богатството. От Ренесанса насам се смята, че човекът е най-висшето създание; той е надарен с това, което никой друг не притежава- възможността да осмисля живота си, да познава, да разбира- накратко, разумът. Хуманизмът подчертава вярата в Човека- в това, че е възможно всички хора да бъдат щастливи, да няма религиозни войни, да няма кървави конфликти за територия, да има само една цивилизация, в която да живеят всички и която да заличи бедността и глада от лицет на земята. Да, но двете световни войни доказаха, че разумът не е динствената способност на човека- той е способен на гаресия, на ирационални действия; той може да бъде воден от инстинктите си. Затова след Втората световна война започват да задават въпроса: наистина ли хуманизмът е правилният начин да разглеждаме човека? Достатъчна ли е обикновената вяра в Човека, в неговия разум? Не. Трябва и нещо друго- реализъм. Ние винаги трябва първо да гледаме критично на поведението си, на своите интереси и цели. Те трябва да бъдат подчинени на общото съгласие: не на разума и не на личния интерес, на егоизма. Това решение, до което всички хора достигат заедно, е правилно. То не е следствие от разумно обмисляне, а от консенсус (в който все пак също се използва разумът). Човекът е крехко същество; той не е всемогъщ. Нещо повече- той не може винаги да контролира най-лошите си инстинкти. Затова аз не смятам, че някога ще се появи Човекът- този с главна буква, идеалният, съвършеният, който ще живее напълно щастливо. След всичко, което виждаме по новините, след всичко, което сме прочели в учебниците си по история, ние не можем да вярваме в тази оптимистична теория. Човекът е способен на зло, на агресия; за съжаление понякога дори разумът е само средство, чрез което той планира още по-разрушителни войни. Можем само да вярваме, че някога съгласието ще бъде всеобщо, че хората ще предпочетат мирното съжителство, че ще имат само един аргумент в своя полза: мирът. Аргумент, който обаче е по-ценен от всеки друг.
Мирът- ето това е бъдещето на човека, защото ако него го няма, и човекът няма бъдеще.
мерсиии :-)

[puhchence92]

+1. Очудих се че и кавички дори има. Може да драсна утре нещо по тема 3.
ше можеш ли да напишеш нещо по тая 3-та тема че повечето от класа ми даде по тази тема дето ми я дадоха вече мн ще сам ти благодарна ако го направиш.Бих го написала сама но термина филосовско есе за сефте го чувам тая година :х :lol: :lol: