помогнетеее ;(

[qogodkaa]

Трябва ми много спешно съчинение на темата:
Бунтът на лирическата героиня в стихотворението "Кукувица"
Моля ви се помогнете жизнено важно е :( :( :( :(

[pifiella]

Не е точно по темата,но може да ти помогне!

Поезията на Елисавета Багряна навлиза в българската литература, търсейки нови духовни пространства за човека, като чрез своите стихосбирки утвърждава вечния порив към свобода, непокорство,стремеж към непостижиното и далечното. Бързо скъсала с подражателството и със символизма, талантливата млада поетеса не се обвързва с определено литера турно течение, а дава глас и образ на своята женска чувствителност, на индиви дуалните си виждания, на личния си художествен усет и на собствените си твор чески дадености. Новаторските стихове на Багряна се вписват - макар и непряко - в борческия и свободолюбив дух на епохата от 20-те години на XX век. Те носят в себе си и повеите на възрожденски идеи, с които осветяват неосветени дотогава пространства на лична та свобода. Затова няма да бъде пресилено да се твърди, че стихотворения като Кукувица, Амазонка, Стихии, Потомка, Младост и др., отнесени към бъл гарската жена, прозвучават както навремето песните на Чинтулов и Ботев за българската народностна общност. Като предлага на човека - и на жената в час тност - освободеност от всякакви вериги, ключове и ключалки, Багрянината поезия творчески осъществява едно стремително втурване в нови простори и по нови пътища.

Сред съществените характеристики на Багрянината поезия, които се изявяват още в първата й представителна стихосбирка, са естествеността и виталността на нейната лирическа героиня. Те са определящи и за поместеното в нея стихотворение Кукувица, в което под формата на диалогизиран монолог тя изповядва своята индивидуална същност. В него най-силно се откроява неудържимият й порив към личностната свобода и воля да я брани от наслоени репресивни патриархални традиции и еснафски ограничения и да я отстоява като неотменно човешко право.

В текстовото единство на стихотворението, за което допринася и астрофичният му характер, в смислово отношение се открояват три части: лирическата героиня отхвърля зависимостта от мъжа; търси причините за своята волнолюбива природа и нейната същност; разкриване на нови духовни и материални пространства пред себе си. Още в първата част интонациите на женския глас издават твърдост и решителност, но особено категорично звучат във финалната реплика, с която лирическата героиня окончателно и безвъзвратно се противо поставя на другия участник в драматичния сблъсък:



Ходиш, гледаш, сякаш обезсвестен, не помагат билки и магии,

залудо пилееш дни и нощи, кой каквото иска да говори -

божий свят ти станал, казваш, тесен. няма нивга аз гнездо да свия,

Не видя ли, не разбра ли още? рожби румени да ти отгледам,

Неведнъж: ти рекох и повторих: вкъщи край огнището да шетам.



Думите и интонациите в стиховете, словесен жест на непокорството и бунта, определят лирическата героиня като жена, изживяваща себе си в патриархалното пространство, но презряла живота в тесните рамки на ежедневието. Още тук - в непривичните думи, които засягат родово-общественото предназ начение на жената, „няма нивга аз гнездо да свия" - в съзнанието на читателя се налага представа за кукувицата, която не прави свое гнездо, а снася яйцата си в чужди гнезда. Още по-неприемливо прозвучава решението, противопоставящо се на вечната и свята природна предопределеност на жената да дава живот, за да се осъществи продължението не само на рода, но и на човечеството: „няма нив га [...] рожби румени да ти отгледам", което влиза в разрез с обичта на българка та към децата. Подтекстово обаче думите са задействали познатия механизъм, изтласкващ и нежността към „рожби румени", и копнежа по майчинство. Двой ното отрицание „няма нивга", като отхвърля най-ценното достойнство на една омъжена жена - да бъде майка и весталка на домашното огнище („вкъщи край огнището да шетам"), прозвучава с дръзка провокативност. Те утвърждават свободолюбивия порив и в разрез с патриар халното го издигат като върховна ценност и необходимост.

Волнолюбивата жена приема, че различното у нея е дошло не по родов път, а от тъмни митични и свръхестествени сили, но не търси лек срещу тях, нито приема да бъде лекувана, за да се върне в коловоза на традицията, а защитава своята необикновеност, различието си от другите, като не само го брани, но и го изтъква като нещо по-добро и по-достойно, което й дава сила и криле за полет.

Стихийността на героинята не е израз на влечение към първичното. Тя е съхранила у себе си светоусещането на българката от народните песни. Вписването в стихотворението на традиционни словесни фигури от фолклора утвърждава връзката й с българката от отминали епохи и дълбоко заложеното в нея волно-любие. Думите й провокират ръждясали схващания, а одумванията („кой какво то иска да говори), отлъчването от общността не я плашат.

В текста се води борба между две визии за жената: жената, на която природа та е вменила в дълг да роди и отгледа деца, а обществото - да съгради, в духовен

план, дом и да бди над него, и жената, която не се бои да следва призивите на собственото си сърце, жената - веда*, самодива, вакханка.

Водещ мотив във втората смислова част е желанието на лирическата героиня :а опознае самата себе си и да открие причините за непреодолимата си различност от другите - влечението си към скиталчески и бохемски живот:



Мен ме е родила сякаш веда дай ми сборове, хора, задевки -

и ме е прокобила несрета. - другите да слушам без насита

Дай ми мене по света да скитам, и сама да пея на припевки.

Стиховете създават представа за жена с делийско** сърце.



Осезателно зачестената употреба на пълни и кратки местоименни форми за първо лице единстве но число: мен ме, мене ми, ме, ми, както и прилагателното сама разкриват заяв ката на лирическата героиня да бъде самата себе си и да отстоява своята лич ност, своята воля, своя бунт. Желанието да излезе от делничното импулсира желанието за живот, поредица от празници на сърцето.

Необикновеното само е потърсило необикновени източници за обяснение и узнаване на себе си - родена от веда, прокобена от несрета. Та не са ли самодивите от народните песни и приказки израз на копнежа по вечна младост и без грижие, по красота и волност? Бунтовницата не се възприема като ощастливена от съдбата или като нейна галеница. Но и не се е стъписала пред драматичната прокоба сама да стане несретница, нито изправя волята си срещу своя свободо любив порив, макар да знае за фаталните последици от него. Щастието от ра достен и неограничен от забрани живот в залеза на младостта се заплаща с не щастието. Кукувичата волност се следва от кукувича самота.

Багрянината героиня от Кукувица не е изтъкана само от чувственост, тя притежава буден и остър ум. Въпреки че волният живот и любовта я зашеметяват, тя не само че не затваря очи пред драматичната развръзка на своя живот, която сама си подготвя - приемайки за свой аналог птицата, самоосвобождаваща се от грижи, тя приема и нейната обреченост на самота.



Моите очи се ненаглеждат, иедогаснал огъня потушвам...

моите уши се ненаслушват. И така живота ще премина

Не допридам свилената прежда, ненаситена, ненаживяна.



Своята неспокойна природа и жаждата си за живот лирическата героиня характеризира оригинално и с пълнота - чрез шест отрицателни глаголни форми („ненаглеждат", „ненаслушват", „не допридам", „недогаснал", „ненаситена", „не- наживяна") в текст от шест стиха. За нея трагичната прокоба и самопрокоба е за предпочитане пред ограниченията:



А кога умра, сама, в чужбина, кукувица-бродница ще стана.



Нейната изстрадана мъдрост, че и за свободата се плаща висока цена, е намерила израз в цитираните два финални стиха - една силна поанта, - изпълнени (контрастно на другите) с примирение, което обаче не означава осъждане или отхвърляне на веднъж приетия начин на живот.

Всеки елемент от стихотворението - от заглавието до финалните думи - участва в осъществяването на творческия замисъл на голямата поетеса - протест срещу ограничаването на жената, възприемането й единствено в тесните рамки на дома и семейството. Самата тя отстоява заявените от своята героиня права не само чрез творчеството, но и с живота си.

[qogodkaa]

това го имам :( :( .. не ми върши работа :(
нещо друго имате ли :( :( ;(

[kris4ety14]

Прегледай и това:

Един от централните философски проблеми в лириката на Багряна, който е своеобразен акцент на цялата й първа книга, е проблемът за свободата. Тази свобода в много критически трактовки се възприема в един по-социален аспект - като освободеност от условностите на патриархалния бит, като поезия на разбунтувалото се женско начало и отърсване от наслояваните психологически и социални роли. Но както в първата, така и в следващите си стихосбирки, Багряна надхвърля тези тясно социални внушения, поставяйки проблема за свободата върху много по-широка плоскост.

Едно от най-характерните стихотворения в това отношение е "Кукувица" - творба, предизвикала истински шок с появата си. "Самодивската" свобода се осмисля от лирическата героиня като по-ценна и значима от децата, съпруга, близките, уюта на домашното огнище.

Като птицата кукувица и героинята на Багряна застава срещу природните закони (майчинското) и социума, защитавайки правото си на избор - скиталчеството, което не знае насита. Отхвърляйки идеята за майчинството, героинята се опълчва не само срещу един от най-древните женски инстинкти, но и срещу един от основните закони на патриархално-битовия свят - за рожбата продължение на рода. В друга своя творба по подобен начин, защитавайки правото си на обич, отново почти кощунствено поетесата заявява:

Ти искаш ли? - Аз ще забравя

И мъж, и майка, и родина,

И рожбата си ще оставя

И с теб в чужбина ще замина.

Тези мотиви отвеждат към сходни мотиви в творби на Ахматова, в които руската поетеса по подобен начин провокативно и кощунствено "заменя" в молитвите си дете и съпруг за свободата на Русия.

"Кукувица" е творба, в която баладичната атмосфера, богата на различни внушения, първа насочва читателя към възможната трагична развръзка. Това е творба не толкова на осъзнатата свобода, колкото на осъзнатите граници. Нарушавайки установените норми, излизайки от изконно "своето", лирическата героиня трябва да понесе някаква санкция, възстановявайки природното и социално единство на друго равнище. Така самотата и бродничеството се възприемат едновременно и като избор, и като изкупление. Именно затова творбата излъчва една умъдрена болка, но и непреклонност по отношение на направения избор.

В този осъзнат трагизъм се чувства и женският глас, опълчил се срещу семейните радости и тегоби, но в по-широк смисъл най-вече тук е изведена идеята за творчеството като състояние, принципно различно от битовите нагласи. Неслучайно образът на душата-птица в литературната традиция се свързва с идеята за безсмъртието и победата на творческото. Това тълкуване се подкрепя и от образа на самодивата, един от символите на свободата и жизнетворчеството в народната поезия.

И кукувицата, и самодивата в митологичен план имат общи излъчвания - те са гранични образи, образи-посредници, между живота и смъртта, свързани и с добро, и със заплаха. И двата образа в народното творчество асоциативно отвеждат към идеята за самотата. Човекът, намиращ се на "граничната линия с безграничното", както ще каже Аполинер, противопоставен на битовото, вечен самотник, ненаситният и вечно търсещ дух - не е ли това една описателна характеристика на твореца изобщо?

Във финала на "Кукувица" митологемата за граничните същества поражда нови асоциации, свързани с идеята за граничност на момента, за драматично-трагичните прозрения на самата лирическа героиня. Смисловите внушения между двата образа очертават проблема за осъзнатите граници на човешкия живот, впримчен в драмата на избора между бит и битие.

[kris4ety14]

Първата стихосбирка на младата Елисавета Багряна “Вечната и святата”
веднага е възприета от критиката като книга-провокация, както по
отношение на поетическата традиция, така и по отношение на мотивите и
битовите нагласи. Това е лирика, която от тогава до днес емблематично се
осмисля като символ на виталността, жаждата за промяна, порива за
волност и свобода. Философската сърцевина на творбите на Елисавета
Багряна е не толкова в поставянето и разрешаването на определени
промени, колкото в начина, по който са подредени и осмислени основните
елементи. Един от централните философски проблеми в лириката на
поетесата е проблемът за свободата. Тази свобода в нейните произведения
се възприема в един по-социален аспект – като освободеност от
условностите на патриархалния бит, като поезия на разбунтуваното женско
начало и оттърсване от настояваните психологически и социални роли.

Едно от най-характерните стихотворения в това отношение е “Кукувица” –
творба, придизвикала истински шок с появата си. “Самодивската” свобода
се осмисля от лирическата героиня като по-ценна и значима от децата,
съпруга, близките, уюта на домашното огнище.

В “Кукувица” са използвани фолклорни мотиви и образи, за да бъде
пресъздаден един по същество модерен бунт. Той е важен не само с
проблематиката, заложена в него – това е гласът на жената, която властва
срещу вековни традиции, отвърждавани от едно “мъжко” общество. Този бунт
има и поетически измерения – Багряна заговаря с пълнокръвни пластични
образи в период, в който абстрактното, духовното, мисловото все още имат
статута на “висок” образец в българската литература. А Багрянините
“напеви” пазят и живата си връзка с народната песен.

Как е формулиран този бунт? Ключовият механизъм на творбата е, че тя
разменя социалните роли на мъжа и жената. Мъжът е този, който мечтае за
дом, за улегнал и спокоен бит. Жената определя съдбата си в
алтернативната посока, противопоставяйки своето свободно битие на
общоприетия бит:

... няма нивга аз гнездо да свия,

рожби румени да ти отгледам,

вкъщи край огнището да шетам.

Като птицата кукувица и героинята на Елисавета Багряна застава срещу
природните закони – майчинското и социума, защитавайки правото си на
избор – скиталчество, което не знае насита. Отхвърляйки идеята за
майчинството, героинята се опълчва не само срещу един от най-древните
женски инстинкти, но и срещу един от основните закони на
патриархално-битовия свят, за рожбата продължение на рода.

“Кукувица” е творба, в която баладичната атмосфера, богата на различни
внушения, насочва читателя към възможната трагична развръзка. Това е
творба не толкова на осъзнатата свобода, колкото на осъзнатите граници.
Нарушаваики установените норми, излизайки изконното “своето”,
лирическата героиня трябва да понесе някаква санкция, възстановявайки
природното и социално единство на друго равнище. Така самотата и
бродничеството се възприемат едновременнно като избор и като изкупление.
Именно за това стихотворението излъчва една умъдрена болка, но и
неприклонност по отношение на направения избор.

В този осъзнат трагизъм се чувства женският глас, опълчил се срещу
семейните радости и тревоги, на битовите нагласи. Не случайно образът на
душата-птица в литературната традиция се свързва с идеята за
безсмъртието и победата. Това тълкуване се подкрепя от образа на
самодивата – символ на свободата. И кукувицата и самодивата в
митологичен план имат общи излъчвания – те са гранични образи,
образи-посредници между живота и смъртта, свързани и с добро и със
заплаха. И двата образа в народното творчество асоциативно ни отвеждат
към идеята за свободата.

Тази съдба е заевена като нейн личен избор, докато мъжът, който в
патриархалното общество по право е този, който избира, в случая е
абсолютно безсилен като субект, безапелационно лишен от възможността за
избор. На него предварително му е казано: “Залудо пилееш дни и нощи...”.

В стихотворението мъжът се опитва да си върне любимата с магии (“не
помагат билки и магии”) – а в това в традиционните схващания е типичното
женско усилие в ситуациите на нещастна любов.

Отеснелият за мъжа свят е щастливо безкраен за жената. Ако мъжът залудо
пилее дните и нощите, жената преживява максимално пълноценно всеки миг.

Моите очи се ненаглеждат,

Моите уши се ненаслушват...

Това е така, защото Той е пленник, а Тя е свободна. Той е пленник на
страха да не изгуби битово-семейния ред. Тя е свободна да живее в целия
живот – не в семейството, не в дома, не в което и да е затворено
пространство, било то буквално затвореното пространство на дома или
символично затвореното пространство на съпружеската връзка.
Противопоставянето на патриархалния модел е преднамерено явно.

Стихотворението на Багряна използва един образ, завещан от фолклора.
Кукувицата, която има свое гнездо и снася яйцата си по чуждите, е
традиционен символ на една свобода, която буди едновременно упреци и
завист. Това е образът на вечното изкушение пред порядачния човек – то
заплашва сигурността на съществуването му, но го и привлича по силата на
някакъв изначален човешки копнеж по волност.

“Мен ме е родила сякаш веда” – казва лирическата героиня, вмъквайки още
едва фолклорна предства. Образът на ведата, вещателката в народните
поверия обикновенно се свързва с прокобата, с лошото вещание и орис.
Тези значения произтичат от страха от всеки мистичен пробив в нормалния,
познат и умопостигаем лик на битието. Образът на ведата е аналогичен по
смисъл на този на самодивата. И двете са опасни същества – изкушително
прекрасни, но и водещи към гибел. В тях са вложени едновременно ужасът
пред свръхестественото и тревожното влечение към него. Кукувицата
принадлежи на същото смислово поле – според народното поверие по нейния
глас човек разбира колко ще живее, колкото пъти изкука бездомната птица,
толкова години му остават.

И така, героинята, родена от веда и оприличаваща се на кукувица, понася
както щастливата звезда, така и тъжния кръст на своята необичайна орис.
Ведата й е “прокобила несрета” – това се оказва обратната страна на
свободата. След опиенението от свободното скитничество по света идва
закономерният на този живот свършек:

А кога умра, сама, в чужбина,

Кукувица-бродница ще стана.

Тук двете страни на нейната участ се събират в третия за творбата
“особен” образ – на бродницата. Според фолклорните предания бродниците
са жени с магически способности, които са надарени и с умението да
прокобват. “Правилото извън нормата”, по което героинята е живяла,
продължава да направлява и смъртта й. Нейното прераждане в
“кукувица-бродница” е синтезът на свободата и нисретата преживе.

Поетиката на свой ред “изобразява” необичайността и новотата на съдбата
на героинята. Стихотворението е осъществено изключително чрез представи
и речеви обрати от фолклора.

Така по поетически път Багряна създава най-убедително образът на
традиционния пласт, който трябва да бъде нарушен, тъй като именно
фолклорът е еталона за тродиционност. От друга страна, поетиката на
фолклора е в естествено съзвучие с предметно-пластичния израз на
стиховете й. Говорейки чрез фолклорни мотиви и образи, Багряна задава и
опровергава битови и поведенски модели, без обаче да излиза от границите
на националната традиция.

Нейната лирическа героиня маже да превъзмогне куп наложени
идентичности, засягащи женското й битие. Но жизнената си сила тя черпи
от изворите на родното, или – за нея националната идентичност е
неприкосновена територия.