СПЕШНО !! ЛИТЕРАТУРА [Архив]

SmilezZz

01-15-2010, 14:45

Огледалото
есе
Огледалото си е огледало - вещ като всяка една друга във всеки дом. Но, защо пък тогава, човек не може без него? Ако попитате мен, хората приемат огледалото по различен начин. За едни то е средство, което вдъхва увереност, за други пък е просто едно пародийно отражение на човека, докато според трети, нуждата от наличието на този "ценен и неповторим предмет" зависи от индивидуалната пирода на човека. На мене ми е все тая - при всички положения и аз като човек изпитвам нужда от него.
Огледалото не е просто тънък слой стъкло, обработено по специфичен начин, в което при пречупването на слънчевите лъчи се отразява неповторима бляскавина. То разбира се е нещо повече.
Още от край време, преди огледалото да е било изнамерено, хората са използвали водата в която оглеждали своя образ, любувайки се на своето лице.
Така в миналото е възникнал митът за Нарцис, когото боговете наказали заради силното му желание да се любува дни наред на своето отражение върху огледалната повърхност на водата и го превърнали в красиво цвете.
Кога и как, и при какви обстоятелства е създадено огледалото - не знам, но се сещам за събитието, свързано с нахлуването на римските войски в антична Сиракуза, където великият Архимед използвал огледалото, за да подпали платната на галерите, поне така твърдят съвременниците му.
Несъмнено огледалото е една практична вещ без която човек не може. Какво биха представлявали днешните автомобили без огледала за задно виждане? Те биха били наполовина слепи. С две думи, огледалото е идеалният елемент от инструментариума на човека.
Много често огледалото се използва от философи, поети и други хора на изкуството като метафора, защото то показва незримото - онова, което отвъд видимото. Както дрехата може да бъде огледало на човека, така и езерото може да отразява небесния свод или лунната пътека, отразена върху затихналото море.
Оказва се, че огледалото не е просто обикновена вещ, то има далеч по - многопластов смисъл. То е първото нещо, което научава за настъпилите промени у нас -първите бръчки, първите посивели кичури...Обикновено, то се свързва с жената защото е част от нейния тоалет и ежедневие, но това, разбира се, не изключва и мъжа. Но какво всъщност открива всеки един отделен човек в огледалото когато се взре в него? Страх...? Надежда...?Успокоение...? Истината е, че всеки открива това, което търси, затова и образът в огледалото е гладък и приятен за гледане, както огледалната повърхност. А, Вие, когато втренчите поглед в огледалото, какво виждате? А, можете ли да видите ушите си без огледало?

--------------------------------------------------------------------------------------

Онова зад огледалото
есе

Огледалото, което често забравяме да забършем. За да видим онова, което е зад него. А там е всичко, там е нашата душа. Там има добро и зло, болка и радост, предателство и себераздаване, самота, мълком преглътнато поражение, носещо себепознание и тиха победа.

Когато след разочарование, след нечие предателство погледна зад огледалото, виждам се разбита на парчета. Лепя ги с ръце, но късовете не съвпадат и лицето ми се слепя криво, деформирано. Сълзите ми се стичат от болка, но те не са като тези на елата - капчици смола, които да затворят кървящите места. И се трупат - рана върху рана, белег върху белег...

Понякога, поглеждайки зад него, не познавам себе си. Приличам на бялата лястовица, белязана да бъде различна. Тогава това зад огледалото ме успокоява. Казва ми, че не трябва да крия бялата си перушина, обличайки се в сивота и скука. Успокоява ме нежно, топло. Казва ми, че не трябва да приличам на другите, че трябва да бъда такава, каквато съм - безгранична, променлива, неподчиняваща се. Като любовта. Нищо, че за другите, невъзприемащи живота и света като мен, съм аномалия.

Това зад него ме учи. Щом съм имала смелостта да кажа или направя нещо, трябва да имам също и смелост да го призная гласно. И разбирам, че душата е всичко, което човек притежава. У едни тя е черна, злостна, грозна. У други блести от чистота. Такава душа трябва много да се пази от случайни погледи, за да не я видят - светеща, блестяща, за да не я опетнят, посягайки неканени с мръсни лапи.

Там, зад огледалото, има много истини: човек трябва да прощава, за да става по-добър: всичко, причинено от нас, се връща обратно към нас като бумеранг: трябва да бъдем добри, макар понякога да са нужни неимоверни усилия: да бъдем нежни, защото в днешния забързан свят, често забравяме за нежността. Или я считаме за слабост. Щастието е около нас. Навсякъде около нас. Трябва само да го хванем. Защото, когато човек е щастлив, живее цялостно. Прекрасно е, когато живееш цялостно, а не само с една своя част. Щастието е в красотата на цветята, в слънчевия ден, в неочаквания жест, в нечий поглед. Толкова любов, нежност, обожание и преданост може да събере един поглед само! Щастието е в усмивката, а пътят към усмивката е много труден. Но си заслужава да пропътуваш Земята, за да срещнеш усмивката: искрена, обичаща и доверчива, завладяваща, обезоръжаваща. Щастие има в тайните на нечии коси, в неприемливото, необяснимото и най-обикновено чудо на света - любовта! Погледнете около себе си! Колко много са смразените от самота, от слепота за красотата! Те зъзнат и в най-голямата лятна жега. Но двама души, открили красотата в любовта, никога не зъзнат. Те са безсмъртни и неразрушими, защото часът е цял живот, а мигът - вечност!

Зад огледалото виждаме колко е объркан понякога нашият живот. А често човек сам обърква живота си, считайки че това е най-правилната стъпка в живота му. Защото верният път най-често е тягостният и ние точно затова го подминаваме.

Онова зад огледалото... то е у всеки от нас. То е половината от нашето цялостно АЗ. Усещаме ли го в себе си? Сещаме ли се само да погледнем, да надникнем зад огледалото? Само един бърз поглед... А е достатъчно едно движение към него. Правим ли го