PDA

View Full Version : Депресия. Психически и сексуални проблеми и не само. :(



BigBroV
01-16-2010, 03:52
Обичам да си бия чикии докато гледам снимките на момичета, мои било то мои познати или случайни, важното е да са сладки и да ме възбуждат. Докато практикувам ръчната гимнастика си пускам порно. В компютъра си имам една специална папка със снимки на момичета, които съм свалил от най-различни сайтове в нета (импулс, муцунки, фейсбуук, майспейс и други социални мрежи). Обожавам да си представям как сладките създания от пиковете са ми гадженца и направо се излитам от кеф докато във фантазиите ми правя каквото си искам с тях. А реално може би никога не бих и ги имал. Срам ме е от себе си. На живо, когато се видя с някоя от познатите ми, на чиито снимки съм си бил чикия и я гледам в очите не спирам да мисля как я чукам на снимка по-късно същия ден. Гадно е защото реално никоя не мога да имам, но пък иначе удоволствието от това да се вкарам в готини филм, че тя е моя е съвсем реален - 2-3 клика растояние. Цъкам на специалната папка, за която казах и си имам цял каталог с пичета, от които да избирам. Самия каталог от снимки съм събирал с години. Всичко почна почти преди да стана на 16. До тогава не бях успял чикиджия така да се каже. Не бих казал, че се развивам по-бавно, спомням си, че имах мокри сънища още на 12, но се научих да си бия чикии много късно. До тогава на просто порно някак си не се получаваше и съвсем случайно докато разглеждах някакъв сайт със снимки на палави тийнеджърки се усетих как кура ми стана и съм почнал да го лъскам разглеждайки клик след клик в синхронна мастурбация. За пръв път усетих такъв кеф. За пръв път се изпразних от чикия. Осъзнах се малко по-късно, че течността, която изхвърлих не е пикня, а сперма. После изчистих и мислих само за това. Колко хубаво ми беше, а дължах всичко на снимките. Повторих го малко след това, а след това ходих на басейн... Хубав ден, това си спомням. Вечерта май пак си бих чикия, като този път почнах да свалям снимките в специална за това папка, така че да мога да ги складирам за дните, когато нета спре и пак ми се бият чикии.
И така ден след ден привикнах към това да свалям снимки на сладки пичета и да им се любовам. Да си представям как всяко момиче, което реално не е мое, мога да правя колкото си искам секс. И то без забележка, без тя да знае, без да ми се налага да преживявам отхвърляне и разочарование. Представям си всичко според снимката, как например ближа коремчето на момичето, после отърквам кура си, вкарвам го в путето и и почвам бясно да чукам като на финала се изпразня или вътре, или върхо коремчето й, и направя локвичка от сперма в пъпчето. Фантазирам си и още куп неща, които и правя и, за които няма кой да ме накажа, защото това си е моя начин да получавам наслада на своите сексуални желания. Времето си минаваше и това все повече ме комплексираше, реално аз до 18 нямах гадже, а снимките бяха единствената ми утеха, а за съжаление превърнали се и в мания, от която трудно бих се отказал и дори бих заплакал ако ми се изтрие папката с пиковете, в която събирам снимки в продължение на няколко години, а в някои любими снимки от този каталог съм влюбен в част от момичетата. Дори специално следя всеки ъпдейт на пикове в личните им страници. Има момичета, на чиито пикове съм лъскал може би стотици пъти... В училище много ме депресираха междучасията, когато се разминавам с красавиците, които не ми обръщаха внимание, а в същото време, мислите за които са ме изпразвали от кеф в къщи, когато са били мои на снимка. От една страна имам всичко, а от друго нищо. И така дълго време живея вече с този мой измислен свят от снимки. Повтаря се всеки ден, опитвал съм се да се спра, но сякаш не е възможно. А от това може би ми възникна и сексуален проблем. Първия ми опит беше твърде смотан. Бях вече на 18 и просто ми беше писнало и исках първата възможност, която ми се отдаде да бъде в миг използвана. И така с един приятел тръгнахме по курви. За съжаление по най-гнусните, но ми беше все тая. Свирка или чукане, нямаше значение. Просто исках най-накрая нещо да опитам от секса, каквото и да е. Моя приятел договори да ни правят някакви свирки, но тази, която щеше да ме работи беше толкова гнусна циганка, а даже не я бях и избирал. Не ми стана, а първата гледка, която сега ми изплува в съзнанието като се сетя за първото си преживяване ми е противен и все не ми става като се замисля за него... Много по-късно същата ми година (средата на 18-тата) си намерих прителка, с нея стигнахме до леглото веднъж, но точно тогава пак не ми стана. Бях прекалено много притеснен. Скъса ме гаджето и отново бях нещастен. Останах отновото с ръчната гимнастика, която винаги е била най-хубавата отеха за мен. Дори на курва ходих, но тогава пак не успях да го вдигна. На живо не става просто. 3 пъти пък уж както се казва "3 пъти за късмет" ама и на 3я път щом не става... Съвсем се комплексирах, става ми само пред компютъра на снимки, само така мога да се отпусна и да свърша. Напоследък съм толкова депресиран. Понякога си бия чики напушен или натупан. (проявявам влечение и към наркотиците) и тогава просто е страхотно. Вече съвсем се изкривявам емоционално и не знам как да излзя от този затворен кръг, а вече съм на 19. Наскоро пак си търсих приятелка, но неуспешно. Занимавах се с някакво малко момиченце по чата и ме беше гнус като се видяхме на живо. Все пак я целунах, но и аз не знам защо. Може би просто не бях целувал момиче от както ме скъса бившата и исках някак да разваля "магията" ако може така да се каже, затворената верига. Исках някак този въздух под налягане да го изпусна, събираше ми се толкова напрежение откакто ме бяга зарязали, а когато се целунахме имах чувството, че съм балон, който почва да изпуска въздуха, който е бил под налягане и го е напрягал до спукване. Образно казано естествено, не съм нито балон (Не съм дебел) нито съм се спукал, просто се почувствах облекчен. Но бързо стъпих на земята и се опомних колко грозно е. Момичето реално беше много по-малко от мен (срам ме е дори да кажа на колко, но има бележник), а също така и крайно непривлекателно. Видяхме се един единствен път и това беше. Не знам какво ми има, това го вмъкнах просто ей така. Иначе това представлява целия ми опит с жените. Равносметка: 1 опит с курва - неуспешен, 2 опит с истинско гадже - нуспешен, почти най-хубавия ми месец прекаран в живота ми с тъп край (не искам да казвам как ме скъса, че ще бъде още по-ясно колко съм жалък и глупав), 3 опит с курва и то отново неуспешен. 4 опит: Щях да съм за затвора ако се бях възползвал, т.е. и този опит беше пълен провал. И накрая ми остават само комфорта от чикиите както и чат пат някакви дроги. Противен съм си! Не знам какво да правя, за да си оправя живота. Напоследък само си мисля колко съм жалък, как съм бил от лузърите в този живот през цялото време. Като малък са ме мачкали много в училище, може би и това донакъде смъкваше самочувствието ми до степен, че сега да се виждам като жалък червей. Е, нямам само минуси. Плюсовете са поне, че мога да създавам приятелства, но и това отшумява. В момента съм в голямото сито на живота, студент съм, а нямам воля да си уча за изпитите, постоянно същата рутина. Депресия от невъзможността за реална връзка с момиче, просто кофти спомени, кофти навици, кофти самочувствие са виновни за ниските резултати в сексуалния ми живот. И това още повече ме подтиска и подтиска. А понякога виждам колко много неща ме различават от масата хора, уж откривам с какво мога да се чувствам специален, но това е за кратко, после отново идва кофти състоянието от ниското самочувствие идващо от слабото представяне в сексуалните подвизи. А днес за един мъж основата на самочувствието му идва от победите и представянето му точно в тази страна. Ако жените са слабата ми страна, то какъв мъж съм аз. Намразвам се все повече и повече с всеки изминал ден, а не успявам да се променя. Продъжлавам да съм това, което съм и да ставам все по-гнусен. Това е проблем, който дори с майка си не бих споделил, Срам ме до мозъка на костите ми, ако мога така да се изразя в случая. Не знам понякога с какво съм си заслужил съдбата, но не ми е лесно, постоянно съм в депресия. Централно място в живота ми заемат тези фантазии, с които си обещавах да се разделя поне след завървашнето на гимназията. Но в момента съм на 19 и още неуспешно все се опитвам да бъда нов човек. Понякога се чувствам сякаш съм урочасан и наказан заради това, че си бия чикии на снимките на нищо неподозиращи момичета, но просто не мога да зарежа този си навик. Както казах в началото някъде, привързан съм вече към определени момичета в "каталога" си и не бих се разделил с тях скоро. В чиките изпитвам някакъв комфорт, макар и това да е извратено...
Съжалявам за дължината, беше ми просто приятно да попиша. Знам, че може и да се изсипят обиди, но съм готов и такива да приема. Чувство за вина нямам защото на никого не съм навредил, но съм гузен пред себе си за това, че съм се допуснал да съм толкова жалък.
Не знам, външно нищо ми няма. Най-нормално момче. Вътрешно също, мога да бъда добър приятел. Просто се мразя... Бих писал и повече гадости, но това най-напред ми се искаше да споделя, че най-много ми тежеше... Съвети или каквото и да било приемам съвсем насериозно. Имам нужда от някаква помощ!

Sirius
01-16-2010, 17:21
Не мога да повярвам че го прочетох цялото. :D

Ако тва е реално имаш много сериозна нужда от лекар или самоубийство. До колкото разбирам си на около 20, девствен си и по цял ден лъскаш на "колекцията". :shock:

plmn
01-16-2010, 20:44
Не мога да повярвам че го прочетох цялото. :D

Ако тва е реално имаш много сериозна нужда от лекар или самоубийство. До колкото разбирам си на около 20, девствен си и по цял ден лъскаш на "колекцията". :shock:

пф идиот. за тва ли го прочете цялото? да му кажеш, че има нужда от самоубийство? ](*,)

към автора.. просто спри. изтрии тази колекция, която си събирал с години. време е да продължиш напред. студент си, покрай теб предполагам има доста момичета, пробвай се. не се притеснявай ако те режат, повечето може да имат причина, но друга голяма част също не знаят какво искат. винаги съм бил почитател на метода 'cold turkey', спри от раз. а наркотиците.. кво да ти кажа, вероятно знаеш, че нищо хубаво няма да видиш освен няква момента еуфория. учи си за изпитите също. в никакъв случай не бих казал, че си безнадежден случай, както ти смяташ. на 19-20 си, целия живот е пред теб. имаш време и възможност да промениш всичко, което пожелаеш. избора е в твоите ръце.

FairPlayer
01-16-2010, 21:26
alt+delете на "колекцията", почни да спортуваш, провеждай разговор с момиче при всяка удобна ситуация и ако няма ефект ела ме заплюй. Естествено това е само при положение, че вече не искаш този начин на живот - ако ли не, дори да бъда груб, наистина си жалък и искаш да си вечно такъв. А относно секса, притеснението е проблема,но първо стигни до там пък тогава му мисли.