purkoogun
01-16-2010, 11:10
Здравейте!
Преди време бях се едно момиче. Много се обичахме. Поне аз много я обичах, а сега още повече... за нея не съм много сигурен...
Бяхме заедно повече от година. През това аз много я наранявах... Бях ревнив и даже бях толкова глупав, че дори исках да
сложим край няколко пъти понеже сме от различни градове и сме много далеч един от друг. Това бяха глупави постъпки... и
наистина сега ми го връща тъпкано... Винаги бях честен с нея. Започнах се с едно момиче, към което имах увлечение. И и
го признах - исках да съм честен с нея. А можех да си мълча и тя нямаше да разбере никога заради разстоянието... Но с това
момиче, с което се запознах не съм имал никога нищо. Мина този период на увлечение и тя ми прости... След няколко
месеца тя се премести в ново даскало. Там в новия клас се влюбила в едно момче и ми каза, че ще му даде шанс. Мен ме заряза и
ми обеща, че винаги ще си истана първата й любов и ще си останем приятели. Тогава сякаш всичко за мен рухна... тя ми беше
единственото ценно на този свят... Даже плаках като малко дете за нея. Вдигнах кръвно, че чак... Абе направо бях съсипан.
Незнаех какво да правя. Бях много разтроен. След по-малко от месец тя се разделила с този от класа си. Аз разбира се я молех, какво ли не правех за да се върне при мен. Зарязах си цялото
достойство... ама не ми пукаше - бях готов на всичко. Тя постоянно ми казваше да я оставя, да я зябравя, защото тя не се нуждаела от никой понеже си имала приятели и те и били достатъчни. Но не можех да го приема. Винаги съм бил борбена личност и
се боря с всичко. Не се предадох. А тя дори не ми пишеше по скайпа... Всяка вечер и всеки ден чаках да ми каже поне едно
здравей или нещо от сорта... каквото и да е. Но напразно се чаках. Когато аз и пишех получавах само отговори "да", "не" и само
такива работи. Много ми беше тъжно. Но тя не се трогна нито един път. Щеше да съм доволен дори на това само да сме приятели. Но тя постоянно ми казваше, че и е много трудно. това продължи няколко
месеца. Аз се запознах с едно друго момиче, което се влюби в мен. Тогава аз й отговорих, че още обичам и копнея по старата си любов. Това обаче не я спря и ми каза да опитаме. Аз разбира се признах
на старата ми любов какво се случва с мен. Отговора беше "добре". Реших да опитам с новата, с надеждата да забравя... Обаче не стана и затова реших да сложа край. Няма смисъл да съм с човек, който не обичам. Това продължи около месец. В деня, в който се разделихме, разбрах че тази, в която съм влюбен вече има приятел. И толкова го обича, че по нейните думи "нищо не можело да я убеди да си промени решението и той е всичко за нея." За пореден път бях съсипан. Мина месец и аз си казах, че ще отида да я видя. Тя отначало не искаше да се видим ама аз й казах, че ако трябва ще отида само и само да я погледам отдалече и няма да ме види щом не иска. Няколко дни преди да отида тя обаче ми се обади и каза да се видим с нея и една нейна приятелка. Зарадвах се наистина много. Имам някви болки в коляното и ходих на доктор и ми казаха да не ходя много и да не го вържа свито и ми изписаха лечение. Това не ме спря. Излъгах всички мои роднини приятели какви ли не глупости за да отида без никой да разбере. Защото как да кажа, че отивам да видя момиче, което дори не ми говори... ще ме помислят за луд /което може би е така/. Тръгнах сутринта рано в 5:30... 5 часа пътуване до града, в който е тя. Стигнах там към 11... Трябваше да я чакам да свърши даскало до 2 часа... А рейса за връщане ми беше в 3... Просто не можех да остана повече защото трябваше да се прибера същия ден. Видяхме се с нея и най-добрата й приятелка. През целия половин час в който се поразходихме малко коляното ме болеше ужасно. Идеше ми да викна от болка, но не казах нищо. Не исках те да разбират. Приятелката й ме попита защо ходя така ама аз не казах. Малко куцах. Не исках да разбират нищо. Нищо нямаше да позволя да съсипе този ден. Но тя дори не ме погледна в очите. Все едно бях някой... Едно изречение не си разменихме. Чувствах се толко излишен и деня се превърна в провал. Изпратиха ме до рейса. За довиждане ми каза "чао", като гледаше в земята. Исках да я прегърна, но като видях, че дори тогава не ме погледна не посмях. Пак 5 часа път... Прибрах се към 9 в нас. Крака ме болеше изключително много и сега даже е подут и не мога да ходя, щото много го натоварих онзи ден. Прибрах се и веднага седнах на скайпа. Казах й: "хай, прибрах се" и получих очакваното "добре". Направо не можех да повярвам. Казах й всичко за крака за това колко я обичам и, че дори приятелството ще ме зарадва. Отговора беше: "Няма да станем първи приятели - не очаквай много от мен. Запази си поне малко достойнство!". Ама не ми пука. Искам да знам, че поне мисли за мен и се сеща понякога. На всеки празник като коледа и т.н. чаках да ми прати един смс ими да ми прати едно съобщение по скайпа... Но нищо. Каквото и да направя не се трогва... Не мога да я разбера.... Но няма да се откажа... Никога не се примирявам...
От другата учебна година ще съм студент в нейния град и ще живея там. Няма да преживея това, че тя няма дори да се поинтересува от мене....
Знам какво да направя - да забравя за нея ама не мога. Не ми казвайте, че съм тъп и т.н. Знам го. просто исках да споделя...
Преди време бях се едно момиче. Много се обичахме. Поне аз много я обичах, а сега още повече... за нея не съм много сигурен...
Бяхме заедно повече от година. През това аз много я наранявах... Бях ревнив и даже бях толкова глупав, че дори исках да
сложим край няколко пъти понеже сме от различни градове и сме много далеч един от друг. Това бяха глупави постъпки... и
наистина сега ми го връща тъпкано... Винаги бях честен с нея. Започнах се с едно момиче, към което имах увлечение. И и
го признах - исках да съм честен с нея. А можех да си мълча и тя нямаше да разбере никога заради разстоянието... Но с това
момиче, с което се запознах не съм имал никога нищо. Мина този период на увлечение и тя ми прости... След няколко
месеца тя се премести в ново даскало. Там в новия клас се влюбила в едно момче и ми каза, че ще му даде шанс. Мен ме заряза и
ми обеща, че винаги ще си истана първата й любов и ще си останем приятели. Тогава сякаш всичко за мен рухна... тя ми беше
единственото ценно на този свят... Даже плаках като малко дете за нея. Вдигнах кръвно, че чак... Абе направо бях съсипан.
Незнаех какво да правя. Бях много разтроен. След по-малко от месец тя се разделила с този от класа си. Аз разбира се я молех, какво ли не правех за да се върне при мен. Зарязах си цялото
достойство... ама не ми пукаше - бях готов на всичко. Тя постоянно ми казваше да я оставя, да я зябравя, защото тя не се нуждаела от никой понеже си имала приятели и те и били достатъчни. Но не можех да го приема. Винаги съм бил борбена личност и
се боря с всичко. Не се предадох. А тя дори не ми пишеше по скайпа... Всяка вечер и всеки ден чаках да ми каже поне едно
здравей или нещо от сорта... каквото и да е. Но напразно се чаках. Когато аз и пишех получавах само отговори "да", "не" и само
такива работи. Много ми беше тъжно. Но тя не се трогна нито един път. Щеше да съм доволен дори на това само да сме приятели. Но тя постоянно ми казваше, че и е много трудно. това продължи няколко
месеца. Аз се запознах с едно друго момиче, което се влюби в мен. Тогава аз й отговорих, че още обичам и копнея по старата си любов. Това обаче не я спря и ми каза да опитаме. Аз разбира се признах
на старата ми любов какво се случва с мен. Отговора беше "добре". Реших да опитам с новата, с надеждата да забравя... Обаче не стана и затова реших да сложа край. Няма смисъл да съм с човек, който не обичам. Това продължи около месец. В деня, в който се разделихме, разбрах че тази, в която съм влюбен вече има приятел. И толкова го обича, че по нейните думи "нищо не можело да я убеди да си промени решението и той е всичко за нея." За пореден път бях съсипан. Мина месец и аз си казах, че ще отида да я видя. Тя отначало не искаше да се видим ама аз й казах, че ако трябва ще отида само и само да я погледам отдалече и няма да ме види щом не иска. Няколко дни преди да отида тя обаче ми се обади и каза да се видим с нея и една нейна приятелка. Зарадвах се наистина много. Имам някви болки в коляното и ходих на доктор и ми казаха да не ходя много и да не го вържа свито и ми изписаха лечение. Това не ме спря. Излъгах всички мои роднини приятели какви ли не глупости за да отида без никой да разбере. Защото как да кажа, че отивам да видя момиче, което дори не ми говори... ще ме помислят за луд /което може би е така/. Тръгнах сутринта рано в 5:30... 5 часа пътуване до града, в който е тя. Стигнах там към 11... Трябваше да я чакам да свърши даскало до 2 часа... А рейса за връщане ми беше в 3... Просто не можех да остана повече защото трябваше да се прибера същия ден. Видяхме се с нея и най-добрата й приятелка. През целия половин час в който се поразходихме малко коляното ме болеше ужасно. Идеше ми да викна от болка, но не казах нищо. Не исках те да разбират. Приятелката й ме попита защо ходя така ама аз не казах. Малко куцах. Не исках да разбират нищо. Нищо нямаше да позволя да съсипе този ден. Но тя дори не ме погледна в очите. Все едно бях някой... Едно изречение не си разменихме. Чувствах се толко излишен и деня се превърна в провал. Изпратиха ме до рейса. За довиждане ми каза "чао", като гледаше в земята. Исках да я прегърна, но като видях, че дори тогава не ме погледна не посмях. Пак 5 часа път... Прибрах се към 9 в нас. Крака ме болеше изключително много и сега даже е подут и не мога да ходя, щото много го натоварих онзи ден. Прибрах се и веднага седнах на скайпа. Казах й: "хай, прибрах се" и получих очакваното "добре". Направо не можех да повярвам. Казах й всичко за крака за това колко я обичам и, че дори приятелството ще ме зарадва. Отговора беше: "Няма да станем първи приятели - не очаквай много от мен. Запази си поне малко достойнство!". Ама не ми пука. Искам да знам, че поне мисли за мен и се сеща понякога. На всеки празник като коледа и т.н. чаках да ми прати един смс ими да ми прати едно съобщение по скайпа... Но нищо. Каквото и да направя не се трогва... Не мога да я разбера.... Но няма да се откажа... Никога не се примирявам...
От другата учебна година ще съм студент в нейния град и ще живея там. Няма да преживея това, че тя няма дори да се поинтересува от мене....
Знам какво да направя - да забравя за нея ама не мога. Не ми казвайте, че съм тъп и т.н. Знам го. просто исках да споделя...