ScionOfStorm
01-16-2010, 20:35
Слепоочие
Уморени са очите на слепите
търсили спасение отдавна
замъците – отдавна са взети те
покосени от смърт на взора плавна.
Небесата чернеят с мъка натежала
сълзи шибат по хорските стъкла.
Изсъхнали ръце на старица изпищяла
бършат тънка прах от нечия душа.
И с очи безоки ровят въ’ земята
търсят килими от копнежи.
В ням глас горест алена се мята
с дири – най-мрачните палежи.
Уморени са на слепите очите
а в тях гледам всеки ден.
Забравих за връщане следите
сам застинал леден. Уморен.
Уморени са очите на слепите
търсили спасение отдавна
замъците – отдавна са взети те
покосени от смърт на взора плавна.
Небесата чернеят с мъка натежала
сълзи шибат по хорските стъкла.
Изсъхнали ръце на старица изпищяла
бършат тънка прах от нечия душа.
И с очи безоки ровят въ’ земята
търсят килими от копнежи.
В ням глас горест алена се мята
с дири – най-мрачните палежи.
Уморени са на слепите очите
а в тях гледам всеки ден.
Забравих за връщане следите
сам застинал леден. Уморен.