PDA

View Full Version : OPAZVANE NA OKONATA SREDA - ESE



EMINAAA
01-17-2010, 09:10
TRQBVA MI ZA DNES

SmilezZz
01-17-2010, 09:22
Опазването на околната среда
есе

Природата е наша майка и от нея ние черпим необходимите ресурси за живот. Без природа, човекът е загубен! Неговото съществуване би се обезсмислило. Защо казвам това, ще обясня в следващите няколко реда.

... Хората били безпощадни, безмилостни! Грабели от природата, сякаш всеки ден живеят за последно, сякаш след тях няма идни поколения, сякаш светът свършва с тяхното съществуване...!

Замърсявали природната среда със своята стопанска дейност, с промишлеността, с металургията, т.е с всяка човешка дейност. „Защо? - си казвали те, да живеем рационално и целесъобразно, като „утре” вече няма да ни има?”

Замърсявали почвите с тежки метали, с добив и разливане на нефтопродукти, отпадни води и изкуствени торове. Никой не си и помислял, че почвата също е живо същество. В него живеят растения и животни. Тя дава храна на човека и когато е силно замърсена, дава и замърсена храна на хората!

Унищожавали и водите... хвърляйки всевъзможни отпадъци, убивайки по този начин нейната флора и фауна. Извинението им било: „ ЖИВЕЙ ЗА МИГА, „утре” вече няма си тук!”

Ами въздуха?!... Опиянени от серен диоксид и азотни окиси, радиоактивни елементи и смог, хората седели по кафетата и жадно вдишвали „хубавия” и „свеж” пролетен въздух...

И не им стигало това! Те започнали да изсичат горите, правейки си удобства, пресушавали блатата, унищожавали зелени, тревни площи за строежи на хотели и вилни селища, където някоя напудрена лелка да прекарва дните си с млади любовници, считайки, че живее за „днес”, че „утре” може и да не дойде!

Общо взето цялата околна среда тънела в боклук, който дори не си правели труда да балират и преработят. Че защо? Нали „утре” няма да ги има? Ще живеят за „днес”!

И... вместо да се разходят из природата, да подишат истински чист въздух в планината например, те строели някакви долнопробни изкуствени паркове в квартала и си мислели, че вече всичко им е наред. Да бе!!! Докато малките деца играели, майките им, пък и другите хора, пушели край тях, образувайки димна завеса, която би задушила възрастен човек, а какво остава за невръстните деца? И при все това, до „прекрасния” парк минавал един от главните булеварди и милиони превозни средства профучавали с „мръсна” газ, близо до парка. Каква идилия... Чак да се разплачеш, но не от радост, а от съжаление и преклонение пред човешката глупост. Или както се казва - „Две неща са безкрайни – Вселената и човешката глупост. За първото не съм сигурна...”!

Просто нямало такава част от природата, която човеците да не били омаскарили, превръщайки се в нейни господари. НО!!! В случая не хората се оказали силните. Природата се изтощила до такава степен, че нямало как да произвежда повече. Наситила се на хилядите тонове боклуци и просто престанала да се подчинява на човека. Не останали почти дървета, животните и растенията били също в намален състав, водата била толкава мръсна, че нямало как вече да се пречисти... Почвата също била „задръстена” и не можела да дава реколта. Цялата природа отказала да служи на своя „господар” – човека!

Отчаян, той се чудел как да постъпи. Не можел да живее без природата. Егото и самочувствието му на господар били огромни, но трябвало да признае, че в двубоя е победител природата! Той – човекът, бил готов да се моли, да обещава, само и само отново да има ресурси за живот. Обещал и на себе си, и на околната среда, че ще се грижи за нея и няма да живее вече ден за ден, а ще мисли в перспектива и ще живее съобразно далечното бъдеще. Човекът се страхувал за живота си. Затова бил готов на всичко.



Природата, като добра майчица, решила да му прости този път, да му даде шанс да поправи щетите, да заличи нанесеното зло...

Човекът започнал да опазва околната среда – източникът на живот.

За почвата използвал не изкуствени, а естествени торове, не използвал вече и пестициди, преработвал битовите отпадъци и води, контролирал замърсяващите предприятия. Почвата била благодарна и давала по-голяма реколта, която носела по-големи печалби на човека.

За водата той изградил пречиствателни съоръжения и използвал надеждни плавателни съдове. И водата му се отблагодарила – с големи пасажи риби, които човек да лови и да печели от тях, с живот в нея, който също служел в полза на човека.

За въздуха човекът можел да направи и по-малко – просто можел да намали изхвърляните в атмосферата вещества, но това било достатъчно, защото щели да намалеят и болестите (като астма например), главоболията от смога - също. И въздухът ще бъде по-чист за нормалното съществуване на човечеството!

Започнало залесяването на горите, макар че една гора, за да се възстанови, са й необходими около 70 години... Човек, ходейки вече на излет в планината, не хвърлял отпадъците хаотично, а ги събирал и след това – рециклирал. Грижел се за природата и тя за него... Живеели в хармония, в синхрон!


Много ли се иска да бъде постигнато това? Отговорът е НЕ! Просто човек трябва да осъзнае, че рано или късно природата ще издъхне, ако не се грижи за нейното опазване. Тогава той ще страда много и ще я моли за помощ. Може би ще я получи, стига да не е станало безвъзвратно късно....!


И това, което е казал народът : „Живей за мига!” , не звучи чак толкова правилно според мен, поне що се отнася до околната среда. В този смисъл, тази сентенция се превръща в едно друго човешко постижение: ” Живея сега, а след мен – потоп!” Именно това трябва да се промени според мен. Способни ли сме обаче?...

SmilezZz
01-17-2010, 09:23
Есе за опазването на природата и горите


“Моята гора” е място, в което се чувствам далеч от всичко и всички. Там на фона на натовареното ежедневие аз релаксирам сред красотата на природата в нея, сред песните на птичките, сред тишината и сред звука на поточета и птички се чувствам щастлива. Гората, в която аз обичам да се разхождам често се намира близо в моето градче – Карлово. За съжаление любимото ми кътче, като почти всички гори в България и по света също е обект на лекомислието на хората. Всекидневно там се разхождат много хора, но макар и да се намират на метри от кошчета за боклук, те без да помислят колко лошо могат да сторят на природата – хвърлят отпадъците си в красивите и бистри поточета и рекички и по обсипаните със зеленина части от гората. Това много пъти ме кара да разбера колко безчувствени са хората. Също така това ме кара да се замисля и как може да се решат тези проблеми на човечеството, а именно замърсяването на природата и горите. От времето, което отделих, за да помисля по този важен за всички ни въпрос – стигнах до много изводи, които реших да споделя с вас и които, надявам се да накарат днешната младеж и изобщо всички хора да се замислят и следователно да обикнат природата. И да разберат, че природата не е даденост и не е играчка, с която ни е позволено да си играем. Благодарение на природата ние съществуваме и ние трябва да се отнасяме с известно уважение към нея, за да съществува земята още дълго.

Днес, когато търсим причината за влошаването на околната среда, ние не забелязваме как ние самите вредим на нея. Ако ние всички променим мисленето си към този въпрос, ако променим отношението си и начина на поведение, вярвам, че природата би била такава, каквато е била преди, а именно едно райско кътче. Засега, обаче, хората и природата са в един всеобщ конфликт. Според мен ако се променят някой от законите в страната – поне повечето от проблемите за опазването на природата биха намерили своето решение. Също така мисля, че ако опазим природата ние по някакъв начин ще опазим и самите себе си, но не само нас, а дори и децата ни, защото ние всички сме част от природата. Тя ние създала, благодарение на нея ние сме просъществували и тя се явява като наша майка, но след като проявяваме такова лошо отношение, все едно се обръщаме срещу нашата майка (природата) и работим против нея. И вместо да се опитваме да я пазим, ние буквално я разрушаваме със своите действия. Хората са казали – “Капка по капка, вир става”. Ако днес аз хвърля отпадък сред природата и си кажа, че след хвърлянето му нищо няма да се случи – същото подобно на мен ще си кажат и други хора. После всеки един от тези хора ще хвърля още и още от своя боклук в природата и най-бруталното е, че ще го прави с идеята, че не върши нищо лошо. Накрая след образуването на едно сметище – създание на човешкото лекомислие, на мястото на нашата хубава гора – създание на природата, всички търсят какви ли не причини за това, а не търсят причините в себе си. Но това явление се вижда всеки ден. Виждаш го и ти. А ако се замислим – какво ли ще оставим на децата си?

Природа, която да ги пази здрави и която да ги кара да се усмихват и излизат навън или природа, която да им дава само болести и която да ги отблъсква с вида си. Мисля че е време човечеството да се опомни и да разбере, че на всичко това трябва да се сложи край. Замърсяването на природата и горите е един глобален въпрос, на който му трябва един глобален отговор. Опазването на природата може да се реши за поне седмица, но трудното е, че трябва да го решим ние, всички хора на земята – заедно. Ако хората решат да направят нещо по този въпрос, няма да има сила на тази земя, та дори и в цялата вселена, която да ги спре. За опазването на горите и околната среда като цяло, можем да допринесем с инициативите в училище. Според мен, ако човек бъде научен от дете да опазва природата – той ще я опазва и за в бъдеще. Децата с нищо не са виновни затова, че не опазват природата, ако те биват възпитавани да я опазват, едва ли замърсяването на планетата и горите би било толкова мащабно. Щастлива съм, че съм отраснала в семейство, което ме е научило да опазвам природата и всичко в нея. За съжаление много от децата не разполагат със семейства като моето. Ето още една причина да вярвам, че инициативите в училище могат да променят много, както начина на мислене у децата, така и отношението им. Ако им бъде обяснявано какви могат да бъдат последиците от замърсяването – сигурна съм, че те биха опазвали природата, а не биха отново направили нещо против нея. И сега, когато ти четеш това, някъде по този свят или дори и в твоя собствен град – някой може да замърсява любимата ти гора, в която обичаш да се разхождаш или дори парка, който те зарежда с положителна енергия или кътче, което по някакъв начин харесваш. Чрез това мое есе във вид на разсъждение аз не само искам да накарам много от хората да се замислят за влиянието си върху околната среда, а искам да ги призова, когато си купят нещо, което има опаковка – преди да хвърлят тази опаковка на място, което няма вид на кошче за боклук, да се замислят поне малко дали биха искали да живеят в сметище или около него. И дали биха искали да минат отново оттам, а не да казват на приятели, че мястото на което са хвърлили отпадък е било пълно със боклук, за който и те са допринесли. Или дори да се поставят на мястото например на едно малко, съвсем обикновено и незначително насекомо, което не значи нищо за хората, но за природата е много важно. Неговото изчезване би затворило една цяла хранителна верига в природата и животинския свят и след него неволно от липсата му биха изчезнали и други животни. То обаче, не би искало по чужда вина да загине или да живее в сметище. Това биха искали и хората. Това може би искаш и ти. Всички ние харесваме природата с нейната зеленина и красота, но ако не допринесем за опазването и, едва ли тази красота ще продължава да ни радва дълго. На всички ни е хубаво хубаво когато се разхождаме навън сред природата и когато в ден озарен от слънце, ние го правим, се чувстваме спокойни и сякаш запълваме празнина от себе си, когато сме в близост до чудесата на природата. Защото тя наистина е една голяма част от нас. Ако я няма, едва ли днешните хора със своите проблеми биха могли да бъдат напълно щастливи и бодри всеки ден. Трябва да се направи нещо за природата. Тя не може да се бори с хората, но ние бихме могли да се борим с проблемите – правим го всеки ден за нас самите, защо да не го направим и за любимото си кътче или за любимото ни животинче? Защо трябва да се притесняваме от глобалните въпроси на планетата. Ако всички направим нещо заедно и ако се осъществят някой от идеите ми за опазване на гората и природата – всички ще бъдем много по-щастливи от сега. Вярвам го!

Написах това с голяма радост, че най-после някой е помислил и за този въпрос като този – благодарна съм и подкрепям изцяло редакторите на az-deteto.com за такива благородни инициативи като тази, защото наистина хората имат идеи по този въпрос, трябва само някой да ги чуе. Ще се радвам и ако всичко това, което днес написах да е помогнало поне на един човек да се замисли за влиянието си върху природата. Това не само ще е много за самата природа, за гората, за света, но и за мен. Желая на всички лек пълен с усмивки и позитивни емоции ден. И призовавам нас всички да опазваме природата, защото тя го заслужава – ние го заслужаваме, децата ни го заслужават, животните, растенията и домашните ни любимци също.

SmilezZz
01-17-2010, 09:24
http://download.pomagalo.com/22051/opazvaneto+na+okolnata+sreda+ese/