vanilievisez
01-17-2010, 21:42
*имам чувството, че "Потомка" ме вдъхнови о.О
**име си няма, не знам какво да е.
Май забравих битието навън,
ориста ми беше питомна съдба.
Нямах шанс да чуя звън -
звън на закъсняла, обещаваща душа.
Моята душа ли беше туй,
или виках пак в съня си?
Хей, сърце, ако си там, ме чуй -
чакаща и гинеща топя се.
И не чакам твърде дълго време -
колко време е един живот?
Ако си решил от мен да вземаш,
аз не помня какво е било.
Да боли и да кърви,
да се смея и да плача.
Във дворец на самотата се стопих,
давайки душа си на Палача.
Аз изгубих се, сърце,
и изгубих се отдавна.
Ти отиваш си от мен.
Слава, Богу - леко, бавно.
В танц (на валс прилича)
се реят спомени овехтели.
дърпа завесите бели,
умореният ми поглед наднича.
Но не мисля, че те виждам вече,
мое мъничко сърце.
Как доскоро тъй гореше,
а сега, протягайки ръце,
Само блед си, силуетен блян?
Не можах да те опазя
и остана без жар и без плам.
Ах, дано не ме намразиш.
**име си няма, не знам какво да е.
Май забравих битието навън,
ориста ми беше питомна съдба.
Нямах шанс да чуя звън -
звън на закъсняла, обещаваща душа.
Моята душа ли беше туй,
или виках пак в съня си?
Хей, сърце, ако си там, ме чуй -
чакаща и гинеща топя се.
И не чакам твърде дълго време -
колко време е един живот?
Ако си решил от мен да вземаш,
аз не помня какво е било.
Да боли и да кърви,
да се смея и да плача.
Във дворец на самотата се стопих,
давайки душа си на Палача.
Аз изгубих се, сърце,
и изгубих се отдавна.
Ти отиваш си от мен.
Слава, Богу - леко, бавно.
В танц (на валс прилича)
се реят спомени овехтели.
дърпа завесите бели,
умореният ми поглед наднича.
Но не мисля, че те виждам вече,
мое мъничко сърце.
Как доскоро тъй гореше,
а сега, протягайки ръце,
Само блед си, силуетен блян?
Не можах да те опазя
и остана без жар и без плам.
Ах, дано не ме намразиш.