RockGirlDils
01-19-2010, 18:25
Тук слагайте разказите или стихотворенията, които сте писали.
Ето ви началото на нещо, което току що започнах:
Погледнах се в огледалото. Бях толкова бяла, все едно бях направена от порцелан. Очите ми гледаха жадно. Все едно това не бях аз, а
някой вампир. Жаден вампир. Стоях пред огледалото и продължавах да се гледам. Нещо ми казваше да се приближа повече. Направих едва 3 крачки,
когато, всичко наоколо потъна в тъмнина. Минаха едва няколко минути, но на мен ми се сториха часове. След по- малко от четвърт час, пред мен започнаха
да се появяват картини. Картини, където никъде и никога не бих могла да видя. След малко започнаха да се движат. Виждах как кръвожадни вампири, високи и с
кървавочервени алени очи, избиват най- невинни вампирски семейства. Гледките бяха повече от ужасни, но не можех да направя нищо.
Но как може това да е истина. Сънувам ли незнам, но знам че тряабва да помогна на този народ по някакъв начин. Но как. Как бих могла да им помогна.
Аз съм вампир. Вампир съм. Но очите, лицето ми. Приличах на кръвожадните. Как бих могла аз да съм от такъв народ? И тогава, сякаш като отговор на въпроса ми, се чу глас:
- Зоуи, мила, ти не си като онези кръвожадни вампири. Ти си избранницата. Ти трябва да спасиш този беден народ.
Ето ви началото на нещо, което току що започнах:
Погледнах се в огледалото. Бях толкова бяла, все едно бях направена от порцелан. Очите ми гледаха жадно. Все едно това не бях аз, а
някой вампир. Жаден вампир. Стоях пред огледалото и продължавах да се гледам. Нещо ми казваше да се приближа повече. Направих едва 3 крачки,
когато, всичко наоколо потъна в тъмнина. Минаха едва няколко минути, но на мен ми се сториха часове. След по- малко от четвърт час, пред мен започнаха
да се появяват картини. Картини, където никъде и никога не бих могла да видя. След малко започнаха да се движат. Виждах как кръвожадни вампири, високи и с
кървавочервени алени очи, избиват най- невинни вампирски семейства. Гледките бяха повече от ужасни, но не можех да направя нищо.
Но как може това да е истина. Сънувам ли незнам, но знам че тряабва да помогна на този народ по някакъв начин. Но как. Как бих могла да им помогна.
Аз съм вампир. Вампир съм. Но очите, лицето ми. Приличах на кръвожадните. Как бих могла аз да съм от такъв народ? И тогава, сякаш като отговор на въпроса ми, се чу глас:
- Зоуи, мила, ти не си като онези кръвожадни вампири. Ти си избранницата. Ти трябва да спасиш този беден народ.