"Непокорна скитница"

[monttitty]

Съчинение разсъждение : Лирическата героиния "Непокорна скитница" Елисавете Багряна
Някой ако има някакви материали или нещо с което може да ми помогне,защото това ми е най-слабото място и незнам как ще го направя изопщо :?
мерси много :-) [/b]

[SmilezZz]

http://liternet.bg/publish9/nmadzhirova/bagriana.htm

Обзорен встъпителен урок за личността и емоционалния свят на Eлисавета Багряна
Урокът е въз основа на биографичен материал (подходящ в това отношение е предговорът на акад. Петър Динеков (Динеков 1968) към книга с избрани стихотворения от Багряна) и на изказвания на поетесата или на нейни съвременници по темата „Духовният свят на грешната и свята жена Багряна“. Задължително в този урок се търсят и лирическите проекции на Багряниния духовен свят в представителни творби като „Стихии“, „Амазонка“, „Зов“, „Вик“, „Видение“, „Кукувица“, „Моята песен“, „Потомка“ и в откъси от по-късната творба равносметка „Живота, който исках да бъде поема“. Анализът на образния свят на повечето от изредените творби насочва към разкрепостената индивидуалност и неспокойния и еманципиран дух на лирическата героиня, който говори не само за виталността на светоусещанията й, но и за едно ново, различно от установеното разбиране за свободата на жената, определящо нейната позиция на „нарушителка“, на грешница според утвърдените етични норми. Темата дава възможности и за размисъл върху противоречивостта в женската природа, за съвременния идеал за жена, дори за проследяване на развитието на идеала за жена през вековете въз основа на литературната компетентност на учениците. По предложените проблеми по-задълбочено би могло да се разсъждава в часовете за профилирана подготовка или след цялостното разглеждане творчеството на Багряна.
За мото на урока могат да послужат ключови стихове на Багряна: „Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната...“ („Стихии“) или „Аз искам само, само да обичам“ („Вик“).
Специално внимание в този урок трябва да се отдели на стихотворенията „Стихии“ и „Амазонка“, в които се оглежда непримиримата и страстна душа на лирическата героиня. В „Амазонка“ тя с опияняващо възторжено чувство разкрива своята оптимистична същност и мечти, свързани с усещането за безметежността на младостта и радостта от живота:
Вее утринна прохлада
в моето лице -
Аз съм млада, млада, млада
С огнено сърце.
Учениците могат да се насочат да наблюдават лексикални средства - за да разкрият силата на словото в творбата. Опиянението от младостта, устремът към непознатото тук се пораждат и от усещането за динамика, постигнато както чрез метафоричния образ на летящия вихрен кон, след който „песен светла се разплита“, така и чрез стихотворния ритъм и кръстосаните рими. Представата за простора - „пред очите ми цъфти // неогледен мир“ - създава внушение за щастие в реалното настояще. Повторението „млада“ в първата строфа изразява основния тон, а заглавието определено насочва към духовната същност на лирическата героиня. Незнайни кътчета крие от нея светът и тя се стреми към тях с цялото си сърце, вярвайки, че ще открие „извора лъчист... животворен, чист“.
Развихрена младост, неспокойствие, вътрешна освободеност и самочувствие извират и от една от най-емоционалните и ярки творби на Багряна - „Стихии“. Анализът трябва да разкрие метафоричната взаимовръзка между душевния свят на младата жена и природните сили, които неслучайно са пресъздадени в тяхната стихийност. Основният проблем, ръководещ учениците при тълкуването на текста, би могъл да бъде: „Как поетесата представя духовната същност на лирическата героиня?“ Наблюденията върху структурата на творбата, риторичната въпросителност на първите три строфи, синтактичният паралелизъм и анафоричното повторение „Можеш ли да спреш ти...“ недвусмислено водят до обобщаващия извод:
Как ще спреш ти мене - волната, скитницата,
непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?
За разкрепостения женски дух няма прегради, защото въплъщава природните сили, а те са вечни и несломими. Така естествено произтича идеята за вечното в жената. Същата идея намира ново смислово-емоционално решение в стихотворението „Вечната“.

--------------------------------------------------------------------------------------

[SmilezZz]

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА - "ПОТОМКА"

НЕПОКОРНАТА СКИТНИЦА



Поезията на Елисавета Багряна внася теми и идеи, които преди нея не съществуват или не са така ярко и категорично защитени. Те присъстват в стихотворението „Потомка", публикувано през далечната 1925 г. По това време младата Лиза Белчева, както се подписва при първите си публикации, е омъжена и има малък син. Съпругът й, майор Иван Шапкарев, е интелигентен и начетен мъж. Семейството живее заедно с майката на майор Шапкарев. София по това време е малък град, жителите се познават и поздравяват на улицата, заведенията са няколко, а културните събития - още по-малко: пиеса в Народния театър, бал в Казиното, концерт във Военния клуб... Жените, верни на традиционния морал, бързат да се приберат вкъщи след залез слънце, по улиците вечер минават само файтони с под-пийнали мъже или окъснели семейни двойки, които са били на гости. Вярна съпруга, предана майка и „скопосна” домакиня - с това са се изчерпвали „ролите” на българката по това време. Но красивата, тиха и кротка офицерска жена не се чувства уютно в тези роли. Еднообразният кръг от домашни задължения я отегчава, а не иска като другите жени да обикаля съседите, заедно със свекърва си - на кафе или на поредната светска визита. Тя пише тайно стихове. Мъчат я копнежи за един друг живот -по-духовен, по-отворен към света, сред хора с други занимания и интереси. Мечтае за пътешествия, жадува за любов, която ще я отведе в по-високи, непознати още територии на чувствата и преживяванията.

През тази паметна за България 1925 година (атентатът в църквата „Света Неделя” в София), когато Багряна отпечатва в сп. „Златорог” стихотворението „Потомка”, животът и творческата й биография се променят. Тя напуска съпружеския си дом, където остава синът й. Пътува в чужбина, обикаля страната с автори, които отдавна са утвърдени - Николай Лилиев, Георги Райчев, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Владимир Полянов... Влюбва се в своя някогашен професор Боян Пенев. Започва работа в библиотеката на Министерството на търговията (въпреки забраната за офицерските жени да работят), получава награда от 10 хил. лева за публикуваните си стихове през 1924 г. от Министерството на народната просвета (редом с Й. Йовков, Г. П. Стаманов, Д. Шишманов)... Зад всички тези събития има много болка, съмнения, колебания, емоционален хаос и скрити сълзи - по това време разводите са рядкост и дори образовани, широко скроени хора гледат с лошо око на жената, която без видима причина напуска семейството и детето си, заради... какво? Заради свободата да бъде себе си, което обаче и днес трудно се обяснява на ДРУГИТЕ, които живеят ДРУГОЯЧЕ.

Сред тези житейски обстоятелства се ражда стихотворението „Потомка”, но то не е единична творба на тази тема - не по-малко силни като внушение са „Зов”, „Вик”, „Видение” и ненадминатото до днес „Стихии”. Тези стихотворения са дневниково-изповедни (по израза на Блага Димитрова), т. е. автор и лирическа героиня напълно се покриват. Какво иска да изрази поетесата в „Потомка”, а и в другите си стихотворения от този период: нежелание за примирение с ограничената духовна среда, която предлага животът й. Багряна усеща у себе си пориви и воля за един висок полет не над София и не над България, а над света. Не приема, че свободата, волността, жизнелюбието и гордостта са привилегия само на силния пол, че само мъжете могат да бъдат бунтовници, рушители на общоприетото, познатото, остарялото. Поетесата защитава дръзкото и непокорното у жената чрез вътрешния си глас;

Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме Води към греха ни пръв.
„Потомка”

Напразно. Отровата вече проникна.
В кръвта ми кипяща се вля.
И чувствам вече - на плещите никнат
две силни, две волни крила.
„Видение”

Че мойта младост огнено пламтяща
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо -
като вихрушка над света ме вдигат.
„Вик”

Как ще спреш ти мене -
волната, скитницата,
непокорната -
родната сестра на вятъра,
на водата и на виното,
за която е примамица
непостижното, просторното,
дето все сънува пътища -
недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?
„Стихии”

Ненапразно сравняват лирическата героиня на Багряна с гордите, своенравни и НЕСМИРЕНИ жени в творчеството на Йордан Йовков - Женда, Рада, Албена, Божура... Дори и любовта не може да ги задържи вкъщи, в пространството на битовото, ниското, баналното. Неслучайно в стихотворението „Кукувица” поетесата изповядва: „мен ме е родила сякаш веда...” Веда или Самодива - горската фея, която ЛЕТИ, която обича нощта и танците, самодивските сборища, която не върти дом и не гледа деца. А когато бива примамена с хитрост под семейната стряха, един ден - рано или късно - измъква от раклата моминската си дреха и... си тръгва завинаги.

Стихотворението „Потомка”, според някои изследователи, е обобщаващо, програмно за сборника „Вечната и святата”, а и за цялостното творчество на Багряна. Магическият момент в тази творба е красивата приказна история - поетесата отгатва в своята родова биография една греховна, една забранена любов - може би между мъж и жена с различна религия, с различно социално положение, от враждуващи племена... Багряна не конкретизира тайната и това създава една особена атмосфера на загадъчност, стимулираща въображението чрез образите на нощта, вятъра, волния глас, както и с удара на бича, жената с шалварите, метната навярно напреки на седлото като плячка... С тази история се цели едно-единствено нещо: да се мотивира поетически волната стихия на ГРЕХОВНОСТТА. Кой би се осмелил да спори с УНАСЛЕДЕНОТО от предците? То е свещено! И за да е още по-силна доказателствената мотивация, Багряна споменава и „греха ни пръв” - става дума за библейския мит, че Ева, първата жена, откъснала забранената ябълка и накарала Адам да я вкуси, е предизвикала Божия гняв и изгонването на Първата човешка двойка от рая. Откъде идва тази множествена притежателна форма за грях? Библейското начало на „греха ни пръв”, -дошъл от Ева, е святото изкушение на човека за продължение на рода чрез вечната греховност на живота. Но защо кръвта буди ГНЕВНО нощем лирическата героиня? Ненапразно нощта е любимото време на поети и съзаклятници. Бащиният корен на поетесата е сливенски, край на хайдути и воеводи. Тя има кръвно родство с поета Добри Чинтулов („Стани, стани, юнак балкански...”) и усеща чрез образа на „гневната” кръв, че нейният бунт е гняв на духа, потомствено наследен от дедите.

Стихотворението „Потомка” завършва по един неочакван начин - лирическото .АЗ на поетесата заявява своята преданост към родната „майчица земя". Багряна търси духовното опрощение на родната земя. Да се чувстваш част от природата, от стихиите на вятъра, на дъжда, на реката, на пръстта, приемаща семена и раждаща като жената - това е познат и обичаен израз в поезията, метафора стара като изкуството. Но в случая Багряна търси друга прилика, много по-многозначна: природата отхвърля насилието, непозната й е принудителната вярност. Възможността да се променя, да се обновява човешката природа чрез създаването на нов живот ражда волност на духа. Природата е съдник и мерило за всичко в човешкия живот.

С това стихотворение голямата наша поетеса внася нови мотиви, обогатява една вече позната тема в европейската литература, чудесно реализирана и от големите руски поетеси Ана Ахматова и Марина Цветаева. Ето как звучи това у Марина Цветаева:

Един мой прадядо бил цигулар,
ездач и крадец отчаян.
И своя нрав ми оставил в дар -
скитнически и потаен.
Май че топ - смугъл, краде сега
със мойта ръка кайсии,
виновник за страстната ми съдба -
тъй гърбонос, без кесия?

[monttitty]

Ооо мерси страшно много :-) :) :-)

[SmilezZz]

^ За нищо..Дано ти помогне

[kalpazanka]

Ооо мерси страшно много :-) :) :-)
Считам темата за приключена.