SetinngS
01-22-2010, 09:39
Привет на всички, имам да пиша есе за разказа Албена, но никъде не намирам в google. Темата няма значение, по избор е. Нещо да не е нито дълго, нито късо т.е. около страница и половина (Word). За обема не претендирам де, но да е ЕСЕ :)
Благодаря предварително на помогналите ми !
SetinngS
01-23-2010, 18:19
Еее .. няма начин никой да няма поне едно есе за Албенчето 8-) :oops:
Консерватизмът – “отесняла стара дреха”
Как се отразява пет вековното робство на българския народ?Дали османското иго спъва само духовното и културното развитие на народа ни?До някаква степен изменя и мирогледа на българите по своята мюсюлманска религия.Немислимо пагубно се отразява това на моралните и етични ценности на след освобожденското ни общество.
Още от миналото до днес важно положение в много литературни произведения заема мястото на жената в обществото. Дълго време представителките на нежния пол са се смятали за по-долу от мъжете, до голяма степен така е и до днес. Преди жените не са могли да заемат важни постове сред народа или в управлението на страната. В древна Гърция те са нямали право да се образоват нито пък работят. Имало и изключения – това били образовани жени наричани “хетети”. Те били компаньонки на богати мъже. В днешния свят обаче те са заместени от необразованите проститутки.
В нашата религия се казва, че за да създадеш семейство е нужно да почиташ, уважаваш, но и най-вече да обичаш своя съпруг. Но нали трябва да го опознаеш, да разбереш какъв е неговият характер, за да го обикнеш. В уредените бракове обаче това не е било позволено. Ти трябва да живееш и да обичаш доведения ти съпруг, както и да продължиш неговия род. И цял живот трябва да се примиряваш със своето битие дори и да е нерадостно. И дори твоят мъж да те малтретира, ти трябва да бъдеш с него и да го уважаваш? Това нормално ли е? Ти не можеш да го напуснеш, защото е бил първият мъж в живота ти и не можеш да бъдеш с друг, защото си “в живата ти? Ти сам избираш как да прекараш живота си и никой няма право да те съди, защото няма никой безгрешен на този свят. В разказа “Албена” от Йордан Йовков тълпата, която се е събрала се приема като съдещ, тя казва “Кучка, опозори ни селото!”. Ако опозорява нещо, то героинята може да опозори само себе си, но не го прави, защото просто защитава правото си да бъде обезчестена”. Нима това е обезчестяване, а не това да стоиш и да позволиш някой да тъпче твоето човешко достойнство и да съсипва живота ти. Такъв за жалост е бил животът на българките показан в тези произведения.
В някои творби е показана и друга страна в живота на българските жени в миналото – разказа “Албена” от Йордан Йовков и повестта “Крадецът на праскови” на Емилиян Станев. В тях се показва духовният ръст на достойните жени, които смело защитават и се борят за своето щастие. За жалост са били малко тези смели и умни българки, които имат право да се борят за истинската си любов и щастие. Както е казал Жан Пол Сартър – “Човек е осъден да бъде свободен”, това означова, че той се е родил свободен и такъв трябва да остане до края на живота си.