TheOnee
01-22-2010, 10:46
И така започна тя:
Имаше едно време момче,,,,
то беше красиво ,,,,
странно красиво <33
Със кафяви очи и черна коса <33
Беше страннен .... но
всички го харесваха и имаше доста приятели...
Имаше едно странно момиче
което не излизаше често от тях...
но виждаше това момче често...
той я виждаше, но не я забелязваше..
Тя го поглеждаше толкова красиво и мило
,но той.. той дори не я виждаше
Тя го поглеждаше във тъмно кафявите му очи и виждаше
толкова топлота във тях ...
Той я виждаше .. погледна във нейните зелени очи..
наведе се.. (:
подаде и ключовете който тя
беше изпуснала...
Тя го доксна и й се стори че нещо във нея
пламна ... той я докосна усмихна й се и се изпари..
беше просто сън за нея..
красив сън, който тя не искаше да свършва
и почти вскяа вечер сънуваше почти едно и също
понякогога той я гледаше странно красиво
и й показваше цветовете на дъгата
показваше й колко красиви могат да бъдат
едни кактуси и една трева
на следващата вечер пък я гледаше странно
но никога не бе избухвал
този път тъмнокафявите му очи станах черни и той
се ядоса за това, че тя не беше усмихната
а беше мрачна.. тя искаше да го докосне
но когато го докосваше всичко свършваше..
....Стана тъмно
чу се вик.. тя се обърна
помисли си за него . . . за неговите очи
красиви бях, но той дори не подозираше че съществува..
красво беше всичко докато той един ден не реши да се премести
чувстваше се гадно
но защо ли?
имаше чувството че някой го преследваше
някой със зли очи
но..това беше просто тя.
момичето което искаше само да бъде с него
можеше да седи часове наред без да сваля очи от него
и просто да го гледа...
гледаше го как сутрин си измива лицето
със студената вода от кладенеца
гледаше го как храни кучето и не можеше да
повярва че едно момче се сеща за кучето си
а къде ли бяха неговите родители?
той беше млад вече почи тийнеджър ... но
родителите му не се виждаха доста често
да не би да са го изоставали...
не.. просто той нямаше родители...
Тя се змисли..прокара отново гребена
между черните си коси ... и заплака
беше и тъжно че той се мести
не можеше да го прежали..
беше я страх.. сълзите стичкаха ли се стичкаха...
но тя плачеше без глас ...
той се обърна видя и мокрото от сълзи лице
бързо се обърна и изтича към входната врата...
след малко излезе .. облчен
небрежно
излезна и се върна със най-красивото цвете което можеже да
съществува по тез земи...
на вратата се похлопа, тя слезна
отвори...
той я погледна..тя се разплака..той й подаде цветето
тя искаше да го прегърне, но не можа
този път не беше сън а просто не искаше
да го прогони като му се нахвърли и се разплаче ...
Той се усмихна хвана и ръката и погали по косите
тя се усмихна погледна го .. но не каза нищо ...
Такам.
Благодаря на тези коiто са имали търпение да изчетат цялото това нещо. Извинявам се за правописните грешки и пунктуационите грешки.
Стила ми на писане е доста странен.
Имаше едно време момче,,,,
то беше красиво ,,,,
странно красиво <33
Със кафяви очи и черна коса <33
Беше страннен .... но
всички го харесваха и имаше доста приятели...
Имаше едно странно момиче
което не излизаше често от тях...
но виждаше това момче често...
той я виждаше, но не я забелязваше..
Тя го поглеждаше толкова красиво и мило
,но той.. той дори не я виждаше
Тя го поглеждаше във тъмно кафявите му очи и виждаше
толкова топлота във тях ...
Той я виждаше .. погледна във нейните зелени очи..
наведе се.. (:
подаде и ключовете който тя
беше изпуснала...
Тя го доксна и й се стори че нещо във нея
пламна ... той я докосна усмихна й се и се изпари..
беше просто сън за нея..
красив сън, който тя не искаше да свършва
и почти вскяа вечер сънуваше почти едно и също
понякогога той я гледаше странно красиво
и й показваше цветовете на дъгата
показваше й колко красиви могат да бъдат
едни кактуси и една трева
на следващата вечер пък я гледаше странно
но никога не бе избухвал
този път тъмнокафявите му очи станах черни и той
се ядоса за това, че тя не беше усмихната
а беше мрачна.. тя искаше да го докосне
но когато го докосваше всичко свършваше..
....Стана тъмно
чу се вик.. тя се обърна
помисли си за него . . . за неговите очи
красиви бях, но той дори не подозираше че съществува..
красво беше всичко докато той един ден не реши да се премести
чувстваше се гадно
но защо ли?
имаше чувството че някой го преследваше
някой със зли очи
но..това беше просто тя.
момичето което искаше само да бъде с него
можеше да седи часове наред без да сваля очи от него
и просто да го гледа...
гледаше го как сутрин си измива лицето
със студената вода от кладенеца
гледаше го как храни кучето и не можеше да
повярва че едно момче се сеща за кучето си
а къде ли бяха неговите родители?
той беше млад вече почи тийнеджър ... но
родителите му не се виждаха доста често
да не би да са го изоставали...
не.. просто той нямаше родители...
Тя се змисли..прокара отново гребена
между черните си коси ... и заплака
беше и тъжно че той се мести
не можеше да го прежали..
беше я страх.. сълзите стичкаха ли се стичкаха...
но тя плачеше без глас ...
той се обърна видя и мокрото от сълзи лице
бързо се обърна и изтича към входната врата...
след малко излезе .. облчен
небрежно
излезна и се върна със най-красивото цвете което можеже да
съществува по тез земи...
на вратата се похлопа, тя слезна
отвори...
той я погледна..тя се разплака..той й подаде цветето
тя искаше да го прегърне, но не можа
този път не беше сън а просто не искаше
да го прогони като му се нахвърли и се разплаче ...
Той се усмихна хвана и ръката и погали по косите
тя се усмихна погледна го .. но не каза нищо ...
Такам.
Благодаря на тези коiто са имали търпение да изчетат цялото това нещо. Извинявам се за правописните грешки и пунктуационите грешки.
Стила ми на писане е доста странен.