Есе на свободна тема

[emokamata]

трябва ми есе на свободна тема (т.е каквато и да е тема) за понеделник.
Мериси предварително. :)

[Nathan]

:shock:

[SmilezZz]

Любовта в нас
Есе

"В живота има само едно щастие,
да обичаш и да бъдеш обичан."
Жорж Сан

Любовта... Какво велико чувство! Лъч надежда, светла радост, сладко опиянение. В нея се крият най-щастливите преживявания, най-истинските чувства, най-великото себеотрицание и най-силната привързаност. Тя е зрънцето, от което се ражда животът, в нея се намира смисълът на нашето съществуване. Любовта е онова светло пламъче, което блести в очите ни, променя съдбата, преобразява душите.Тя е вдъхновение за творците, радост за страдащите, надежда за отчаяните. Любовта е силата, която движи Вселената и ни кара да се чувстваме истински щастливи в нашия понякога мрачен и несправедлив живот.

Човекът - една малка вселена, в която бушуват толкова много страсти и чувства. Какво би правил той без любовта? Та нали в нея се крие смисълът на съществуването му, неговата радост и надежда. Любовта е най-великата муза за твореца. За нея се пишат най-чувствените стихове, най-прекрасните песни, най- чудните романи. Тя ни изпълва с неподозирана енергия, вдъхва ни вяра и сила да се борим с трудностите. Любовта в нас е като нежният бриз, който духа денем от морската шир, ние не можем да я видим, но можем да я почувстваме със сърцето си. Тя е тъй красива и всеобхватна. Крие се в топлата ласка на мама, окуражаващата прегръдка на татко, безценната подкрепа на близките или пленителната целувка на любимия човек. Попаднем ли веднъж на крилете на любовта, ние усещаме нейната пленителна сила. Тя ни омагьосва, отваря очите ни за красивото и доброто. Под нейната власт ние забравяме що е омраза. Любовта ни кара да бъдем оптимисти, виждаме доброто,а лошото просто да не забелязваме. Тя ни подарява онова светло пламъче, което блести в очите и разкрива магическата сила на любовта. Когато човек е влюбен, той става по-добър, по-внимателен към околните. Мечтите му се възраждат с пълна сила, в него напира неподозирана енергия и желание да стори добро дело на нуждаещия се. Обичта към ближния е това чувство, което ни кара да се променим, да се харесаме на другите хора и да докажем своята добрина и съчувствие. Усетил веднъж възраждащата сила на любовта, човек има нужда да извика от радост, да изкрещи пред целия свят колко обича близките на сърцето си хора. Тя е очарование, превръщащо монотонния ни живот в красива пролет. Също като топъл майски ден, като първите топли лъчи, които галят земята след студената зима.

Любовта преобразява коренно човешкия живот. Влюбените души изострят сетивата си, чуват и виждат това, което е невидимо за обикновените хора. Тя е върховно щастие за човека. Благодарение на нея, ние можем да "полетим" в небесата, да "докоснем" звездите, да чуем "песента" на цветята. За някого това може да се стори невероятно, но това е самата истина. А чувството - просто неописуемо. Осъзнаваме колко е хубаво да имаш подкрепа до себе си, някой, който да те разбира и насърчава в живота, който да споделя тревогите, да лекува болките ти. Прекрасно е, да знаеш, че не си сам в този живот. Просто - да имаш някого, с когото да споделиш всички мигове в живота си , някой, който да е до теб. И когато се веселиш, да се смее с теб, а когато паднеш, да ти подаде ръка и да избърше сълзите ти. Защото всички знаем, че споделената радост е двойна радост, а споделената болка - половин болка...

"Кой е беден, ако е обичан?" - казва Оскар Уайлд и в думите му се крият толкова много истини. Да, никой не може да бъде беден, докато има до себе си хора, които да го обичат и на които може да разчита.Любовта е най-голямото богатство за човечеството. Най-големия дар, най-великото щастие. Безсилни са думите пред силата на любовта. "Нищо не ни въздига така, както разцветът на любовта... Представлявайки един дълбок архетипов опит, любовта е силата, която движи живота ни..."

Любовта е най-прекрасният подарък за човешкия род, най-великата радост, най-топлото чувство. Тя е като оазис в пустиня, като спасителен остров сред безкрайната морска шир, наречена живот. Не можем да я купим с пари, нито да я придобием насилствено. Тя е навсякъде около нас, преобразява живота ни, стопля сърцата ни. Човек трябва да се бори за нея, не трябва да я остава да си отиде безвъзмездно. Ние трябва да се постараем да запазим пламъка и вечен, защото "Всеки от нас е ангел с едно крило, а за да полетим, трябва да се прегърнем силно" и да се отпуснем на крилете на любовта.

[SmilezZz]

Приятелството
есе

Днешният динамичен и комерсиален свят ни дава възможност да осъзнаем, какво е значението на думата приятелство. То може да се опише и така: “ Приятелството е бисер на морското дъно, години са нужни да го откриеш, а само секунди, за да загубиш”. “Или е ваза, в която не цъфти омраза, предателство и лицемерие. Съществува ли наистина толкова чиста
и не опорочена връзка , която да се нарече приятелство ?
В нашето ежедневие много често се завързват познанства, между които има привличане и само за един миг могат да се превърнат в приятелство, да се споделят несподелени до сега моменти от живота ни, а в друг един момент казана не на място дума или не премерен жест могат да разрушат изграждано с години приятелство.
Затова приятелството трябва да се пази, то трудно се гради с много мъки и беди, но само за миг може да бъде разрушено.
В ученическите си години човек има много познати, на които може да разчита, да се доверява безрезервно, също и те на него. Причината за това можем да открием в нашата прекалена доверчивост или пък в неосъзнатата ни наивност, а може би и в това, че все още не сме изпадали в ситуации, в които да имаме нужда от приятели. Но смятам, че в тези години е по-лесно да откриеш човек, който да “ умре “за теб или да влезне в ада.
Но истинските приятели се откриват едва по-късно в житейския ни път, когато ни поемат водите на живота. Тогава бурите, с които трябва да се борим за оцеляване ще ни карат да осъзнаем, кой може да бъде наречен приятел. Приятели на маса много, но в беда – малко. Мога да кажа, че са малко индивидите, които могат да се нарекат така . По-добре е да се броят на едната ръка, но да са истински, отколкото да са повече и да са лицемери.
Едва в този по-късен момент от живота си ние помъдряване и оценяваме приятелите, едва тогава откриваме точното значение на думата.За да си добър приятел трябва да си лоялен и отзивчив и да си толерантен към чувствата на останалите. Ако цениш някого то това ще е поне заради общите ви интереси, заради възгледите, които споделяте и моментите, в които сте имали нужда един от друг. Приятелството го разбирам като общуване може би точно в тези най-горчиви мигове, когато изострените от негативни изживявания сетива срещат разбиране и съчувствие у другите.
Приятелството е умение да споделиш болката си или разочарованието и да я разбереш у човека до себе си. Но още повече боли, когато се окажеш сам с болката и осъзнаеш, че всичките доверени хора са били до теб заради парите, материалното, а не заради това , което си ти самия . То е общуване – с думи и жестове сега и завинаги, тук и на хиляди километри, в мига и в безкрайното време. Вникването и докосването до другия светоглед е възможност за себеотдаване и същевременно себе откриване, опит за разбиране и съпреживяване на една непозната доскоро драма на човек, които не ти е безразличен. Винаги можеш да откриеш в този човек приятел, който е с теб в трудните мигове и спътник в живота, с който да споделиш най-съкровените си желания, мечти. Да изградиш едно временно съществувание с добри думи и помисли, с общи планове за бъдещето.
В моменти на разочарование си задавам въпроса, дали живея правилно и
намирам отговор в създадените приятелства , те са моят ориентир . Защото по-голяма цена има живота, когато е изпълнен с истински приятели, а не с материални блага. Защо са ни всичките тези пари, когато приятели няма. По–добре в шумни компании с истински приятели, отколкото в лукс и сами.
Съществува ли приятелство в този забързан и прагматичен свят, в който материалното е над всичко? Можем ли да различим безкористните индивиди, на които можем да разчитаме и които можем да наречем приятели? Би ли познал лукавият зад фалшивата усмивка и истинския човек от актьора?
Да! Трудно е да се определи приятеля от псевдо приятеля, но вие се опитайте и го потърсете, защото животът не е нищо друго без приятели – освен безсмислена борба, в която не можеш да оцелееш, ако си сам.

--------------------------------------------------------------------------------------
Приятелството
есе

Какво е приятелството? Какво представлява то? Може би нещо, с което се храним или утоляваме жаждата си, а може би нещо, което се купува с пари?Не! То е прекрасен ценен дар! Кое човешко същество не изпитва нужда от истински приятел?
Всеки от нас, от детските си години мечтае да срещне истински и верен приятел. Трудно е да си намериш добър приятел, но намериш ли го, знаеш, че си имаш някого, с когото можеш да споделиш тайните си, някой, който би ти подал ръка и в най-трудните моменти. Добрият приятел остава завинаги. Той няма никога да те подведе. Двамата с него можете да бродите из мечтите си, да преживявате лоши и добри моменти.
Аз съм богат човек, защтото имам истинска приятелка. Тя е до мен, когато съм щастлива, тя е до мен, когато съм тъжна. Моите успехи са и нейне успехи. Нашето приятелство прилича на красива ваза, пълна с букет цветя, подарени с обч и вярност. Цветя, които никога не увяхват. А и хората казват: "Имаш ли приятел - пази го, нямяш ли - търси го!"
Приятелството е най-хубавто нещо, то е рядък и безценен дар на съдбата, който трябва да се пази!!![/u]

[SmilezZz]

Доброто и злото
есе

Откакто свят светува , човешката душа е арена на две сили- добро и зло. Вечно е противоречието между тях и вечна е тяхната война, тъй като е вечен конфликтът между духа и материята, между деня и нощта. Между житота и смъртта. Незавидна е участта на човека, защото всяка една от тях се стреми да го спечели на своя страна.
Доброто го приласкава с надеждите, които носи руменоликата зора, със сочната зеленина на природата и с омайния дъх на нейните билки и цветя; предлага му искрящ от слънце ден, чиято откровенност дава отговор на всяка загадка, и животворен дъжд, който отмива грижи и беди; дарява го с разковничето на вечната младост, което ще открие във вярното приятелсво, в любовта и децата си, родени от нея, в обичта и загрижеността към другия човек , в способността му да състрадава и да мисли за него, тъй както за себе си. Доброто е щедро, защото изспипва пред човека като скъпоценни камъни ум, мъдрост, въображение, талант, сила и най- вече храброст, за да полети след мечтите си и да има дързостта да ги осъществи. Доброто притегля човека и с вълшебството на залеза от притихващия ден- кротък, малко тъжен, уморен. То съветва, че няма нищо по-ценно и по- важно от самото него, тъй като дарява душата с благородство, сърцето- с чувства, а всички хора- с щастие. Но Доброто и честно предупреждава, че ако човекът го последва, той трябва да му се отдаде изцяло- с душа и тяло, да бъде готов да се жертва за него. То предрича, че пътят към него невинаги съществува и човек сам трябва да го проправя за себе си, а и за другите, че може да му се наложи да остави там следите на всеотадайността си- кръвтта на своята жертвеност и сълзите на своето страдание, които ще го осветят. Доброто посочва и безрадостната съдба на проповядващия го- гордата достойна самота. Така то разкрива пред човека своята тайна, вдъхва му я, за да може той да я наследи, да се превърне сам в добро и в творец на добро.
От другата страна е Злото, което с лукави пламъчета в погледа придърпва човека в своя свят, изпълнен със сенките на мрака и притуленото лице на луната. То е силно с познанието на човешките слабости и залага на тях. Затова бърза да разкрие облагите, които носят коварството и измамата , безсърдечието и безразличието, алчността и страха. Те могат да осигурят на човека богатство и охолен живот, власт над другите, но и над него самия. И за всичко това той трябва да заплати със сърцето си- цена, която в началото може да му се стори нищожна, но когато потъне в лабиринтите на своето благополучие, в които вече има отъпкани пътища, но които не водят доникъде, тя все повече и повече ще нараства. Той ще изгуби своята свобода, тъй като сам ще се лиши от достонството си, от човеколюбието си, от порива си за справедливост, от всичко, което му е вдъхнато, за да се нарече човек. Като плясък от крило на птица край него ще прошумоли мечтата му, а дните му, без утро и без вечер, несмогнали да опазят нужната обич, ще се изсипят в нозете му.
И така, в безвремието между деня и нощта. Човекът трябва да вземе съдбоносно решение. От векове той е там и продължава да бъде- разпънат на кръст между Доброто и Злото. И двете го обричат на самота- едната просветлена от слава, а другата- обградена с позор. Коя ли ще предпочете?…. Ще се престраши ли да избере по- достойната самота?…

[SmilezZz]

Добротата ще спаси света
есе

Какво е добротата? Същността на човечеството? Или ценен дар? Според мен добротата е и двете. Не всеки може да бъде богат, красив, известен, но всеки може да е добър!
Човек показва добрина, когато го е грижа за другите. Какво ще ти коства да подадеш ръка на човек в нужда? Нищо, отговарям аз. Да подадеш ръка е да покажеш доброта. Тази протегната ръка няма да ти коства пари, здраве или каквото и да било. Човекът отсреща трябва да прецени иска ли да усети топлината й, да почувства емоциите, които се бунтуват в теб.
Когато вали дъжд и слувайно видиш човек без чадър, сподели своя с него. Той ще усети добрината, затаена в теб.
Добротата не е накит. Не само известните и богати личности могат да са добри. Добър може да е всеки, дори бездомникът, който няма почти нищо. Добротата не може да се купи с пари, тя е дар. Носи се в сърцата на хората.
Както всяко дабро има в себе си зло, така и всяко зло има в себе си поне малко добро. Няма нищо лошо в това да покажеш добрината, скрита в теб. Вероятно искаш да си сигурен, че другите желаят да я видят, да я почувстват. Не се притеснявай колко души ще я забележат, бъди сигурен, че всички ще я оценят.
Бедни, богати, известни, красиви или не - това няма значение. Не трябва да сме егоисти! Важното е да сме добри! Защото не красотата, а добротата ще спаси света!

[SmilezZz]

Не съществува безнаказано добро
есе

Двадесет и първи век - времето на новите открития, преоктрития на минали открития, векът на електронната музика, "кока-кола" в пластмасово шише от литър двеста и петдесет, век без граници, време на мобилизация и "Пълна промяна". В същия този век обаче антични още разбирания като "добро" и "зло" намират приложение само в изразите "добра бира" и "злодеят от "Матрицата". Въпреки техническия прогрес и обществен регрес, аз вярвам, искам да вярвам и ще вярвам, че "добро" е имало, има и ще има. Иска ми се да вярвам, че зад всяко добро дело стои малка награда, която, протягайки се, мога да получа. Но понеже животът ни е просто едно телевизионно шоу от типа на "Сделка или не", никога не мога да бъда сигурна, дали зад постъпката ми няма да стои например баничка или евтино химическо червило.

Тук следва "Не съществува безнаказано добро.". Бихте казали, че си противореча? Е, грешите. Тук ще разгледам двете страни на израза.

Ще започна с първия (който е за наивниците). Когато направиш добро, то то задължително, в първите тридесет минути след изпълнението, ще бъде компенсирано в троен размер! Направи добро, за да ти направят и на теб. Помогни, за да ти помогнат. Ето, че не съществувало безнаказано добро. И да бягаш, и да се криеш, все ще те сполети проклетото му добро. И "ако зад всяко добро същество, застане поне по още едно" този свят ще се превърне в анимационното филмче "Плодчетата"- всички са така добри и весели, все някой ще прави изключение, разбира се, но нали в радикално време като нашето, единиците не се забелязват заради тълпата (което пък е тема за друго есе). Не съществува безнаказано добро и това е. Все пак е хубаво да знаеш, че като отстъпваш място в автобуса, след време и на теб ще ти правят място.

Като засегнах толкова човешката тема за автобусите, се сетих, че трябва да разгледам и втората страна на това за безнаказаното добро. Ще го направя чрез един виц, който, не знам защо, никак смешен не ми се струва:

Влиза възрастна жена, трудно виждаща, трудно придвижваща се, с тежки торби в претъпкан автобус, например 211. Та тя пътува от последната спирка на "Меден Рудник" с цел да стигне, колкото се може по-цяла, до Новата болница, където да й направят поредните безсмислени очни прегледи (да речем!). Оглежда се бабата, колкото и трудно да й е, и вижда младо момче, симпатяга, и му казва: "Младо момче, ще станеш ли, синко, да седне баба, че съм изморена, а и торбите ми тежат и съм болна, бабо..." Тук нашият епически герой задава своя, изпълнен със сигурност, въпрос: "Бабо, ти като си била млада, отстъпвала ли си място на възрастните?". "Да, бабо!" - отговаря гордо възрастната жена. "Ами, бабо... Защото си ставала, затова сега си изморена.". И така, с блуждаещ поглед, нашата героиня успяла да намери място за сядане някъде към Новата поща и понеже толкова бавно сядала, за да успее да намести удобно старите си кокали и тежките си торби, старицата изпуснала спирката на Новата болница и се наложило да слезе по-късно, да пресече, като едвам не я блъска кола, да изчака на студения вятър и да плати 60 стотинки за ново билетче, за да може, когато стигне до болницата, личната й лекарка да си е тръгнала.

Ето, че онова нещо за връщане в срок го има само по рекламите. А и там лъжат. И знаете ли, моят скромен житейски опит какво показва: направи добро, за да те помолят след време пак за услуга. И ти, понеже вярваш в доброто като мен, отново ще направиш услуга. И така до следващия път.

Сега да не си помислихте, че не вярвам в доброто или нещо такова? Глупости. Просто съм убедена, че няма безнаказано добро. И все пак Земята се върти, хората заедно с нея. Явно за толкова милиарди години въртене му се е завило свят на човечеството и трудно облича ‘доброто' с лицевата му страна.