armanilove
01-23-2010, 12:49
Бездна
Счупената роза в ръката
ми връща аромата на реката.
Още са капките непопили,
помниш ли, мили ?
Помниш ли, когато се закле ?
Нима някой ни прокле ?
Сега разделя ни дълбоката бездна...
Как ми липсваш !
Обещахме си нещо тайно,
нещо красиво, но необичайно.
Обещах ти да дойда при теб,
долу, под земята, скована от лед.
Устните ти изстинали да вкуся
и място до теб да потърся.
Ще дойда до теб, ще ти заговоря
и с целувка очите ти ще затворя.
Бялата рокля още е окървавена.
Напомня ми, че съм победена.
Куршумът и мен оцели,
когато пръстите си бяхме вплели.
Аз без теб не мога да живея,
ах, как да те прегърна копнея !
Но, уви, сега гробището е твоят палат
и гробарят те пази от моя свят.
Аз обаче ще пазя споменът за кървавата сватба,
както и този за смъртоносната свада.
Ще пазя и теб до моето сърце,
което сега е в чужди ръце.
Дарих сърцето си на друг,
държащ го здраво в юмрук.
След пистолета последва и ножа,
още забит в бялата кожа.
Пътувам вече към теб,
любими мой, идвам при теб.
Виждам бялата светлина,
как е уханна тази страна.
Ето ме и мен под студената пръст.
Над мене е забит мраморен кръст.
Тук аз винаги ще стоя
и на студа ще устоя.
За тебе, мили !
За теб преминах Рая
и стигнах до края !
Счупената роза в ръката
ми връща аромата на реката.
Още са капките непопили,
помниш ли, мили ?
Помниш ли, когато се закле ?
Нима някой ни прокле ?
Сега разделя ни дълбоката бездна...
Как ми липсваш !
Обещахме си нещо тайно,
нещо красиво, но необичайно.
Обещах ти да дойда при теб,
долу, под земята, скована от лед.
Устните ти изстинали да вкуся
и място до теб да потърся.
Ще дойда до теб, ще ти заговоря
и с целувка очите ти ще затворя.
Бялата рокля още е окървавена.
Напомня ми, че съм победена.
Куршумът и мен оцели,
когато пръстите си бяхме вплели.
Аз без теб не мога да живея,
ах, как да те прегърна копнея !
Но, уви, сега гробището е твоят палат
и гробарят те пази от моя свят.
Аз обаче ще пазя споменът за кървавата сватба,
както и този за смъртоносната свада.
Ще пазя и теб до моето сърце,
което сега е в чужди ръце.
Дарих сърцето си на друг,
държащ го здраво в юмрук.
След пистолета последва и ножа,
още забит в бялата кожа.
Пътувам вече към теб,
любими мой, идвам при теб.
Виждам бялата светлина,
как е уханна тази страна.
Ето ме и мен под студената пръст.
Над мене е забит мраморен кръст.
Тук аз винаги ще стоя
и на студа ще устоя.
За тебе, мили !
За теб преминах Рая
и стигнах до края !