ScionOfStorm
01-23-2010, 23:05
Заровени в земята
Всяко нараняване
е каляване
на звука на душата ми
обагрена в кръв и сяра;
на изтлелите искри
и на сянката ми стара.
С нож от копнеж
удуши спомените
след тях - вси лица.
Сетне - глух ехтеж.
и кръвни сълзи туптящи
за нас - забравени деца.
Когато умрем тихи
в съсък на мрак и на плът
ще рисувам по пано
черни ще са всите щрихи
червен ще бъде всеки път
сиво ще е небето само.
Всяка резка ме убива
после ме преражда.
Демон ангел в мен
сред терзания изгражда
и смее се над себе си сломен.
Времето ми е загубено отдавна.
С нож и усмивка разсечи.
Любов и страст;
смърт ми нека бъде плавна
от всяко каляване боли,
така боли.
Всяко нараняване
е каляване
на звука на душата ми
обагрена в кръв и сяра;
на изтлелите искри
и на сянката ми стара.
С нож от копнеж
удуши спомените
след тях - вси лица.
Сетне - глух ехтеж.
и кръвни сълзи туптящи
за нас - забравени деца.
Когато умрем тихи
в съсък на мрак и на плът
ще рисувам по пано
черни ще са всите щрихи
червен ще бъде всеки път
сиво ще е небето само.
Всяка резка ме убива
после ме преражда.
Демон ангел в мен
сред терзания изгражда
и смее се над себе си сломен.
Времето ми е загубено отдавна.
С нож и усмивка разсечи.
Любов и страст;
смърт ми нека бъде плавна
от всяко каляване боли,
така боли.