PDA

View Full Version : Образът на Креон



Fiki_
01-24-2010, 15:41
Ох хора,търсих в гугъл инф по тази тема за презентация ама ЦЕНТ информацияя :-x .. Обръщам се към вас,защото сте добри душици и се надявам да ми помогнете :oops:

SmilezZz
01-24-2010, 16:17
http://literator.us/index.php?option=com_content&task=view&id=63&Itemid=61

http://www.myschoolbel.info/Temi_LITER_9klas/Sofokyl%20-%20Antigona_Edip%20car%20%20-%20Obrazite%20na%20Edip%20i%20Kreon.html

:-o Стават ли :-o

iveetyy
01-24-2010, 18:11
Намерих общо за Антигона и Креон..можеш да си извадиш каквото ти трябва..

СОФОКЪЛ - „АНТИГОНА”

АНТИГОНА И КРЕОН - ДВЕТЕ ЛИЦА НА ТРАГИЧНОТО

Трагедията „Антигoна” на Софокъл е наречена от Аристотел образцова
трагедия. За творбата се твърди, че е прослава на атинската демокрация и
че заклеймява всяка еднолична власт. Героите защитават противоположни
ценности - законността, от една страна, и моралните задължения, от
друга.

И Антигона, и Креон имат силно развито чувство за дълг. Разбиранията на
двамата герои за дълга обаче са различни. Креон, като тивански цар,
чувства дълг към спазването на писаните закони и реда и затова е
безкомпромисен към враговете, предан на града си. Антигона - племенница
на Креон и дъщеря на Едип цар, разбира дълга като вярност към традицията
за почит към мъртвия. Това е моралът на героинята. Изпълнението на
нравствения и морален дълг към мъртвия е породен от сестринската й обич.
Така в трагедията на Софокъл се сблъскват две сили - eдната, високият
морал на Антигoна, и другата, властта и могъществото на Креон. Различно
е отношението към дълга на двамата герои.

Софокъл създава драматична ситуация, без да налага своето решение.
Авторът изправя двамата противници - Креон и Антигона, като представя
аргументите първо на Антигона, а след това и тези на Креон.

Заловена и доведена при Креон, нарушителката на царската заповед да не
се погребва Полиник, защото е враг на народа, се държи гордо и смело. Тя
признава, че съзнателно е нарушила издадената заповед:

Да, как не! Тя бе разгласена публично.

Антигона не носи чувство за вина, защото законите на човешката етика не
нарушават „неписаните” „ божи правила”:

Не смятах за могъщи твоите

повели, че да нарушава смъртният

неписаните вечни божи правила.

Активното й чувство за дълг се появява още в диалога й с Исмена -
нейната сестра. Но слабата,- страхлива и нерешителна Исмена се опитва да
я накара да се откаже от целта си, съветвайки я да не погубва целия род
с тяхната смърт. Исмена носи чувство за дълг пред царя и закона и в
началото се противопоставя на сестра си.

Въпреки че Антигона не познава съпружеската любов и щастието да бъде
дарена с дете, тя предпочита смъртта пред слабостта и наказанието от
боговете. Нейната смелост е интимно изповядана:

Не исках затова, от страх пред заповед

на смъртен, да получа наказание

от боговете. Знаех - смърт. Защо пък не?

Истинската болка и страдание не са породени от мисълта за смъртта, а от
това, че брат й ще остане без гроб и почит, че ще бъде оставен за храна
на дивите зверове. Гордото и твърдо поведение на Антигона предизвиква
възхищението на Хора и съпричастието, симпатиите на зрителите:

Личи си, с твърд характер е девойката,

от твърд баща. Не трепва пред нещастие.

Тази упоритост и гордост не се харесват на Креон, за когото законността,
редът и подчинението са най-важни. Възкачил се на престола след смъртта
на синовете на Едип цар - Полиник и Етеокьл, Креон желае да издигне
Тива. За него няма по-лошо предателство от това към родината и народа.
Той вярва в своите принципи и е готов да наказва всеки, дръзнал да не се
подчини. В първи епизод се разкриват принципите му на държавник:

И онзи, който слага над родината

приятеля си, е за мен нищожество.

...не ще мълча, ако съзра нещастие,

... надвиснало над моите съграждани.

... защото зная аз

че той, градът, спасява и че плува ли

щастливо той, намираме приятели.

И ще вдигна Тива с тези правила.

От тези позиции държавникът Креон издава и заповедта да не се погребва
Полиник, защото е враг на града. Ограничавайки разбирането си за дълга
до спазване на законността и реда в държавата и до подчиняване на всичко
на интересите й, Креон заявява:

...Не ще въздам на лошия

честта, която има най-достойният.

А който люби своя град и приживе,

и след смъртта си, той ще има почести.

Чрез образа на Антигона и чувството й за дълг пред човека, Софокьл
поставя въпроса за отношението към личността, както и проблема за
хуманизма, за човечността на всички писани и неписани закони. И
неслучайно! Тези въпроси вълнуват автора, защото във времето, в което
създава трагедията, в обществото се заражда идеята за силата на
човешката хуманност.

6

:

h.

h.

h.

h.

:В противоречие с основния драматургичен проблем са злобата и
жестокостта, с които отвръща Креон на изпълнените с желание за обич и
топлота в живота думи на Антигона:

Не за вражда - за обич съм създадена!

Зловещо и непоколебимо звучи отговорът на царя:

За обич ли? Отивай в ада - там люби!

Коравосърдечието и бездушието на Креон проличават и при срещата със
собствения му син - Хемон, който е годеник на Антигона. Благородните
идеи в началото на трагедията, изказани от царя - да брани града, да го
издигне, да защитава гражданите, се променят. Властникът сам нарушава
писаните закони и се обръща срещу града, нарушава клетвата, погазва
чувството за дълг:

Градът ли ще диктува мойта заповед?

С риторичен въпрос Креон отговаря на обвиненията на сина си, че цяла
Тива защитава и скърби за съдбата на Антигона. Разгневен и властен,
Креон превръща своите права на владетел в неограничени:

Не трябва ли тук аз да бъда властникът?

... Какво, нима градът не е на вожда си?

Подчинението за царя е най-важно в държавата и затова той мисли, че така
би могъл да наложи мир в нея:

Безредие - това е най-голямото зло!

...Тъй трябва да се пази ред и никога

не бива на жена да се поддаваме.

Креон е искрено убеден в правотата си. Той не се съобразява нито с
думите на своя син, нито вярва в мнението на народа. Създал своя истина,
царят не осъзнава, че би могъл и да греши. Не приема, че съществуват и
други, освен писаните държавни закони - тези на човечността.

От друга страна, образът на Антигона е представен в контрастна светлина.
С отговорността, загрижеността към рода, към близките, със състраданието
и жертвоготовността си, с човечността си тя превъзхожда тираничния
властник. Независимо, че погубва младостта си, бъдещия си щастлив брак,
невинната си любов, героинята е щастлива в страданието си:

... Облага е

за мене да издъхна предивременно...

Та да живее като мене, в толкова

беди, смъртта не ще ли бъде щастие?

С трагизма и красотата на подвига си Антигона става морален победител в
спора с Креон. Нейното разбиране за дълга е обосновано и по-близко до
обикновените хора, стремящи се към вяра, човечност, топлота.

И къде точно да търсим трагичното в образите на Креон и Антигона? Дали
властелинът осъзнава вината си след пророчеството на птицегадателя, в
което съзира човешкия си страх от боговете, чиито закони е отхвърлил:

Но запомни, че няма много кръгове

във бързия си бяг да стори слънцето,

когато ще дадеш мъртвец от своето

сърце - за друг един мъртвец - възмездие!

Като че ли едва в този миг Креон се замисля за своите дела и осъзнава
вината си, грешките, които е сторил, мъката, която е причинил.

Той не взема веднага решение, защото се страхува да наруши законите,
които така ревностно брани. Изплашен от проклятието, след кратък
размисъл, Креон се втурва да погребе Полиник и да освободи Антигона. Той
разсъждава вече не като владетел, а като баща, съпруг. Трагедията му е
голяма, защото не успява да предотврати смъртта на най-близките си
същества - на сина си, съпругата си и на Антигона. Креон осъзнава, че
вечните закони трябва да се спазват. А те са нравствените повели на
сърцето за изпълнен човешки дълг. Той е израз на личен морал и мъдро
защитена гражданска позиция. Това е единственото щастие, което познава
сърцето, спазвайки неписаните „божи правила". В тях е и философският
замисъл на творбата, обобщен от Хора: „За да бъде щастлив тоя земен
живот, първо мъдри да бъдем!”

Разкривайки трагичната вина на Креон, Софокъл художествено интерпретира
конфликта между родовите закони и държавните норми, характерни за
неговата епоха. Над всичко остават човешката етика и нравствените
критерии за щастие. То има трагична цена, ако пожелаем по-голямо зло на
другите от това, което са ни сторили: „...не искам по-голямо зло/за тях
от туй, което те ми сториха.”