Някой може ли да ми направи кратко резюме на "Последна радост" за да разбера за какво става на въпрос на кратко,защото нямaм никакво време кога да го чета,а ми трябва...
camarera
02-13-2014, 15:37
Последна радост
/преразказ/
Градът бързо се подновява и расте, но никой не забравя имената на Люцкан, дядо Слави, Рачо Самсъра. Дядо Слави е умопобъркан човек, но не буйства и не пакости никому. Лудостта му кротка и безвредна се проявява в някакво надменно величие и грандомания. Неговото строго и навъсено лице не знае усмивка , челото му не се разведрява от гъстите бръчки на мисъл и грижа.
Друг не по-малко известен човек в града е Рачо Самсъра, но за разлика от Слави той е напълно нормален човек. Той е окъсан, черен и чорлав, с открито и смело лице, широкоплещест и як той много знае, а от него се сипят сарказми, остроумия и парадокси.
Нещо много оригинално,полусмешно и полусериозно има и в характера на Люцкан. Единственият цветопродавач в града притежава нежна душа и сърце на поет, създанени за да бъдат свърталище на любовта. Не крие чувствата си към Цветана, говори за любовта си на всички. Тя е влюбена в инженерът, който по това време работи общия регулационен план на града. Той е най-добрият приятел и покровител на Люцкан, човекът, който го запознава със сложната и тънка наука за цветята.
Идва празник, града се преобразява – всички спират с всякаква работа и излизат на вън. Това е най – доходоносният ден за Люцкан, той подбира цветята според характера на човека, за когото са предназначени.
Не след дълго се обявява моболизацията. На втория ден се случва нещно необикновено. Улиците на града се изпълват с каруци. Лудешки повиквания цепят въздуха, ечат песни. Налага се всички да се включат в битката, дори и Люцкан, който не разбира смисъла на войната. Той не се вписва нито с облеклото нито с държанието си. До последно Люцкан търси красотата, изразена в цветята. Остава с бяла хризантема на гърди, докато един войник не я стъпква.
Вече втори ден трае атаката на чаталджанските укрепления. Люцкан е прострелян. На своя край той се сеща за Цветана, а последните му думи са зов към майката. Когато по-късно минават полковникът с едно младо момче виждат Люцкан, който за последно отново се опитва да стигне стрък бяла лайка .