anonim
01-24-2010, 20:03
Това е заболяване, което се развива на психическа основа. То е типично предимно за младите жени и много често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена[1] . При болните от анорексия нервоза се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на разхлабителни и диуретици. В медиите, а понякога дори в научната литература заболяването е наричано само анорексия, което технически не е съвсем правилно, защото анорексия (от гръцки: an (липса на) и orexis (апетит)) е медицински симптом (понижен апетит, липса на апетит).
Развитие на заболяването.
В миналото неправилно се е считало, че прекомерното и безразборно спазване на диети води до анорексия. Установено е обаче, че анорексия нервоза е психическо заболяване, което не е следствие, а причина за хранителните аномалии. Много често преди да започнат "регулиране" на храната, при анорексиците е налице силно повишена тревожност. Проблемите най-често са свързани със семейната сфера, интимния живот, неудовлетворителното отношение на приятели и връстници. Обикновено се появяват натрапчиви мисли, че ако отслабнат, ще се случат определени неща, например: ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени в положителна насока. Ограничителният режим, който болните възприемат, може да включва някои от следните елементи или съчетание от тях — строга диета, доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерни физически упражнения, злоупотреба с диуретици и др. Следвайки подобен режим, те стават целенасочени и устремени, като в резултат започват методично да свалят килограми. Често преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид от приятели и познати, което затвърждава убеждението им, че възприетият от тях режим им помага да бъдат по-щастливи. Спазването на режима ги кара да се чувстват силни, като контролират високата тревожност, провокирала развитието на заболяването. Характерна е повишена критичност към себе си.
Придържането към нездравословния начин на живот, възприет от болните от анорексия, може да доведе до летален изход. Анорексия нервоза се счита за психическо заболяване, водещо до висока смъртност. Броят на случаите на самоубийство при болните е завишен в сравнение с останалата част от населението, като наличието на анорексия нервоза се счита за основна причина за акта довел до смъртта [3].
Профилактика и лечение.
Причините да се развие анорексия нервоза са строго индивидуални и трябва да се разглеждат по този начин. Проблемът е, че близките забелязват развитието на болестта доста късно, защото болните от анорексия добре се прикриват. Когато стане ясно, че е налице анорексия нервоза, обикновено нещата са извън контрол и се налага спешно настаняване в болница, с цел физическо оцеляване на пациента, а не реално лекуване на анорексията.
Много важно е да се знае, че анорексия нервоза предхожда диетите, а не е резултат от тях. В момента, в който се установи, че даден човек е болен от анорексия нервоза, трябва веднага да се пристъпи към лечение и то да бъде комплексно. Условията за добро лечение са много, но като начало трябва да се потърси психолог и диетолог, а когато става въпрос за болнично настаняване и интернист. Нито едно от тези звена не може да бъде пропускано. Лечението е много продължително и доста трудно както за болния, така и за тези, които са около него.
Ако болният от анорексия нервоза не преодолее успешно кризата, е възможно анорексията да се хронифицира. Става въпрос за начин на мислене и поведение, начин на реагиране на проблемна ситуация, които ще се активизират наново. Това налага доста дълго лечение, което в началото е по-интензивно, а по-късно се редуцира и постепенно изчезва. Родителите и близките на пациенти с диагностицирана анорексия нервоза трябва да бъдат сигурни, че лечението няма да бъде доброволно, независимо от това какво ги убеждава болният — посещенията при психотерапевта и диетата трябва да се контролират много строго. Съществуват и други форми на лечение, които се прилагат в клиники в много страни (в България имаше една, но тя вече не функционира), които са в рамките на 1 месец, рядко повече, където болният от анорексия е между други като него и лечението протича комплексно през целия ден.
Развитие на заболяването.
В миналото неправилно се е считало, че прекомерното и безразборно спазване на диети води до анорексия. Установено е обаче, че анорексия нервоза е психическо заболяване, което не е следствие, а причина за хранителните аномалии. Много често преди да започнат "регулиране" на храната, при анорексиците е налице силно повишена тревожност. Проблемите най-често са свързани със семейната сфера, интимния живот, неудовлетворителното отношение на приятели и връстници. Обикновено се появяват натрапчиви мисли, че ако отслабнат, ще се случат определени неща, например: ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени в положителна насока. Ограничителният режим, който болните възприемат, може да включва някои от следните елементи или съчетание от тях — строга диета, доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерни физически упражнения, злоупотреба с диуретици и др. Следвайки подобен режим, те стават целенасочени и устремени, като в резултат започват методично да свалят килограми. Често преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид от приятели и познати, което затвърждава убеждението им, че възприетият от тях режим им помага да бъдат по-щастливи. Спазването на режима ги кара да се чувстват силни, като контролират високата тревожност, провокирала развитието на заболяването. Характерна е повишена критичност към себе си.
Придържането към нездравословния начин на живот, възприет от болните от анорексия, може да доведе до летален изход. Анорексия нервоза се счита за психическо заболяване, водещо до висока смъртност. Броят на случаите на самоубийство при болните е завишен в сравнение с останалата част от населението, като наличието на анорексия нервоза се счита за основна причина за акта довел до смъртта [3].
Профилактика и лечение.
Причините да се развие анорексия нервоза са строго индивидуални и трябва да се разглеждат по този начин. Проблемът е, че близките забелязват развитието на болестта доста късно, защото болните от анорексия добре се прикриват. Когато стане ясно, че е налице анорексия нервоза, обикновено нещата са извън контрол и се налага спешно настаняване в болница, с цел физическо оцеляване на пациента, а не реално лекуване на анорексията.
Много важно е да се знае, че анорексия нервоза предхожда диетите, а не е резултат от тях. В момента, в който се установи, че даден човек е болен от анорексия нервоза, трябва веднага да се пристъпи към лечение и то да бъде комплексно. Условията за добро лечение са много, но като начало трябва да се потърси психолог и диетолог, а когато става въпрос за болнично настаняване и интернист. Нито едно от тези звена не може да бъде пропускано. Лечението е много продължително и доста трудно както за болния, така и за тези, които са около него.
Ако болният от анорексия нервоза не преодолее успешно кризата, е възможно анорексията да се хронифицира. Става въпрос за начин на мислене и поведение, начин на реагиране на проблемна ситуация, които ще се активизират наново. Това налага доста дълго лечение, което в началото е по-интензивно, а по-късно се редуцира и постепенно изчезва. Родителите и близките на пациенти с диагностицирана анорексия нервоза трябва да бъдат сигурни, че лечението няма да бъде доброволно, независимо от това какво ги убеждава болният — посещенията при психотерапевта и диетата трябва да се контролират много строго. Съществуват и други форми на лечение, които се прилагат в клиники в много страни (в България имаше една, но тя вече не функционира), които са в рамките на 1 месец, рядко повече, където болният от анорексия е между други като него и лечението протича комплексно през целия ден.