Тя..

[iveetyy]

Мога да виждам през нея..
всичко прозира толкова ясно.
Болката,тъгата..като в мъничка алея,
в която само ветровете се гонят бясно.

Изпълнена с преструвки,
с всичка сила милееща да го скрие..
Всеки ден,обсипан с милувки..
Това лице..тез очи..облика й никой не може да изтрие!

Виждаш любимата да пада..
бавно..продължително.
Не в пропаст,от която ще мога да я извадя.
Гасне в спомени..живот..мъчително..

Толкова се с нея подиграха,
даваше им всичко,което притежава..
Пламтящото сърце без да се замислят проиграха.
По-добре да бяха я накарали да мине през жарава..

Падам с нея всеки ден изминал.
Не съм изплашен да крещя и плача!
Моля се,нека и днес пламъка не е изстинал..
Да поддържам желанието за живот-това е моята задача !