Пушкин- анализ

[Manenkoto]

Трябва ми литературен анализ на 2 стихотворения на Пушкин. Едното да е "На А.П Керн" ,а другото "Пророк" ще ви бъда много благодарана (само моля да не е на руски).

[iveetyy]

Първото..

Александър Сергеевич Пушкин е най-изявеният руски класик-гениален
поет,прозаик и драматург,чието творчество безспорно обогатява световното
литературно наследство.Като типичен представител на романтизма в
началото на XIXв. Неговото мислене е насочено към търсене на красивото и
любовта в заобикалящата го действителност,живот в свят на мечти.

Стихотворението посветено на Анна Петрова Керн е един от най-добрите
образци в любовната лирика на Пуюкин.Написано през 1825г,то е известно
различни заглавия като „На К…”, „На А.П.Керн”,а също и „Аз помня чудното
видение”.На български език е превеждано многократно от различни
преводачи.Впечатлява изключителната музикалност на творбата.Композицията
и е кръгова с повторение на лирическите мотиви,с което се засилва
тяхното въздействие.

Съдбовна среща в началото на творбата,макар и краткотрайна,остава
завинаги светъл спомен в сърцето на лирическия изповедник.Красотата на
прекрасното видение докосва най-нежните струни на чувствата.Затова
жената е назована „видение небесно/на гений хубост въплатен”,което израз
на възхищение и преклонение пред този чист и възвишен образ.Напълно в
духа на романтизма образът е и загадка.Той се появява само за
миг,проблясва с божествена светлина,която озарява душата и се въплащава
в траен спомен.Прекрасното видение на чистата краста наподобява
чудо,подобно на библейските чудеса в миг на прозрение.Самата любов е
чудо,загадка,тайнство,коет� � се случва мигновено,но озарява душата
дълбоко и преобръща вътрешния святна човека.Там завинаги остава съхранен
този съкровен миг на преживяното и се пренася в съня като романтично
богатство от света,в който хармонията е нарушена от шумната суета и
празнота на идеалите:

В жарта на порив безнадежден,

В шума на мирски суети

Дочувах ти гласа,тъй нежен,

В

Д

 hН

hН

рти.

Умората от монотонния,скучен живот неусетно изтласква прекрасния спомен
за чудото на любовта :”Забравих образа ти нежен/гласа ,небесните
черти”.Животът се превръща в празно съществуване ,студено и
непривлекателно.Според романтиците светът е изграден върху фалшиви
ценности и принципите,които оказват натиск и нараняват болезнено
човешката душа .Тя страда и възприема усещането за „мрачно заточение”.В
чисто биографичен план може да се тълкува и като реално преживяно от
самия поет,който два пъти е осъждан на заточение заради свободолюбивите
си възгледи.Дните в заточение са монотонно тъжни лишени от възвишени
пориви:

На заточение в мрака

Летяха дни без близък зов

Без божество,без образ чакан

Без сълзи сладки,без любов.

Осъзнаването на потребността от дълбокия порив на страстта е равносилно
на пробуждане.Любовта е и страст към истинския смислен живот.Тя отваря
пътя към големите,към високите идеали и ценности.Възраждането на любовта
възкресява отново преклонението пред красотата на жената-„видение
небесно”,за да даде порив за нови пориви:”към божеството устремено/за
сълзи сладки,за любов”.Сякаш отново се случва чудото на живота –от
унилото съществуване ,от мрака на заточението,от безнадеждността не
остава и следа.Влюбеният усеща ударите на сърцето като ритъм на самия
живот.Завръща се отново вдъхновението и създава усещане за пълноценно
човешко съществуване на лирическия герой.

Стихотворението „На А. П. Керн” има силно емоционално
въздействие.Съдбовната среща с любовта и нейното отстояване като
съкровена потребност носи оптимистично послание,но е само за чудодейното
преображение в живота,а необходимостта от „оня миг чудесен”,за да бъде
животът наистина пълноценен,зареден с енергия на възвишената любов и
красота.

[SmilezZz]

Анализ стихотворения Пушкина "Пророк"

Теперь на сайт можно зайти по короткому адресу: 5bv.ru



А. С. Пушкин написал стихотворение "Пророк" в 1826 году. Как раз в то время были наказаны участники декабристского восстания, многие из которых были пушкинскими друзьями. Это стихотворение было как бы ответом на такой неожиданный поворот событий.
В начале стихотворения описывается одинокий полумёртвый путник, с трудом перемещающийся по пустыне: "…В пустыне мрачной я влачился…". Затем показывается контрастное, противопоставленное, спасающее явление серафима, как бы нарушающего предшествовавший покой: "И шестикрылый серафим на перепутье мне явился". Серафим преображает путника, убирает всё человеческое, грешное: открывает ему глаза ("Моих зениц коснулся он: / Отверзлись вещие зеницы…"), уши ("Моих ушей коснулся он: / И их наполнил шум и звон…"), даёт мудрый язык ("И вырвал грешный мой язык… / И жало мудрыя змеи… / В уста… мои / Вложил"), объективно обо все думающее сердце ("И сердце трепетное вынул, / И уголь… / Во грудь отверстую водвинул"). Так как это был обычный смертный, то такие страдания не могли окончиться бесследно: "…Как труп в пустыне я лежал…". Стихотворение заканчивается воззванием Бога к новому пророку наказать людей за их грехи: "Восстань, пророк… / И, обходя моря и земли, / Глаголом жги сердца людей".
Тем у стихотворения две: жестокое преображение человека и горькая миссия пророка. Поэт верил, что когда-нибудь на землю придёт пророк и накажет людей за их грехи, в частности, правительство за неоправданное, по его мнению, наказание декабристов. Пушкина настолько переполняют эмоции по поводу убитых или сосланных в Сибирь друзей, что в прямой форме он их сразу вылить не может, к тому же сделать это ему мешает возможность разоблачения его стихов и наказания за сообщничество с декабристами, он использует косвенную форму, описанную выше. В стихотворении используется много контрастности: "…В пустыне мрачной я влачился, / И шестикрылый серафим / На перепутье мне явился…", "…Как труп в пустыне я лежал, / И Бога глас ко мне воззвал…", "И вырвал грешный мой язык… / И жало мудрыя змеи / В уста мои вложил". Автор использует много повторов союза И в началах строк, чтобы показать единство, одну цель всего происходящего.
Чтобы яснее изобразить различные образы в стихотворении, Пушкин использует сравнения: "…Перстами, лёгкими, как сон…", "Отверзлись вещие зеницы, как у испуганной орлицы…", "…Как труп в пустыне я лежал…". Автор использует много церковнославянизмов, что говорит о том, что при написании им этого стихотворения он опирался на библейскую легенду.
В стихотворении встречается очень много шипящих звуков – создаётся атмосфера длительного и мучительного страдания героя. Стихотворный размер – четырёхстопный ямб с многочисленными пиррихиями – тоже делает стихотворение медлительно-мучительным. В стихотворении используются все виды рифмовки – это говорит о том, что автор не особо обращал на это внимание, его больше занимало содержание его стихотворения

-----------------------------------------------------------------------------------

Само,че е на Руски


http://download.pomagalo.com/340246/analiz+na+stihotvorenieto+na+a+p+kern+pushkin/?search=20888792&po=2

[Manenkoto]

Благодаря много. Е и аз на руски намерих един куп :D не че немога да си го преведа ама не ми се занимава много много :-D Все пак благодаря много :-)

[Zlatiu]

зравеите имам есе на тема "Сърцето в бъдещето живее".Но нищо немога да намеря.Даже не излиза че има такова произведение на Пушкин.А есето ми е за вторник.Ще съм ви благодарен ако ми помогнете. Smile