BERCUT
01-27-2010, 08:05
Не съвсем отдавна, и в същото време не много скоро встъпи в сила Лисабонския договор. Същността на този документ се състои в това, че същественно изменя отношението на страните-членки на ЕС една към друга от гледна точка на влиянието им при приемането на решения в рамките на ЕС. Ако по-рано действаше правилото на консенсус, при който Франция и България, Германия и Малта бяха равни, то сега ситуацията същественно се е изменила: използват се възможностите на болшинството, т.е. нужното решение се "продава". Разбира се, като за начало това изменение е незначително, но даже сега някои страни членки на ЕС искат особено отношение в рамките на този договор. Основно това са страните от Източна Европа, и както обикновенно става, тяхното официално обяснение често е различно от реалното.
Официално тези страни, които, по тяхно мнение, току що са се "освободили от съветско робство", прекалено силно ценят "независимостта си". Ще отбележа, че тоталният контрол на САЩ над тяхната политика показва реалната цена на тази "свобода", но пропагандата е вложила толкова сила и средства в тезиса за "независимостта", че да се откажеш от нея някак не се връзва. Релнто, същите САЩ въобще не са заинтересовани от усилването на ЕС и неговото превръщане от обект на световната политика в субект (ясно конкуриращ със САЩ). А това означава, че те противодействат на реалните процеси на политическо обединение, в това число и чрез "особено близки" членове на ЕС.
Ще отбележа, че и по-рано с консенсуса е имало проблеми, поради това че страните които получават колосални субсидии от бюджета на ЕС, не могат дълго и уверено да спорят със страните от ЕС които дават пари за тези програми. Но въпреки това, наличието на външна (т.е. най-вече от САЩ) поддръжка регулярно води към остри конфликти, особено при опитите за уреждане на отношенията между ЕС и Русия. Можеби ви се струва, че приемането на Лисабонския договор, появявавено на поста "президент" (въпреки че официано не се нарича така), "министър на външните работи" за целия ЕС ще реши проблема. Ами, НЕ....
Цялата работа е там, че Евросъюза е само част от световната система за разделение на труда. И тази система се базира (т.е., след 1991, когато е пракратила съществуването си последната алтернативна система) на САЩ. Именно ограниченото търсене в САЩ, експорта в тази страна дава на основните икономически активни региони (Япония, Китай и ЕС) ресурс за бързо развитие.
Ако учетем параритета на покупателната способност (а без него, в номинални цени да се смята е некоректно, защото не се отчита нито емисията, нито тарифните цина на международните корпорации), то САЩ обезпечава практически 40% от световната търговия, а ако отчетем, например, световното търсене на храна, то дялът на тази страна е напълно доминиращ. Разбира се, сега тези цифри са някъде дълбоко в счетоводните тефтери на конкретните корпорации, но икономическият въпрос не се изменя.
И по-нататък започват проблемите. Не еднократно е говорено за това, но няма проблем още веднъж да се каже. Същността на настъпилата криза се състои в това, че намалява търсенето от американските домакинства, намалява във връзка с изчерпания механизъм на кредитно стимулиране. За поддържането на търсенето в САЩ, паричните власти на протежение над 30 години (от чалалото на80-те) постоянно намалява цените на кредитите оставяйки плащания по растящите дългово за "по-късен етап". И ето че сега това "по-късно" настъпи, диконтовият поцент на Федералният резерв се изравнила с нулата, повече стойността на кредитите няма накъде да намалява. Какво да се прави по-нататък? По-нататък остава да се живее в условията на намаляващо търсене. Но това се удовлетворява за сметка на два източника: собственото производство на САЩ и износа. Кое да се съкрати?
Вътрешното производтво? Тогава обаче се налага да се уволняват работници, които ще започнат да употребяват още по-малко продукти. Освен това, ще се наложи все повече и повече да се печатат долари (иначе как ще се копуват чеждестранни продукти?), а това още повече ще намали рейтинга на международната финансова система и ще увеличи цената на експорта.
А ако се намали вноса, то тогава кризата ще се задълбочи в основните страни доставчици на САЩ. Най-вече - Япония, Китай, и правилно... ЕС. За първите две няма да говора, а за ЕС това няма да е проблеч. Това ще е катастрофа. Работата даже не е в това, че вътрев в ЕС сега не може да се поддържа достатъчно висо ниво на живот на населението, а в това че е невъзможно да се обясни на гражданите на едни страни, че те трябва да обедняват още повече, за да могат да живеят по-добре жителите на други страни(по същият начин СССР не можа да обясни на гражданите си, че трябва да станат по-бедни, за да може жителите на РСФСР да са по-богати). В частност, защо е необходимо да се намалят социалните разходи в Германия (на фона на и така рязкото им намаляване), за да се поддържат Латвия и България.
Да, нещо подобно е ставало в послените години. Германия пари е отделяла, но на фона на ръста на собствените разходи, и главното, повишаване на качеството на живот на населението. А сега и първото и второто се съкращават. И какво да се прави в такава ситуация? Отговор на този въпрос няма. И Лисабонският договор не може да помогне, защото проблемите на ЕС и еврозоната са твърде голями. Не е и много разбираемо и как могат да бъдат решени в условията на сегашната криза. Да, докато евробюрокрацията активно обяснява, че кризата е свършила, ние разбираме че тя тепърва започва. А това означава, че ЕС го чакат къде по-голями реформи в сравнение с Лисбонския договор.
ПП: В една реч Владимир Жириновски, моят кумир каза: В ЕС са се събрали, не за да правят нещо заедно, а защото ги е страх да умират сами, а сега така ще умрат заедно и по-весело".
Официално тези страни, които, по тяхно мнение, току що са се "освободили от съветско робство", прекалено силно ценят "независимостта си". Ще отбележа, че тоталният контрол на САЩ над тяхната политика показва реалната цена на тази "свобода", но пропагандата е вложила толкова сила и средства в тезиса за "независимостта", че да се откажеш от нея някак не се връзва. Релнто, същите САЩ въобще не са заинтересовани от усилването на ЕС и неговото превръщане от обект на световната политика в субект (ясно конкуриращ със САЩ). А това означава, че те противодействат на реалните процеси на политическо обединение, в това число и чрез "особено близки" членове на ЕС.
Ще отбележа, че и по-рано с консенсуса е имало проблеми, поради това че страните които получават колосални субсидии от бюджета на ЕС, не могат дълго и уверено да спорят със страните от ЕС които дават пари за тези програми. Но въпреки това, наличието на външна (т.е. най-вече от САЩ) поддръжка регулярно води към остри конфликти, особено при опитите за уреждане на отношенията между ЕС и Русия. Можеби ви се струва, че приемането на Лисабонския договор, появявавено на поста "президент" (въпреки че официано не се нарича така), "министър на външните работи" за целия ЕС ще реши проблема. Ами, НЕ....
Цялата работа е там, че Евросъюза е само част от световната система за разделение на труда. И тази система се базира (т.е., след 1991, когато е пракратила съществуването си последната алтернативна система) на САЩ. Именно ограниченото търсене в САЩ, експорта в тази страна дава на основните икономически активни региони (Япония, Китай и ЕС) ресурс за бързо развитие.
Ако учетем параритета на покупателната способност (а без него, в номинални цени да се смята е некоректно, защото не се отчита нито емисията, нито тарифните цина на международните корпорации), то САЩ обезпечава практически 40% от световната търговия, а ако отчетем, например, световното търсене на храна, то дялът на тази страна е напълно доминиращ. Разбира се, сега тези цифри са някъде дълбоко в счетоводните тефтери на конкретните корпорации, но икономическият въпрос не се изменя.
И по-нататък започват проблемите. Не еднократно е говорено за това, но няма проблем още веднъж да се каже. Същността на настъпилата криза се състои в това, че намалява търсенето от американските домакинства, намалява във връзка с изчерпания механизъм на кредитно стимулиране. За поддържането на търсенето в САЩ, паричните власти на протежение над 30 години (от чалалото на80-те) постоянно намалява цените на кредитите оставяйки плащания по растящите дългово за "по-късен етап". И ето че сега това "по-късно" настъпи, диконтовият поцент на Федералният резерв се изравнила с нулата, повече стойността на кредитите няма накъде да намалява. Какво да се прави по-нататък? По-нататък остава да се живее в условията на намаляващо търсене. Но това се удовлетворява за сметка на два източника: собственото производство на САЩ и износа. Кое да се съкрати?
Вътрешното производтво? Тогава обаче се налага да се уволняват работници, които ще започнат да употребяват още по-малко продукти. Освен това, ще се наложи все повече и повече да се печатат долари (иначе как ще се копуват чеждестранни продукти?), а това още повече ще намали рейтинга на международната финансова система и ще увеличи цената на експорта.
А ако се намали вноса, то тогава кризата ще се задълбочи в основните страни доставчици на САЩ. Най-вече - Япония, Китай, и правилно... ЕС. За първите две няма да говора, а за ЕС това няма да е проблеч. Това ще е катастрофа. Работата даже не е в това, че вътрев в ЕС сега не може да се поддържа достатъчно висо ниво на живот на населението, а в това че е невъзможно да се обясни на гражданите на едни страни, че те трябва да обедняват още повече, за да могат да живеят по-добре жителите на други страни(по същият начин СССР не можа да обясни на гражданите си, че трябва да станат по-бедни, за да може жителите на РСФСР да са по-богати). В частност, защо е необходимо да се намалят социалните разходи в Германия (на фона на и така рязкото им намаляване), за да се поддържат Латвия и България.
Да, нещо подобно е ставало в послените години. Германия пари е отделяла, но на фона на ръста на собствените разходи, и главното, повишаване на качеството на живот на населението. А сега и първото и второто се съкращават. И какво да се прави в такава ситуация? Отговор на този въпрос няма. И Лисабонският договор не може да помогне, защото проблемите на ЕС и еврозоната са твърде голями. Не е и много разбираемо и как могат да бъдат решени в условията на сегашната криза. Да, докато евробюрокрацията активно обяснява, че кризата е свършила, ние разбираме че тя тепърва започва. А това означава, че ЕС го чакат къде по-голями реформи в сравнение с Лисбонския договор.
ПП: В една реч Владимир Жириновски, моят кумир каза: В ЕС са се събрали, не за да правят нещо заедно, а защото ги е страх да умират сами, а сега така ще умрат заедно и по-весело".