View Full Version : Да се разделим
Ne_Znaesh
01-28-2010, 03:38
Едно не ми е ясно....защо като идва време за раздяла човека, който е решил да слага край не проведе един кратък и ясен, открит разговор, с който открито да каже "до тук"? Ей така без обиди и сълзи да ми каже "слушай така и така, аз така реших, до тук сме..". Вместо да се спестят всичките тези заобиколки, постепенното отделечаване, което лесно почва да се усеща в края на връзката, поемането на вина "ти си хубаво момиче/момче, ама аз не те заслужавам..". Не е ли глупаво цялото това нещо? Какво спестяваме ако кажем направо "не те обичам вече, не си ми нужна"? Болка? Ми не, не мисля. Поне сме откровени и искренни с половинката си (вече бивша). Нима по малко боли да виждаш как приятеля ти/приятелката ти прави сечено всеки ден, намира си оправдания да не те види, отделечава се от теб във всеки един момент и когато попиташ "Какво става бе, защо се държиш така?", да получаваш все един и същи отговор "Нищо", а Вие си биете главата в стената и се чудите "Какво направих, обидих ли я/го та така започна да се държи?". :-o
Ок не ме обичаш вече, съгласна. Hо поне бъди откровен и честен, не да замазваш положението с целувки нежелани. :)
filmimilmi
01-28-2010, 03:55
Ти предпочиташ ясно и открито да захвърлят чувствата ти ли? "Окей, до вчера всичко беше наред, но край - не си ми необходим/а повече." По-добре деликатно, а не от раз да сринеш всички чувства и надежди на другия.
mechtaq_za_teb
01-28-2010, 04:03
Едно не ми е ясно....защо като идва време за раздяла човека, който е решил да слага край не проведе един кратък и ясен, открит разговор, с който открито да каже "до тук"? Ей така без обиди и сълзи да ми каже "слушай така и така, аз така реших, до тук сме..". Вместо да се спестят всичките тези заобиколки, постепенното отделечаване, което лесно почва да се усеща в края на връзката, поемането на вина "ти си хубаво момиче/момче, ама аз не те заслужавам..". Не е ли глупаво цялото това нещо? Какво спестяваме ако кажем направо "не те обичам вече, не си ми нужна"? Болка? Ми не, не мисля. Поне сме откровени и искренни с половинката си (вече бивша). Нима по малко боли да виждаш как приятеля ти/приятелката ти прави сечено всеки ден, намира си оправдания да не те види, отделечава се от теб във всеки един момент и когато попиташ "Какво става бе, защо се държиш така?", да получаваш все един и същи отговор "Нищо", а Вие си биете главата в стената и се чудите "Какво направих, обидих ли я/го та така започна да се държи?". :-o
Ок не ме обичаш вече, съгласна. Hо поне бъди откровен и честен, не да замазваш положението с целувки нежелани. :)Защото повечето хора предпочитат да минат по тънкия начин като те накарат сам/сама да се досетиш накъде отиват нещата.
Колкото до мнението на filmimilmi: мислиш, че по заобиколния начин няма да сринеш чувствата и надеждите на другия? Аз минах през това и е отвратително. Според мен щом си държал на този човек... дали ще ти го каже директно, или не, после боли еднакво силно.
ivcheto0o
01-28-2010, 05:01
И как така по деликатно като лъжеш N-брой време ли ? Поне от уважение към това което сте били не лъжете и не давайте напразни надежди.
И как така по деликатно като лъжеш N-брой време ли ? Поне от уважение към това което сте били не лъжете и не давайте напразни надежди.
Не е така. Много повече боли да ти кажат в очите: Не си ми нужен/нужна вече. Не те обичам, не те желая.
А когато този, с когото искаш да скъсаш пък те обича и виждаш тази обич всеки ден в очите му, чувството за вина е по-силно от желанието да си откровен. Не всеки може да бъде до толкова жесток и с лека ръка да погледне другия в очите и да му каже, че вече не го иска.
antifashionshit
01-28-2010, 06:12
както и да го разбереш, не е приятно, струва ми се. според мен е по-добре нещата да бъдат казани, нещата да бъдат изяснени. на първо място, защото тоя процес на 'отдалечаване' на половинката е като всикедневно мъчение. второ, защото така нещата ще бъдат по-ясни - какви грешки са допуснати(а така можем да се поучим от грешките си) и как ще се развият отношенията на двойката оттам нататък(да не се дават напразни надежди).
ceballos1990
01-28-2010, 06:40
е напълно нормално е да не ти каже никои директно отсечено и край винаги ще ти стане мъчно даже и това може да те заслепи и както си решил да се разделяш сълзите на вовичето момчето да те спрът от всякъкфи действия
SoStarstruck
01-28-2010, 08:06
Много повече боли да ти кажат в очите: Не си ми нужен/нужна вече. Не те обичам, не те желая.
+++++ :( :( ..
И как така по деликатно като лъжеш N-брой време ли ? Поне от уважение към това което сте били не лъжете и не давайте напразни надежди.
Не е така. Много повече боли да ти кажат в очите: Не си ми нужен/нужна вече. Не те обичам, не те желая.
А когато този, с когото искаш да скъсаш пък те обича и виждаш тази обич всеки ден в очите му, чувството за вина е по-силно от желанието да си откровен. Не всеки може да бъде до толкова жесток и с лека ръка да погледне другия в очите и да му каже, че вече не го иска.
Оставял съм по този начин понеже не обичам да разигравам . Вярно не ми е било лесно и на мен, особедно като се разплаче . Но за мен този начин е по добър. Мисля че това не ме прави жесток .
Без да имам за цел да се заяждам - не е важно за какъв се имаш ти, а как те приемат другите около теб.
И как така по деликатно като лъжеш N-брой време ли ? Поне от уважение към това което сте били не лъжете и не давайте напразни надежди.
Подкрепям с две ръце. Няма нищо по - обидно от това човек, с който си бил 2 години например да няма доблестта да го каже направо. Аз лично бих предпочела така да ме зарежат, отколкото с недомлъвки.
smil4eto
01-28-2010, 08:34
Ти предпочиташ ясно и открито да захвърлят чувствата ти ли? "Окей, до вчера всичко беше наред, но край - не си ми необходим/а повече." По-добре деликатно, а не от раз да сринеш всички чувства и надежди на другия. :smt023 :smt045
Предпочитам го малко по-деликатно, защото това не е като да кажеш не ми харесва шапката ти. Все пак ще ми стане много гадно, ако ми каже по-такъв груб начин. Все едно не й пука за чувствата ми и т.н. ;)
golqmumnik
01-28-2010, 11:24
Без да имам за цел да се заяждам - не е важно за какъв се имаш ти, а как те приемат другите около теб.
А кво става когато 10 човека тие възприемат по съвсем различни начини?Отговор - превръщаш се в лесен за манипулиране индивид,без ясно дефиниран характер.
По темата - късам бързо и с кратко и ясно обяснение на причините.Реве,не реве - животът продължава.
GossipGirl89
01-28-2010, 11:26
Ти предпочиташ ясно и открито да захвърлят чувствата ти ли? "Окей, до вчера всичко беше наред, но край - не си ми необходим/а повече." По-добре деликатно, а не от раз да сринеш всички чувства и надежди на другия.
И като ти го каже по-деликатно и те мотае дни наред да не би да е по-малко болезнено и гадно? Точно обратното даже! "Истината боли" - това не е просто фраза, а много вярно твърдение. Винаги съм предпочитала истината, колкото и гадно и болезнена да е била, пред това да ме лъжат и мотаят дни наред и да ми дават някакви напразни надежди... защото от големите напразни надежди се пада от високо и боли много повече отколкото ако от раз те отрежат и ги сринат докато още не са се развили... Ако тоя човек е бил с мен дълго време и поне малко ме е обичал и уважавал смятам че трябва да намери куража и доблестта да ми каже всичко точно и ясно в очите, а не да ми овърта и да си играе с мен и чувствата ми. Мое лично мнение.
Аэ съм съгласна с написаното от авторката на темата.
Ne_Znaesh
01-28-2010, 12:47
Не че съм някакво безчуствено същество, но аз лично така го предпочитам. Право в очите без лъжи, без заобиколки! Естествено, че ще ме заболи. Аз по принцип преживявам всяка раздяла много тежко, защото съм страшно емоционална личност, но поне ще знам, че нещата са до тук, няма да се оправят и поемам напред без него. Но по би ме заболяло да виждам, че не съм желана, че не ме иска, че изпитва съжаление и не смее да ми го каже. Аз не се нуждая от съжаление, а от яснота на нещата. По би ми помогнало :)
krem4et0
01-28-2010, 14:07
И как така по деликатно като лъжеш N-брой време ли ? Поне от уважение към това което сте били не лъжете и не давайте напразни надежди.
Не е така. Много повече боли да ти кажат в очите: Не си ми нужен/нужна вече. Не те обичам, не те желая.
А когато този, с когото искаш да скъсаш пък те обича и виждаш тази обич всеки ден в очите му, чувството за вина е по-силно от желанието да си откровен. Не всеки може да бъде до толкова жесток и с лека ръка да погледне другия в очите и да му каже, че вече не го иска.
Ти го наричаш жестокост, а аз - честност. Много мразя недомлъвки, странно поведение, неизказани неща. Откровена съм до болка с всички около мен. Не защото съм жестока, а защото измъчването, несигурността и недомлъвките са ужасни. В личния си живот съм споделяла всяко чувство, всяка тревога или всяка радост. Да, била съм болезнено откровена. Връщало ми се е със същото. Чула съм много жестоки думи и много такива съм казала. Боляло ме е, но поне съм знаела какво мисли, какво чувства и сме предприемали нещо. Ценя високо откровеността. Знам, че и той. Да не говорим, че както си знаем кътните зъби, нищо не можем да скрием. Аз го познавам по гласа и поведението му, когато има проблем. Да на говорим по начина, п който ме целува. Знам точно в какво положение, натиск, движения и прочие целува когато има конкретен проблем.
Ти, която си с мъжа си сума ти време трябва да разбираш какво имам предвид. Аз не претендирам за подобни отношения, но би трябвало да ти е ясно, че не е нужно понякога да прави нещо, да казва нещо или да има някакво изражение, за да разбереш какво му е. То си е до усет.
filmimilmi
01-28-2010, 17:18
Ти предпочиташ ясно и открито да захвърлят чувствата ти ли? "Окей, до вчера всичко беше наред, но край - не си ми необходим/а повече." По-добре деликатно, а не от раз да сринеш всички чувства и надежди на другия.
И като ти го каже по-деликатно и те мотае дни наред да не би да е по-малко болезнено и гадно? Точно обратното даже! "Истината боли" - това не е просто фраза, а много вярно твърдение. Винаги съм предпочитала истината, колкото и гадно и болезнена да е била, пред това да ме лъжат и мотаят дни наред и да ми дават някакви напразни надежди... защото от големите напразни надежди се пада от високо и боли много повече отколкото ако от раз те отрежат и ги сринат докато още не са се развили... Ако тоя човек е бил с мен дълго време и поне малко ме е обичал и уважавал смятам че трябва да намери куража и доблестта да ми каже всичко точно и ясно в очите, а не да ми овърта и да си играе с мен и чувствата ми. Мое лично мнение.
Да, истината боли, но защо да се поднася толкова безчувстявено. Да ти я поднесат директно все едно, че си остаряла вещ и той/тя чувства, че е време да те смени. Напротив, деликатното поднасяне на истината е за предпочитане според мен защото чрез отчуждаването лека по лека гаджето ти само ще стигне до извода и ще се съгласи по-лесно с раздялата. Някак си не мога да си обясня как ти се струва доблестно след една дълга връзка да ти кажат "От утре не се познаваме".
Bellatrix
01-28-2010, 17:48
Ама много сте ми интересни. Това, че си спрял да бъдеш влюбен и загубен по някого не значи, че изведнъж напълно спира да ти дреме за тоя някой. Ми след 6-7-8 месеца - година не може просто да си мислиш: "Бе, дреме ми, да мре." Не можеш ей тъй от нищото да му треснеш: "Фък оф, свърши, не те ща вече, мина ти времето." Това не значи да го лъжеш и да му обясняваш, че всичко си е супер. Значи поне да го подготвиш малко. Да му кажеш: "Ми има проблем. Не съм сигурна дали ще продължим да бъдем заедно." И да обсъдите като зрели хора проблема и дали следва край.
Това просто от изневиделица да идете и да треснете на някого, който ви обича, с когото сте били дълго време и е залагал някакви надежди за бъдещето във вас: "Ай, чао, вече не ме кефиш.".. Не е просто грубо и неуважително, то си е грозно и безчувствено просто. Един човек, с когото наистина сте били заслужава поне един-2 хубави разговора, в които да разбере защо аджеба стана така.
GossipGirl89
01-28-2010, 18:27
Да, истината боли, но защо да се поднася толкова безчувстявено. Да ти я поднесат директно все едно, че си остаряла вещ и той/тя чувства, че е време да те смени. Напротив, деликатното поднасяне на истината е за предпочитане според мен защото чрез отчуждаването лека по лека гаджето ти само ще стигне до извода и ще се съгласи по-лесно с раздялата. Някак си не мога да си обясня как ти се струва доблестно след една дълга връзка да ти кажат "От утре не се познаваме".
Аз не говоря за този тип "груба" истина. Аз говоря за случаи, когато постоянно се отрича наличието на проблем и когато ти виждаш, че нещо куца, питаш какво има, но отсреща постоянно ти казват "Нищо, няма проблем, спокойно". Против такива залъгвания съм, защото това си е чисто залъгване за мен - когато е очевадно, че има нещо, а нон-стоп ти се повтаря, че няма такова нещо и едва ли не на черното се казва бяло... В такъв момент по-добре да седнеш и честно и открито да поговориш с човека до тебе за възникналите проблеми, за евентуалното им решение и дали изобщо има такова... Аз смятам, че така е много по-добре, отколкото да те мотаят и залъгват, че нищо различно от обикновеното не се случва и изведнъж да ти треснат "Еми сри ама няма да се получи" :?
И как така по деликатно като лъжеш N-брой време ли ? Поне от уважение към това което сте били не лъжете и не давайте напразни надежди.
Не е така. Много повече боли да ти кажат в очите: Не си ми нужен/нужна вече. Не те обичам, не те желая.
А когато този, с когото искаш да скъсаш пък те обича и виждаш тази обич всеки ден в очите му, чувството за вина е по-силно от желанието да си откровен. Не всеки може да бъде до толкова жесток и с лека ръка да погледне другия в очите и да му каже, че вече не го иска.
Ти го наричаш жестокост, а аз - честност. Много мразя недомлъвки, странно поведение, неизказани неща. Откровена съм до болка с всички около мен. Не защото съм жестока, а защото измъчването, несигурността и недомлъвките са ужасни. В личния си живот съм споделяла всяко чувство, всяка тревога или всяка радост. Да, била съм болезнено откровена. Връщало ми се е със същото. Чула съм много жестоки думи и много такива съм казала. Боляло ме е, но поне съм знаела какво мисли, какво чувства и сме предприемали нещо. Ценя високо откровеността. Знам, че и той. Да не говорим, че както си знаем кътните зъби, нищо не можем да скрием. Аз го познавам по гласа и поведението му, когато има проблем. Да на говорим по начина, п който ме целува. Знам точно в какво положение, натиск, движения и прочие целува когато има конкретен проблем.
Ти, която си с мъжа си сума ти време трябва да разбираш какво имам предвид. Аз не претендирам за подобни отношения, но би трябвало да ти е ясно, че не е нужно понякога да прави нещо, да казва нещо или да има някакво изражение, за да разбереш какво му е. То си е до усет.
Само тези два начина ли познавате за раздяла - болезнено-директния подход и недомлъвките? Аз пък мога да бъда тактична, да уважавам чувствата на другите и да покажа своите собствени без да ме намразят след това.
Любовта не изчезва от раз. Ти точно от всички трябва да го знаеш :) И затова трябва да разбереш какво имам предвид. Не говоря да лъжеш половинката, че всичко е рози и мед, нито да ползваш недомлъвки. Говоря за онова естествено отдалечаване, което ти по-скоро трябва да насърчиш, вместо да се преструваш на влюбена. И когато моментът е съвсем подходящ, когато знаеш, че директността ти няма да разбие представите и сърцето на другия - тогава да кажеш каквото ти тежи.
Кремче, естествено, че познавам тези отношения. Но не виждам какво общо имат със ситуацията.
soul1199
01-28-2010, 20:10
може би се опитва да ти го каже по така смисъл опитва се да не те нарани
liim0nka
01-28-2010, 20:55
защото повечето мислят, че като кажат истината в очите боли повече, отколкото като го увъртат..
как всички казват "предпочитам да ми кажеш истината в очите отколкото да ме лъжеш" .. вчера станах свидетел как двама си казват истината..и моммичето каза "защо ме нападаш, в тоя момент нямах нужда от това" .. отделен е въпроса, че момичето нон стоп е в собствения си филм 8-) ..всички казват едно, но когато се изправят пред това едно .. много хора приемат нещата по съвсем различен начин[/i]
Едуард каза директно в очите на Бела, че не я иска вече и че не е достатъчно добра за нея... И какво стана.... По-леко ли го прие?!? НАПРОТИВ!!! Беше съсипана тотално! Да чуеш толкова тежки думи изведнъж от човека, когото обичаш безкрайно е най-тежкото нещо...
П.П - Като прочетох темата се сетих за тях, затова ги давам за пример :D
Едуард каза директно в очите на Бела, че не я иска вече и че не е достатъчно добра за нея... И какво стана.... По-леко ли го прие?!? НАПРОТИВ!!! Беше съсипана тотално! Да чуеш толкова тежки думи изведнъж от човека, когото обичаш безкрайно е най-тежкото нещо...
П.П - Като прочетох темата се сетих за тях, затова ги давам за пример :D
То това пък беше перфектния пример.
Бела е една инфантилна, зависима, недорасла девойка, която не може да живее, освен ако някой не тича около нея и не й обяснява колко е специална. Не всеки изпада в нервна криза, когато го зарежат.
Тя е един от най-жалките литературни образи на жени, които съм срещала скоро.
да бе, хем е така, хем не е така.
и аз много бях възмутен как бившата не ми каза директно в очите истината, ама сега вече разбирам защо може би е постъпила така със заобикалки. гадно е сигурно да ти кажат "не ми трябваш вече"
krem4et0
01-29-2010, 07:23
LadyDi, деликатността не ми е сред силните страни. Особено в отношенията с приятели, любим, роднини.
Да не говорим колко емоционална съм и от нищото може да ми прищрака и да кажа - край. Особено като ми тежат някои неща дълго време. Малко ми трябва да си го излея и кажа. Най-големите ни скандали и проблеми са ставали за 5 минути. Той си знае отдавна какво в нашата връзка ме мъчи, аз знам мнението му и се съобразявам, но на моменти просто изпушвам. Пак ти казвам, че съм казвала ужасни думи, държала съм се и студено и агресивно и дори гадно. Чувала съм много болезнени неща. Да, плакала съм, страдала съм, но не съм коряла никого за честността му. Да, болезнено е, но за мен в пъти по-болезнено е някой да не е напълно честен и искрен с мен и аз да го усещам.
Не казвам, че така е хубаво по принцип, защото не е. Но всеки си има своите слаби страни. Моята е директността и казването на това, което мисля ВЕДНАГА.
Никой не те обвинява, че си директна. Вероятно просто с теб имаме различен подход.
Аз също обичам директност и честност, но само тогава, когато не причиняват излишна болка. Предпочитам да я спестя на човек, на когото държа или съм държала в миналото.
Раздялата трябва да е категорична, но не е нужно да е излишно болезнена :)
krem4et0
01-29-2010, 07:33
Така е. Просто като реша да не си кажа, което ми е на сърцето и ме яде. 1 месец издържах да съм тактична и да не си кажа мъката както се казва. Таях, премълчавах, опитвах се с усмивка и добра дума да си кажа нещата...избухнах после и беше по-страшно.
Сега съм решила пак да опитам. Защото не мога няма, има не искам. Покрай някои ситуации в къщи оценявам още повече какво имам и колко лесно мога с поведението си да го загубя. Мотивирана съм да се повъздържам, защото го ранявам. Той ми е свикнал и казва, че не го впечатлявам особено, но все пак. Не ми се рискува. Ама като ми е толкова трудно да мълча и да съм тактична като ми кипи и ври отвътре...
То си е до човека и до приоритетите.
Той сега може и да е свикнал с теб, но на всеки рано или късно му идва до гуша. Сама поработи върху себе си, ти си единствената, която може да изкорени от теб това, което не харесваш :)
krem4et0
01-29-2010, 07:38
Това ми е големият страх. Кога ли ще изпуши покрай моите изблици? Знам, че трябва, но просто е мноооооого трудно. Имам поне мотив и причина.
Значи половината работа е свършена.
Сядаш и провеждаш един дълъг разговор, поне от уважение за изминалото време иначе е много гадно така с лъжи и..бла.. :? :? :? :? :? :? :?
valdesbg
01-29-2010, 08:47
Присъединявам се към клуба на "жестоките".
Ако даден човек твъри че държи на тебиска да държи добро отношения с теб, значи не би представлявало проблем да ти казва истината в очите. А в случая очеизвадната истина е "Не иска да бъда с теб". Искам да знам че когато дойде тоя момент ще ми се каже в кротък разговор "Така и така, имахме хубави моменти, обаче аз не искам да съм с теб по еди кои си причини". И съм окей с това :)
Ако твърдиш че обичаш някого то няма проблем да приемеш и неговите желания, когато се различават от твоите. А как ще се чувстваш е въпрос на лична нагласа. И за това никой освен теб самия не може да поеме отговорност.
Давам пример - ако хиоптетично обидя Марина с нещо от рода на "квачка/патка заспала" и подобни тя свсем културно ще ме прати на кучето под опашката с еднопосочен билет. Обаче няма да се засегне (чак толкова) от моите думи. Ако обаче по същия начин обидя друга форумка, ще има излияния, майки, бащи, баби лели, какъв съм, що съм.
Марина, не го приемай лично, забелязал съм че си спокоен и уварновесен човек(или поне това показваш във форума). Затова дадох теб като пример. Възхищавам ти се за тези черти :)
Ако дадения човек, няма подобна смелост/доблест с какво право е твърдял че ме обича, уважава, държи на мен, след като се огъва като сламка на вятър при първата по голяма трудност.
Така че да - предпочитам да съм жесток, отколкото малка душичка :)
Макар че реално погледнато това си е чиста и неподправена честност, и поета отговорност. Същевременно си пазиш достойнството и това на човека срещу теб, когото твърдиш че си обичал/а.
Рязали са ме директно, разбирал съм го от 3-ти лица, а съм имал случаи и да не ми се каже изобщо. Така че, знам какво говоря.
И тъй :)
Влади, все още не си разбрал какво имам предвид. Аз също съм привърженик на директността и откровеността, но и на тактичността.
Именно, че ако си толкова много време с един човек, до този прям разговор ще стигнете едва, когато и двамата сте разбрали, че нещата между вас не вървят.
Както каза кремчето, когато между двама души има силна връзка, то настроенията и емоциите се улавят. И съответно той не би бил изненадан от един такъв разговор, защото отдалечеността между двама души се появява постепенно, а не изведнъж. Т.е., аз подкрепям тезата, че когато се появи една такава отдалеченост между вас и на теб започнат да ти минават през главата мисли за раздяла, не го изсипвай директно върху половинката си. Насърчи тази отдалеченост, насърчи различията между вас и след това седнете и очи-в-очи си поговорете за проблемите.
Честност и откровеност - винаги. Излишно болезнена прямота - не.
valdesbg
01-29-2010, 09:28
Между другото много хубаво допълнение на поста ми направи. Благодаря ти.
Имах предвид че не трябва да е проблем да МОЖЕ, но това не значи че ТРЯБВА да ти каже всичко директно. (както отбеляза ти, поне не веднага) Наистина когато очакваш подобен разговор, нещата протичат доста по безболезнено и за двете страни. А това е друг аспект, който не е засегнат, но също е доста важен.
Малката забележка се приема.
Ти предпочиташ ясно и открито да захвърлят чувствата ти ли? "Окей, до вчера всичко беше наред, но край - не си ми необходим/а повече." По-добре деликатно, а не от раз да сринеш всички чувства и надежди на другия.
напротив по-добре откровеност отколкото напразни надежди! авторке, поздравления за това че си една от малкото мислещи като мен :)
bogzfaggot
02-23-2010, 18:23
Едуард каза директно в очите на Бела, че не я иска вече и че не е достатъчно добра за нея... И какво стана.... По-леко ли го прие?!? НАПРОТИВ!!! Беше съсипана тотално! Да чуеш толкова тежки думи изведнъж от човека, когото обичаш безкрайно е най-тежкото нещо...
П.П - Като прочетох темата се сетих за тях, затова ги давам за пример :D
То това пък беше перфектния пример.
Бела е една инфантилна, зависима, недорасла девойка, която не може да живее, освен ако някой не тича около нея и не й обяснява колко е специална. Не всеки изпада в нервна криза, когато го зарежат.
Тя е един от най-жалките литературни образи на жени, които съм срещала скоро.А така е т'фа е,покрепям с всичките си крайници
Когато чуеш човека, когото обичаш да ти казва: "Не се нуждая вече от теб." ще си на съвсем различно мнение.
Оф , а бе стига сте разводнявали темата . Тука въобще не става на въпрос за някакви си супер сериозни връзки с тенденции за брак или вече съществуващи бракове. При положение ,че авторката е на 16-17 години и най - вероятно повечето сериозни разговори се развиват в Скайп , не виждам къде е връзката с това ,че познаваш половинката си когато има нещо без дори да ти каже. По- скоро тука по - важното е колкото и време младите да са били заедно да имат смелостта да си кажат в очите ,че е настъпил края , а не да се заблуждават един друг . И после всеки да продължи живота си както намери за добре . Единия щастлив ,че се е отървал и може да намери нова своя "половинка" , а другия вкаран във филм на ужасите все едно , депресиращ се , ревящ мрънкащ и отказващ да приеме ,че някой си го е отхвърлил .А понякоа нещата далеч не стоят така , знае ли човек...
sladur4etyYy
04-24-2010, 22:20
не е добре това с отбягването, но да кажеш на някого, на когото довчера си казвал ''обичам те'', че вече не ти е нужен, че не държиш на него и че ти е омръзнал, ми се струва доста грубо. нещата могат да се кажат директно и по малко по- смекчен начин. все пак трябва да мислим и за другия, не само за себе си, макар и вече да не изпитваме нищо към него.
тва на аватара на авторката дали е тя майна, и аз бих я скъсал от любов
Jultenikavo
04-24-2010, 23:30
Едно не ми е ясно....защо като идва време за раздяла човека, който е решил да слага край не проведе един кратък и ясен, открит разговор, с който открито да каже "до тук"? Ей така без обиди и сълзи да ми каже "слушай така и така, аз така реших, до тук сме..". Вместо да се спестят всичките тези заобиколки, постепенното отделечаване, което лесно почва да се усеща в края на връзката, поемането на вина "ти си хубаво момиче/момче, ама аз не те заслужавам..". Не е ли глупаво цялото това нещо? Какво спестяваме ако кажем направо "не те обичам вече, не си ми нужна"? Болка? Ми не, не мисля. Поне сме откровени и искренни с половинката си (вече бивша). Нима по малко боли да виждаш как приятеля ти/приятелката ти прави сечено всеки ден, намира си оправдания да не те види, отделечава се от теб във всеки един момент и когато попиташ "Какво става бе, защо се държиш така?", да получаваш все един и същи отговор "Нищо", а Вие си биете главата в стената и се чудите "Какво направих, обидих ли я/го та така започна да се държи?". :-o
Ок не ме обичаш вече, съгласна. Hо поне бъди откровен и честен, не да замазваш положението с целувки нежелани. :)
Искреността е важна и е добре да си казвате нещата в очите.Заобиколките са най-лесния път...Не си вдигаш телефона,не звъниш на половинката си , държиш се студено и се надяваш един ден да ти кажат "Майната ти , писна ми да ме мотаеш" и да не си ти този,който е взел решението,а дори привидно излизаш ти наранения от ситуацията и съвестта ти е чиста,макар че в повечето случай си наранил другия дори повече.Другия вариант е това да е резултат от някакви чувства , които се крият някъде дълбоко и спират човек да сложи край,тайничко надявайки се ,че след период от време нещата може и да се оправят.
angelskodqvol4e
10-01-2011, 11:44
И аз това се чудя..защоо????
С моя приятел се разделихме преди около 10 дена,е така просто ме БЛОКИРА и в скайп и в фбк :D :D
Преди това спорехме,исках да му видя новите снимки от Турция казах му изпрати ми ги,-Е трябва да ги тегля от фбк..
И му написах ми отблокирай ме (че в началото на годината се бяхме скарали и ме блокира)Й ТОИ- не няма не искам да ме следиш..
Написах му еми щом мислиш,че ще те следя си оправи настройите..
Но УВИ :D :D ЗНАЕ СИ НЕГОВОТО И ТАКА ОТ НИЩОТО МЕ БЛОКИРА НАВСЯКЪДЕ :lol: :lol: НО ПОНЕ РАЗБРАХ,ЧЕ НЕ Е ДЪРЖАЛ НА МЕН!!!
ПРИ ВСЯКО СКАРВАНЕ И МЕ БЛОКИРВАШЕ 8)
anonymous708973
10-01-2011, 12:29
Честност и откровеност - винаги. Излишно болезнена прямота - не.
Да. Съгласна съм с всичко, което каза.
В тая тема обаче има и неща, които ще си останат само на хартия (преносно).
Violenza
10-01-2011, 13:23
Много зависи и как реагира човекът, към когото се обръщаш. Ако за някои това ще е по-добрият вариант - без увъртания да си кажеш всичко в прав текст, ок, но има много чувствителни хора, които това би ги съсипало. Така че не си прави изводи за всички, само по това, че ти искаш да бъдат директни с теб.
SisiStrange
10-01-2011, 13:51
Хаха, в тази тема съм писала със стария ми ник. :P
По темата: Не си падам по студеното рязане. Аз си мисля, че всеки заслужава да си поговориш с него и да си изясни отговорите на всички въпроси, които го глождят вместо да чуе едно: Ем, край.
Много е мъчително да бъдеш оставен и да се чудиш дълго после защо стана така, какво направих и тн.
То пак може да не оставиш надежди за събиране. Просто не толкова грубо.
martito2
10-01-2011, 13:52
НАПЪЛНО СЪМ СЪГЛАСНА! По-добре да ми каже право в очите какво мисли, отколкото да се опитвам да гадая кое защо е станало! И за 2-мата ще е по-добре, ако всичко се изясни!