plus
01-28-2010, 16:05
Когато сме на 16 сякаш е лесно да си намерим гадже. Имаме интензивни социални контакти, ходим често по купони, излизаме с прятели и се запознаваме с много нови хора. Всичко се случва естествено – харесвате се, чувствате магията и споделяте взаимното си желание.
От една възраст нататък обаче това се променя. Като че ли има повече възможности за краткотрайни връзки, отколкото за нещо сериозно. Научаваме се да сме самостоятелни и избираме внимателно човека, с когото да споделим живота си.
Наскоро мой приятел на 38 каза, че не може да приеме израза „да си намеря половинка“. За него това е израз, който съдържа идеята за несъвършенството на единия. „Това означава, че аз самият не съм цял и имам нужда някой да ме допълни!“ Той има собствен бизнес, кола и апартамент и предпочита сам да гради плановете си за живота.
Много мъже и жени на възраст над 35 споделят, че им е по-добре сами и че не могат да си представят да съобразяват желанията си и живота си с други хора. Рано или късно те си изграждат житейска структура, в която е трудно да наместят друг човек и още повече- да го приемат с всичките му особености и недостатъци. И колкото повече време минава, толкова по-безкомпромисни стават в избора си.
Какъв е изходът? Лесно е да се каже, но наистина най-добрият начин да излезем от структурата е като започнем активно да се запознаваме с хора. Важно e в личните планове да намерим време и за други хора, да се научим не само да получаваме, а и да даваме от себе си. Преди това обаче е добре да си позволим да се забавляваме и да споделяме удоволствието с други хора. И най-вече да си спомним, че извън работата и постиженията има и друг живот.
Добрата новина е, че няма съвършени хора. Всички ние имаме в какво да се развиваме. Когато срещнем някого, вместо да го гледаме дали ще пасне на модела, който сме си изградили, по-добре е да се впуснем да изживеем вълшебството на връзката и на възможността заедно да изградим нещо уникално.
От една възраст нататък обаче това се променя. Като че ли има повече възможности за краткотрайни връзки, отколкото за нещо сериозно. Научаваме се да сме самостоятелни и избираме внимателно човека, с когото да споделим живота си.
Наскоро мой приятел на 38 каза, че не може да приеме израза „да си намеря половинка“. За него това е израз, който съдържа идеята за несъвършенството на единия. „Това означава, че аз самият не съм цял и имам нужда някой да ме допълни!“ Той има собствен бизнес, кола и апартамент и предпочита сам да гради плановете си за живота.
Много мъже и жени на възраст над 35 споделят, че им е по-добре сами и че не могат да си представят да съобразяват желанията си и живота си с други хора. Рано или късно те си изграждат житейска структура, в която е трудно да наместят друг човек и още повече- да го приемат с всичките му особености и недостатъци. И колкото повече време минава, толкова по-безкомпромисни стават в избора си.
Какъв е изходът? Лесно е да се каже, но наистина най-добрият начин да излезем от структурата е като започнем активно да се запознаваме с хора. Важно e в личните планове да намерим време и за други хора, да се научим не само да получаваме, а и да даваме от себе си. Преди това обаче е добре да си позволим да се забавляваме и да споделяме удоволствието с други хора. И най-вече да си спомним, че извън работата и постиженията има и друг живот.
Добрата новина е, че няма съвършени хора. Всички ние имаме в какво да се развиваме. Когато срещнем някого, вместо да го гледаме дали ще пасне на модела, който сме си изградили, по-добре е да се впуснем да изживеем вълшебството на връзката и на възможността заедно да изградим нещо уникално.