есе-"Защо трябва да бъдем справедливи? "help:)

[el4oy]

Изобщо всякакви материали за нуждата от СПРАВЕДЛИВОСТ ще са ми от полза.Благодаря ви предваритело. :)

[SmilezZz]

ЛИЦАТА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА .
Есе


Справедливост- една дума с огромно значение за цялото човечество. Надали има друга дума предизвикала толкова революции във всеки смисъл на думата. Една дума присъстваща във всяка вечна творба, толкова често прокрадваща се в редовете на стиховете, във филмите. Не е нужно нейното изричане, а нейното усещане. Възхваляваният смисъл на думата- от поети, писатели, революционери, политици- до всеки човек и дори за малкото дете отстоявайки и осъзнавайки своите права.

Справедливостта може да се прояви във всяка сфера от живота, където се сблъскват човешките взаимоотношения- като библейското значение за справедливостта, социалната справедливост, справедливостта в правото. Вълнуват ни понятия като справедливо наказание, справедливо поведение, справедливо отношение, справедлива награда, справедливо възнаграждение и т.н.

Справедливостта рисува човешките взаимоотношения. Тя е еманация на човешкото добро. Доброто и злото във всяка сфера от живота определя кое е справедливо и кое не е. Идеята за справедливостта е надигала спорове, бунтове и революции- малки и големи, от световни до по- малките, но големи за душата на всеки човек. За неговото вътрешно възприятие за човешките отношения. За неговото вътрешно душевно усещане.

Справедливостта за един е несправедливост за друг. Тя е субективна категория. Тя няма точно определени рамки. Всички ние стремейки се към нея се стремим към собственото си щастие. То е абстрактно чувство на тържеството на духа. Щастието, както и справедливостта е едно творение на човека, плод на неговия ум. Повечето хора искат да получат справедливостта като подарък или като нещо, което им се полага по право, а всъщност той сам често трябва да я сътвори и чрез волята си, а не само чрез желанието си.

Някъде в Интернет прочетох следната мисъл: “Умните искат справедливост, но единствената справедливост, която могат да измислят е справедливостта за глупаците, които винаги се ползват от нея. И това вече е несправедливост за умните”.

Справедливостта върви ръка за ръка с виждането за вселенското равновесие. Може би на пръв поглед Вселената живее в равновесие и хармония, но не е точно така. Тя непрекъснато се променя и както тя и човекът с неговата вселена променя света около себе си и всяко човешко същество зависи от това до него.

Но що е справедливо наказание, например в правото? Това е което най- пълно отговаря на извършеното престъпление като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Но дали това ще е справедливо за престъпника или може би и най- лекото ще му се стори несъразмерно тежко и несправедливо.

Затова в справедливостта няма равенство между различните страни. Има разбира се общоприети норми за справедливост, които трябва да действат навсякъде- и в политиката, и в религията, и в правото и в човешките взаимоотношения, иначе би настъпил хаос.

Понякога справедливостта може да е така мечтана и възхвалявана от масата, а от другата страна на пиедестала да стои другата справедливост.

При социализма справедливостта = на равенство, а в пазарната икономика и демокрацията справедливост е = на заслужено и заработено, една справедлива оценка за положения труд.

Справедливостта е съразмерност между даване и получаване, между възможност и условие за тяхното реализиране, между заслуги и признание, между права и отговорности, между деяние и възмездие.

Справедливостта е по- висша ценност от правото. Ако то не е справедливо то престава да бъде право. Така би трябвало да бъде. Справедливостта може да е общочовешка, колективна или субективна- чисто лична. Така правото трябва да се подчинява на официалната приета за общочовешка справедливост.

Присъдата подлежи на отмяна ако е явно несправедлива.

Справедливост и морал- и двете са висши добродетели, но моралът би следвало да бъде част и основа на справедливостта.

Справедливостта е необятна и всеобхватна нравствена категория бушуваща в умовете. Всеки човек е усещал поривът, чувството и вътрешният си вроден стремеж към справедливост.

Справедлива ли е съдбата към някого когото стихията е убила или разрушила неговият дом? Справедлив ли е Бог? Според библията той винаги е справедлив, независимо дали прощава или наказва. Религиозното разбиране за справедливост обаче понякога противоречи на истината в човешката история. Колко хора съзнателно биха си дали и другата буза, ако ми ударят едната. Колко биха го сметнали за справедливо. Едва ли има такъв, който с благородство ще отстъпи пред противника си и ще се чувства щастлив и победител.

Справедливо ли е родителя да помага цял живот на децата си и каква отплата ще има той за това от своите деца? Справедливо ли е когато те лъжат и мамят? Когато за един и същ труд на различни места хората получават различно признание. Справедливо ли е че сме се родили в тази държава? Справедливо ли е, че България е зле и т.н. Много въпроси с неясен отговор.

Виждаме как доброто пристъпва към нас с присъщата си двойственост А справедливостта като обществен идеал, като дух породил се в умовете залива с вълни целият свят. Тя е и философска категория. Древните гърци също са разсъждавали над нея.

Коя война е справедлива? Тази, в която загиват невинни хора в името на една цел или един идеал. Та не е ли всяко човешко същество ценно само по себе си?

Корена на думата справедливост е правда. Правдата е стремежът всичко да бъде отсъдено правилно, по най- разумният начин. Да бъдат претеглени на везни добро и зло. От своя страна правда в превод е истина. Този, който знае истината и нейното разкриване може да бъде справедлив според своето субективно усещане за това. Обикновено раздаващите справедливост би трябвало да са по- можещите и по- знаещите, по- компетентните.

Хищникът справедлив ли е към своята плячка? Той има ли избор? Не, защото той живее управляван благодарение на своите инстинкти. Хората за разлика от животните би трябвало да разбират какво е значението на думата справедливост. И все пак хората са също подвластни на своите инстинкти и страсти. За да оцелее човекът трябва да е малко егоист сам за себе си като не забравя , че живее в общество съставено също от такива индивиди. И всеки има своята истина и своята справедливост. Всеки оправдава пред себе си своята несправедливост към другия, защото може би не би оцелял, не би се наложил.

Ние като поробен от турците народ сме смятали, че нашите хайдути дават справедливо отмъщение на нашите поробители. А те от своя страна са ги смятали може би като днешните терористи. Ами кюрдският народ- много по- древен и от нашият- също поробен преди стотици години. Той също се бори за своята свобода. Но ние вече свободни не усещаме нещата по този начин. Нашите мисли и чувството ни за справедливост се изкривяват според обстоятелствата, в които живеем, а те се променят непрекъснато. Изменят се и с положението, в което се намираме в обществото и с властта, с която разполагаме. Затова не сме склонни дори философски да погледнем от другата страна, да видим другото лице на справедливостта и да прозрем истини, които всъщност едва ли ще ни послужат практически.

Като че ли всички от раждането ни, ни учат да различаваме доброто от злото, справедливото от несправедливото Родителите ни учат, че всичко, което те мислят за нас и нашето бъдеще е справедливо, но ние винаги ли мислим така?- Не, ние поемаме по своя път с другото лице на нашата справедливост В детската градина ти казват, че не е хубаво да вземаш играчката на другото дете, но когато то ти я вземе и видиш, че няма последствия още дете се запитваш защо за едни е така, а за други не е. В училище те учат за светлия социализъм, за справедливото равенство между всички, а в 6-ти клас научаваш как вече нещата са други и други са лицата на справедливостта. Вече те учат, че е справедливо да получиш според заслуженото и заработеното. И точно си го осъзнал и разбираш пък тогава, че не винаги е така, че за някой е справедливо без да е заработил да получи слава, почести, власт и пари. Но той от своя страна ще си каже: Справедливо е да имам това щом имам знатен род и щом съм попаднал на точното място в точното време. Някой от работодателите си мислят, че работниците са мързеливи и не заслужават много, а работниците си мислят как шефовете карат хубави коли, за тях това не е справедливо.

Но всичко това е свързано и със знание за нещата, знание за истината. Този, който знае истината, може по- добре да прецени справедливостта. За мен знанията, опита, уменията и морала те карат да бъдеш по- справедлив в общочовешкия смисъл.

Лицата на справедливостта са неизброимо много. Те са колкото и истините. А истините се таят във всеки микро космос на всяка една личност. Дори самата тя понякога се лута в дебрите на тази необятна дилема. Непрекъснато се припознава ту в едно, ту в друго от нейните лица. Тя е там някъде, съществува като дух пропиващ ума на милиарди същества. Частица от знанието ни за огромната Вселена.

[SmilezZz]

Справедливостта и отмъщението - есе

Наранени, ограбени и унижени, се изпълваме с желание за отмъщение, копнеем да причиним страдание, съизмеримо поне наполовина с нашето, искаме да видим чуждата болка, изписана на лицето. Защото това е естествената реакция на човека, защитаващ своя малък и подреден свят, чиито копнежи са отнети, разрушени пред очите му, а животът му е загубил смисъла си.
Малко хора обаче извървяват дългия път от желанието за мъст до изпълнението, защото той е осеян с препятствия, предизвикващ неспирни душевни битки и конфликти. Тези, които, обзети от силни страсти и емоции, стигнат до своята цел, никога няма да могат да възвърнат нарушеното си равновесие. Защото отмъщението, дори и заслужено, остава престъпление срещу личността и обществото.
Но престъпление ли е да копнеем за справедливост спрямо самите нас? Престъпление ли е да искаме наказание за виновниците, да очакваме, че действията им няма да останат безнаказани? Тогава грешен и напразен ли е стремежът на човечеството към справедливост? В съвременния свят на ред и законност, отмъщението губи своя смисъл и става неприемливо. В дефинициите на правото никой не е виновен до доказване на противното. И само съдът може да определи какво е престъплението и как да бъде наказано то. Отделните хора нямат правото и не бива да заемат ролята на съдници, защото често, заслепени от емоциите, ставаме жертви на грешната си преценка.
Жаждата за отмъщение е изгаряла, изгаря и винаги ще изгаря душите на хората. Но заедно с нея ще съществува и възмездието - справедливостта на съдбата, която никой не може да ни отнеме. Именно това е в основата на християнството - религия, съществуваща повече от 2000 години и даряваща ни спасителната сила на благородството да прощаваме, да обичаме и да вярваме в доброто:
Който копае ров, ще падне в него,
И който търкаля камък, върху него ще се обърне

За мен думата "справедливост" е измислена от хората, за да назоват понятие, което макар да си мислят, че реално съществува, всъщност е удобно заблуждение, което им помага вечер да заспят по-лесно. "Справедливи" са тези, които отсъждат в полза на по-голямата част от обществото, поощряват "праведните" и безмилостно наказват "грешните". За да възтържествува наистина "правдата", те задължително трябва да бъдат студени, безпристрастни, безчувствени. Немислимо е да се осланят на сърцето си наместо фактите. Защото всеки бе се изсмял на съдия, воден единствено от чувствата - разбиране, съпричастност, милосърдие. Такъв човек в никакъв случай не би могъл да бъде "справедлив", защото в един спор винаги и задължително налице трябва да има поне един "прав" и един "крив". А кой би повярвал, че гледано от различни страни и ъгли всеки един е прав?
Аз мисля, че един простосмъртен човек в никакъв случай няма правото да се разпорежда със съдбата на друг един човек като него. Не е възможно единият да бъде изцяло запознат с мотивите на другия. Не е възможно единият да има напълно ясна представа за причините, накарали другия да каже или извърши нещо "нередно". Защото в природата всяко действие си има противодействие и защото няма следствие без причина. Не съществуват по мое мнение реални хора, които да вършат каквото и да било (било то "праведно" за някои и "грешно" за други) без нещо друго да го е подтикнало. И именно това "друго" е отделно от самия човек, т. е. не от него произтича началото. Можем ли да виним водата, че на повърхността и се появяват кръгове, в чиито център стои камъкът, хвърлен от второ лице, за което тя дори не е подозирала? А можем ли да виним детето, което едва сега ще узнае следствието, предизвикало едно хвърлено камъче в реката? Можем ли да виним някого за предизвикано турнадо в Тексас при положение, че причината се крие в размахалата с крилца пеперуда в Бразилия? А нима пеперудата е виновна? Не са виновни и лудите, които извършват множество престъпления, защото те просто са луди, психично болни. Не са виновни и крадците, у които все още действа инстинкт за самосъхранение, присъщ за всеки нормален човек, и които умират от глад. Дори не са виновни и този тип крадци, чиято причина за кражба е алчността. Защото алчността не се ражда, тя се придобива. И няма по-голямо наказание за един "виновен" човек, който осъзнае какво е извършил.
Безсмислена е за мен думата справедливост. Справедливостта важи само там, където има съд, а именно съдът е най-голямата несправедливост на този свят. Милостта трябва да поведе хората! Нима господ може да бъде милостив, а ние човеците - не?! Нима ние разполагаме с по-голяма сила, мощ и права, за да се разпореждаме със съдбите на други хора?! И как така можем да сме "справедливи", когато като хладнокръвни убийци изпращаме на бесилото свои братя?! Не, за мен това е варварство и жестокост. Милостта е справедливост! Там, където има милост, има справедливост!!!

[SmilezZz]

Там, където има справедливост, няма милост и там, където има милост, няма справедливост
Есе


За мен думата "справедливост" е измислена от хората, за да назоват понятие, което макар да си мислят, че реално съществува, всъщност е удобно заблуждение, което им помага вечер да заспят по-лесно. "Справедливи" са тези, които отсъждат в полза на по-голямата част от обществото, поощряват "праведните" и безмилостно наказват "грешните". За да възтържествува наистина "правдата", те задължително трябва да бъдат студени, безпристрастни, безчувствени. Немислимо е да се осланят на сърцето си наместо фактите. Защото всеки бе се изсмял на съдия, воден единствено от чувствата - разбиране, съпричастност, милосърдие. Такъв човек в никакъв случай не би могъл да бъде "справедлив", защото в един спор винаги и задължително налице трябва да има поне един "прав" и един "крив". А кой би повярвал, че гледано от различни страни и ъгли всеки един е прав?
Аз мисля, че един простосмъртен човек в никакъв случай няма правото да се разпорежда със съдбата на друг един човек като него. Не е възможно единият да бъде изцяло запознат с мотивите на другия. Не е възможно единият да има напълно ясна представа за причините, накарали другия да каже или извърши нещо "нередно". Защото в природата всяко действие си има противодействие и защото няма следствие без причина. Не съществуват по мое мнение реални хора, които да вършат каквото и да било (било то "праведно" за някои и "грешно" за други) без нещо друго да го е подтикнало. И именно това "друго" е отделно от самия човек, т. е. не от него произтича началото. Можем ли да виним водата, че на повърхността и се появяват кръгове, в чиито център стои камъкът, хвърлен от второ лице, за което тя дори не е подозирала? А можем ли да виним детето, което едва сега ще узнае следствието, предизвикало едно хвърлено камъче в реката? Можем ли да виним някого за предизвикано турнадо в Тексас при положение, че причината се крие в размахалата с крилца пеперуда в Бразилия? А нима пеперудата е виновна? Не са виновни и лудите, които извършват множество престъпления, защото те просто са луди, психично болни. Не са виновни и крадците, у които все още действа инстинкт за самосъхранение, присъщ за всеки нормален човек, и които умират от глад. Дори не са виновни и този тип крадци, чиято причина за кражба е алчността. Защото алчността не се ражда, тя се придобива. И няма по-голямо наказание за един "виновен" човек, който осъзнае какво е извършил.
Безсмислена е за мен думата справедливост. Справедливостта важи само там, където има съд, а именно съдът е най-голямата несправедливост на този свят. Милостта трябва да поведе хората! Нима господ може да бъде милостив, а ние човеците - не?! Нима ние разполагаме с по-голяма сила, мощ и права, за да се разпореждаме със съдбите на други хора?! И как така можем да сме "справеливи", когато като хладникръвни убийци изпращаме на бесилото свои братя?! Не, за мен това е варварство и жестокост. Милостта е справедливост! Там, където има милост, има справедливост!!!

P. S. Вече измина около 1 година откакто написах това есе и... промених си мнението за едно основно нещо: "Алчността не се ражда, тя се придобива". Това разбира се е така, но... именно, защото човек се оставя да бъде манипулиран и да приеме алчността в душата си, той е ВИНОВЕН. Ако бяхме овце, то всички щяхме да сме невинни, защото липсата на мисъл и съмнение би оправдала малодушието. Но ние сме хора, разумни човешки същества. Друг е въпросът, доколко днешните "съдии" мислят и действат като ХОРА или по-скоро като ОВЦЕ, манипулирани от хитри, умни и подмолни овчари, които между впрочем дърпат конците на марионетките (СТАДОТО) или 90% от човечеството. Е, себе си определям като част от онези 10% , чийто мозък не е закърнял и се кълна, че никога, ама никога няма да се поддам на манипулациите на другата част от тези 10%, които жадуват за власт и пари и чиято цел е да материализират цялото общество, за да могат лесно да го управляват. Жал ми е за 90-те% овце и мечтая да им отворя очите, но... (... въздишка...)

[SmilezZz]

КАК СЕ ПОСТИГА СПРАВЕДЛИВОСТ

/Есе/

Наличието на справедливост е необходимата предпоставка за безконфликтното съжителство на хората, което позволява тяхното развитие, осъществяване на личността, реализиране на творчески потенциал, размах на душевни пориви, утвърждаване на ценности и в резултат - усъвършенстване на човешкото в личностен и обществен план. С ясното съзнание за заложбите, които притежава, и отговорността, която носи, човек е способен и длъжен да отстоява правдата и справедливостта.
Позиции, истини, хора, лъжи, интереси, правила и липса на такива, провинения, добри постъпки, възмездия... И в целия този безпорядък се опитваме да намерим система, да създадем подредба. Глобално това е непосилна задача - не че трудностите някога са спирали човечеството - едни хора спират по някаква причина, други продължават и някак се отбелязва движение, напредък. Така във всяко общество и държава съществуват установени правила, чието спазване се съблюдава, а нарушаването им води до съответните санкции спрямо провинението и съдника на престъплението.
Справедливостта е крехко за осъществяване понятие. Намират се неимоверно много гледни точки и нито една напълно обективна, а точно такава е необходима за постигане на безпристрастие. Абсолютна справедливост между хората, наложена от тях самите, не може да има - ако нейно осъществяване е възможно, то би била необходима намесата на някаква трансцедентна сила (която също трябва да е обективна и безпристрастна).
Осъществяването на справедливостта трябва да се търси и прилага, тъй като тя е свързана със запазването на свободата и личните права на човек. Висши институции, регламентиращи и контролиращи изпълнението и нарушението на реда, са законадателната и съдебната власт, но те отново не могат да се ползват от привилегията да са безгрешни. Въпреки тяхното съществуване и функциониране, в обичайния ход на битието извършваме действия или спрямо нас са отправени постъпки, които могат да бъдат определени като справедливи или лишени от справедливост.
В своя зародиш човешката природа е егоистична, водена от първичните си инстинкти и желания. Личността се развива с времето, поема различни курсове в своето пътуване към себе си, преживява кризи и излиза от тях- но как: ето това е важното. Някои хора, за съжаление, не откриват, че „щастието е в това да живееш за другите”. Превръщат се в себични, егоцентрични натури, стремящи се към собствено блогополучие, често материалисти, с понижена нравственост, които, съблюдавайки интересите си, не са склонни да съобразяват целите си и начините за постигането им с околните. Тук за справедливост няма дори намек, липсва вътрешното запитване кое е редно и кое не; съвестта е загубила позициите си или необратимо е атрофирала- вътрешният ни съдник е от съществено значение за разбирането на доброто, злото и богатата палитра нравствени категории между тях, чието правилно или погрешно осъзнаване води до съответното поведение, постъпки и последици в реалния свят. Не е редно нито да оставяме нравствените си стожери да загниват или да бъдат събаряни от индивид, група хора или обстоятелства, нито да позволяваме благоприятното развитие на пагубни за морала и обществото злочести явления. В областта на справедливото не могат да бъдат толерирани личните интереси, чието постигане подтиска и ограничава нечия свобода. Също така е важно справедливостта да се осъществява така, че когато отдаваме заслуженото на някого - било то в положителен или отрицателен аспект, друг да не бива ощетяван, пренебрегван или оправдаван неоснователно.
Когато човек предприема определени действия, то те неизбежно рефлектират по някакъв начин върху него като следствия от постъпките му. Това се дължи на прастарата и предълга причинно - следствена верига, по която се въртят светът и обществото ни. Въпреки многогодишния й опит, точността не е нейната сила. Често се превръщаме в свидетели или сами сме подложени на несправедливост и неблагодарност. Не е нужно голямо внимание към детайлите, за да бъдат открити уверения за заразилите света ни завист, злоба, лъжи и интригантство. Дори да звучи идеалистично и наивно, начинът за постигане на баланс, на хармония е чрез не по - малка доза човечност, отдаденост на нещо повече от нас самите, обич. За да е готов човек да се бори срещу цялата заливаща ни помия, трябва да се въоръжи с много, мноого търпение и вяра - „вярата в доброто и в човека”. При наличие на желание и постоянство, макар и нелеко, се откриват пътищата и се прилагат средствата за постигане на правдата.
Но в живота всичко е относително - включително правилното и доброто. Факт, който се дължи на сложните отношения на хората към света, хората към хората и връзките действие - последствия. Във взаимоотношенията си не можем да бъдем напълно безпристрастни, в емоциите си не можем да бъдем напълно обективни; но винаги можем и трябва да опитваме - нали имаме и разум; избираме на кого да вярваме, какви идеи да защитаваме, претегляме правилното и го отстояваме.
Законите предлагат нормативизиране в обобщени и типизирани обстоятелства, които не могат да съответстват на конкретния, частен случай. За тяхното прилагане според повелите на справедливостта по възникналите спорни въпроси съществуват съдилищата, където се търси оптималният завършек, правилният избор, въпреки че и представителите на отделните позиции, и самият съдия, длъжен да запази обективността на преценката си, не са способни да избягат от човешката си участ да бъдат пристрастни. Сред основните принципи на правната система е равенството пред закона - без това да зависи от социално положение и вероизповедание, което е част от идеята за справедливостта. Нейният образ играе въвеждаща функция по стълбищата и коридорите на обществения живот.
Етиката се отнася до вътрешната свобода на човек, а правото - до външната. Правото се базира на справедливостта, явяваща се като мярка за социална свобода. Справедливостта организира хората, довежда до необходимата цивилизована форма на социума, за да е възможен и пълностоен животът в обществото. Наличието на справедливост е необходимата предпоставка за безконфликтното съжителство на хората, което позволява тяхното развитие, осъществяване на личността, реализиране на творчески потенциал, размах на душевни пориви, утвърждаване на ценности и в резултат - усъвършенстване на човешкото в личностен и обществен план. С ясното съ-знание за заложбите, които притежава, и отговорността, която носи, човек е способен и длъжен да отстоява правдата и справедливостта.