holdthecold
02-03-2010, 13:14
Преди известно време признах на една позната, че имам силни чувства към нея, уви тя не можа да ми отговори със същото, а ми се налага да я виждам доста често, защото такива са обстоятелствата и няма как да го променя това. Доста време мина и по-всичко личи, че тя забрави за тая "случка", интересно е че вече нямам тези чувства към нея даже и почна да ме дразни само като и чуя гласа,а последно време доста често се случва и направо превъртам... Това се получи така, защото имах грешно впечетление за нея, мислех си че е страхотна, а се оказа, че е няква гадна кифла, която не заслужава и капка уважение от моя страна. защото наистина доста кофти се държа с мен известно време след което просто спря... Опитвам се да не я гледам, но тя винаги е пред мен, опитвам се да не я чувам, но тя ми надвиква и плеъра и за каквото и да се сетя все стигам до мисълта за нея на края...
Вярно, че доста време повтарях, че тя е единствена, не заменима, че няма друга като нея и че каквото и да стане аз просто искам тя да бъде щастлива... е честно казано вече не ми пука особено какво ще стане с нея.... тя един вид ме отряза по всякакъв възможен начин и един вид "любовта ми" се превърна в "омраза и презрение". Опитвам се да гледам напред и да си казвам, че остава още 1 година и повече няма да я видя, но просто когато и чуя гласа или я видя цялата ми система блокира...Всичко това беше някво много тежко и трудно за преодоляване, обръщам се към вас, защото имам нужда от някакъв съвет, някаква помощ, от която се нуждая в момента....
Другия ми проблем е , че деня точно преди да и кажа за тези "чувства"
бях стигнал до един такъв момент, в който се чудех какво искам от живота, какъв е смисъла на живота, какво е правилно и кое е грешно и точно в този ден се сетих за нея и всички тези въпроси нямаха значение, защото имаше нещо по-важно и това беше тя... но вече не е така и отново се появиха тези въпроси.... които понякога просто те отказват от живота... или случвало ли ви се е да попаднете за момент в компанията на задръстеняци и тапаци, които просто като ги чуете и искате да се застреляте ... изключение са истинските хора, който могат да бъдат добри приятели добрече ги имам все още иначе да съм се прострелял или метнал от някъде :) Луда работа е тва живота....
Мерси за вниманието :)
Вярно, че доста време повтарях, че тя е единствена, не заменима, че няма друга като нея и че каквото и да стане аз просто искам тя да бъде щастлива... е честно казано вече не ми пука особено какво ще стане с нея.... тя един вид ме отряза по всякакъв възможен начин и един вид "любовта ми" се превърна в "омраза и презрение". Опитвам се да гледам напред и да си казвам, че остава още 1 година и повече няма да я видя, но просто когато и чуя гласа или я видя цялата ми система блокира...Всичко това беше някво много тежко и трудно за преодоляване, обръщам се към вас, защото имам нужда от някакъв съвет, някаква помощ, от която се нуждая в момента....
Другия ми проблем е , че деня точно преди да и кажа за тези "чувства"
бях стигнал до един такъв момент, в който се чудех какво искам от живота, какъв е смисъла на живота, какво е правилно и кое е грешно и точно в този ден се сетих за нея и всички тези въпроси нямаха значение, защото имаше нещо по-важно и това беше тя... но вече не е така и отново се появиха тези въпроси.... които понякога просто те отказват от живота... или случвало ли ви се е да попаднете за момент в компанията на задръстеняци и тапаци, които просто като ги чуете и искате да се застреляте ... изключение са истинските хора, който могат да бъдат добри приятели добрече ги имам все още иначе да съм се прострелял или метнал от някъде :) Луда работа е тва живота....
Мерси за вниманието :)