степен на окисление

[Shuushiii]

охх утк не мога да си намеря степените на едно вещество. Cr2(so4)3 ако някой може да ме светне как ще стане ще съм му адски задължена!

[kris4ety14]

Cr2(SO4)3. Нарича се дихромотрисулфат. Cr e със степен +3 - това е основна негова валентност, а йонът SO4 е със степен -2. Оттам пишем кръстосано - два атома за хрома и три за сулфатния йон.

[kalpazanka]

Cr2(so4)3
Кислородът е от минус втора СО. Сярата трябва да е плюс шеста СО. Хромът излиза да е плюс трета СО.
Ще си разровя материалите от кандидатстването, за да проверя дали е така.

[kalpazanka]

Проверих го, така е. Пиши си смело домашното. :-)


Cr2(SO4)3. Нарича се дихромотрисулфат. Cr e със степен +3 - това е основна негова валентност, а йонът SO4 е със степен -2. Оттам пишем кръстосано - два атома за хрома и три за сулфатния йон.
kris4ety14, бъркаш понятията валентност и степен на окисление! Понякога като стойности съвпадат, може би затова не виждаш разлика, не не при всички съединения е така!!! Вземи за пример водородния пероксид- кислородът е от втора валентност, но степента на окисление е минус първа!!! Още нещо- йонният заряд се пише с плюс/минус отзад- например SO4 2-, Cu 2+ и т. н., докато при обозначаване степента на окисление знакът е отпред!!! Още повече че СО се пише точно над елемента, а зарядът горе вдясно!!!

[kris4ety14]

Благодаря за поправката. Двете понятия съм ги объркала и затова потърсих информацийка, която ще постна. Подробна е, но ми се струва, че ще помогне на авторката.

ВАЛЕНТНОСТ И СТЕПЕН НА ОКИСЛЕНИЕ

Понятието валентност се въвежда още през 1852 г. от Франкланд като количествена мярка за способността на атомите на химичните елементи да се свързват с един или няколко атома от друг химичен елемент.
Следователно валентността отразява едно от основните свойства на силите на химично свързване - свойството им да се насищат.
По-късното развитие на учението за строежа на атома и свързаното с него учение за природата на химичната връзка, доведе до понятия като валентни електрони, валентни орбитали, валентни състояния и пр. С други думи валентността започна да се свързва с броя на връзките, които атомите на един химичен елемент формират с атомите на други елементи при образуване на химичните съединения.
Това отъждествяване на валентност с брой на връзките доведе до редица затруднения:
1. Според Франкланд, валентността се определя от броя на връзките на даден атом с други атоми. Тогава каква е валентността между еднотипните атоми в простите вещества? Или в пероксидите? Или между атомите на въглерода в органичните съединения?
Например в азотната молекула има тройна връзка между двата азотни атома, но това не означава, че азотът в простото вещество е тривалентен.
2. Ако валентността се определя от броя на връзките, независимо от това дали са между еднотипни или разнотипни атоми, то следва да се откажем от представата, че при ОРП валентността на химичните елементи се променя.
Например оксаловата киселина Н2С2О4 , се окислява от калиев перманганат до СО2 , но както в Н2С2О4 , така и в СО2 , въглеродът е свързан с по 4 връзки , т.е. той си остава четиривалентен.
3. Изучаването на комплексните съединения и въвеждането на представите за донорно-акцепторната връзка показаха, че не всяка химична връзка трябва да се има предвид при определянето на валентността.
Например: В комплексните йони [Fe(CN)6]3 и [Fe(CN)6]4 всеки железен йон е свързан, при това много здраво, с по шест цианидни йона, но валентността на желязото в двата йона е съответно трета и втора, което определя и валентността на комплексните йони.

В крайна сметка процесът на осмисляне и обогатяване на понятието валентност доведе до неговото обезличаване и невъзможност за еднозначно и ясно определение!

Поради това в учебната литература все повече навлиза понятието степен на окисление.

Степента на окисление е условният заряд, който придобива даден химичен елемент в негово съединение, при предпоставката, че всички връзки се приемат за йонни, т.е. свързването става с пълен електронен преход.

Очевидно понятието степен на окисление има значителен формализъм, но опитът показва, че този формализъм се компенсира от голямото му удобство, особено при третирането на ОРП при органични съединения.
При определянето на степента на окисление на даден атом в негово съединение или в просто вещество се налага използването на няколко прости правила:

1. Водородът винаги е в степен на окисление +I с изключение на хидридите на активните метали, където степента му на окисление е I .

2. Алкалните метали са винаги от степен на окисление +I , алкалоземните - +II , а алуминият - от степен на окисление +III.

3. Кислородът е винаги от степен на окисление II с изключение на пероксидите, където е от степен на окисление I , и на ОF2 , където е от степен на окисление +II .

4. В простите вещества , както и при въглерод-въглерод връзките в органичните вещества , степента на окисление на елементите е нула.

5. Сумата от степените на окисление на всички атоми в една молекула е равен на нула , а при йоните - сумата е равна на общия заряд на йона.

По правило степента на окисление и валентността не съвпадат. Например известно е, че във всички съединения въглеродът е четири валентен. В следната поредица от съединения обаче неговата степен на окисление се променя от IV до +IV :

СН4 С2Н6 С2Н4 С2Н2 НСНО СО СО2
IV III II I 0 +II +IV

Познаването на степента на окисление е необходимо, за да се записват правилно формулите на химичните съединения, да се съставя вярно електронния баланс и съответно да се изравняват уравненията на ОРП.