djidjikata
02-04-2010, 16:28
Ето го и въпроса ....
Защо българите престават да се чувстват "роби" на султана през времето18 и 19 век ??????
Много ми трябва спешно е ако може някои да ми отговори МЕрси предварително !
Мисля, че тогава се появяваше една буржоазна прослойка в държавата. Никнат разни заможни българи, които започват сами да си командват парада. Стават уважавана част от населението в империята и така. Ако не се лъжа такива хора бяха занаятчиите. Да дойде някой историк и да се изкаже по компетентно, това от мен. Историята ми е болно място ^^
kris4ety14
02-04-2010, 19:40
Сетих се за реформите на някакъв султан през 19 век и като се поразрових в уикипедия намерих това:
Абдул Меджид прави опити да централизира управлението и да модернизира армията, но не постига особен успех. Подчинява икономиката и външната политика на Турция на интересите на Англия и Франция, под техен натиск обявява хатихумаюна (1856). През по-голямата част от управлението му с голямо влияние се ползва Мустафа Решид паша. Управлението му е изпълнено с бунтове и въстания на покорените наради. Абдул Меджид издава Гюлханския хатишериф (1839) и Хатихумаюна (1856). При управлението му Империята, в съюз с няколко европейски държави, постига успех във водената срещу Русия Кримска война. Важни дела:
Въвеждането на първите османски банкноти (1840 г.)
Реорганизация на армията
Въвеждането на химн и национално знаме
Реорганизиране на финансовата система
Реорганизиране на правото.
Гюлханският хатишериф е султански указ (наречен още и първият акт на Танзимата), издаден от султан Абдул Меджид (1839-1861) и обнародван на 3 ноември 1839 г.
През 1838 г. в Османската империя е назначена комисия начело с реформатора Мустафа Решид паша, която трябвало да подготви проект за реформи с цел европеизацията на Османската империя. Подготвеният указ, т. нар. Гюлхански хатишериф (Хат-и-шериф – букв. честно писмо), е обявен тържествено на 3 ноември 1839 г. в присъствието на султан Абдул Меджид в т.нар. Павилион на розите (Гюлхане) на султанския дворец.
Хатишерифът провъзгласява:
равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание;
свобода на религията;
гарантира неприкосновеността на живота, честта и имуществото им;
право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда;
справедливо разпределение и събиране на данъците, включващо и отмяна на илтизама – системата на откупуване на данъците;
нов начин на организиране на войската, както и ликвидиране на произвола.
Гюлханският хатишериф е преведен на български език от Неофит Рилски и публикуван през 1841 г. в Букурещ.
Общото име на планираните реформи – ”танзимат-и хаирийе“ (благотворни наредби), дава името на епохата на реформи – Танзимат. Следващият реформаторски акт в духа на френския либерализъм е така нареченият Хатихумаюн от 18 февруари 1856 година.
Хатихумаюнът е реформен акт, обявен на 18 февруари 1856 година от султан Абдул Меджид I (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси).
Той е споменат в Парижки мирен договор (1856) и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на Гюлханския хатишериф и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания.
Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности, дава тласък на светската култура и образование.
С настъпването на Източната криза (1875–1878) реформите са прекратени, а по време на управлението на султан Абдул Хамид II в империята е установен реакционен режим.[/b]
Българите получават по-голяма свобода чрез тези документи.