Gwendoline
02-05-2010, 12:15
Здравейте
Напоследък направо изпушвам. Объркана съм и не знам как точно да постъпя... проблема е, че родителите ми ме задушават и унижават по всякакъв начин. Вече не съм чак толкова малка, за да не ми вярват (на почти 18/за жалост/), а не спират с детински истории. Не съм като повечето "абе мани ги, само ме тормозят, не ми дават по 10 лева на ден за кафе" и не знам си какви още. Ям в нас, спа в нас, имам дрехи, имам обувки - какво повече да искам? Само, че направо ми съсипват психиката. Всъщност смятам, че аз сама съм си виновна, тъй като от малка им се покорявам /както и да е/. Такъв тип хора са, че каквото кажат, ако не се изпълни дума по дума както те са казали се превръщам в "писюр, заспала патка, малоумна, идиот, за нищо не ставаш, всички ще ти се смеят, направо не знам как може да си толкова отрепана, писна ми от тебе, с две леви" и всеки ден така и то за някакви пълни глупости - примерно, че съм си оставила дънките на леглото, а не съм ги сгънала на стола; че съм влязла с обувките в нас, а не съм се събула пред вратата; че не съм си взела ръкавиците; че не сядам да си уча за училище веднага след като се върна, а примерно си почивам 2-3 часа като се върна и т.н. и т.н. Това са малка част примери, но опитайте се да разберете, че не съм на 15 вече, а ме третират като бебе. Не знам какво им стана, но вече 4 години едно и също ми набиват всеки ден - калпазанка, за нищо не ставаш, боклук и всякакви такива, пак казвам за супер простотии. Не мога да ги понасям вече. Ако не си оправя стаята - карат ми се, ако си я оправя - пак ми се карат! Не съм била хвърлила боклука от кошчето, толкова ли съм била заспала, не съм ли можела да се сетя........ може цялата стая да е лъсната ама все нещо ще намерят за какво да ми викат. То не е 1 път, не е 2 пъти ........ ПО ЦЯЛ ДЕН И ВСЕКИ ДЕН С ГОДИН ВЕЧЕ. Като се върна вместо да ми кажат "как мина днес, какво правихте в училище, ходи ли някъде, как си" това-онова - няяяма, веднага "ти що не направи това", "що не направи онова" "ейй значи голям боклук си" мрън мрън. Дори и да правя каквото казват - все тая. Казаха ми "носи си шапката, студено е" и аз от декември като паднаха студовете всеки божи ден със шапка и те "ей голям си боклук, ще кажеш ще ти се смеят като си със шапка блабла" казвам им "абе със шапка ходя!" "ходиш със шапка, друг път, аз не те знам ква си убита"......... И естествено, не пропускат да кажат на баба, дядо, чичо, леля, цялата рода, на комшиите..... пародия! Сещам се и за един абсурд - скарах се с една приятелка и те от къде разбрали не знам и вечерта като се прибрах сложили един стол пред канапето в хола и седнали на канапето и ме викат със сериозен тон "ела тука да си поговорим, ела, ела" сядам аз изплашена "какво има пък сега", "ти така и така що си се скарала с еди-кой-си, веднага да ходиш да се сдобрявате" дръпнаха ми едно конско и трябваше да им давам обяснение за какво съм се скарала с нея..........
просто не мога да си дам обяснение аз ли съм злето, че не им тегля една майна / защото си мислят, че ми пука твърде много и не мога да зарежа всичко/ или те имат някакъв проблем с мен :-o
Напоследък направо изпушвам. Объркана съм и не знам как точно да постъпя... проблема е, че родителите ми ме задушават и унижават по всякакъв начин. Вече не съм чак толкова малка, за да не ми вярват (на почти 18/за жалост/), а не спират с детински истории. Не съм като повечето "абе мани ги, само ме тормозят, не ми дават по 10 лева на ден за кафе" и не знам си какви още. Ям в нас, спа в нас, имам дрехи, имам обувки - какво повече да искам? Само, че направо ми съсипват психиката. Всъщност смятам, че аз сама съм си виновна, тъй като от малка им се покорявам /както и да е/. Такъв тип хора са, че каквото кажат, ако не се изпълни дума по дума както те са казали се превръщам в "писюр, заспала патка, малоумна, идиот, за нищо не ставаш, всички ще ти се смеят, направо не знам как може да си толкова отрепана, писна ми от тебе, с две леви" и всеки ден така и то за някакви пълни глупости - примерно, че съм си оставила дънките на леглото, а не съм ги сгънала на стола; че съм влязла с обувките в нас, а не съм се събула пред вратата; че не съм си взела ръкавиците; че не сядам да си уча за училище веднага след като се върна, а примерно си почивам 2-3 часа като се върна и т.н. и т.н. Това са малка част примери, но опитайте се да разберете, че не съм на 15 вече, а ме третират като бебе. Не знам какво им стана, но вече 4 години едно и също ми набиват всеки ден - калпазанка, за нищо не ставаш, боклук и всякакви такива, пак казвам за супер простотии. Не мога да ги понасям вече. Ако не си оправя стаята - карат ми се, ако си я оправя - пак ми се карат! Не съм била хвърлила боклука от кошчето, толкова ли съм била заспала, не съм ли можела да се сетя........ може цялата стая да е лъсната ама все нещо ще намерят за какво да ми викат. То не е 1 път, не е 2 пъти ........ ПО ЦЯЛ ДЕН И ВСЕКИ ДЕН С ГОДИН ВЕЧЕ. Като се върна вместо да ми кажат "как мина днес, какво правихте в училище, ходи ли някъде, как си" това-онова - няяяма, веднага "ти що не направи това", "що не направи онова" "ейй значи голям боклук си" мрън мрън. Дори и да правя каквото казват - все тая. Казаха ми "носи си шапката, студено е" и аз от декември като паднаха студовете всеки божи ден със шапка и те "ей голям си боклук, ще кажеш ще ти се смеят като си със шапка блабла" казвам им "абе със шапка ходя!" "ходиш със шапка, друг път, аз не те знам ква си убита"......... И естествено, не пропускат да кажат на баба, дядо, чичо, леля, цялата рода, на комшиите..... пародия! Сещам се и за един абсурд - скарах се с една приятелка и те от къде разбрали не знам и вечерта като се прибрах сложили един стол пред канапето в хола и седнали на канапето и ме викат със сериозен тон "ела тука да си поговорим, ела, ела" сядам аз изплашена "какво има пък сега", "ти така и така що си се скарала с еди-кой-си, веднага да ходиш да се сдобрявате" дръпнаха ми едно конско и трябваше да им давам обяснение за какво съм се скарала с нея..........
просто не мога да си дам обяснение аз ли съм злето, че не им тегля една майна / защото си мислят, че ми пука твърде много и не мога да зарежа всичко/ или те имат някакъв проблем с мен :-o