View Full Version : Не искам да го нараня!
Той е прекрасен човек.Държи се страшно мило с мен,но на моменти ме изкарва извън нерви :booooomb: и е доста избухлив.Заедно сме от година,а чувствата ми,като че ли,охладняха.Хубаво ми е с него,но понякога се задушавам.Постоянното "Обичам те","Не мога да живея,без теб!" просто ме убива.Когато му го казах,той се разплака...Винаги става така!Когато се караме за нещо,първо си крещим един на друг,а после той плаче и се чувствам,като някакво чудовище! Искам поне малко,да се чувствам свободна.Ужасна е гледката,на едно плачещо момче.По принцип не беше такъв,но напоследък..все така е!Казва,че се страхува,че ще го зарежа.Повтаря го от месеци наред.Казвах му 1000 пъти,че няма да го направя,обаче той не спира да го мисли и да се сдухва.Когато го попитам какво има,той все отговаря"Обичам те,страшно много"Или пък,когато не сме се виждали само 1-2 дена,той отново е тъжен,понеже му липсвам.Старае се винаги да е до мен,прави какви ли не жертви.Толкова пъти му казах,да погледне своя живот и поне за ден да забрави,че ме има.Да не се отчайва и т.н.Обаче просто не става.Не съм някоя неблагодарница.Оценявам нещата,които прави.Не мога само да възприема,поведението му.Не съм някоя супер красавица-незаменима.С какво толкова съм успяла да го "оплета" един вид.Не е и заради секса.Напротив!Просто не виждам смисъла,на това да се измъчва...Държа много на него и го обичам,но по различен начин...Не като "любим"...Каза,че ако го оставя,нямало смисъл да живее...Страхувам се да не направи нещо,защото знам,че е способен(не е тъпо ЕМО).Но в момента аз съм единственият му близък човек...което е доста тъжно.За това не искам да го моля,за време,през което да си изясня всичко в главата.Знам,че това ще го съсипе.Вече се чудя какво да правя.Това любов ли е или мания?Не искам по никаъв начин да го нараня,защото не го заслужав,обаче това ли е цената?Да съм с някой,когото не обичам така,както в началото...или да зарежа единственото момче,което влезе дълбоко в сърцето ми!
еми кажи му тва което казваш и на нас..
кажи му как се чувстваш.. тва че изразяваш твоето мнение и твоята гледна точка не е 'нараняване'нали и той трябва да се осети малко .. не искаш да му даваш време да усмисли постъпките си защото нямало да го понесе ама друг начин няма според мен .. и за 2ма ви ..
но да знаеш че тази негова мания наистина може да е МАНИЯ.. има момчета /мъже които умишлено говорят така само и само да видят как ще постъпи половинката им и да я задържат до себе си максимално , да я накарат да се почувства виновна и безсилна да ги зареже..
незнам познаваш го добре ..1 година не е малко.. прецени пак дали искаш да си с него .. ако наистина чувствата са ти застинали .. просто му обясни и го остави ..щото ако чакаш още и се чудиш, залъгваш себси и него :? в крайна сметка 1 от 2ма ви ще страда накрая..
В такива ситуации винаги един от двамата ще бъде наранен,неизбежно е.Но докато четях поста ти останах с впечатлението,че и ти незнаеш какво искаш:
По принцип не беше такъв,но напоследък..все така е!Казва,че се страхува,че ще го зарежа.Повтаря го от месеци наред.Казвах му 1000 пъти,че няма да го направя
Да съм с някой,когото не обичам така,както в началото...или да зарежа единственото момче,което влезе дълбоко в сърцето ми!
Щом вече не изпитваш същите чувства защо продължаваш да го залъгваш,така все повече се оплиташ...не е това начина.Изясни си сама какво искаш,не аз или някой друг от форума да ти казва какво да правиш.Можеби промяната в чувствата ти идва от самата връзка-поговорете,разообразете я малко.Може би това Ви е нужно.Но ако си сиугрна че вече не изпитваш силни чувства към него по-добре спри сега,докато е рано вместо да се опитваш да "не го нараняваш" защото после вече ще боли повече.
Успех.
Ами не мога просто така,да го оставя,защото ще остане напълно сам.Винаги когато се опитам да говоря с него за това,той започва да плаче и аз се спирам...Знам какво искам,но е невъзможно.Искам да си останем приатели,да съм до него,да го подкрепям.Знам че,звучи тъпо и клиширано.Но аз го обичам по един по-различен начин.А знам,че кажа ли му тъпото "Искам да останем приатели",това ще го съсипе.Мислих да го накарам,някак,той да ме зареже,но това би било подло...
Ами не мога просто така,да го оставя,защото ще остане напълно сам.Винаги когато се опитам да говоря с него за това,той започва да плаче и аз се спирам...Знам какво искам,но е невъзможно.Искам да си останем приатели,да съм до него,да го подкрепям.Знам че,звучи тъпо и клиширано.Но аз го обичам по един по-различен начин.А знам,че кажа ли му тъпото "Искам да останем приатели",това ще го съсипе.Мислих да го накарам,някак,той да ме зареже,но това би било подло...
в една връзка всеки трябва да прави компромиси.ти неможе да си насила с него дори да му е адски гадно. то тва любов ли ще
е ако останеш с него от съжаление ? :? така ще те боли още повече а за него да не говорим... :?
еми кво пък. ясно е че ще го зарежеш. ще се тръшка 6 месеца и ще те намрази и ще му мине
soul1199
02-05-2010, 18:37
не го прочетах цялото,но те съветвам да говориш с него,как се чувстваш