sweetsacrifice93
02-07-2010, 15:07
Любов за утешение
Нечуто вятърът вратата ми отвори
и аз го приютих във свойта стая
и цяла нощ със шепот нежен тих
разказва ми за своите неволи.
Не можех с нищо да го утеша,
защото и самата аз не мога
да полетя след него по света,
да споделя нелепата му орис,
да бъде неразбран и нежелан,
защото топлина на никого не дава
и само тези като мен обича той,
а те са малко и не могат да го стоплят.
Но подари ми своята любов
към красотата по далечни хоризонти,
която вижда само Бог
и хората затуй го ненавиждат.
Но аз го стоплих в детския си дъх
и му дарих в замянма мисли чисти,
които да го водят по света
към извори избистрени души,
които не познават злата сила
на хосрките омрази и лъжи.
Нечуто вятърът вратата ми отвори
и аз го приютих във свойта стая
и цяла нощ със шепот нежен тих
разказва ми за своите неволи.
Не можех с нищо да го утеша,
защото и самата аз не мога
да полетя след него по света,
да споделя нелепата му орис,
да бъде неразбран и нежелан,
защото топлина на никого не дава
и само тези като мен обича той,
а те са малко и не могат да го стоплят.
Но подари ми своята любов
към красотата по далечни хоризонти,
която вижда само Бог
и хората затуй го ненавиждат.
Но аз го стоплих в детския си дъх
и му дарих в замянма мисли чисти,
които да го водят по света
към извори избистрени души,
които не познават злата сила
на хосрките омрази и лъжи.