помагало

[TheGirlNextDoor]

някои може ли да ги изтегли ;s

http://download.pomagalo.com/37981/vremeto+e+v+nas+i+nie+sme+vyv+vremeto+/?search=21957324&po=2

http://download.pomagalo.com/233426/vremeto+e+v+nas+i+nie+sme+vyv+vremeto/?search=21957324&po=1

[detelina101]

По някакъв повод някой беше казал, че да се спори с времето е излишно - то винаги излиза победител. Всеки си спомня фразата - известна мисъл на един велик българин: ”Ние сме във времето и времето е в нас”. Казана е от човек, останал във времето. Но не на всеки се пада такъв жребий… Но на всеки е отредено да чувства времето в себе си. И да го цени. Защото знае,че е скъпо и незаменимо за човека. И да си спомни стиховете на дядо Славейков:



Времето е чисто злато,

можеш да си набереш,

но помни,че е крилато,

хвърка ,бяга,щом се спреш.



За едни времето е в излишък, а други все очакват да им остане повече време. За какво ли ще да е? - Ами… За да свършат някоя важна работа, да научат нещо, да прочетат препоръчана книга, да гледат нашумял филм. Защо? - За да са „в крак с времето”, разбира се. За да станат по-мъдри като него, защото времето е мъдрост. Философът Талес е казал, че ,,най-мъдро е времето - то открива всичко”. Може би е имал предвид, че бъдещето ще покаже дали нещо очаквано ще се случи. Че времето ще разбули онова, което днес ни се струва неясно. Но може би мъдростта на времето се крие не само в бъдещето, а във всичките му измерения - минало,настояще и бъдеще.



Времето е наше. Но какво да правим, за да остане то в нас и ние в него? Как да не го изгубим, за да го запазим, да го съхраним,защото често чуваме: ”Не си губи времето”, ”Времето е пари”, ”Времето ми е ценно”, ”Всяка секунда ми е скъпа” и т.н…



Времето е „в нас” означава, че ние сме погълнати изцяло от него, то е изпълнило нашите сетива, нашия ум. Ние си мислим как да го съхраним, защото го ценим. И го задържаме в паметта си, която, колкото и горчива да е понякога, е белег на вековете. И неумолимо и безпощадно ни напомня за времето. Отминалото. Но не само… Напомня ни да не забравим какво ще правим с времето си оттук нататък. Как ще го използваме. И как ще стане тъй, че то да е в нас и ние да сме в него - ”За да останеш, за да те има и след теб дори”.



Геният на античната философия Аристотел е казал, че времето е отброяване на движението. Всичко, което се движи, се движи във времето. Значи то е мярка за нещо или за много неща. Например за единица личностна зрялост. За да останем във времето…



Независимо дали го прави съзнателно, или не, човек всеки ден решава как да използва времето си, тоест - планира. Най-мъдрият човек на света, цар Соломон е казал, че мъдростта на благоразумието е да обмисли пътя си. И оттам - да обмисли времето, което ще отдели, за да извърви този път. И то успешно. Защото никой не планира да се провали, а да се реализира положително, за да остане добра следа от него във времето.



Защото времето никога не чака. Вчерашният ден е история. Утрешният е загадка. Днешният ден е подарък, на който трябва да се насладим стойностно, за да останем във времето, за се помни дирята, оставена от нас. Светлата диря, топлата диря. Времето, в което си бил необходим на някого.Времето, за което той те е запомнил с добро.



Добротата, професионализмът, творчеството и обичта към хората са белегът за нашето присъствие във времето.

[detelina101]

Времето е в нас и ние сме във времето
Есе

Много пъти съм се замислял колко време е нужно на детето да стане възрастен... и стигнах до извода, че такъв момент просто няма, нещата стават постепенно и неусетно просто, защото времето е в нас и ние сме във времето. В поредния напрегнат ден, докато отмятах поредното задължение, просто в главата ми се зароди една идея, една метафора...
Процесът на съзряването прилича на едно високо стълбище, което всеки трябва да изкачи рано или късно - по това хората си приличат. Различават се по начина и
времето – но това е въпрос на личен избор. Стартът е равен - започваш от нулата
и времето тече, но нататък... Някои започват несигурно и много бавно, като
малко дете, което поставя двата крака на едно и също стъпало, други се изкачват
равномерно - от началото до края, постепенно и целенасочено. Някои я изкачват
на почивки и изостаналите ги настигат и задминават понякога, други се изморяват
по средата и сядат на някое стъпало, наблюдавайки останалите, завиждайки на
неуморимата енергия, с която се катерят. Някои се затичват, вземайки по две
стъпала наведнъж, но веднъж стигнали най-горе, те си дават сметка, че не си е
струвало да останат без дъх, след като дори и най-бавните успяват. А и колкото
по-бързо скачаш по стъпалата, толкова по-често се спъваш и падаш, понякога само
се удряш, понякога болката е непоносима и не можеш да помръднеш... Освен по
начина, по който се изкачват, хората се различават и по своите подбуди. Едни
знаят, че просто трябва да стигнат там, рано или късно; други смятат, че на
всяка цена трябва да са първи; трети са движени от любопитство - какво ли има
горе... Стигайки до средата, повечето започват да се съмняват в смисъла на това
изкачване, а достигайки върха им се иска да не са тръгвали изобщо... Различават
се и по взаимоотношенията помежду си. Някои се изкачват сами, не виждайки
другите, не пречат и не помагат, нито търсят подкрепа - те просто се изкачват, бавно
и сигурно. Някои изтичват до средата, обръщат се и започват да се подиграват на
онези, които са по-ниско, като в същото време не смеят да погледнат нагоре, за
да не получат същите подигравки... Докато онези горе вече са осъзнали колко е
безмислено подобно поведение. Някои застават на стъпалото, до което са се
добрали и, докато почиват, окуражават онези на по-ниското да продължават,
успокояват ги, че вече става по-лесно. Има и такива, които водят
по-несигурните, връщат се да подкрепят изморените и подканят онези, които се
колебаят да стъпят на първото стъпало. Някои избират за другар някого, който да
ги подкрепя, да ги дърпа и понякога да ги носи; някои избират такъв, който се
нуждае от малко помощ; някои избират човек като тях самите... А някои предпочитат
да вървят сами. Някои са нетърпеливи, някои се страхуват, някои искат да се
върнат... но всички стигат до горе. А какво става, когато стъпиш на последното
стъпало - светлина ли има или мрак? Дали времето спира или се забързва? Дали
има нещо там, някаква награда? Да, има... и тя е едно огромно огледало,
огледало, което отразява същността ти, стигайки до последното стъпало ти
разбираш кой си всъщност. Станал си Някой по време на изкачването, без да си го
поставял като цел. А кой точно си ти - определят именно времето и онези
различни подбуди и взаимоотношения, онези различни "похвати"... Ние
не сме едни и същи през цялото време, ние се променяме постоянно, започнали сме
от едно и също място, по едни и също време и на едно и също ще завършим, но не
по едно и също време, но не като равни! Всеки ще види отражението си в
Огледалото, ще види и отраженията на Другите - на същите онези, с които е
свикнал по Стълбата на времето, без да забележи колко са променени... и колко е
променен той самия! Дано Отражението ти хареса...