Въпрос по литература [Архив]

SmilezZz

02-09-2010, 17:20

Ми не знам..Доброто мисля,че е по-силноо..Но се среща много рядко в днешни дни..
Всеки е обладан от омразата..или пък са заслепени по парите..Те даже не се и сещат,че могат да помогнат на някого..Някои просто се опитват да съборят другия,само и само да са ТЕ добрите..

Иначе намерих едно есе за добротата..
Може да вземеш нещо и оттам..

Днешните измерения на добротата
есе

Какво е добро? Как се прави добро? Дали всички знаем, а дали се интересуваме от това? Поне един човек се е попитал, поне един е разбрал, че днешните измерения на доброто са далеч по-сложни и банални от тези в миналото!

Малко хора се интересуват от тази дума. Тя е станала банална и някак безлична. Загубила е своята сила и магия. В днешни дни хора мислят, че доброто е всичко, което ние смятаме за ценно, благоприятно и полезно, а също и за всичко, което допринася за осъществяването на хуманните цели в този свят. Но то е нещо, което съществува, има смисъл и заема място в нашия живот. То не е идея или предмет, то е нещо идващо от сърцата ни. Доброто е в нас, то се подарява на другия, не се продава или заменя.

Хората са заслепени от парите и славата и са готови на всичко за да успеят. Те са затрупани от своите интереси и амбиции, че понякога не виждат и не осъзнават малкото добро, което им е правено. Днес доброто е само дума, дума, която допринася за нашия лукс. А дали е така?... Измеренията на думата са големи и безсмислени. Всички смятат, че доброто е това - да ти направят услуга, за която да се реваншираш. Но, ако ни остане време и се вгледаме ще видим доброто което прави всеки. Някои хора правят добро без да осъзнават това. Доброто не е нещо сложно, не е услуга която връщаш. Добро е да помогнеш на приятел, да подадеш ръка в нужда без да искаш нищо!... Твоята награда е удовлетворението от извършената добра работа. Ако помогнеш на сляп да пресече улицата, ти вече си сторил една добрина. Ако помогнеш на гладно дете, ти си направил още едно добро. И така малките добрини правят големи неща.

Днешните разбирания и измерения на доброто са далечни от истинското добро. Хората се сещат за добро много рядко. И често забравят за сторената към тях добрина. Малко са хората, които помнят добрините. Обикновено празното и изтъркано ”Благодаря много” върши добра работа за отплата. Но дали трябва да търсим такава? Ако сме направили добро макар и неоценено ние знаем, че то е от сърце, а това е по - важното. Сами да осъзнаем какво е Добро и как да го направим. Защото в алчния и жаден за повече и повече свят рядко се сещамe да правим добро. А доброто е част от нас. Ние сами трябва да сме добри и да напомним на света какво е Доброто!

И макар днес доброто да е само като лепнат за нас етикет, изтъркана фраза или мотив за успех, то си остава в сърцата!!Ние само трябва да го открием! Да го покажем на всички, за да се знае, че имаме сърца и доброто не е останало само помен...

SmilezZz

02-09-2010, 17:54

За нищо..Дано съм помогнала

П.С - намерих едно есе и за злото

Злото е непобедимо
есе

"Да знаеше Ирод, че колкото той е по-силен,
Толкова по вярно, по-неизбежно е чудото”

Йосиф Бродский, “Рождество”, 1972

Преданието разказва, че Ирод наредил да бъдат убити всички младенци във Витлеем и пределите му. Причината – Раждането на Спасителя, който, според легендата, ще отнеме титлата и короната му, ще бъде новият, по кръв и право цар Иудейски. Библията, а и Евангелията изобилстват от примери за насилие. За да спаси народа от Египет, Бог праща изпитания. Проявлението на Божията обич към творението в Старозаветните книги е описано като – превръщане на реките в кръв, нашествия от жаби, на въшки и мухи, мор по добитъка, циреи и гнойни струпеи по телата на хората, порои и град, дъждове от скакалци, мрак от небето, който превръща деня в нощ. Но най-голямото наказание за упорството на фараона и нежеланието му да освободи от робство народа Божи е убийството на всички първородни синове на Египет. Веднага след тази кладница Бог ще нареди на Мойсей “Посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви, от човек до добитък, защото Мои са те“.

Въпросът е, имаме ли нужда от насилие. Е ли насилието най-прекият път към Спасението или Обетованата земя? Ако нашият Господ ни обещава спасение, защо то трябва да бъде на такава цена и за чужда сметка. Отговорът е, че Доброто не може да съществува без Зло. Единствено на фона на мрака човешкото око може да оцени светлината, единствено под заплахата от Дявола, човекът търси Бога. Дяволът и Богът не са два образа на една същност. Те са неизменно сюжетно цяло, без което не е възможен нито един мит, нито една история, без тях на света, Земята или останалите предели на Вселената нямаше да има любов или ревност, измама или възторг.

Дали Бог или Дяволът праща изпитания едва ли ни е съдено да разберем някога. Въпросът, на който непрестанно търсим отговор обаче е – можем ли да наложим мир там, където проблясват шпаги, възможно ли е да проникне лъч светлина, където царства непрогледен мрак, възможно ли е, след като има Бог, вяра или изповед, а и опрощение, с магическа пръчка да премахнем страданието.

Моят отговор е “Не”. Но той не се основава нито на библейските истории за потопа, за мъките на египтяните преди Изхода на Израилевите племена, не се опира на предателството на Свети апостол Петър, не изхожда и от заплахата, че преди Второто пришествие, хората ще възлюбят с цялото си сърце Антихриста, че дори ще приемат за верни думите на лъжепророците. Насилието, болката, а и страданието са единствената сюжетна линия, която прави възможно съществуването на света.

Без противопоставянето на Дявола и Бога не е възможна нито една Обетована земя и нито един Спасител. Ханаан щеше да остане недостъпен за Мойсей и хората му, ако не бяха мъките на Египет, Спасителят щеше да бъде просто един от многобройните пророци, ако не бе върнал Лазар от смъртта.

Насилието е единствената територия, в която човекът е възможен. Болката е единствената, която придава смисъл на търсенето на Бог. Осиротялото сърце на египетския фараон осмисля изхода на народа Израилев. Противопостява мрака на светлината, злото на доброто. Преди да поведе племената през пустинята Мойсей се превръща в проводник на убийство, сам той е вече убиец. В името на Ханаан. Преди да бъде разпънат на кръста и възкресен от пръстта Исус Христос изрича “Не мир дойдох да въздам, а меч”. Неговите идеи го превръщат в политически противник на Рим, Неговата святост го изправя пред смъртта. Във вселената не съществува друго място, което да превърне сина на Мария в Господ освен смъртта. На Земята не съществува добро, което да не е наложено със сила. Проявата на доброто, налагането на вярата, приемането и разпространението на християнството, устоите на юдаизма, а и на Исляма са изтъкани от сила, а не от Съвършенство. Тяхната “жизнена” философия не са духовните пространства отвъд този свят и земните понятия, а тъкмо напротив. Религията ни, вярата ни, същността ни е разпределена по равно между полюсите на доброто и злото, на болката и облекчението. Човек не може да бъде добър въобще. Нещо повече – на Земята не съществува форма, която да направи възможна съвършенството без то да бъде наложено със сила.

Затова и човекът не е добър - също като своя Създател. Не е възможно човекът да обича човека повече отколкото Бог. Ако Бог е способен да убива, способен да убива е и човекът. Ако Бог е способен да спасява, то способен да спаси е и Човекът.

Не е случайно, че първородният човешки син е убиец. Няма гаранция, че и последният човек на тази земя няма да е кръвожаден като изтъкания от злоба, гняв и поучения древен Бог на Израил.

Царството Божие следва Страшния съд, доброто ще възтържествува след мъката, след болката, след страданието. Сред учениците на Христос няма нито един хром, сляп или глух. Нито един апостол не познава болката на свой гръб. Всички те обаче вършат чудеса подобно на своя учител. Сменят страданието с изцерение, мрака със светлина. Извършват това, което е направил Създателят им, разделят света на две половини – здрав и болен, християнин и иноверец, спасен и обречен. Делото на апостолите на Църквата е дело на насилие, на сила, защото промяна е възможна единствено по този начин. Не е случайно, че самият Христос среща страданието едва накрая, на Голгота. Не е възможно Сидхарта да се превърне в Буда, ако не напусне двореца на насладите. Не е случайно, че Мохамед разрушава езическите богове на своето племе, за да наложи монотеистичната вяра в един единствен Бог.

Доброто, красивото, изцерението, а даже и спасението са възможни едва след убождането, болката, страданието, смъртта. В територията между раждането и смъртта не съществува възможност да се твори добро, ако на него не се противопостави злото. В територията отвъд смъртта Бог обещава да възнагради Злото със Съд, а Доброто с Рай. Но Неговият Син твърди “Който пръв вдигне камък”. Войната със злото е обречена. Синът на Девата е разпнат на кръста, Мохамед е обявен за луд, Мойсей умира преди да стъпи в Обетованата земя, Буда се опиянява от човешката болка. Проглежда след нея. Смъртта, ужасът, насилието, страданието превръщат човеците в хуманни същества, а не обратното.

Злото е единственото пространство на Земята, създадена от Боговете. Отвъд доброто и злото, отвъд Дявола и Бога, отвъд Кайн и Авел, отвъд болката няма нищо.

Злото не може да бъде изкоренено. И думата “трябва” няма никакъв смисъл.

Може и нещо оттука да ти свърши работа