View Full Version : Толкова ли е трудно да намеря приятели и компания ?
Ronaldinyo000
02-09-2010, 18:49
Вече съм отчаян и не вярвам, че ще си намеря хора, с които да излизам. Не знам вече късно ли е за мен, но до сега не съм имал компания, а излизането ми на кафе и подобни ми е цяло събитие. Вече съм на 20 и съм студент. Вярвах, че тук поне ще намеря промяната. Е не стана- " мислия невъзможна". Всички си имат приятели, които ги чакат, с които излизат на дискотеки тук-там, а аз нямам и не знам какво е това да имам. Всеки си има собствен живот, където няма място за мен. Като по малък, когато връстниците ми почнаха да излизат - аз много не излизах. Не знам кое беше главната причина за това. Дали това, че не бях от най-богатите, а хората около мен (класа) имаха повече пари и по добро соц.положение. Но през цялото време усещах една изолираност- не знам дали идваше от тях или от мен. Опитвах се да съм в квит поне в училище, но някак си усещах, че съм нежелан. Дори последната година я изкарах на последния чин. А да не говорим колко ми е било зле на празниците. През всички години нещо ме е подтискало и не съм имал приятели. Някои казват излизай насам натам на кафета. Да, ама к'во ще правя сам на кафе. Още повече, че съм станал и не чак толкова контактен. А повечето се държат с мен, все едно не съм човек. На никой нищо лошо не съм направил, но не ми върви никъде. Дори се чудя как ще изкарам студентските години- от университет- в къщи. Другите се сближават, а аз пак оставам по встрани като черната овца.А от родния град съм слушал коментари от някои- че ги е било срам да излязат с мен. Не знам каква е тази омраза към мен . Тук все още никой не ми казвал такива неща, но не знам как да започна от начало. Всеки си има собствен живот- как ще мога да се впиша в обществото. Неискам да се сещам какво ще стане от мен след няколко години... неискам да живея като дивак.
И като закючение се чудя къде се крие целия проблем. Неможе всички да са виновни. Но не знам за какво да се чувствам виновен аз самия. Да съм виновен за това, че все едно не съществувам в този свят. Тук дори не съм говорил за момичета, защото знам , че никой няма да хареса такъв какъвто съм сега- единак. Навсякъде съм пълен аутсайдер.
ivcheto0o
02-09-2010, 19:03
ти не работиш ли ? И от работата принципно се намират приятели.Намери си приятелка,кви са тея глупости 4е никоя няма да те хареса такъв какъвто си...
Много ми е жал за теб.. :o
Ами виж аз съм много по малка от теб
и не знам какво правят студентите
осван дискотеки кафенце ала бала
но бих те посъветвала да се отпуснеш
Никой няма да те съди за тва че си те и
съществуваш, просто не трябва да ти пука
толкова какво мислят другите за теб а да
си живееш кефа.. прави глупости, бъди
отворен, гледай да се набуташ в разговорите
на другите, кани състудентите си на
по кафенце и ти гарантирам че всичко
ще се оправи :)
ПП: Действай бързо че да не се оплетат савсем нещата
БЪДИ НАХАЛЕН
Само това мога да ти кажа..
Като видиш някоя групичка да си говорят отиваш при тях и се включваш в разговора...Не е хубаво като отидеш при тях да почнеш да говоиш по някоя твоя си тема...Слушай те за какво говорят и като добиеш представа и започваш да коментираш...изразявай мнението сии, пускай базици.НЕ се сдухвай....Или пък може да започнеш разговора със "Закво си говорите" или "Какво обсъждаме сега"...И така те ще свикнат с тебе...
Само не съм съгласна със fogdog за това да ги каниш на кафе...Още е мн рано..Представяш ли си някой с когото не си говорил идва и те кани на кафе...Мисля ,че много малко хора биха се съгласили...Инече по натам може да...
И това е от мен... Надявам се да съм помогнала.. Успехх
dan40123
02-09-2010, 20:09
нацепи си една чубрица ако ме разбираш (ако темата е напълно сериозна) остави мозъка си в почивка малко и отпусни малко аванс на интуицията си и просто бъди дружелюбен
Виж сега приятел,повечето хора,които са като тебе се комплексират от външният си вид и от ниското самучувствие се появява това поведение на аутсайдер.
Можеш да ми изпратиш няква снимка на лична..Самочувствието се гради чрез външен вид(голяма част).Нали знаеш че както ти се виждаш,така ще те виждат и другите ;)
Пиши ми на лична :)
lisankata2
02-10-2010, 05:30
Споко, и аз съм била така. Сега имам повече приятели, отколкото ми трябват. Нищо против, да те изведем с нас някой път. :)
moisture
02-10-2010, 06:11
Аз също нямам компания.Имам приятели,с които излизам и ми е мн яко,но си нямам компания.Еми незнам.
А ти от къде си и къде си студент
sunstreet
02-10-2010, 08:10
Сега....забравяш какъв си бил досега (всмисъл не качествата ти, а мисълта че си аутсайдер). Спираш да мислиш, че си нещо по-малко от другите и вървиш с високо вдигната глава. Тези, където ги е срам от теб - да не им обръщаш внимание. ( пък де да знаеш може да ти завиждат, че си по-хубав) И следваш по-горните съвети - отиваш в някоя групичка - говориш си с тях - проявяваш чувство за хумор. :) :)
Айде, късмет.... :P
sladur4etyYy
02-10-2010, 11:32
ВДИГНИ СИ САМОЧУВСТВИЕТО!!! много ясно, че като идеш при някой с мисълта колко си нехаресван и досаден и заоговориш с едва доловим, треперещ гласец, няма да привлечеш внимание, или поне не в положителна посока! трябва да си промениш нагласата.
SmilezZz
02-10-2010, 13:04
ВДИГНИ СИ САМОЧУВСТВИЕТО!!! много ясно, че като идеш при някой с мисълта колко си нехаресван и досаден и заоговориш с едва доловим, треперещ гласец, няма да привлечеш внимание, или поне не в положителна посока! трябва да си промениш нагласата.
така е..
Най-важното е да си има самочувствие..
Иначе включи се и ти в разговорите..Покани ги да правите нещо и така..
Успех :-)
ilkoto25
02-10-2010, 15:48
Така си е трябва да имаш самочувствие дори и да е без покритие не е важно.В днешно време никои не харесва умните така че дори и да си умен знаи си го само ти.Заговаряи се с по важните персони намерете общи интереси.Почни да се зближаваш с тях не деи да стоиш на едно място ако не те искат ходи при другите класове.Така твоите ще разберът че не си толкова как да го кажа ъъъъ ... да и ще станете приятелчета.
1n5ub0rd1na73
02-10-2010, 16:14
Вибрираш на по-голяма честота и си за по-възвишени неща според мен.
Ronaldinyo000
02-11-2010, 10:14
Не знам от къде да започна. Някои казват да отида на заведение. Но не знам к'во ще правя сам там. А и малкото познати си имат собствен кръг от приятели, а аз к'во ще правя като натрапник. :(
xXTOXiCXx
02-11-2010, 11:23
Като някой от познатите ти заговори нещо за излизане подметни нещо от сорта на "Ей,има ли ясто и за мен" или де да знам...
И ако излезете се старай да им се харесаш...дръж се естествено,изказвай мнението си.,
Ако ли не - просто набележи някой и започни да общуваш повече с него,излезте и.. така ;дд
Бтл., тъп въпрос,но от къде си :)
Ronaldinyo000
02-11-2010, 15:36
Колкото и да съм се опитвал, тези "познати" си имат собствен живот и винаги са ме режали. С една дума ми показват къде ми е мястото. На мен никой не ме има за човек. Не изглеждам зле, напротив добре изглеждам, строен съм, но нещо ме комплексира и толкова години немога да си намеря хора. Убеждавам се, че в моя малък град няма какво ново да видя. Ако има възможност да се махна ще е най-добре. Може да не е хубаво т'ва дето ще кажа, но в град, където не ме имат за човек няма смисъл да си пропилявам живота.
Мисля,че проблемът тук е,че си се обезкуражил... трябва да имаш повече вяра,а не да казваш,че нищо не става и че нямаш приятели ;)
Ronaldinyo000
02-12-2010, 09:33
Това е , най-голямия проблем е, че не е имало момент от живота ми, който да е различен от сегашния. Дори не знам как да действам.
Ами започни с метод проба/грешка :)
Намери си хоби, най-добре някой спорт, нещо което правиш добре и може да се практикува в колектив. Стани добър в него, ще спечелиш уважението на околните. Бъди уверен, но никога нахален. Поработи върху тялото си. Бъди активен в каквато и да е посока, защото бездействието е най-големият ти враг.
karakostad
02-12-2010, 21:03
Вярно намери си занимание, работи там където си не си добър. Например ако си слаб- заякни и т.н.
Никога не е късно, но след няколко години може и да стане. За това опитай се да промениш начина си на живот.
Чуй тази песен и дано след няколко време бъде просто спомен за теб.
http://vbox7.com/play:3edbad40
Трябва да изключиш и забравиш какво е било преди, иначе те очаква същото. Не мисли негативно, започни да се запознаваш с нови хора, винаги има някой с твоите интереси. Казваш си, че ни ти пука, просто все едно досега е било така. В крайна сметка, това ти е шанса да започнеш на ново и на чисто, без да те познават. ;)
liim0nka
02-13-2010, 10:26
всичките мнения до тук би трябвало да са ти от полза.А има ли нещо в характера ти, което да ги отблъсква как мислиш?
Ronaldinyo000
02-13-2010, 10:48
всичките мнения до тук би трябвало да са ти от полза.А има ли нещо в характера ти, което да ги отблъсква как мислиш?
По принцип не съм много контактен- а това отблъсква всички по принцип. Особено с непознати трудно заговарям пръв. И не знам т'ва как да го променя.
samoleta111
02-22-2010, 20:28
Съдба като моята, но преди да правиш нещо, намери начин да бъдеш по контактен, това трябва да е първата ти е стъпка. Без нея нещата трудно биха се променили.
speedemon5
02-22-2010, 22:37
Един странен съвет,но много полезен и който засега върши работа при мен усмихвай сеМоже да ме помислиш за луд,как така като съм толкова тъжен да усмихвам.Върви с високо вдигната глава по улицата,ти си уникален и се усмихвай. http://www.lover-bg.com/38/ Прочети това.Повярвай ми научиш ли се как да се усмихваш ще ти се дигне много самочуствието :-D
хах човече на 17 съм имам много приятели,но не ги чуствам такива...Тоест дори и да имаш приятели понякога чуството е същото :)
stealthyGirl
02-23-2010, 11:49
БЪДИ НАХАЛЕНМ'то и това си е тактика... Определено повече се лансират нахалните, дето са досадни на всички отколкото срамежливите. Което е тъпо, ама е като физичен закон - не го оспорваш, просто е така.
Бтв аз съм имала подобен проблем, ама до 5-ти клас да кажем, не че и тогава не съм имала приятели- имах 1 де, ама както и да е. Та моята тактика беше сама да се уверя, че не съм "невидима" и, че мога да променя живота на другите с присъствието си. Заговарях ги. И дори като ми отговарят си мислех "Ето, промених поне частица." И бях сигурна, че един ден ще спра да си повтарям такива налудничави неща 8-) и ще се държа като нормален човек. И този ден дойде бързо, но си бях постоянна със самоубежденията. :) Сега осъзнавам колко добро съм си направила тогава и колко си е заслужавало усилията. И знай никога не е късно! Започвай веднага с налудничавите мисли! 8-)
KumchoValcho
02-23-2010, 13:10
Не си сам. 8-)
Както казаха по - горе - бъди нахален. Аз като почнах в нов клас и почти никой не познавах, аз отидох при няколко момичета, които не познавах, и тръгнах да вървя с тях. Сега може да не сме най - добри приятелки, но все пак има ской да излизам и да говоря.
thelover3
01-31-2012, 17:40
На теб първо ти липсва самочувствие. Без него няма да стане това, което искаш. http://zlatil.com/2010/09/10-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%B8%D1%88-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%80%D 0%B5%D0%BD%D0%BE/
http://evropea.com/selfesteem.html
Поработи върху самочувствието си, после по-нататък.
Трябва да си общителен и смел. Не бива да се притесняваш да отидеш при другите и да се включиш в техния разговор. Все ще намериш някого с интереси като твоите. За целта трябва да говориш с хората, да ги опознаеш. А пък за това трябва да си общителен и да не ти пука много какво ще стане. Да...знам на думи е МНОГО лесно, но това е положението. В началото ще ти е трудно просто да отидеш и да се запознаеш с някого, да запачнете да ги говорите на общи теми, но ще свикнеш. Наистина е много гадно да си студент и да не можеш да излезеш е никого и да няма с кого да отидеш на дискотека. Затова опознай хората, виж кой ти допада, обърни внимание на тези, които ти допадат. Но първо поработи върху самочувствието си, защото от това, което прочетох разбирам, че нямаш НИКАКВО самочувствие и самоуважение, а това определено влияе на околните. Т.е. те те възприемат така, както и ти себе си. Просто отиваш при някого, заговаряш го(да не ти пука какво ще стане) и го питаш някакви общи неща. Не бъди натрапник, но не стой изолиран. Това е ужасно и ти сам го знаеш, така че действай. Да се върна към темата. Говори с другите, отиди при тях, чуй за какво си говорят и просто говори с тях на техните теми. Не е толкова сложно. След като ги опознаеш, ги покани да излезете някъде и така. Да обобщим: трябва ти самочувствие, бъди по-общителен и всичко ще се оправи. Успех :)
distance
02-01-2012, 07:42
Какво да ти кажа, мой човек... и аз съм в същото положение. Не знам вече как да го нарека, съдба може би. В старото ми даскало имах приятели, но тогава не ги оцених. И кво, щукна ми на тъпата глава да съм се местила. Преместих се, в момента съм без грам приятели. Вече започвам да се депресирам, не знам какво да правя и аз...такъв е живота.
Но все пак, не се отчайвай, бъдещето е пред теб. Шансове за запознанства, евентуално ако си на общежитие, може оттам. Или ако се хванеш някъде на работа...