brymbazyk
02-09-2010, 23:36
С приятеля ми на 14-ти правим 2 години!Не съм захласната по празника,всъщност никак даже не го обичам понеже не може да има ДЕН на любовта,като обичаш обичаш всеки ден,но така се стекоха нещата :) Та....нали знаете след толкова време идеите се изчерпват и става все по трудно да изненадаш половинката си!Не обичам баналните неща като пъзел,снимка на чаша и така нататък!Написах му стихотворение и тази вечер се регистрирах тук за да ви го покажа и да ви помоля за мнение!Приемам критики и предложения,но все пак имайте предвид че ми е за пръв път :oops: Извинявам се ако съм допуснала грешки към форума,но и това ми е за пръв път :) Ето и текста:
Любов-ти ме научи да познавам
Любов-даряваш всеки Божи ден
Любов-научи ме да вярвам
И да копнея аз за нея днес след ден!
Усмихнеш ли се-идва пролетта....
Красива,слънчева,изпълнена с надежда!
Сълтите ти ме хвърлят в тъмен затвор,
Без капка жал,без капка нежност!
Съдбата срещна ме с очи,по красиви от звездите
Те нощем бдят над моя сън и пазят ме от злите сили!
А щом утрото погали ме със своите лъчи,
Не звезди търся,а най-карсивите очи!
Мъжката ти сила ме закриля,
Нежната ти обич,прави ме щастлива
Шегите ти хапливи,усмивката ми вадят всеки път,
А щом ядосам се,милия ти поглед ми връща пак светът!
Топлината на ръцете ти ме кара да се чувствам най-желана
От дъха ти ме побиват нежни тръпки!
Туптящото ти сърце,близо до моето
Изпълва ме с......живот!
И ето...мина се година,втората и тя се изтърколи,
А моята любов все по пламенно гори,гори...
Не мога ден без твоя глас,не мога миг без твоя смях,
Не виждам светлина без твоята любов,изчезва света....
благодаря за вниманието ако някои изобщо ми обърне такова :)
Любов-ти ме научи да познавам
Любов-даряваш всеки Божи ден
Любов-научи ме да вярвам
И да копнея аз за нея днес след ден!
Усмихнеш ли се-идва пролетта....
Красива,слънчева,изпълнена с надежда!
Сълтите ти ме хвърлят в тъмен затвор,
Без капка жал,без капка нежност!
Съдбата срещна ме с очи,по красиви от звездите
Те нощем бдят над моя сън и пазят ме от злите сили!
А щом утрото погали ме със своите лъчи,
Не звезди търся,а най-карсивите очи!
Мъжката ти сила ме закриля,
Нежната ти обич,прави ме щастлива
Шегите ти хапливи,усмивката ми вадят всеки път,
А щом ядосам се,милия ти поглед ми връща пак светът!
Топлината на ръцете ти ме кара да се чувствам най-желана
От дъха ти ме побиват нежни тръпки!
Туптящото ти сърце,близо до моето
Изпълва ме с......живот!
И ето...мина се година,втората и тя се изтърколи,
А моята любов все по пламенно гори,гори...
Не мога ден без твоя глас,не мога миг без твоя смях,
Не виждам светлина без твоята любов,изчезва света....
благодаря за вниманието ако някои изобщо ми обърне такова :)