make_you_mine
02-09-2010, 23:48
И вървя аз,все сама из тая жестока суета...
срещам хора най-различни,които се мотаят ей-така...
губя се и се намирам в липсата,
която е надълбоко в мен..а може би обичам да съм сама ?
Сред хора съм,но самотна надълбоко...
Пътувам често..срещам много люде с различни съдби..желания и загуби..с различни виждания..
И все не мога да намеря ''своя човек''.. А може би просто го няма ? Може би трябва да спра да го търся...
Защото каквото и да правим едно си е вярно-сами се раждаме,сами живем,сами умираме,а в това време някакви хора
просто ни се пречкат.. може би в това се състои красотата ? Може би така израстваме ?
Винаги съм на път..винаги устремена към нещо..винаги се появява нещо,за което да се боря..малко време имам за самата себе
си..а може би трябва да си отделям повече ?
На кръстопътища се оказвам често и не претендирам,че винаги вземам най-правилното решение..но нали затова сме се родили,
за да се учим ? Вървя и вървя и не се умарям..търся себе си,търся осъществяването на намеренията си,търся другата си изгубена
част..сигурно някога ще ги намеря..
Пробвам най-различни неща..обичам разнообразието..надявам се някога да стигна до някакво прозрение,което ще ме накара да
успокоя вечно търсещата и искащата си душа..защото за мен винаги има още и винаги има какво да желая..дали някога ще усетя
спокойствието ? А може би това ще се случа като умра..?
И ето..пак съм на път..ще търся своето място,докато съм жива..ще търся своето точно призвание и точния човек,когото да
обичам..а в същото време ще се радвам на това,с което се срещам и нещата,които осъзнавам..
Призванието си донякъде го знам..отдадена съм на музиката и на поезията,на психологията и на изкуствата като цяло..
Но какво точно ще правя с тези неща мога да дефинирам малко по-късно..
Знам,че обичам радостта от досега с живия свят..и сега съм жива..дишам..боря се..падам..ставам..продължав ам..на нищетата
не се давам..и заявявам..че за нищо не ще съжалявам..
:)
срещам хора най-различни,които се мотаят ей-така...
губя се и се намирам в липсата,
която е надълбоко в мен..а може би обичам да съм сама ?
Сред хора съм,но самотна надълбоко...
Пътувам често..срещам много люде с различни съдби..желания и загуби..с различни виждания..
И все не мога да намеря ''своя човек''.. А може би просто го няма ? Може би трябва да спра да го търся...
Защото каквото и да правим едно си е вярно-сами се раждаме,сами живем,сами умираме,а в това време някакви хора
просто ни се пречкат.. може би в това се състои красотата ? Може би така израстваме ?
Винаги съм на път..винаги устремена към нещо..винаги се появява нещо,за което да се боря..малко време имам за самата себе
си..а може би трябва да си отделям повече ?
На кръстопътища се оказвам често и не претендирам,че винаги вземам най-правилното решение..но нали затова сме се родили,
за да се учим ? Вървя и вървя и не се умарям..търся себе си,търся осъществяването на намеренията си,търся другата си изгубена
част..сигурно някога ще ги намеря..
Пробвам най-различни неща..обичам разнообразието..надявам се някога да стигна до някакво прозрение,което ще ме накара да
успокоя вечно търсещата и искащата си душа..защото за мен винаги има още и винаги има какво да желая..дали някога ще усетя
спокойствието ? А може би това ще се случа като умра..?
И ето..пак съм на път..ще търся своето място,докато съм жива..ще търся своето точно призвание и точния човек,когото да
обичам..а в същото време ще се радвам на това,с което се срещам и нещата,които осъзнавам..
Призванието си донякъде го знам..отдадена съм на музиката и на поезията,на психологията и на изкуствата като цяло..
Но какво точно ще правя с тези неща мога да дефинирам малко по-късно..
Знам,че обичам радостта от досега с живия свят..и сега съм жива..дишам..боря се..падам..ставам..продължав ам..на нищетата
не се давам..и заявявам..че за нищо не ще съжалявам..
:)