View Full Version : Сладкодумието :D
Привет, хора :P
От доста време насам ме мъчи една мисъл. В ежедневието си срещам вскакви хора - кои по-весели, кои по-намръщени, кои резервирани, кои странни, кои досадни.. И това кой към коя група ще спадне зависи от начина, по който се показва в обществото. Но малко се отклоних от темата.
Последните години много се промених, дори не осъзнах кога от тази,която все говори и забавлава другите се превърнах в тази,която слуша и се смее на смешките на другите. Изчерпах ли се? Защо не ми идва наум какво да кажа? Забравих да общувам , само за да си проветрявам устата и сякаш мога да говоря само с най-близките си приятели. Забравих как да се сприятелявам с хората, да ги разпитвам за техния живот. Та какво общо има сладкодумието?: Как така на някои хора им върви в правилния момент да извадят текст от песен от главата си например? или някъв ироничен израз? лека закачка? Защо забрвих как да се изразявам? :/ :(
Проблемът ти е, че много мислиш. Представи си, че ходиш по тротоара.. нали не си мислиш 'сега ще си вдигна десния крак, после левия, десния левия, тука ще сляза от тротоараа, ще се огледаам'... някак си всичко това става без да го мислиш - от самосебе си?
Сега пробвай това с общуването.
semantics
02-11-2010, 14:54
Сладкодумието няма нищо общо със случая, който споделяш. Избирам да напиша "случай", вместо "проблем", защото по всяка вероятност си втълпяваш.
Възможно ли е, според теб, някой от твоето обкръжение да е особено "сладкодумен", както ти се изразяваш, да си "впечатлена" от него и да си си изградила комплекс?
Защото това е моята хипотеза. Случаен подбран ли е примерът ти с "текст на песен" или "ироничен израз"?
При всички случаи machoka е прав да казва, че много мислиш.
BlackWings
02-11-2010, 16:06
Не си забравила нищо , просто много се впрягаш.
Намерила си нещо като недостатъче в себе си , което като си започнала да чоплиш е станало по-голямо , и сега само за това мислиш , може би без да осъзнаваш че точно това ти пречи. Не се мъчи насила да бъдеш оратор , комик , сладкодумец , всичко ще се случи от само себе си.
semantics, точно така се случи: имах си аз две най-добри приятелки (не че сега ги нямам същите), но бях свикнала аз да съм центъра някак си,бяхме едно цяло и се възприемахме така. Те и двете някак си ме слушаха, когато съм им давала съвети по-скоро са се обръщали към мен, за каквото и да става въпрос аз съм го организирала, с 2 думи- аз бях активната (тва не значи, че те са някакви смотли).Та от известно време обаче едната излезна от черупката си, почна да поддържа лично контакти с адски много хора, запозна се с цялото училище, всички я имат за много готина и тя е такава вдействителност, просто досега не се беше показала в тази си светлина на всички.Е, това обаче преобърна реда в отношенията ни - тя почна да се цепи от мини-групичката.И е щастлива, в очите ми изглежда успешна,сякаш откри себе си и е в хармония с вътрешния си свят.Кофти ми е. Знам, че не трябва да го приемам така, но ми е тъжно и напоследък загубих доста приятели.
machoka, като го четеш изглежда лесно и естествено, но повярвай ми, ми е много трудно да не мисля. Като видя някой и след 'как си' 'к'во стаа' ако няма нищо интерсно да се хвана мисля последно кво съм чувала за тоя човек, някакъв модел съм си изградила..
Малко дълго стана. Благодаря ви много за съветите, беше полезно да си споделя мислите:)
Swinkenhoffer
02-11-2010, 16:59
Не си мисли, че непременно трябва да общуваш с всеки, когото видиш... сигурно много хора ме смятат за абсолютно дърво, но това не е защото съм малоумна, а понеже не виждам какво мога да си кажа с тях, нямаме допирни точки, общи интереси, бля-бля... или просто са тъпи, а защо не и твърде умни за мен? :-|
Когато срещнеш сродна душа, обикновено приказката тръгва от самосебе си.
Съгласих се с пор, само заменям "сродна душа" с "твой човек".)
AcrossYourFace
02-11-2010, 17:26
Промяната у хората е нещо нормало и неизбежно. Е, изглежда и при тебе настъпила, както ти самата каза, но така и при останалите. Не очаквай всичи да заемат една и съща позиция в обществото и в колектива цял живот. Някои ще се променят в положителна насока, а други е не чак толкова. Така че търси грешката в себе си.
Не мога да ти дам съвет какво да правиш, защото ще е глупаво и банално.
Просто се вгледай в себе си и сама ще разбереш : )
Гадното е, че съм изнервена от цялата ситуация и съм груба с околните, и тука вече се завъртам в порочния кръг: губя контакти->лошо настроение, с което създавам предпоставки да загубя още контакти.
Не знам откога започнах да се държа така.. арогантно (звучи ужасно), даже не се обаждам на никого, все едно никой не ме интересува,така изглежда отстрани. И при положение, че всичко това ми е ясно, не знам как не мога да се справя със ситуацията и да се успокоя.. просто може би се смятам за прекалено силна, изградила съм и такъв имидж и наистина умея да си помагам сама.
Обаче ми дойде в повече.Ако ме видите едва ли би ви минало през ума, че аз съм създала тази тема, тъй като поддържам привидно всичко да си е както преди(а си имам доста познанства).И за да не развалям този театър съм споделяла кви неща са ми в главата само с един човек, той обаче не ми помогна.Не съм свикнала да задържам емоции в себе си, затова писах тук и мисля, че мненията и предложенията ви ще са ми от полза:]
Swinkenhoffer
02-11-2010, 17:31
Е, не може да общуваш с някой очевиден кретен, само за да го чакаш да каже "нещо". То, общуването, си е двустранен процес. 8-) Не искам да излезе, че съм против разнообразяването на кръга от приятели/познати с най-различни индивиди, даже напротив, но не ми се вярва, че има човек, който може да комуникира с абсолютно всякакви.
PainMonopoly
02-13-2010, 12:08
Не разглеждай промяната като негативна, може да е за добро.
Не си мисли, че непременно трябва да общуваш с всеки, когото видиш... сигурно много хора ме смятат за абсолютно дърво, но това не е защото съм малоумна, а понеже не виждам какво мога да си кажа с тях, нямаме допирни точки, общи интереси, бля-бля... или просто са тъпи, а защо не и твърде умни за мен? :-|
Когато срещнеш сродна душа, обикновено приказката тръгва от самосебе си.Съгласен.
TheNewReligion
02-13-2010, 20:27
Не си мисли, че непременно трябва да общуваш с всеки, когото видиш... сигурно много хора ме смятат за абсолютно дърво, но това не е защото съм малоумна, а понеже не виждам какво мога да си кажа с тях, нямаме допирни точки, общи интереси, бля-бля... или просто са тъпи, а защо не и твърде умни за мен? :-|
Когато срещнеш сродна душа, обикновено приказката тръгва от самосебе си.
Абсолютно. И аз съм имала подобен "проблем", но в последствие осъзнах написаното горе.