ANTIHUMAN
02-11-2010, 15:26
Вече всичко заменям
душата , сърцето , дори очите си.
Да стана невидим, поне за миг.
Да не изпитвам вина, поне един час.
Да не плача, всеки ден.
Да не стоя на прозореца тъжен, смутен.
Заменям и мислите си
за малко сълзи, но от радост.
Давам живота си само за една вечер.
Вечер в която ще Ви кажа всичко
съвсем, честно, до болка откровен
но нека да бъдете и Вие така с мен.
Под наем давам сълзите си
които не спират да текат от моите очи.
Давам и устните си които
така ловко лъжат, че никога не личи.
Вечер винаги съм се страхувал най-много
от лошите мисли, от вкуса на солените сълзи.
Не искам вечер, детето в мен отново да се роди
и да плаче и да вика:
,,Сърце – завинаги спри.
Душа – днес замълчи.
Сълзи – не капете по лицето ми като порой.
Мисли – оставете ме за миг в покой.’’
душата , сърцето , дори очите си.
Да стана невидим, поне за миг.
Да не изпитвам вина, поне един час.
Да не плача, всеки ден.
Да не стоя на прозореца тъжен, смутен.
Заменям и мислите си
за малко сълзи, но от радост.
Давам живота си само за една вечер.
Вечер в която ще Ви кажа всичко
съвсем, честно, до болка откровен
но нека да бъдете и Вие така с мен.
Под наем давам сълзите си
които не спират да текат от моите очи.
Давам и устните си които
така ловко лъжат, че никога не личи.
Вечер винаги съм се страхувал най-много
от лошите мисли, от вкуса на солените сълзи.
Не искам вечер, детето в мен отново да се роди
и да плаче и да вика:
,,Сърце – завинаги спри.
Душа – днес замълчи.
Сълзи – не капете по лицето ми като порой.
Мисли – оставете ме за миг в покой.’’