SuNsHiNe6
02-11-2010, 16:33
Здравейте :) , преди няколко дена правих презентация за наркотиците и сметнах, че би било добре повечето тийнейджъпи да са добре информирани какво представляват наркотиците и вредите от тях, преди да посегнат към използването им.Ако темата се повтаря, заключете я.
ХЕРОИН
История и употреба
Хероинът спада към групата на опиатите.
От семената на опиевия мак се получава смолист сок, наречен опиум. Опиевият мак се отглежда предимно в страните от Средния и Далечен Изток – Афганистан, Иран, Пакистан, Лаос, Мианмар, Тайланд и др. От опиума се извлича морфин, а от него след химическа реакция (ацетилиране) се получава хероин. Хероинът е запазена марка на компанията Байер за диацетилморфин, и е представен за използване през 1898 година с надеждата, че ацетилирането на морфиновата молекула ще редуцира страничните ефекти, със запазване на неговата ефективност по отношение на подтискането на кашлицата и засилване на противоболковата му активност. По същата схема – ацетилиране на салициловата киселина, само една година след това е създаден и аспирина от същата компания. Съдбата на двете субстанции обаче е била коренно различна. Поради много добрата маркетингова стратегия и бърза дистрибуция в първите години след появяването на пазара, хероинът е бил на път да измести морфина в лечението на болката. Когато става ясно, че подобно на морфина, води до психическа и физическа зависимост, след дълга серия от нормативни актове, хероинът е бил забранен от закона.
Характеристика
Чистият хероин е бял прах. Продаваният на улицата наркотик съдържа различно количество от веществото и в зависимост от примесите има мръснобял до тъмнокафяв цвят.
Форми и начини на употреба
Хероинът може да се пуши, да се смърка, да се вдишва при нагряване на фолио. Най-предпочитано и разпространено е венозното инжектиране, поради по-бързия ефект. Венозното инжектиране води след себе си много опасности – възпаления на вените и тъканите около мястото на инжектиране. Венозното приемане рязко покачва вероятността за предаване на кръвнопреносими инфекции – СПИН, Хепатит В, Хепатит С, поради използването на общи или вече употребявани прибори за инжектиране – игли, спринцовки, капачки.
Опиатите действат чрез свързване със специфични рецептори на невроните, разположени в Централната нервна система и Периферната нервна система. Опиатните рецептори биват три основни типа – м, к и б.
Ефекти и признаци на употреба
Първото приемане на хероин най-често е придружено с неприятни ефекти, като гадене, повръщане и прилошаване.
Физиологични ефекти – лицето и кожата са бледи и сухи, устната лигавица пресъхва, зениците се стесняват. Дишането се забавя, липсва усещане за болка. Появява се запек и микционни смущения (затруднения в уринирането).
Психични ефекти – непосредствено след венозното инжектиране се наблюдава усещане за прилив на топлина, еуфория, удовлетворение и повишена енергия - т.нар. вълна (“кик”) – чувство, оприличавано на сексуален оргазъм, продължаващо до няколко минути. При другите начини на употреба чувството на удоволствие и благополучие настъпва малко по-късно и не е толкова интензивно. Следва фаза на спокойствие, отпуснатост и сънливост.
Последици при продължителна употреба
Физиологични последици – общо намаляване на защитните сили на организма, преди всичко срещу инфекциозните болести. Загуба на апетит, което води да рязко спадане на теглото, в някои случаи и до кахексия. Инжектирането може да предизвика възпаления и абсцеси на крайниците. Вените могат да се подуят, втвърдят или запушат, което нарушава кръвоснабдяването. Инфекциозният процес може да предизвика сепсис, което е животозастрашаващо състояние, засягащо сърце, бъбреци, бели дробове и други вътрешни органи. Сексуалното желание и възможности рязко намаляват. Менструацията при жени става нередовна или често спира.
Психични последици – преобладават отрицателни емоции или безразличие към всичко и всички. Действията и усилията предимно са насочени към доставяне на наркотика, а контактите се ограничават в кръга на употребяващите. Наблюдават се нарушения в паметта, в способностите за концентрация и в интелектуалната сфера.
Социални последици – появяват се конфликти в семейството, работата и училището. Често се достига до закононарушения и проблеми с полицията.
Зависимост
Като всяко вещество от групата на опиатите и хероинът твърде бързо води до физическа и психическа зависимост. Зависимост не може да се развие след 1-2 опита, но системната употреба на веществото със сигурност ще доведе до появяването й. След това влечението става много силно, постепенно се появява необходимост от покачване на дозата (повишаване на толеранса).
Абстиненция
Абстиненцията се появява от 4 до 12 часа след приема на хероин при зависими лица. Появяват се спазми и болки в ставите и мускулите, обилно изпотяване, настръхване, треперене, редуване на топли и студени вълни. Наблюдава се обилно сълзене от очите, зениците са разширени. Кръвното налягане се повишава. Появява се разстройство, гадене и повръщане. Абстиненцията води до напрежение, тревожност и мъчително безсъние.
Предозиране
Приемането на свръхдоза хероин води до сънливост, пълна загуба на съзнание - кома или смърт. Кожата е бледа и влажна със синкав оттенък, зениците са тесни като главичка на карфица и не реагират на светлина. Дишането е забавено, става повърхностно или спира напълно. Изходът от свръхдозата зависи от количеството на приетия хероин, от примесите в него, от степента на предварително увреждане на организма, както и от своевременното повикване на спешна медицинска помощ.
Амфетамини
Други названия
Амфи, амфитеатър, амфетки, афи, спийд.
Произход
Започват да се използват през 20-те години на миналия век. В първите години на използване са предписвани при депресивни състояния и като средство за отслабване, като аерозол против хрема и настинка, за лечение на епилепсия.
Начин на приемане
Най-често се поглъщат като таблетки или капсули, пушат се примесени с тютюн или канабис, вдишват се през тръбичка или навита на руло банкнота. Обикновено това са малки, ярко оцветени таблетки, съдържащи приятни ароматизиращи добавки, които им придават вкус на бонбончета (с произтичаща от това измамна прадстава за безвредност). Рядко се инжектират.
Пряко въздействие
Превъзбуда с усещане за енергичност, бодрост, самоувереност, прилив на сила, дори мощ, бързина и точност на ума, висока инициативност, приповдигнато настроение. Подтискат чувството за умора.
Рискове
Независимо от начина на приемане, ефектът е мощен и настъпва бързо. Големите дози могат да предизвикат безпокойство, колебливост, параноя. Нарушенията в режима на сън и хранене могат да понижат имунитета на организма. Много характерни за този род стимуланти са острите психически разсройства, известни като амфетаминова психоза. Според специалистите психозите от амфетаминов тип включват много от съществените симптоми на шизофренията, което прави тези две различни по произход състояния трудно разграничими. Обикновено амфетаминовите психози отшумяват за няколко седмици след спиране на дрогата, но някои симптоми могат да се появяват и по-дълго. Толеранс към ефектите на амфетамините се развива бързо. За запазване на желаните еуфорични усещания употребяващите започват да приемат веществото по-често, сменят начина на приемане, напр. от гълтане и смъркане на пушене и инжектиране, или увеличават количествата.
Преки физиологични и психични ефекти
Въздействието продължава около 6 часа. Съпроводено е от:
• Сухота в устата
• Разширени зеници
• Повишено кръвно налягане
• Ускорен пулс
• Повишена температура
• Учестено дишане
• Прилив на енергия
• Бърза и ясна мисъл, разговорливост, самоувереност, издръжливост
• Цялостно усещане за благополучие
• Високи спортни резултати
• Сериозна загуба на тегло
• Необратими увреждания на кръвоносните съдове в мозъка
• Инфекции (при инжектиране)
Продължителната употреба води до:
• Формиране на психична зависимост, особено при пушене и инжектиране
• Безсъние, лесна възбудимост
• Загуба на апетит и намаляване на теглото с 10 - 15 кг
• Гадене, повръщане, диария
• Кожни обриви и инфекции
• Повишено кръвно налягане, сърдечна аритмия
• Увреждане на мозъчни клетки
• Параноидно състояние, мании за преследване, депресия, безпокойство, тревожност
• Суицидни нагласи
• Психотични симптоми, които могат да прераснат в агресия
• Халюцинации
Типичната възраст на употреба на амфетамини е младежката. Често стремежът е да се повишат физическите, творчески и интелектуални постижения. Особено популярни са при продължителни купони, танци, при интензивни периоди на работа и обучение.
КОКАИН
История и употреба
Кокаинът е стимулант с голям потенциал за зависимост. Той е един от най-старите известни наркотици – злоупотребата с него датира повече от 100 години, а листата на коката се използват от хиляди години. Чистият кокаин е извлечен от листата на храста Еrythroxylon coca, за първи път през средата на 19 век от химика Гедке и е наречен еритроксилин. Храстът расте основно в Перу, Колумбия и Боливия. И до днес част от местните жители дъвчат редовно нейните листа, за да преодолеят студа, лесната уморяемост и другите въздействия на голямата надморска височина и студения климат. През ранните години на миналия век кокаинът е главният стимулант, който се използва в елексири и тоници за лечение на болести от най-различно естество.
Характеристика
Кокаинът представлява фин бял прах. Често в уличния кокаин могат да се наблюдават и различни примеси.
Форми и начини на употреба
Кокаинът има две химически форми – хидрохлоридна сол и “свободна база” (freebase). Хидрохлоридната сол на кокаина е прахообразна и основните начини на приемане са смъркане, венозно инжектиране, пушене, втриване в мукозни тъкани, напр. венците. Класическият, и най-разспространен начин на приемане си остава смъркането. Крек е уличното име на “свободната база” (freebase) на кокаина, която е преработена форма на прахообразния кокаин хидрохлорид в субстанция, която може да се пуши. Името идва от звука, който се чува при пушенето на крека. Ефектът от пушенето се появява моментално и е много кратък – по-малко от 10 секунди. Наблюдава се комбинирана употреба на кокаин или крек с хероин – “speedball”. Едновременното приемане на кокаин и алкохол води до получаването на съединението кокаетилен, който има по-дълго време на действие в мозъка и е по-токсичен от двете вещества поотделно. Рискът от внезапна смърт при тази комбинация е повишен многократно.
Ефекти и признаци на употреба
Физиологични ефекти - включват разширение на зениците, ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане, на телесната температура, апетита е намален. Съществува опасност от хипертонична криза, мозъчен кръвоизлив, епилептични гърчове, остра бъбречна недостатъчност.
Психични ефекти - появяването и продължителността на ефекта от кокаина зависи от начина на употреба. Колкото е по-бърза абсорбцията на кокаина, толкова ефекта е по-интинзивен и по-кратък. Ефекта при смъркане е със сравнително бавно начало и продължава 15 – 30 минути, докато при пушенето започва по-бързо и продължава 5 - 10 минути. При приемането на кокаин, употребяващия се чувства еуфоричен, енергичен, разговорлив, контактен, в добро настроение. Той усеща повишена чувствителност към зрителни, звукови и тактилни дразнители. Временно се намалява нуждата от храна и сън. Голяма част от употребяващите намират, че наркотика им помага да изпълняват по-бързо прости физически и интелектуални задачи.
Последици при продължителна употреба
Физиологични последици – наблюдават се многобройни медицински усложнения при употребата на кокаин. Някои от най-честите усложнения са: нарушения в сърдечния ритъм, болки в сърдечната област и инфаркти; респираторни проблеми като болки в гръдната област и затруднения в дишането; неврологични проблеми като инсулти, припадъци и главоболие; гастроинтестинални проблеми като стомашни болки и гадене. Редовното смъркане може да доведе до загуба на обоняние, кървене от носа, затруднения в гълтането, възпаление на носната преграда с последваща перфорация.
Психични последици - употребата на кокаин, при която се наблюдават многобройни взимания с увеличаващи се дози, води до състояние на повишаваща се раздразнителност, избухливост, подозрителност, безпокойство и параноя. Като последствие от това може да се развие пълната клинична картина на параноидна психоза (кокаинова психоза), при която индивидът губи връзка с действителността и получава слухови халюцинации. Наблюдава се склонност към насилие и агресия.
Социални последици - появяват се конфликти в семейството, работата и с приятелите. Хроничната употреба води до загуба на големи количества пари, поради високата цена на кокаина. Често се достига до закононарушения и проблеми с полицията.
Зависимост
Кокаинът е наркотик с голям потенциал за зависимост. Употребяващите кокаин бързо губят възможността да контролират приемането му и се развива синдром на зависимост.
Абстиненция
Абстиненция настъпва след внезапно спиране при хронична употреба. Клиничните прояви настъпват от 1 до 5 дни след прекратяването на приема. Симптомите са сравнително дискретни, като се наблюдават нарушения в съня, раздразнителност, депресивни прояви и безразличие.
Предозиране
Приемането на свръхдоза кокаин води до разширение на зениците, ускорение на пулса, повишаване на кръвното налягане, задръжка на урина, мускулни спазми, кожни обриви. Повишеното кръвно налягане при високи дози или при използването на крек може да доведе до мозъчен инсулт. Описани са стереотипни движения на устата и езика и конвулсии. В психичен план доминира налудността: субектът описва слухово “звънене” и изпитва чувство, че под кожата му пълзят насекоми. Смърт може да настъпи от сърдечно-съдова и белодробна недостатъчност.
Екстази
История и употреба
MDMA (3,4-methylenedioxymethamphetamine) е синтетичен наркотик, химически подобен на стимуланта метамфетамин и на халюциногена мескалин. Той е активната съставка в таблетките екстази. Екстази действа едновременно като стимулант и халюциноген, предизвиквайки енергизиращ ефект и промени в сензорните възприятия. MDMA е създаден в Германия през 1912 год. в лабораториите “Мерк” като първоначална съставка при синтезирането на други лекарства. През 70-те години е предписван от някои психиатри при психотерапевтични сесии за улесняване на комуникацията с пациента и за по-добро вникване в собствените му проблеми. Тогава е излязло названието “пеницилин за душата”. Използван е и за подтискане на апетита, въпреки че екстази никога не е преминавал клинични изпитания и никога не е бил одобряван за употреба при хора. По това време екстази се появява и на улицата и започва да се употребява на студентски купони. През 1985 Агенцията за борба с наркотиците на САЩ (Drug Enforcement Agency) го обявява за незаконно вещество с недоказан терапевтичен ефект.
Характеристика
Екстази обикновено е под формата на таблетки с много разнообразни форми, цвят и изображения на тях. Други популярни названия на екстази са XTC, ADAM, бонбончета, дискобисквитки, фентъзи.
Форми и начини на употреба
Ексатази се продава като таблетки. Съдържанието на активно вещество MDMA в тях е между 60 и 120 милиграма. Таблетките често съдържат не само MDMA, но и други субстанции като метамфетамин, кофеин, ефедрин, някои аналгетици и др. В таблетките има и други вещества за попълване и подобряване на вкуса, които са съставени от захари – глюкоза, лактоза. Това трябва да се има предвид от лица с диабет. Екстази се приема през устата, като много често се комбинира с други психоактивни вещества като марихуана и алкохол. Рядко екстази се предлага под формата на прах, който може да се смърка и инжектира.
Ефекти и признаци на употреба
Физиологични ефекти – при приемане на екстази се получава повишена физическа активност за дълъг период от време (от 3 до 6 часа). Това, макар и рядко може да доведе до най-важния остър страничен ефект – подчертано повишаване на телесната температура (хипертермия) до 42 градуса, а понякога и повече. Лечението на хипертермията изисква незабавни медицински грижи, поради опасност от бързото получаване на конвулсии и развиване на остра бъбречна недостатъчност. Екстази може да причини дехидратация, повишаване на кръвното налягане и сърдечна недостатъчност при предразположени индивиди. Екстази може да намали помпената функция на сърцето през периодите на повишена физическа активност, с по-нататъшно усложняване на този проблем. Най-честите странични ефекти включват гадене, втрисане, изпотяване, спонтанно стискане на зъбите, мускулни крампи и замъглено зрение.
Психични ефекти – при приемане на екстази се описва първоначален период на дезориентация за около 30 минути. Следва период на повишена физическа активност, еуфория, улеснена комуникативност, безсъние за 3 до 6 часа. Тези ефекти се наблюдават най-вече при широкото използване на екстази в клубове и на рейв-партита за по-продължително танцуване. Последният период е на изчерпване и депресия, който трае около 8 часа. В този период могат да се наблюдават и по-тежки психически реакции, като страх, паника, понякога съчетани с агресия.
Последици при продължителна употреба
Физиологични последици – наблюдават се някои медицински усложнения при продължителна употреба на екстази. След хипертермия понякога може да възникне токсичен хепатит, който може да доведе до хепато-целуларна недостатъчност и енцефалопатия. Рядко хроничната употреба може да доведе до стеатоза и цироза на черния дроб. Промените в сърдечно-съдовата система се изразяват в тахикардия и ритъмни нарушения.
Психични последици – най-честите ефекти при хронична употреба на екстази включват тревожност, безпокойство, раздразнителност и понижено настроение, което при някои индивиди може да се утежни до клинически изявен депресивен епизод. Понякога се наблюдават нарушения в съня, загуба на апетит, липса на удоволствие от секса. Някои от тези нарушения може би не се дължат директно на активното вещество MDMA, а са следствие на комбинациите с други вещества, както и на допълнителните вещества, които се намират в таблетките екстази.
Социални последици – появяват се конфликти в семейството. Трудно се изпълняват служебните задължения поради непреодолимата умора, настъпваща след повишената физическа активност и безсънието, предизвикани от приемането на екстази. Опасност от произшествия съществува при шофирането на кола на следващия ден след приема.
Зависимост
При някои индивиди екстази може да предизвика зависимост. Изследване в САЩ сред млади хора, употребяващи екстази показва, че 43 % от тях покриват критериите за зависимост, а 34 % покриват критериите за злоупотреба с наркотични вещества. Експерименти с животни показват, че те предпочитат екстази пред други удоволствени стимули, което е още един отличителен белег на повечето вещества, предизвикващи зависимост.
Абстиненция
Повечето от употребяващите есктази изпитват абстинентни симптоми като изтощение, загуба на апетит, депресивно настроение и проблеми в концентрацията, които изчезват след приемането на нова доза.
Предозиране
Предозирането с екстази е възможно, и включва симптоми като слабост, високо кръвно налягане, панически атаки. В някои по-тежки случаи се стига до загуба на съзнание и припадъци.
КАНАБИС
История и употреба
Най-ранните данни за употребата на канабис според някои учени са открити в китайските медицински свитъци от периода на император Шен Нунг –2737 г. пр Хр., а според други - 400-500 г. пр. Хр. В древната китайска медицина канабисът е използван като болкоуспокояващо средство. Към средните векове, употребата му в медицината намалява. От около 600-та г. пр. Хр. канабисът започва да се употребява предимно като наркотично вещество. От Китай той е пренесен в Индия, а днес е известен в целия свят.
Характеристика
Канабисът е конопено растение. Смолата му съдържа много вещества със сходна структура, но с различна активност, които най-общо се наричат – канабиноиди. Основният психоактивен компонент на канабиса е THC-делта1-тетрахидроканабинол. Дозата THC, предизвикваща типичния ефект на канабиса е 10 мг.
Форми и начин на употреба
Форми на употреба
Продуктите на канабиса се отличават по процентното съдържание на THC.
Марихуана: Получава се от изсушени и нарязани стебла, листа и цъфтящи връхчета, в които съдържанието на THC /активното вещество/ е 0,2-1%. Цветът й може да бъде зелен, кафяв или сив.
Ганджа: Приготвя се от цъфтящите върхове и цветове на растението. Съдържанието на THC е до 6%.
Хашиш: Извлича се от смолата по върховете на конопа- от 5 до 8 пъти по-силен от обикновената марихуана.
Хашишово масло: Получава се от изварените в спирт връхчета на конопа. Съдържанието на THC е до 60%.
Начин на употреба
Канабисът може да се пуши, като действието продължава 2-4 часа. При поглъщане то е от 4 до 12 часа.
Признаци и ефекти при употреба
Ефектите при употребата на канабис зависят от вида му, начина на приемане, предишния опит, очакванията на употребяващия и от смесването му с други вещества. Най-често те се изразяват чрез:зачервени очи с широки зеници; повишено кръвно налягане; ускорен пулс; нарушена координация и забавени реакции; повишен апетит; сухота в устата; интензификация на възприятията.
Изключително важни, но най-често пренебрегвани са психичните промени при употребата на канабиса. Те могат да бъдат когнитивни и емоционални.
Когнитивните промени се характеризират чрез нарушение на краткосрочната памет; нарушено чувство за пространствена и времева ориентация; намалена способност за концентрация и съсредоточаване.
Емоционалните промени биват позитивни - безгрижие и отпуснатост, смях, бъбривост, отнесеност, а негативните - безпокойство, подозрителност, обърканост, страх.
Последици при продължителна употреба
При продължителна употреба последиците могат да бъдат:
За физическото здраве:
Увреждания, преди всичко на дихателните пътища - хроничен бронхит и белодробен рак; влияние върху имунната система; намаляване на репродуктивните способности.
За психичното здраве:
Възможни са личностни промени. Преживяване на негативни настроения и нагласи. Може да предизвика психози, депресивни състояния, да отключи генетично заложени психични отклонения. Не е изключена появата на т. нар. Амотивационен синдром – пасивност, загуба на обичайните интереси, непродуктивност и пълна липса на амбиции.
Зависимост... Абстиненция... Предозиране...
Зависимост - Може да доведе до формиране на зависимост. Когато употребяващият отделя по-голямата част от времето си за търсене и употреба на марихуана и това се отразява на социалния (училище, приятели, работа) и семейния му живот, се казва, че този човек е зависим от веществото.
Абстиненция -Някои "тежки" употребяващи марихуана показват признаци на зависимост, развиват абстинентни симптоми, когато спрат да използват веществото. Проведени експерименти при изследване на абстиненцията от марихуана показват, че при някои хора се проявяват симптоми като безпокойство, загуба на апетит, проблеми със съня, загуба на тегло и треперене на ръцете.
Предозиране - При много висока концентрация на THC са възможни смущения в сърдечната дейност, в стомашно-чревния тракт, дразнене на лигавицата на бронхите. До предозиране може да доведе и комбинацията с алкохол и други психоактивни вещества.
АЛКОХОЛ
История и употреба
Алкохолът e най-древното и все още най-разпространеното вещество, което в зависимост от случая причинява релаксация, възбуда или ярост.
Археологическите данни сочат, че лозата е опитомена от човека заедно с житните растения около 6000 г. пр. Хр. и че всички цивилизации на стария свят - Древен Египет, Гърция, Рим са познавали алкохола - предимно виното и бирата. Северните народи също имали свои алкохолни напитки. Германците и славяните пиели медовина, степните народи - ферментирало кобилешко мляко -кумис, а китйците приготвяли напитка от ферментирал ориз.
Ислямът строго забранява употребата на алкохол, но въпреки лошото отношение към него, именно арабските алхимици първи са го получили в чист вид. У тях съществувало убеждението, че чрез дестилацията са достигнали до душата на опияняващите напитки. Самите названия алкохол (ар.) и спиритус (лат.) ознаяават - дух, еманация.
Алкохолът придобил популярност сред масите едва през 16 в., когато поевтинял и навсякъде започнали да никнат кръчми.
Характеристика
Всички алифатни алкохоли (метанол, етанол, пропанол, бутанол и др.) са упойващи вещества и имат наркотичен ефект. Те се получават чрез ферментация на продукти, които съдържат въглехидрати. Процесът се извършва под въздействието на живи организми - дрожди. От гроздовия сок се получава вино, а от зърното бира. Концентрираните напитки се получават само чрез дестилация. Те обикновено съдържат от 40 до 50 % алкохол. Съдържанието му се измерва в градуси, които показват неговата концентрация в проценти.
Алкохолът се употребява като питие. Той се всмуква в стомаха (20%) и тънките черва (80%), като основнета част от него се метаболиэира чрез черния дроб. Този процес е по-бърз при употреба на концентрати и газирани напитки.
Ефекти и признаци при употреба
Физиологични промени - Действието и ефектите от употребата на алкохола са в эависимост от неговата концентрация в кръвта. При концентрация 0.5-1gl - лека въэбуда и словоохотливост; при 1-1.5gl повечето хора стават шумни и буйни, а по-късно сънливи; повече от 1.5gl обикновено предизвикват гадене и повръщане, а често след това настъпва летаргия и ступор. Повече от 3gl винаги води до загуба на съзнание, а при 5gl, ако не се вземат мерки, смъртта настъпва след 1-2 часа.
Психични промени - При опиянение човек често проявява безкритичност, неадекватни реакции, самонадценяване, смущения във възприятията, ограничаване на зрителното поле.Често се наблюдава падане на задръжките. Въэможно е да се прояви склонност към насилие или депресия.
Последици при продължителна употреба
1) за физическото здраве - Алкохолът действа като тъканна отрова за целия организъм. Ефектите от продължителната употреба засягат предимно черния дроб и нервната система. Хроничните алкохолици най-често развиват цироза. Увреждането на черния дроб отслабва имунитета, което прави организма по-уязвим към различни инфекции. Често се наблюдава дегенерация на сърдечния мускул. Алкохолът повишава риска от ракови заболявания. Алкохолиците често страдат от липса на спомен за минали събития, загуба на способността за запомняне на нова информация и дезориентация (синдром на Вернике-Корсаков). Системната употреба на алкохол от бременни жени води до раждането на деца със специфичен фетален алкохолен синдром (FAS).
2) за психическото здраве - Промяната на личността стои на преден план. Интелектуалната деградация може да стигне до пълно оглупяване. Вероятността е индивидуално различна, но по принцип е толкова по-голяма, колкото повече и по-често се злоупотребява с алкохол.
3) социални последици - Промяната на личността се съпътства от целия спектър социални последици, от професионална деградация до необходимост от хоспитализиране за продължително време. Заедно с това хроничният алкохолизъм по-често от другите видове пристрастеност води до злополуки, раэлични заболявания, разрушаване на социалните връзки.
Зависимост
Сигурна диагноза на зависимост може да се постави само ако три или повече от следните показатели са били заедно налице по някое време през последната година:
1) Алкохолен глад (принуда за пиене, силна натрапчива нужда за употреба на алкохол);
2) Загуба на контрол над пиенето по отношение началото, края или нивото на употреба;
3) Промяна на възприемчивостта на организма към алкохола - повишен толеранс, като нужда от по-високи дози за постигане на ефект, който първоначално се е постигал с по-ниски доэи;
4) Физиологично състояние на абстиненция при прекъсване или намаляване употребата на алкохол - пиене с цел да се облекчат абстинентните симптоми;
5) Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия и интереси, поради употребата на алкохол;
6) Продължаване на употребата, въпреки наличието на очевидни вредни последици ( напр. Чернодробно увреждане от прекомерно пиене).
Фази на алкохолната болест и техните симптоми:
Дружеско пиене
- нарастване на желанието за пиене и на възприемчивостта към алкохола;
- пиещият може ‘да носи’ много - пиене на големи количества алкохол без признаци на алкохолно натравяне;
Предупредителна фаза
- търсене на алкохолни ситуации и поводи за пиене; след употреба на алкохол по-добро самочувствие; напиване; опити за пиене скришом, в самота;
- пиене ‘за премахване на махмурлук’; бели петна в паметта;
Критична фаза
- загуба на контрол над пиенето; угризения на съвестта; aлкохлни абстиненции; пренебрегване на семейството, конфликти; отсъствия от работа; оправдаване на пиенето с многобройни поводи; нередовно хранене; занемаряване на външния вид; смущения в сексуалния живот; редуване на запои и периоди на пълно въздържание за възстановяване на здравето или за доказване на ‘силна воля’; клетви за въздържание;
Хронична фаза
- дълготрайни запои; понижаване на възприемчивостта към алкохол; разпадане на семейни връзки; професионална, социална и интелектуална деградация; алкохолът се превръща в единсвена цел в живота; алкохолни психози и припадъци; соматични болести-цироза и др. до кайно изтощение на организма.
Абстиненция
Първоначалните симптоми на абстинентния синдром се появяват около 10 часа след последната доза. При леките форми на алкохолизъм те се изразяват в напрегнатост и нарушения на съня. В по-тежки случаи към това се прибавят двигателна възбуда и треперене; освен тях могат да се появят мускулни спазми, гадене, повръщане, изпотяване, аритмия. При лица с тежка зависимост абстиненцията може да се усложни с delirium tremens. Това състояние е последица от намаляне или пълно прекратяване на алкохолната употреба. То се характеризира с безсъние, страх, помрачение на съзнанието, дезориентация, ярки халюцинации, възбуда и изразен тремор.
Предозиране
Характеризира се със смущения в кръвообращението, сърдечната дейност, усета за равновесие. То може да настъпи в следствие поети големи количества алкохол (повече от 3 води до загуба на съзнание, а при 5 ако не се вземат мерки, смъртта настъпва до1-2 часа). Предозиране може да настъпи и в следствие комбинацията на алкохола с други психоактивни вещества.
ХЕРОИН
История и употреба
Хероинът спада към групата на опиатите.
От семената на опиевия мак се получава смолист сок, наречен опиум. Опиевият мак се отглежда предимно в страните от Средния и Далечен Изток – Афганистан, Иран, Пакистан, Лаос, Мианмар, Тайланд и др. От опиума се извлича морфин, а от него след химическа реакция (ацетилиране) се получава хероин. Хероинът е запазена марка на компанията Байер за диацетилморфин, и е представен за използване през 1898 година с надеждата, че ацетилирането на морфиновата молекула ще редуцира страничните ефекти, със запазване на неговата ефективност по отношение на подтискането на кашлицата и засилване на противоболковата му активност. По същата схема – ацетилиране на салициловата киселина, само една година след това е създаден и аспирина от същата компания. Съдбата на двете субстанции обаче е била коренно различна. Поради много добрата маркетингова стратегия и бърза дистрибуция в първите години след появяването на пазара, хероинът е бил на път да измести морфина в лечението на болката. Когато става ясно, че подобно на морфина, води до психическа и физическа зависимост, след дълга серия от нормативни актове, хероинът е бил забранен от закона.
Характеристика
Чистият хероин е бял прах. Продаваният на улицата наркотик съдържа различно количество от веществото и в зависимост от примесите има мръснобял до тъмнокафяв цвят.
Форми и начини на употреба
Хероинът може да се пуши, да се смърка, да се вдишва при нагряване на фолио. Най-предпочитано и разпространено е венозното инжектиране, поради по-бързия ефект. Венозното инжектиране води след себе си много опасности – възпаления на вените и тъканите около мястото на инжектиране. Венозното приемане рязко покачва вероятността за предаване на кръвнопреносими инфекции – СПИН, Хепатит В, Хепатит С, поради използването на общи или вече употребявани прибори за инжектиране – игли, спринцовки, капачки.
Опиатите действат чрез свързване със специфични рецептори на невроните, разположени в Централната нервна система и Периферната нервна система. Опиатните рецептори биват три основни типа – м, к и б.
Ефекти и признаци на употреба
Първото приемане на хероин най-често е придружено с неприятни ефекти, като гадене, повръщане и прилошаване.
Физиологични ефекти – лицето и кожата са бледи и сухи, устната лигавица пресъхва, зениците се стесняват. Дишането се забавя, липсва усещане за болка. Появява се запек и микционни смущения (затруднения в уринирането).
Психични ефекти – непосредствено след венозното инжектиране се наблюдава усещане за прилив на топлина, еуфория, удовлетворение и повишена енергия - т.нар. вълна (“кик”) – чувство, оприличавано на сексуален оргазъм, продължаващо до няколко минути. При другите начини на употреба чувството на удоволствие и благополучие настъпва малко по-късно и не е толкова интензивно. Следва фаза на спокойствие, отпуснатост и сънливост.
Последици при продължителна употреба
Физиологични последици – общо намаляване на защитните сили на организма, преди всичко срещу инфекциозните болести. Загуба на апетит, което води да рязко спадане на теглото, в някои случаи и до кахексия. Инжектирането може да предизвика възпаления и абсцеси на крайниците. Вените могат да се подуят, втвърдят или запушат, което нарушава кръвоснабдяването. Инфекциозният процес може да предизвика сепсис, което е животозастрашаващо състояние, засягащо сърце, бъбреци, бели дробове и други вътрешни органи. Сексуалното желание и възможности рязко намаляват. Менструацията при жени става нередовна или често спира.
Психични последици – преобладават отрицателни емоции или безразличие към всичко и всички. Действията и усилията предимно са насочени към доставяне на наркотика, а контактите се ограничават в кръга на употребяващите. Наблюдават се нарушения в паметта, в способностите за концентрация и в интелектуалната сфера.
Социални последици – появяват се конфликти в семейството, работата и училището. Често се достига до закононарушения и проблеми с полицията.
Зависимост
Като всяко вещество от групата на опиатите и хероинът твърде бързо води до физическа и психическа зависимост. Зависимост не може да се развие след 1-2 опита, но системната употреба на веществото със сигурност ще доведе до появяването й. След това влечението става много силно, постепенно се появява необходимост от покачване на дозата (повишаване на толеранса).
Абстиненция
Абстиненцията се появява от 4 до 12 часа след приема на хероин при зависими лица. Появяват се спазми и болки в ставите и мускулите, обилно изпотяване, настръхване, треперене, редуване на топли и студени вълни. Наблюдава се обилно сълзене от очите, зениците са разширени. Кръвното налягане се повишава. Появява се разстройство, гадене и повръщане. Абстиненцията води до напрежение, тревожност и мъчително безсъние.
Предозиране
Приемането на свръхдоза хероин води до сънливост, пълна загуба на съзнание - кома или смърт. Кожата е бледа и влажна със синкав оттенък, зениците са тесни като главичка на карфица и не реагират на светлина. Дишането е забавено, става повърхностно или спира напълно. Изходът от свръхдозата зависи от количеството на приетия хероин, от примесите в него, от степента на предварително увреждане на организма, както и от своевременното повикване на спешна медицинска помощ.
Амфетамини
Други названия
Амфи, амфитеатър, амфетки, афи, спийд.
Произход
Започват да се използват през 20-те години на миналия век. В първите години на използване са предписвани при депресивни състояния и като средство за отслабване, като аерозол против хрема и настинка, за лечение на епилепсия.
Начин на приемане
Най-често се поглъщат като таблетки или капсули, пушат се примесени с тютюн или канабис, вдишват се през тръбичка или навита на руло банкнота. Обикновено това са малки, ярко оцветени таблетки, съдържащи приятни ароматизиращи добавки, които им придават вкус на бонбончета (с произтичаща от това измамна прадстава за безвредност). Рядко се инжектират.
Пряко въздействие
Превъзбуда с усещане за енергичност, бодрост, самоувереност, прилив на сила, дори мощ, бързина и точност на ума, висока инициативност, приповдигнато настроение. Подтискат чувството за умора.
Рискове
Независимо от начина на приемане, ефектът е мощен и настъпва бързо. Големите дози могат да предизвикат безпокойство, колебливост, параноя. Нарушенията в режима на сън и хранене могат да понижат имунитета на организма. Много характерни за този род стимуланти са острите психически разсройства, известни като амфетаминова психоза. Според специалистите психозите от амфетаминов тип включват много от съществените симптоми на шизофренията, което прави тези две различни по произход състояния трудно разграничими. Обикновено амфетаминовите психози отшумяват за няколко седмици след спиране на дрогата, но някои симптоми могат да се появяват и по-дълго. Толеранс към ефектите на амфетамините се развива бързо. За запазване на желаните еуфорични усещания употребяващите започват да приемат веществото по-често, сменят начина на приемане, напр. от гълтане и смъркане на пушене и инжектиране, или увеличават количествата.
Преки физиологични и психични ефекти
Въздействието продължава около 6 часа. Съпроводено е от:
• Сухота в устата
• Разширени зеници
• Повишено кръвно налягане
• Ускорен пулс
• Повишена температура
• Учестено дишане
• Прилив на енергия
• Бърза и ясна мисъл, разговорливост, самоувереност, издръжливост
• Цялостно усещане за благополучие
• Високи спортни резултати
• Сериозна загуба на тегло
• Необратими увреждания на кръвоносните съдове в мозъка
• Инфекции (при инжектиране)
Продължителната употреба води до:
• Формиране на психична зависимост, особено при пушене и инжектиране
• Безсъние, лесна възбудимост
• Загуба на апетит и намаляване на теглото с 10 - 15 кг
• Гадене, повръщане, диария
• Кожни обриви и инфекции
• Повишено кръвно налягане, сърдечна аритмия
• Увреждане на мозъчни клетки
• Параноидно състояние, мании за преследване, депресия, безпокойство, тревожност
• Суицидни нагласи
• Психотични симптоми, които могат да прераснат в агресия
• Халюцинации
Типичната възраст на употреба на амфетамини е младежката. Често стремежът е да се повишат физическите, творчески и интелектуални постижения. Особено популярни са при продължителни купони, танци, при интензивни периоди на работа и обучение.
КОКАИН
История и употреба
Кокаинът е стимулант с голям потенциал за зависимост. Той е един от най-старите известни наркотици – злоупотребата с него датира повече от 100 години, а листата на коката се използват от хиляди години. Чистият кокаин е извлечен от листата на храста Еrythroxylon coca, за първи път през средата на 19 век от химика Гедке и е наречен еритроксилин. Храстът расте основно в Перу, Колумбия и Боливия. И до днес част от местните жители дъвчат редовно нейните листа, за да преодолеят студа, лесната уморяемост и другите въздействия на голямата надморска височина и студения климат. През ранните години на миналия век кокаинът е главният стимулант, който се използва в елексири и тоници за лечение на болести от най-различно естество.
Характеристика
Кокаинът представлява фин бял прах. Често в уличния кокаин могат да се наблюдават и различни примеси.
Форми и начини на употреба
Кокаинът има две химически форми – хидрохлоридна сол и “свободна база” (freebase). Хидрохлоридната сол на кокаина е прахообразна и основните начини на приемане са смъркане, венозно инжектиране, пушене, втриване в мукозни тъкани, напр. венците. Класическият, и най-разспространен начин на приемане си остава смъркането. Крек е уличното име на “свободната база” (freebase) на кокаина, която е преработена форма на прахообразния кокаин хидрохлорид в субстанция, която може да се пуши. Името идва от звука, който се чува при пушенето на крека. Ефектът от пушенето се появява моментално и е много кратък – по-малко от 10 секунди. Наблюдава се комбинирана употреба на кокаин или крек с хероин – “speedball”. Едновременното приемане на кокаин и алкохол води до получаването на съединението кокаетилен, който има по-дълго време на действие в мозъка и е по-токсичен от двете вещества поотделно. Рискът от внезапна смърт при тази комбинация е повишен многократно.
Ефекти и признаци на употреба
Физиологични ефекти - включват разширение на зениците, ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане, на телесната температура, апетита е намален. Съществува опасност от хипертонична криза, мозъчен кръвоизлив, епилептични гърчове, остра бъбречна недостатъчност.
Психични ефекти - появяването и продължителността на ефекта от кокаина зависи от начина на употреба. Колкото е по-бърза абсорбцията на кокаина, толкова ефекта е по-интинзивен и по-кратък. Ефекта при смъркане е със сравнително бавно начало и продължава 15 – 30 минути, докато при пушенето започва по-бързо и продължава 5 - 10 минути. При приемането на кокаин, употребяващия се чувства еуфоричен, енергичен, разговорлив, контактен, в добро настроение. Той усеща повишена чувствителност към зрителни, звукови и тактилни дразнители. Временно се намалява нуждата от храна и сън. Голяма част от употребяващите намират, че наркотика им помага да изпълняват по-бързо прости физически и интелектуални задачи.
Последици при продължителна употреба
Физиологични последици – наблюдават се многобройни медицински усложнения при употребата на кокаин. Някои от най-честите усложнения са: нарушения в сърдечния ритъм, болки в сърдечната област и инфаркти; респираторни проблеми като болки в гръдната област и затруднения в дишането; неврологични проблеми като инсулти, припадъци и главоболие; гастроинтестинални проблеми като стомашни болки и гадене. Редовното смъркане може да доведе до загуба на обоняние, кървене от носа, затруднения в гълтането, възпаление на носната преграда с последваща перфорация.
Психични последици - употребата на кокаин, при която се наблюдават многобройни взимания с увеличаващи се дози, води до състояние на повишаваща се раздразнителност, избухливост, подозрителност, безпокойство и параноя. Като последствие от това може да се развие пълната клинична картина на параноидна психоза (кокаинова психоза), при която индивидът губи връзка с действителността и получава слухови халюцинации. Наблюдава се склонност към насилие и агресия.
Социални последици - появяват се конфликти в семейството, работата и с приятелите. Хроничната употреба води до загуба на големи количества пари, поради високата цена на кокаина. Често се достига до закононарушения и проблеми с полицията.
Зависимост
Кокаинът е наркотик с голям потенциал за зависимост. Употребяващите кокаин бързо губят възможността да контролират приемането му и се развива синдром на зависимост.
Абстиненция
Абстиненция настъпва след внезапно спиране при хронична употреба. Клиничните прояви настъпват от 1 до 5 дни след прекратяването на приема. Симптомите са сравнително дискретни, като се наблюдават нарушения в съня, раздразнителност, депресивни прояви и безразличие.
Предозиране
Приемането на свръхдоза кокаин води до разширение на зениците, ускорение на пулса, повишаване на кръвното налягане, задръжка на урина, мускулни спазми, кожни обриви. Повишеното кръвно налягане при високи дози или при използването на крек може да доведе до мозъчен инсулт. Описани са стереотипни движения на устата и езика и конвулсии. В психичен план доминира налудността: субектът описва слухово “звънене” и изпитва чувство, че под кожата му пълзят насекоми. Смърт може да настъпи от сърдечно-съдова и белодробна недостатъчност.
Екстази
История и употреба
MDMA (3,4-methylenedioxymethamphetamine) е синтетичен наркотик, химически подобен на стимуланта метамфетамин и на халюциногена мескалин. Той е активната съставка в таблетките екстази. Екстази действа едновременно като стимулант и халюциноген, предизвиквайки енергизиращ ефект и промени в сензорните възприятия. MDMA е създаден в Германия през 1912 год. в лабораториите “Мерк” като първоначална съставка при синтезирането на други лекарства. През 70-те години е предписван от някои психиатри при психотерапевтични сесии за улесняване на комуникацията с пациента и за по-добро вникване в собствените му проблеми. Тогава е излязло названието “пеницилин за душата”. Използван е и за подтискане на апетита, въпреки че екстази никога не е преминавал клинични изпитания и никога не е бил одобряван за употреба при хора. По това време екстази се появява и на улицата и започва да се употребява на студентски купони. През 1985 Агенцията за борба с наркотиците на САЩ (Drug Enforcement Agency) го обявява за незаконно вещество с недоказан терапевтичен ефект.
Характеристика
Екстази обикновено е под формата на таблетки с много разнообразни форми, цвят и изображения на тях. Други популярни названия на екстази са XTC, ADAM, бонбончета, дискобисквитки, фентъзи.
Форми и начини на употреба
Ексатази се продава като таблетки. Съдържанието на активно вещество MDMA в тях е между 60 и 120 милиграма. Таблетките често съдържат не само MDMA, но и други субстанции като метамфетамин, кофеин, ефедрин, някои аналгетици и др. В таблетките има и други вещества за попълване и подобряване на вкуса, които са съставени от захари – глюкоза, лактоза. Това трябва да се има предвид от лица с диабет. Екстази се приема през устата, като много често се комбинира с други психоактивни вещества като марихуана и алкохол. Рядко екстази се предлага под формата на прах, който може да се смърка и инжектира.
Ефекти и признаци на употреба
Физиологични ефекти – при приемане на екстази се получава повишена физическа активност за дълъг период от време (от 3 до 6 часа). Това, макар и рядко може да доведе до най-важния остър страничен ефект – подчертано повишаване на телесната температура (хипертермия) до 42 градуса, а понякога и повече. Лечението на хипертермията изисква незабавни медицински грижи, поради опасност от бързото получаване на конвулсии и развиване на остра бъбречна недостатъчност. Екстази може да причини дехидратация, повишаване на кръвното налягане и сърдечна недостатъчност при предразположени индивиди. Екстази може да намали помпената функция на сърцето през периодите на повишена физическа активност, с по-нататъшно усложняване на този проблем. Най-честите странични ефекти включват гадене, втрисане, изпотяване, спонтанно стискане на зъбите, мускулни крампи и замъглено зрение.
Психични ефекти – при приемане на екстази се описва първоначален период на дезориентация за около 30 минути. Следва период на повишена физическа активност, еуфория, улеснена комуникативност, безсъние за 3 до 6 часа. Тези ефекти се наблюдават най-вече при широкото използване на екстази в клубове и на рейв-партита за по-продължително танцуване. Последният период е на изчерпване и депресия, който трае около 8 часа. В този период могат да се наблюдават и по-тежки психически реакции, като страх, паника, понякога съчетани с агресия.
Последици при продължителна употреба
Физиологични последици – наблюдават се някои медицински усложнения при продължителна употреба на екстази. След хипертермия понякога може да възникне токсичен хепатит, който може да доведе до хепато-целуларна недостатъчност и енцефалопатия. Рядко хроничната употреба може да доведе до стеатоза и цироза на черния дроб. Промените в сърдечно-съдовата система се изразяват в тахикардия и ритъмни нарушения.
Психични последици – най-честите ефекти при хронична употреба на екстази включват тревожност, безпокойство, раздразнителност и понижено настроение, което при някои индивиди може да се утежни до клинически изявен депресивен епизод. Понякога се наблюдават нарушения в съня, загуба на апетит, липса на удоволствие от секса. Някои от тези нарушения може би не се дължат директно на активното вещество MDMA, а са следствие на комбинациите с други вещества, както и на допълнителните вещества, които се намират в таблетките екстази.
Социални последици – появяват се конфликти в семейството. Трудно се изпълняват служебните задължения поради непреодолимата умора, настъпваща след повишената физическа активност и безсънието, предизвикани от приемането на екстази. Опасност от произшествия съществува при шофирането на кола на следващия ден след приема.
Зависимост
При някои индивиди екстази може да предизвика зависимост. Изследване в САЩ сред млади хора, употребяващи екстази показва, че 43 % от тях покриват критериите за зависимост, а 34 % покриват критериите за злоупотреба с наркотични вещества. Експерименти с животни показват, че те предпочитат екстази пред други удоволствени стимули, което е още един отличителен белег на повечето вещества, предизвикващи зависимост.
Абстиненция
Повечето от употребяващите есктази изпитват абстинентни симптоми като изтощение, загуба на апетит, депресивно настроение и проблеми в концентрацията, които изчезват след приемането на нова доза.
Предозиране
Предозирането с екстази е възможно, и включва симптоми като слабост, високо кръвно налягане, панически атаки. В някои по-тежки случаи се стига до загуба на съзнание и припадъци.
КАНАБИС
История и употреба
Най-ранните данни за употребата на канабис според някои учени са открити в китайските медицински свитъци от периода на император Шен Нунг –2737 г. пр Хр., а според други - 400-500 г. пр. Хр. В древната китайска медицина канабисът е използван като болкоуспокояващо средство. Към средните векове, употребата му в медицината намалява. От около 600-та г. пр. Хр. канабисът започва да се употребява предимно като наркотично вещество. От Китай той е пренесен в Индия, а днес е известен в целия свят.
Характеристика
Канабисът е конопено растение. Смолата му съдържа много вещества със сходна структура, но с различна активност, които най-общо се наричат – канабиноиди. Основният психоактивен компонент на канабиса е THC-делта1-тетрахидроканабинол. Дозата THC, предизвикваща типичния ефект на канабиса е 10 мг.
Форми и начин на употреба
Форми на употреба
Продуктите на канабиса се отличават по процентното съдържание на THC.
Марихуана: Получава се от изсушени и нарязани стебла, листа и цъфтящи връхчета, в които съдържанието на THC /активното вещество/ е 0,2-1%. Цветът й може да бъде зелен, кафяв или сив.
Ганджа: Приготвя се от цъфтящите върхове и цветове на растението. Съдържанието на THC е до 6%.
Хашиш: Извлича се от смолата по върховете на конопа- от 5 до 8 пъти по-силен от обикновената марихуана.
Хашишово масло: Получава се от изварените в спирт връхчета на конопа. Съдържанието на THC е до 60%.
Начин на употреба
Канабисът може да се пуши, като действието продължава 2-4 часа. При поглъщане то е от 4 до 12 часа.
Признаци и ефекти при употреба
Ефектите при употребата на канабис зависят от вида му, начина на приемане, предишния опит, очакванията на употребяващия и от смесването му с други вещества. Най-често те се изразяват чрез:зачервени очи с широки зеници; повишено кръвно налягане; ускорен пулс; нарушена координация и забавени реакции; повишен апетит; сухота в устата; интензификация на възприятията.
Изключително важни, но най-често пренебрегвани са психичните промени при употребата на канабиса. Те могат да бъдат когнитивни и емоционални.
Когнитивните промени се характеризират чрез нарушение на краткосрочната памет; нарушено чувство за пространствена и времева ориентация; намалена способност за концентрация и съсредоточаване.
Емоционалните промени биват позитивни - безгрижие и отпуснатост, смях, бъбривост, отнесеност, а негативните - безпокойство, подозрителност, обърканост, страх.
Последици при продължителна употреба
При продължителна употреба последиците могат да бъдат:
За физическото здраве:
Увреждания, преди всичко на дихателните пътища - хроничен бронхит и белодробен рак; влияние върху имунната система; намаляване на репродуктивните способности.
За психичното здраве:
Възможни са личностни промени. Преживяване на негативни настроения и нагласи. Може да предизвика психози, депресивни състояния, да отключи генетично заложени психични отклонения. Не е изключена появата на т. нар. Амотивационен синдром – пасивност, загуба на обичайните интереси, непродуктивност и пълна липса на амбиции.
Зависимост... Абстиненция... Предозиране...
Зависимост - Може да доведе до формиране на зависимост. Когато употребяващият отделя по-голямата част от времето си за търсене и употреба на марихуана и това се отразява на социалния (училище, приятели, работа) и семейния му живот, се казва, че този човек е зависим от веществото.
Абстиненция -Някои "тежки" употребяващи марихуана показват признаци на зависимост, развиват абстинентни симптоми, когато спрат да използват веществото. Проведени експерименти при изследване на абстиненцията от марихуана показват, че при някои хора се проявяват симптоми като безпокойство, загуба на апетит, проблеми със съня, загуба на тегло и треперене на ръцете.
Предозиране - При много висока концентрация на THC са възможни смущения в сърдечната дейност, в стомашно-чревния тракт, дразнене на лигавицата на бронхите. До предозиране може да доведе и комбинацията с алкохол и други психоактивни вещества.
АЛКОХОЛ
История и употреба
Алкохолът e най-древното и все още най-разпространеното вещество, което в зависимост от случая причинява релаксация, възбуда или ярост.
Археологическите данни сочат, че лозата е опитомена от човека заедно с житните растения около 6000 г. пр. Хр. и че всички цивилизации на стария свят - Древен Египет, Гърция, Рим са познавали алкохола - предимно виното и бирата. Северните народи също имали свои алкохолни напитки. Германците и славяните пиели медовина, степните народи - ферментирало кобилешко мляко -кумис, а китйците приготвяли напитка от ферментирал ориз.
Ислямът строго забранява употребата на алкохол, но въпреки лошото отношение към него, именно арабските алхимици първи са го получили в чист вид. У тях съществувало убеждението, че чрез дестилацията са достигнали до душата на опияняващите напитки. Самите названия алкохол (ар.) и спиритус (лат.) ознаяават - дух, еманация.
Алкохолът придобил популярност сред масите едва през 16 в., когато поевтинял и навсякъде започнали да никнат кръчми.
Характеристика
Всички алифатни алкохоли (метанол, етанол, пропанол, бутанол и др.) са упойващи вещества и имат наркотичен ефект. Те се получават чрез ферментация на продукти, които съдържат въглехидрати. Процесът се извършва под въздействието на живи организми - дрожди. От гроздовия сок се получава вино, а от зърното бира. Концентрираните напитки се получават само чрез дестилация. Те обикновено съдържат от 40 до 50 % алкохол. Съдържанието му се измерва в градуси, които показват неговата концентрация в проценти.
Алкохолът се употребява като питие. Той се всмуква в стомаха (20%) и тънките черва (80%), като основнета част от него се метаболиэира чрез черния дроб. Този процес е по-бърз при употреба на концентрати и газирани напитки.
Ефекти и признаци при употреба
Физиологични промени - Действието и ефектите от употребата на алкохола са в эависимост от неговата концентрация в кръвта. При концентрация 0.5-1gl - лека въэбуда и словоохотливост; при 1-1.5gl повечето хора стават шумни и буйни, а по-късно сънливи; повече от 1.5gl обикновено предизвикват гадене и повръщане, а често след това настъпва летаргия и ступор. Повече от 3gl винаги води до загуба на съзнание, а при 5gl, ако не се вземат мерки, смъртта настъпва след 1-2 часа.
Психични промени - При опиянение човек често проявява безкритичност, неадекватни реакции, самонадценяване, смущения във възприятията, ограничаване на зрителното поле.Често се наблюдава падане на задръжките. Въэможно е да се прояви склонност към насилие или депресия.
Последици при продължителна употреба
1) за физическото здраве - Алкохолът действа като тъканна отрова за целия организъм. Ефектите от продължителната употреба засягат предимно черния дроб и нервната система. Хроничните алкохолици най-често развиват цироза. Увреждането на черния дроб отслабва имунитета, което прави организма по-уязвим към различни инфекции. Често се наблюдава дегенерация на сърдечния мускул. Алкохолът повишава риска от ракови заболявания. Алкохолиците често страдат от липса на спомен за минали събития, загуба на способността за запомняне на нова информация и дезориентация (синдром на Вернике-Корсаков). Системната употреба на алкохол от бременни жени води до раждането на деца със специфичен фетален алкохолен синдром (FAS).
2) за психическото здраве - Промяната на личността стои на преден план. Интелектуалната деградация може да стигне до пълно оглупяване. Вероятността е индивидуално различна, но по принцип е толкова по-голяма, колкото повече и по-често се злоупотребява с алкохол.
3) социални последици - Промяната на личността се съпътства от целия спектър социални последици, от професионална деградация до необходимост от хоспитализиране за продължително време. Заедно с това хроничният алкохолизъм по-често от другите видове пристрастеност води до злополуки, раэлични заболявания, разрушаване на социалните връзки.
Зависимост
Сигурна диагноза на зависимост може да се постави само ако три или повече от следните показатели са били заедно налице по някое време през последната година:
1) Алкохолен глад (принуда за пиене, силна натрапчива нужда за употреба на алкохол);
2) Загуба на контрол над пиенето по отношение началото, края или нивото на употреба;
3) Промяна на възприемчивостта на организма към алкохола - повишен толеранс, като нужда от по-високи дози за постигане на ефект, който първоначално се е постигал с по-ниски доэи;
4) Физиологично състояние на абстиненция при прекъсване или намаляване употребата на алкохол - пиене с цел да се облекчат абстинентните симптоми;
5) Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия и интереси, поради употребата на алкохол;
6) Продължаване на употребата, въпреки наличието на очевидни вредни последици ( напр. Чернодробно увреждане от прекомерно пиене).
Фази на алкохолната болест и техните симптоми:
Дружеско пиене
- нарастване на желанието за пиене и на възприемчивостта към алкохола;
- пиещият може ‘да носи’ много - пиене на големи количества алкохол без признаци на алкохолно натравяне;
Предупредителна фаза
- търсене на алкохолни ситуации и поводи за пиене; след употреба на алкохол по-добро самочувствие; напиване; опити за пиене скришом, в самота;
- пиене ‘за премахване на махмурлук’; бели петна в паметта;
Критична фаза
- загуба на контрол над пиенето; угризения на съвестта; aлкохлни абстиненции; пренебрегване на семейството, конфликти; отсъствия от работа; оправдаване на пиенето с многобройни поводи; нередовно хранене; занемаряване на външния вид; смущения в сексуалния живот; редуване на запои и периоди на пълно въздържание за възстановяване на здравето или за доказване на ‘силна воля’; клетви за въздържание;
Хронична фаза
- дълготрайни запои; понижаване на възприемчивостта към алкохол; разпадане на семейни връзки; професионална, социална и интелектуална деградация; алкохолът се превръща в единсвена цел в живота; алкохолни психози и припадъци; соматични болести-цироза и др. до кайно изтощение на организма.
Абстиненция
Първоначалните симптоми на абстинентния синдром се появяват около 10 часа след последната доза. При леките форми на алкохолизъм те се изразяват в напрегнатост и нарушения на съня. В по-тежки случаи към това се прибавят двигателна възбуда и треперене; освен тях могат да се появят мускулни спазми, гадене, повръщане, изпотяване, аритмия. При лица с тежка зависимост абстиненцията може да се усложни с delirium tremens. Това състояние е последица от намаляне или пълно прекратяване на алкохолната употреба. То се характеризира с безсъние, страх, помрачение на съзнанието, дезориентация, ярки халюцинации, възбуда и изразен тремор.
Предозиране
Характеризира се със смущения в кръвообращението, сърдечната дейност, усета за равновесие. То може да настъпи в следствие поети големи количества алкохол (повече от 3 води до загуба на съзнание, а при 5 ако не се вземат мерки, смъртта настъпва до1-2 часа). Предозиране може да настъпи и в следствие комбинацията на алкохола с други психоактивни вещества.