спешно ми трябвя съчинение интерпретация на тема Драматичния възел в разказа дервишово семе за утре или за събота моляви[/b]
II. Права и задължения на потребителите
1. Да публикуват своите теми и мнения в правилната категория и с текст на кирилица. Теми и мнения, които нарушават това правило ще бъдат редактирани а след 1-ви Април 2009 ще бъдат изтривани.
7. Да слагат пълно и описателно заглавие на темите си.
kalpazanka
LoupGarrou
02-11-2010, 20:40
Има го в нета ... Те даскалите винаги го дават това есе, ама с различно име. Аз го писах преди години, но моето беше под заглавието 'Героите на кръстопът в ДС' ...
detelina101
02-14-2010, 10:24
Драматичния възел в разказа,,Дервишево семе,,на Николай Хайтов
Деситилетия наред различни поколения читатели продължават да водят интимен диалог с Хайтовите герои от ,,Диви разкази,,.Те ни отвеждат в един на пръв поглед примитивен,изостанал и груб от гледна точка на съвремието,свят.Но често тяхният морал е много по-висок от този на хората в модерното общество.Независимо от грубите им действия на, тях им е писано да открият в себе си любовта и доброто.Така става и с Ромадан,героят от разказа,,Дервишево семе’’.
,,Възелът’’ в душата на Рамадан е основният двигател на дейстието в творбата.Той е метафора на сложните чувства,които бушуват вътре в героя.От една страна,това е драматичният сбъсък между любовта и желанието за отмъщение.От друга,това е противоречието,което се поражда между индивидуалните копнежи на отделния човек и повелята на родовата традиция за съхранение и продължение на рода.
Разнопосочни чувства и страсти разпъват на кръст душата на Ромадан.Те излизат под формата на изповед.Хайтов неслучайно избира ,,аз’’-повествованието.Така разказът на героя звучи много по-искренно и истински.Това ни кара да съпреживеем случилото се с героя и накрая ни стимулера да заемем позиция.
Но изповедта не би била истинска,ако героят не говореше със своя език.Неговата реч е изпълнена с диалектни думи(,,бубайко’’, ,,беха’’ , ,,сури’’...)По този начин авторът съвсем се скрива зад героя.Но речта и разказът за събитията се оказват достатъчни да изградят атмосферата на произведението,да ни запознаят с един свят,в който властват други ценности,различни от нашите.
Светът,в който живее Рамадан,е затворен и устойчив.Всичко в него е подредено и установено от векове.Така са живеели прадедите му,дядо му,баща му.За тях най-важен е бил законът за запазването и продължаването на рода.На него ти са подчинявали съществуването си.ичните чувства и потребностите са оставали на заден план.Най-висшата ценнос е била,,Делвишевото семе’’.По този ночин животът на Рамадан е предопределен още от самото му раждане.Той трабва да протече в точно определен коловоз-героят трябвя дя се ожени и да има син,който да продължи рода.
Но родовата приемственост е нарушена със смарта на майката и бащата на героя-от тук започва да се завързва възелът на конфликта между повелята на традицията и личните потребности на Рамадан.След като баща му вече не е жив,отговорността за него пада върху дядо му.Но тази отговорност не е толкова пред него като личност,колкото пред рода.Внукът трябва да се ожени и да създаде мъжко потомство.Когато ръката на бабата,,се вдървява’’,нараства нуждата от жена,която да върши къщната работа.Внукът трябва преждевременно да бъде оженен,за да бъде върнато нарушение в дома.Той няма право на мнение.
На момчето е трудно да влезе в ролята,която му налагат.То не е дорасло за нея.Момичето,за коуто се жени,се оказва на неговата възраст и успява бързо да намери общ език снего,да докасне сърцето му и да остане там за цял живот.Силата на тази зародила се обич внушава и великолепният метафоричен образ,изграден на принципа на образния паралелизъм:,,Докато се развивахме със Силвина и повивахме,докато сме се смяли и играли,то,сърцето,се навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се радвиее,отскубнаха ми го заедно с корена’’.
Образът на Силвина е изграден с помоща на епитети,сравнения и метафори.Тя е,,момиче,като пеперудка,бяла като мляко,със замъглени очета’’.А всичко,до което се докосне,сакаш засиява-,,старата ни къща бе огряла като слънце.Засмели се бяха и гредите й-накичени от Силвина с разни цветове и билки’’.За Рамадан най-важното,което трабва да върши, е да седи и да се любува на жена си.Любовта осмисла живота на момчето,кара го да мечтае и да бъде постоянно до момичето,което обича.
Но тази обич е стъпкана от Руфат.Без Силвина къщата е празна и тъмна.Сърцето на Рамадан е отмаляло.Отнемането на любовта предизвиква омраза и събужда агресия в човека.Макар и твърде млад,Рамадан е готов да убива,без да се замисля че може да загине.Той се ръководи от чувството си на омраза.Той изобщо не мисли за родовите ценности.
Любовта и злото,бушувящи в сърцено на героя,затягат втория драматичен възъл в разказа.С появата на детето на Рамадан е изпърнена отговорността пред рода.Той е изпълнил мисиятаси,наложена от традицията.Но появата на детето сякаш не го освобождават от родовите задължения.
Оказва се,че по –силна от омразата към Руфат е любовта къв Силвина.Неговата любов е не по-малко силна от преди.Героят продължава да я наблюдама през дупката в плевнята.
Оказва се,че първичния герой е способен на най-възвишени чувста-любов,състрадание,човечнос т.Разказът на Хайтов внушава,че независимо какъв е човек,ако е способен да обича истински,може да се извиси и облагороди.